От вчера съм в дилема, дали да напиша това или да премълча, да се сбогувам с ТОРТЕНАТА ТЕМА и да махна с ръка: „Майната му, 36 години прекрасно си живях и без темата, ще продължа и занапред......”
Но вярвате ли че сутринта събуждайки се, пак първо това ми изникна като въпрос.....
Чувствам се странно, чувствам се неестествено. Усещам че съм тъжна. Криво ми е!!!! Нещо съм загубила и не мога да се примиря.....
Тук започва моята изповед.
Характера ми е такъв, че трудно вирея в дамска компания. Това е факт. Когато НелиДи ме „вкара” в темата, преди почти година, си мислех: „Какво пък толкова, ще е регистрирам, ще се позабавлявам и като ми писне – Сбогом, Гергино......! Ставам и се изнасям.
Е, да ама не!!! Не стана така.
Не очаквах че ще оцелея в тази дамска тема. Никога не съм имала намерение да се занимавам с торти толкова много. Не съм професионалист, не мисля и да ставам. Това което съм научила от двамата майстори /баща и син/ си го знам от години. Опита ми се изразява в това, че са ме викали да им помагам при по-големи поръчки. Правила съм за в къщи, за гости, за приятели.... но много по-прости неща. ИСТИНСКИТЕ си торти, започнах да правя, едва когато ВИ намерих. Имам да уча още много.... ама много. Тортоправенето се превърна от шега в хоби, а след това и в страст. Още повече че отвсякъде намирам подкрепа. Всички около мен ме стимулират.
Предполагам че повечето от Вас, мислят като мен. Когато правя торта, на първо място си мисля: КАКВО ЩЕ КАЖАТ МАЦКИТЕ? КАК ДА ГИ ШАШНА С НЕЩО НОВО? ДАЛИ ЩЕ МИ ХАРЕСАТ ТОРТАТА ИЛИ ЩЕ МЕ КРИТИКУВАТ????.... на второ място си мисля: Дали клиента/роднината/приятелчето/детето, ще си харесат тортата???..... И някъде.... мноооооого назад в мислите ми е въпроса: Харесва ли ми на мен???
Ако някой все още не разбрал, защо е тази изповед, ще го кажа така:
Тортената тема за мен стана „ОСТРОВЪТ НА СПОКОЙСТВИЕТО”. Там се изолирам от света. Там намирам съмишленици. Там намирам вдъхновение.....
И то не защото след всяка моя торта има 3 страници похвали, а защото там се чувствам ДОБРЕ!!!
Извън темата не обичам да говоря за торти. Избягвам да коментирам. Ако някой прояви интерес към самия процес, насочвам го към темата.... Добре дошъл е.
Но линка към темата е ТАБУ за хората около мен. Това си е моята ЛИЧНА територия и никой, ама никой няма право да наднича там. Албума ми е обществен, но темата си е МОЯ.
Но.....
Напоследък темата се превърна в доста неприятно за мен място. И знам точно кога се случи това.
Когато започнаха годишните номинации на БГ МАМА. Там темата ни беше в челната тройка. Напълно нормално е, хората следящи номинациите да надничат тук и да видят кои сме ние. Оттам започна и прилива на новозаписали се.
Нямам нищо против тях. Наистина! КОЛКОТО ПОВЕЧЕ – ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ!!! – знаете кой го е казал. Повече хора – повече идеи, повече вдъхновение и повече усъвършенстване за самите нас.
Оттам започнаха и раздорите. Напълно естествено е „новите” да питат. Напълно естествено е въпросите да се повтарят. Напълно естествено е на моменти да ти писне! Ами, ако не желаеш да помогнеш – просто не пречи. Не обиждай и не мърмори! Прескочи поста и давай напред.
Досадно е да се отговаря по един и същи начин, но я всяка от вас да се върне назад във времето, в своето собствено начало и да се замисли: КАКВО СИ РАЗБИРАЛ ТИ В САМОТО НАЧАЛО? КОЛКО ОТ ТЕРМИНИТЕ СИ ПОЗНАВАЛ???
