!!! Моля помогнете !!! Проблем с опърничево и непослушно дете

Публикувана: 11 юни 2009, 16:11 ч.
Последно мнение: 15 юни 2009, 23:56 ч.

9 340
32

veni_i_koci

V

veni_i_koci

11 юни 2009, 16:11 ч.

Здравейте, надявам се да съм уцелила мястото където да публикувам своята тема,
и така моята по голяма дъщеря е на 2Години и 3 месеца и има много силен характер. Когато нещо си науми нищо не може да я спре да го направи, а ако и се забрани веднага се тръшва и започва да пищи и да реве, а когато тя зарева плаши малката си сестра която е на 5 месеца и тя също започва да плаче. Моя проблем е свързан със това че по никакъв начин не мога да укротя каката освен ако не и позволя да си свърши това за което плаче иначе се тръшка пищи, без значение дали си е във вкъщи или в градинката или парка, също така е доста груба и децата я избягват, а когато и се скарам се едно не ме е чула пак си прави нейното, с проплакване по дупето също не става с наказание също, просто вече не знам какво да правя.
Дано да се намери някой да сподели какво да направя или някой който има същите проблеми. Благодаря предварително ще съм ви много благодарна.

Виж целия пост

# 1 11 юни 2009, 16:15 ч.

Може би ревнува от бебчето и по този начин иска внимание. А ако не е така, ще трябва да намериш начин да я научиш, че "Не!" значи "Не!". Ти най-добре си познаваш детето и най-добре можеш да прецениш как да стане това. Успех!

Виж целия пост

Не се сърди, човече

Джедай

# 2 11 юни 2009, 16:20 ч.

Нормално поведение на 2 годишно дете, всички минават през бебешкия пубертет, тук можеш да прочетеш за него:
http://semeistvo.rozali.com/bebe/p7557.html

От тук да си дръпнеш "Изкуството да бъдеш родител" на Додсън

Ето още теми по въпроса:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=252071
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=218375.0;all
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=216576.0;all

Виж целия пост

Angel^wings

# 3 11 юни 2009, 16:27 ч.

Не си споменала от колко време е това поведение, но и на мен ми се струва, че се дължи на "бебешкият пубертет"+ ревност.
Все пак ако няма затишие е най-добре да се допиташ до специалист.

Виж целия пост

К

# 4 11 юни 2009, 16:29 ч.

темата е за " нашите деца"

Виж целия пост

V

veni_i_koci

# 5 11 юни 2009, 16:38 ч.

Благодаря ви момичета за отговорите. Извинявам се че темата не е на мястото си но просто нямах време да търся толкова подробно и тук ми се стори добре да я пусна. Благодаря ви все пак.

Виж целия пост

M

# 6 11 юни 2009, 17:28 ч.

Вземи си тази книга:
http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=29097
Автора го препоръчвам горещо.

Виж целия пост

Гост

# 7 11 юни 2009, 17:37 ч.

КАКВИТО СА РОДИТЕЛИТЕ - ТАКИВА СА И ДЕЦАТА
децата са копие на родителите си
каквото виждат това правят
все пак те са си ги възпитавали

Виж целия пост

Не се сърди, човече

Джедай

# 8 11 юни 2009, 17:50 ч.

Цитат на: ogledalo в чт, 11 юни 2009, 17:37

КАКВИТО СА РОДИТЕЛИТЕ - ТАКИВА СА И ДЕЦАТА
децата са копие на родителите си
каквото виждат това правят
все пак те са си ги възпитавали

Това са ПЪЛНИ глупости, написани от човек, който въобще не е запознат с възпитанието на децата.

Виж целия пост

# 9 11 юни 2009, 18:36 ч.

Цитат на: Не се сърди, човече в чт, 11 юни 2009, 17:50

Цитат на: ogledalo в чт, 11 юни 2009, 17:37

КАКВИТО СА РОДИТЕЛИТЕ - ТАКИВА СА И ДЕЦАТА
децата са копие на родителите си
каквото виждат това правят
все пак те са си ги възпитавали

Това са ПЪЛНИ глупости, написани от човек, който въобще не е запознат с възпитанието на децата.

