останах сама

  • 10 747
  • 43
Отдавна не съм влизала във форумите.Бях шастлива,не чувствах нужда да търся савети......до вчера....погребах мъжа си.
Не искам да ви тормозя ,не искам да ви натоварвам,но моля ви кажете ми ,дайте ми съвет,как да кажа на детето.Тя е само на 3 годинки,и толкова много го обичаше.Моля ви кажете кого да попитам ,към кого да се обърна,как да и кажа .......не знам.Дайте съвет ,ако можете или ме насочете към форум за подобни съдби,защото в момента нямам сили да търся-вас ви познавам ,най -хубавите ми моменти покрай раждането и бременноста са ми минали с вас.
Виж целия пост
# 1
 О,милата!!! Hug
   Всички тук ще ти бъдем подкрепа в тези тежки моменти.
   Аз,за съжаление,не знам какво да те посъветвам...Може би е още рано да казваш на детето истината,знам ли...Все си мисля,че трябва да мине малко време,да се поуталожи твоята скръб...Знам,че това не минава,губила съм близки,но поне мъъничко затъпява с времето тази страшна болка...
Виж целия пост
# 2
мило момиче, нямам този горчив опит, но уви тук имаше вдовици и дори наскоро - дано ми прости че споменава, но младо и мило момиче, остана също като теб изневиделица само...с малкия си син
дано влезне и да ти помогне - само тя си знае как се справи с болката от тази огромна загуба, още повече и когато е напълно неочаквана
бих си позволила да дам следните предложения - максимално искрено да споделиш с детето че баща й е на друго място, недостъпно за вас, че е добре...просто да не го чака поне не тук и сега....истината макар и силна моментна болка, понякога ни спестява много дисконфорт после-....
кураж и сме тук...ен ни притесняваш - пиши и споделяй, приятел - в нужда се познава...
сърцето ми се пълни с болка само като те чета, представям си какво ти е ....дано Господ ти прати и сила и утеха заради малата принцеса и...заради теб самата
Виж целия пост
# 3
казах и преди малко....четохме приказка за едно еленче и майка му и татко му.Така го почувствах ,в този момент го почувствах че трябва да й го кажа.Казах и Вики ,мама трябва да ри каже нещо за тати.А тя сякаш само това чакаше-какво мамо? Казах и че тати е заминал мноооого далеч и няма да се върне,че тати е станал звездичка горе на небето и там ни гледа.Попитаме зашо така бе мами-какво дакажа,само аз си знам как не ревнах.казах и че там тати е отишъл да помага на др звездички ,които имат нужда от помощ,че няма да се върне,но че мн ни обича и винаги ще ни гледа от там какво правим.Момичета обади му се по тел.да муказе че не иска да е звездичка...........и ми даде и на ме мен.говорих му все едно е там,казах му колко красива е била вики днес в новата си рокля(сестра ми се прибра от чужбина и е донесла "прелестна" рокля за нея )Казах му че и ние мн го обичамеи чао.господиииииииииииии помогни ми
Виж целия пост
# 4
 Душички мили... Hug
Виж целия пост
# 5
мило майчице, още много ще боли...добре си направила - най-доброто за детето...
ще водите още много разговори, ще си говори тя с него...братовчедка ми бе на 6г когато баща й почина и първата година тя говореше с него...дали наистина ги усещат като по-сензитивни?
дано имаш сили...да можеше да ти помоган...много ми е мъка...иска ми се да няма толкова болка...но уви
Виж целия пост
# 6
Искрени съболезнования за загубата ти.
Това със звездичката е добър вариант. Постъпила си правилно.
Прегръщам те, пожелавам ти много, много сили  Hug
Виж целия пост
# 7
Незнам какво да кажа..

 Hug Hug Hug

Сила и разум ти пожелавам

Отбивай се тук..ще намериш подкрепа..
Виж целия пост
# 8
И аз съм винаги насреща,ако ти потрябва каквато и да е помощ Hug Hug Hug Сигурна съм,че не ви е изоставил.Докато го носите в сърцето си и той ще е винаги с вас.Знам,че би дал всичко за да ви види щастливи.Заради него трябва да намериш сили и да продължиш напред.Можеш!!! Hug Hug Hug Ние ВИНАГИ ще бъдем тук! Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 9
Не мога да си представя как те боли в момента и от това, което пишеш направо ме заболя сърцето, без да познавам теб и детенцето ти. В момента чета една много хубава книжка на Мадлен Алгафари - "Вяра имам". Има стихове и психология,  писма на пациенти и нейните отговори. Една от историите е за жена - майка на две деца, загубила мъжа си. И съвети как да се бори с болката - да не я подтиска, а да я остави да се излее, за изплаче сълзите си, да скърби, за да може после да има сили да продължи напред и да бъде добра майка на децата си и пълноценен човек. Не зная какъв кураж и утеха можем да ти дадем в момента - всичко е толкова скоро....., но виждам, че си силна жена - щом можеш да пишеш тук и да намериш сили да го кажеш на детето си..просто нямаш право да не се справиш - заради теб, заради детето ви и заради тази звездичка, която ви гледа от небето и сигурна съм - много ви обича и се гордее с вас двете.
Виж целия пост
# 10
Кураж, мила майчице!
Не мога дори да си представя каква е болката ти...
Прегръщам те силно! Hug
Виж целия пост
# 11
Иска ми се да можех да ти кажа нещо от което наистина да ти олекне.., с което наистина да ти помогна.., но уви такива думи няма... Затова единствено - кураж! Hug
Постъпила си правилно като си казала на детенце. Вероятно още много пъти тя /дъщеричката ти/ ще те поставя в такива ситуации, в които ще иска да се свърже с тати, да си поговорят.., ще изисква съдействието ти за това.., възможно е някой път дори да ти се разсърди заради това, че ти няма да си в състояние да угодиш на желанието й... И в тези моменти ще ти е нужна огромна сила за да подтиснеш собствената си мъка и да успокоиш нея...  Но, ако тая мисъл поне малко ще те облекчи, мисля си че твърде ниската възраст на детенце е все пак едно предимство - едно че тя не би могла за осъзнае в дълбочина загубата, която ви е сполетяла /така както я осъзнаваш ти/; второ - малките деца обикновено са бързо адаптивни, много по-адаптивни към нови ситуации и неща от колкото възрастните. Затова ми се струва, че при дъщеричката ти пренагласата към това ново положение /без татко до нея/ ще протече разбира се не без трусове, но все пак плавно...  Много по трудна ще ти е адаптацията на теб самата... Затова пиши винаги когато почувстваш нужда!
Съчувствам ти и силно те прегръщам! Hug
Виж целия пост
# 12
Останах без дъх... Последните години загубих много любими хора и твоята история ме разчувства наново... Това за звездичката е идеалният вариант и ако може по някакъв начин всеки път като стане въпрос за него да й намекваш някак, че той няма да се върне. Не за друго, ами за да не остане излъгана и да го очаква напразно.
Виж целия пост
# 13
 Прегръщам те силно.Много кураж и винаги ще намериш подкрепа тук.
Виж целия пост
# 14
Съжалявам много...Прегръщам те Cry
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия