Много съм се чудила, но никого не съм питала защо. Не се жалвам, верно доста ме натоварват с историите си, но слушам. Щото знам, че хората имат нужда от това. Знам и, че всички биваме слушатели и кошчета понякога, но при мен положението е тежко. Заговарят ме съвсем непознати хора и на втората минута решават, че могат да ми разкажат всичко. Случвало ми се е много пъти и в чужбина, спирали са ме буквално на улицата, направят някой комплимент/коментар и почват.. Та много искам да разбера с какво човек предизвиква такова, доверие ли, не знам как точно да го нарека.
Виж целия пост
Защо хората ми разказват живота си?
- Публикувана: 30 май 2009, 20:09 ч.
- Последно мнение: 5 юни 2009, 10:12 ч.
# 1
30 май 2009, 20:14 ч.
Във форума не даваш вид на кошче за душевни отпадъци,за улицата,незнам 
Виж целия пост
# 2
30 май 2009, 20:18 ч.
Очаквах такава реплика, но неведнъж съм казвала, че форумския ми образ не е това, което е.
Приемете моментното ми разголване като временно умопомрачение.
Виж целия пост
Във форума не даваш вид на кошче за душевни отпадъци,за улицата,незнам
Очаквах такава реплика, но неведнъж съм казвала, че форумския ми образ не е това, което е.
Приемете моментното ми разголване като временно умопомрачение.
# 3
30 май 2009, 20:19 ч.
Винаги където отида човека с пробелема ме надушва , не ми тежи изслушвам и съвети искат ,а то това си е отговорност.Много хора са ми казвали ,че им действам положително и успокояващо .
Мъжът ми е изпадал в потрес как почти непознати хората ми споделят прекалено лични неща .
Нямам идея обаче защо .
минзухар наистина от форума не приличаш на човек на който бих споделила .
Виж целия пост
Мъжът ми е изпадал в потрес как почти непознати хората ми споделят прекалено лични неща .
Нямам идея обаче защо .
минзухар наистина от форума не приличаш на човек на който бих споделила .
# 4
30 май 2009, 20:31 ч.
И вие ли като мен бе-тц,тц...
Аз тази седмица затова изпуших..
И понеже ме ползват като кошче за душевни отпадъци,а аз не разтоварвам никъде и изключих всякакви лични мобилни тел.- направо избухнах и установих,че съм се променила страшно много и когато си казвах всичко директно на отсрещния ми беше по-добре
Ама нали изчетох сума ти книги за човешката психология и бля,бля...нещо се бъгнах
Виж целия пост
Аз тази седмица затова изпуших..
И понеже ме ползват като кошче за душевни отпадъци,а аз не разтоварвам никъде и изключих всякакви лични мобилни тел.- направо избухнах и установих,че съм се променила страшно много и когато си казвах всичко директно на отсрещния ми беше по-добре
Ама нали изчетох сума ти книги за човешката психология и бля,бля...нещо се бъгнах
# 5
30 май 2009, 20:33 ч.
iпри мен е така.защо ги предразполагам ,де да знам 
Виж целия пост
Много съм се чудила, но никого не съм питала защо. Не се жалвам, верно доста ме натоварват с историите си, но слушам. Щото знам, че хората имат нужда от това. Знам и, че всички биваме слушатели и кошчета понякога, но при мен положението е тежко. Заговарят ме съвсем непознати хора и на втората минута решават, че могат да ми разкажат всичко. Случвало ми се е много пъти и в чужбина, спирали са ме буквално на улицата, направят някой комплимент/коментар и почват.. Та много искам да разбера с какво човек предизвиква такова, доверие ли, не знам как точно да го нарека.
# 6
30 май 2009, 20:40 ч.
минзухар ,явно си нещо като отворена врата за хората по отношение на душевния им мир.
Виж целия пост
# 7
30 май 2009, 20:43 ч.
Очаквах такава реплика, но неведнъж съм казвала, че форумския ми образ не е това, което е.
Приемете моментното ми разголване като временно умопомрачение.
Ще започна да си мисля, че в живота си нещо като моя форумски образ защото аз тук привличам много споделяне.
Не че се оплаквам, щом на хората им олеква, значи едно добро дело от мен без да влагам усилия.
