Ще се опитам да съм кратка, макар че винаги ми е много трудно и отсега зная, че няма да се получи 
Вече съм с 11 годишен стаж като снаха и никак не й се стягам. Постоянно ме изумяват разни нещица, но тревогите, които ми докарваше преди години (тогава и мъжът ми пътуваше и бях сама на фронта) отдавна са в миналото и нямам никакви проблеми. Не защото е прекрасен човек, а защото когато става дума за моето семейство съм категорична.
Ето и случаят, който ме хвърли в оркестъра. Бих искала да чуя какво мислите?
Синът ни е 4-ти клас. Умно, но будно и палаво дете. В никакъв случай разлигавено, защото аз съм повече от строга
. Тя е пенсионирана даскалица и когато в началото на уч. година се наложи да пътуваме заедно с мъжа ми за 6 дена, три от които учебни, й оставихме детето на нея. Върнахме се, взехме си го веднага, чувахме се с нея по телефона редовно, виждахме се на някаква семейна вечеря - абе, комуникация е имало.
Снощи (минали са вече 10 дена, откакто сме се върнали), докато аз и детето си обяснявахме нещо по английски в неговата стая, тя звъннала да ни чуе и м/у другото казала на мъжа ми, че през дните на нашата липса намерила нещо в ученическата му раница, което я потресло, не било за възрастта му, но щяла да ни каже какво е като сме се видели, че не било за телефона.
ами ние сме се виждали след нашето връщане! Тогава говорихме за това как са прекарали докато нас ни няма. Като е толкова потресаващо, след 10 дена ли се сети за него, че и се опитва да ме направи трепетна за следващата ни среща? Ядосах се, признавам.
Мислех да й звънна още тогава и да й обясня колко не приемам подхода й към мен, но се спрях. Емоционалността ми, въпреки, че си я харесвам, никога не ми е била добър съветник.
Сега мисля, като се срещнем следващия път и милата като понечи да изплюе камъчето, да се усмихна и да й кажа: "щом чак сега го казваш, явно не е доза хероин, така че айде да не се тровим излишно
. Нека не забравяме, че той е дете и вече пораства" и да изляза от стаята.
А?
Коментирайте, моля.
- Трябва ли да погледна малко по-позитивно на случката (може пък да съм изнервена и чувствителна, заради това че чакам бебе)?
- Това, което съм си намислила да направя достатъчно гадничко ли е, или може и още, или нема нужда?
Виж целия пост
Вече съм с 11 годишен стаж като снаха и никак не й се стягам. Постоянно ме изумяват разни нещица, но тревогите, които ми докарваше преди години (тогава и мъжът ми пътуваше и бях сама на фронта) отдавна са в миналото и нямам никакви проблеми. Не защото е прекрасен човек, а защото когато става дума за моето семейство съм категорична.
Ето и случаят, който ме хвърли в оркестъра. Бих искала да чуя какво мислите?
Синът ни е 4-ти клас. Умно, но будно и палаво дете. В никакъв случай разлигавено, защото аз съм повече от строга
. Тя е пенсионирана даскалица и когато в началото на уч. година се наложи да пътуваме заедно с мъжа ми за 6 дена, три от които учебни, й оставихме детето на нея. Върнахме се, взехме си го веднага, чувахме се с нея по телефона редовно, виждахме се на някаква семейна вечеря - абе, комуникация е имало. Снощи (минали са вече 10 дена, откакто сме се върнали), докато аз и детето си обяснявахме нещо по английски в неговата стая, тя звъннала да ни чуе и м/у другото казала на мъжа ми, че през дните на нашата липса намерила нещо в ученическата му раница, което я потресло, не било за възрастта му, но щяла да ни каже какво е като сме се видели, че не било за телефона.
ами ние сме се виждали след нашето връщане! Тогава говорихме за това как са прекарали докато нас ни няма. Като е толкова потресаващо, след 10 дена ли се сети за него, че и се опитва да ме направи трепетна за следващата ни среща? Ядосах се, признавам.Мислех да й звънна още тогава и да й обясня колко не приемам подхода й към мен, но се спрях. Емоционалността ми, въпреки, че си я харесвам, никога не ми е била добър съветник.
Сега мисля, като се срещнем следващия път и милата като понечи да изплюе камъчето, да се усмихна и да й кажа: "щом чак сега го казваш, явно не е доза хероин, така че айде да не се тровим излишно
. Нека не забравяме, че той е дете и вече пораства" и да изляза от стаята.А?
Коментирайте, моля.
- Трябва ли да погледна малко по-позитивно на случката (може пък да съм изнервена и чувствителна, заради това че чакам бебе)?
- Това, което съм си намислила да направя достатъчно гадничко ли е, или може и още, или нема нужда?
. А това, че сте се виждали, а не ти е казала нищо, е обяснимо, ако тя смята, че е нещо сериозно и се чуди как да ти го каже, предвид евентуалната ти реакция. Пиши все пак какво, за бога, я е потресло толкова. 
даскалица - хиена. Всичко е добре премислено.
