Аз съм упорито магаре, сиреч зодия теле - тъпо и нагло! Не се поддадох да отвърна - винаги съм държала докато кърмя да не влизам в никакви спорове и да не нарушавам общото ни благо. И понеже избрах да замълча и този път, мъжът ми директно постави крайния срок - този петък. Сега от мен се очаква да намажа гърдите си с оцет и да обясня на Каби някаква измислица. И да поставя "точката" на 2 г. и 3 м.
Истината е, че мъжът ми никога не ме е подкрепял особено за кърменето за разлика от свекърва ми. Тя и до днес се хвали, че Каби е кърмаче и че съм преминала през трудни моменти, но съм устояла. Крайни срокове за отбиване съм получавала неведнъж - първият беше когато Каби навърши годинка, следващият беше на 1,6 г, а след това около тръгването на яслата, т.е. на 2 г. Но така настоятелно и дори обидно, както в неделя, мъжът ми никога не е реагирал. Винаги съм успявала да го убедя, че така трябва да бъде и той се е примирявал, но не и съгласявал. Но в неделя...
Не пускам тази тема, за да ми пишете колко е несправедлив любимият ми или дори нещо по-остро. Пускам я за да споделя как от неделя вечер броя колко пъти съм накърмила Каби и как всеки път преживявам като за последно. Не, не съм готова! Две години кърмене са добър резултат, но винаги съм искала Каби сам да пожелае края. Не и този начин.. Пускам темата и защото досега не съм прочела за подобно насилствено отбиване в този форум и ако нашето се окаже първото, то нека да е последно!
Благодаря ви, момичета!