Виж целия пост
Във форума не даваш вид на кошче за душевни отпадъци,за улицата,незнам
Очаквах такава реплика, но неведнъж съм казвала, че форумския ми образ не е това, което е.
Приемете моментното ми разголване като временно умопомрачение.
Ще започна да си мисля, че в живота си нещо като моя форумски образ защото аз тук привличам много споделяне.
Не че се оплаквам, щом на хората им олеква, значи едно добро дело от мен без да влагам усилия.
# 8
30 май 2009, 20:43 ч.
Аз съм малко по- съзерцателен тип, малко говоря, повече наблюдавам. И за да избегна говоренето, и защото ми е интересно да попивам жестове, мимики, обичам да питам хората "Как си/сте?". Този въпрос е направо вълшебен.
Виж целия пост
# 9
30 май 2009, 20:44 ч.
Минзухар, к'во ни занимаваш тук със себе си, не мога да схвана.
Егати, с какво те предизвикахме?
Виж целия пост
Егати, с какво те предизвикахме?
# 10
30 май 2009, 20:48 ч.
Какво значи това?
Ще започна да си мисля, че в живота си нещо като моя форумски образ защото аз тук привличам много споделяне.
Не че се оплаквам, щом на хората им олеква, значи едно добро дело от мен без да влагам усилия.
Дано само, ти реално да не си като моя форумски образ..
Лавиния, какво казваш прави вълшебния въпрос?
Клонке, що не си...
Виж целия пост
минзухар ,явно си нещо като отворена врата за хората по отношение на душевния им мир.
Какво значи това?
Ще започна да си мисля, че в живота си нещо като моя форумски образ защото аз тук привличам много споделяне.
Не че се оплаквам, щом на хората им олеква, значи едно добро дело от мен без да влагам усилия.
Дано само, ти реално да не си като моя форумски образ..
Лавиния, какво казваш прави вълшебния въпрос?
Клонке, що не си...
# 11
30 май 2009, 20:53 ч.
Дано само, ти реално да не си като моя форумски образ..
Опитвам се понякога да ти кажа, но за сега без успех.
Виж целия пост
Дано само, ти реално да не си като моя форумски образ..
Опитвам се понякога да ти кажа, но за сега без успех.
# 12
30 май 2009, 21:00 ч.
Хората споделят какво ли не. Много рядко отговорът е "добре, мерси". Хем те се почувстват по- добре, хем аз не трябва да говоря. Едни суперлативи наговорили веднъж така за мен и се чудя какво толкова съм направила/казала пред тази жена, и освен, че я бях попитала "вие как сте", за друго не се сетих:).
Виж целия пост
# 13
30 май 2009, 21:03 ч.
Ей, да не сподели нещо човек с теб... 
Впрочем, мислех, че мен ме преследват, за да ме впечатлят.
После осъзнах, че дори идиот разбира, че когато ми говори, аз слушам предимно собствените си мисли и само се усмихвам. Хубаво е да превърнеш монолога в диалог, без да изгубиш предимствата да си говориш сам. Предполагам при мен идват по тази причина.
За теб - нямам идея.
Виж целия пост
Клонке, що не си...
Впрочем, мислех, че мен ме преследват, за да ме впечатлят.
После осъзнах, че дори идиот разбира, че когато ми говори, аз слушам предимно собствените си мисли и само се усмихвам. Хубаво е да превърнеш монолога в диалог, без да изгубиш предимствата да си говориш сам. Предполагам при мен идват по тази причина.
За теб - нямам идея.
# 14
30 май 2009, 21:04 ч.
Имах такъв период, скъсаха се да ми споделят непровокирано. Бях в един от най-ужасяващите периоди в живота си и много ме натоварваха. Все едно ме надушваха, че ми е зле, и трябваше на всяка цена да ми споделят своето "зле".
В твоя случай - може би трябва да попиташ някой свой близък, който те познава добре. Може би просто изглеждаш топъл, отзивчив човек.
Виж целия пост
В твоя случай - може би трябва да попиташ някой свой близък, който те познава добре. Може би просто изглеждаш топъл, отзивчив човек.
Препоръчани теми