Преляла ли е вече чашата?

 Уважаеми господа,дойде и моето време да си изплача болката и да поискам едно мъжко обективно мнение.След десет години брак не може да се каже,че нещата в моето семейство вървят.Даже обратното.В своите очи минавам за добра съпруга и майка.В материално отношение няма забележки.Животът,който живеем,е мечта за мнозина:къща в извънградската зона,всеки има собствена кола,прилични доходи,които дават възможност за този висок стандарт.Две прекрасни дечица...Ще кажете-какъв ви е проблема.Ами ето го.От 5 години мъжът ми е в постоянни кризи.Изпада в някакви форми на тежки депресии,от които няма измъкване.Вечно намира поводи за лошо и протично държание.Това,което преля чашата е скандалът,който ми спретна-че съм платила лечението на баба ми,която е тежко болна и лечението в частна клиника бе единственият и шанс да оцелее.В допълнение е и отвратителното му отношение към децата,крясъците му,че заради тия сополанковци си е провалил кариерата,че заради прибирането от училище на детето не можел едни карти да изиграе,един мач да изгледа и др. ...Доскоро търпях това.Наскоро при поредният скандал нервите ми не издържаха и го цапардосах.Ми омръзна ми да слушам как не изкарвам достатъчно,за да може той да ходи да гледа наживо всички състезания на Формула 1,как другите мъже карали бързи коли и собствени яхти...Когато му предложих да отиде на лекар пак вдигна скандал,че искам да го изкарам луд...Доскоро не мислех,че е допустимо да оставя децата си без баща,като се разведа,но сега сериозно обмислям дали да не се разведем и да започна всичко от нулата...