Една кратичка история ще ви разкажа:
Имах една позната. Смотана, наивна, некадърна, глупава, без самочувствие. Не можеше собствения си задник, с двете си ръце да намери.... Влача си я от дете.... Единственото което можеше, е да се усмихва чаровно със сладката си муцунка. То е ясно че се омъжи за баровец. Една година след това вече беше НАЙ-ВЕЛИКАТА АЗ!!! Започна да ме поучава, да ми прави забележки, да се опитва да промени начина ми на мислене и на живот. Писна ми! За един рожден ден, и подарих сувенир – мънички кожени цървулки с идеята НИКОГА да не забравя откъде е тръгнала...... Вече 10та година, тя не ми говори......
Както и да е.....
Ако някой не е схванал идеята на историята ще го кажа така:
НЕКА ВСЯКА ОТ НАС, НОСИ В СЕБЕ СИ СВОЯ ЦЪРВУЛ, КОЙТО ДА И НАПОМНЯ ЧЕ НЕ СЕ Е РОДИЛА НАУЧЕНА!!!
Това беше моята изповед към вас.
НЕКА ЗАЕДНО ДА ПОМИСЛИМ КАК ДА СПАСИМ ТОРТЕНАТА ТЕМА И КАК ДА ВЪРНЕМ ТОПЛОТАТА, НАСТРОЕНИЕТО, СЪРДЕЧНОСТТА И ТРЪПКАТА!!!
Няма да се извинявам!
Няма да се правя на велика!
Ако тази нова тема ни помогне, ще се радвам. Ако не...... винаги мога да я закрия и просто да си спомням с умиление и тъга за ЗАГУБЕНАТА ТОРТЕНА ТЕМА!!!!!
Имам някои предложения, относно наболелите въпроси. Дали ще се приемат – незнам. Но затова и беше тази нова тема:
1. Относно първата страница – съгласна съм че е много дълга. И все по-дълга става.
- предложение: Линковете към старите теми да се премахнат и на тяхно място да се сложи обобщаващ линк, който да препраща на точното място в библиотеката
2. Същото важи и за полезните съвети. Има начин да има препратка директно към тях.
3. Тортената библиотека си остава с големи букви. Тя е полезен вход.
4. Тези рецепти за торти – са абсолютно безсмислени там – според мен. И те могат да се заменят с обобщаващ линк.
5. Линка за сбирката – скоро ще отпадне. То е ясно защо.
6. БОЛНА ТЕМА:
- поздравления за празници
- картички
- почерпки.....
ПРЕДЛОЖЕНИЕ: На 1ва стр. спокойно може да се сложи този линк:
http://www.bg-mamma.com/index.php?board=34.0
С големи букви може да се уточни че ТАМ ще се правят поздрави и честитки. Първия който реши да поздрави някой, просто отваря нова тема в този линк с поздрави за конкретния човек. В тортената текуща тема може да сложи един надпис "ЧРД......едикойси" и да го направи като активен линк. Ако някой те изпревари, просто.... вдигаш рамене и триеш твоята темичка.
7. Ако искате да помогнете на някой начинаещ, не му казвайте сухото: ИДИ В БИБЛИОТЕКАТА. Там всеки начинаещ ще се изгуби. Дайте упътване. Нещо приблизително или ако може ориентир горе-долу къде се намира съвета ви.
8 Постове от сорта „Запис” са адски влудявящи. Но няма как да се избегнат.
9. Нещо което мене лично ме вбесява доста често. Темата се превръща в американски телешоп. Повтарят се до болка едни и същи линкове, цени, обсъждания за заявки и доставки. Това не е ли също спам? Или побългарените американски фрази целят нещо друго? След като е досадно да четеш рецепта и съвети за марципан Варна, на всяка 3та страница, дали не е досадно да четеш и това на всяка 5та страница? Нека и тези въпроси се обмислят. Ако трябва да сложим един пост с адреси за пазар в библиотеката и да се препращаме там.
В момента не се сещам за друго....
Ако има желаещи да обсъдим тези неща, моля.
Не пестете думи. И говорете открито. НЕКА НЯМА СЪРДИТИ И ДА СЕ ОПИТАМЕ ЧЕСТНО, ОТКРОВЕННО И БЕЗБОЛЕЗНЕНО ДА РЕШИМ ПРОБЛЕМА.
Благодаря за вниманието!