Наистина това са абсолютни глупости. Пример - племенницата ми до към четвъртата си година беше природно бедствие. Толкова опърничаво и инатесто дете не бях виждала. А да кажеш, че някой в къщи - майка и или баща и са я възпитавали така е направо смешно. Какво ли не опитаха - и с добро и с лошо, но докато не отмина този период нищо не помагаше. Да видиш сега какво дете е, направо слънчице Grinning

Grinning

. Моята дъщеря е на 2 г. и половина и също има такива изцепки. Какво, да не би да я възпитавам по този начин или пък да вижда някой от нас да се тръшка и да се инатосва?

Виж целия пост

V

# 10 11 юни 2009, 19:19 ч.

И аз си мисля, че е ревност. На 2 г и половина по този начин ще я покаже ревността - тръшкане, рев, писъци...

Много внимание и любов. Нв й се карайте прекалено рязко и грубо, ако примерно тръгне да милва бебето или да го гушка...

Викайте я и заедно преобличайте, хранете бебето. По този начин и тя ще участва в различните ритуали. Наблегнете колко е голяма и как може сама да донесе памперса примерно...

А кокото до това

Цитат

КАКВИТО СА РОДИТЕЛИТЕ - ТАКИВА СА И ДЕЦАТА
децата са копие на родителите си
каквото виждат това правят
все пак те са си ги възпитавали

по принцип е така, но когато става въпрос за големи деца. !0 год и нагоре, а не за бебета на 2 г и полвина.

Виж целия пост

M

# 11 11 юни 2009, 22:16 ч.

Цитат на: ogledalo в чт, 11 юни 2009, 17:37

КАКВИТО СА РОДИТЕЛИТЕ - ТАКИВА СА И ДЕЦАТА
децата са копие на родителите си
каквото виждат това правят
все пак те са си ги възпитавали

Леле,леле...понякога големият ми син такива изпълнения има, че се чудя дали аз съм го родила, камо ли дали аз го възпитавам.

Виж целия пост

# 12 11 юни 2009, 22:54 ч.

Леле,леле...понякога големият ми син такива изпълнения има, че се чудя дали аз съм го родила, камо ли дали аз го възпитавам.
[/quote]
Joy

Joy

Виж целия пост

B

# 13 12 юни 2009, 00:49 ч.

Цитат на: veni_i_koci в чт, 11 юни 2009, 16:11

Здравейте, надявам се да съм уцелила мястото където да публикувам своята тема,
и така моята по голяма дъщеря е на 2Години и 3 месеца и има много силен характер. Когато нещо си науми нищо не може да я спре да го направи, а ако и се забрани веднага се тръшва и започва да пищи и да реве, а когато тя зарева плаши малката си сестра която е на 5 месеца и тя също започва да плаче. Моя проблем е свързан със това че по никакъв начин не мога да укротя каката освен ако не и позволя да си свърши това за което плаче иначе се тръшка пищи, без значение дали си е във вкъщи или в градинката или парка, също така е доста груба и децата я избягват, а когато и се скарам се едно не ме е чула пак си прави нейното, с проплакване по дупето също не става с наказание също, просто вече не знам какво да правя.
Дано да се намери някой да сподели какво да направя или някой който има същите проблеми. Благодаря предварително ще съм ви много благодарна.

И според мен..това е от ревност...Моят син е малко по-голям с няколко месеца и в момента ми прави същите номера...като се заинати, че иска да направи нещо и ние с баща му като кажем, че не може и се започва с един велик рев и едно пищене..та е чудо..Ама като му кажем, че няма да излезне на вън ако не се спре или пък ако сме на вън и той направи нещо...тогава казваме, че ще взезне вътре и той се спира...
Обаче в твоя случай...трябва да обръщаш и на нея повечко внимание, за да не се чувства изолирана...въпреки, че не можеш да знаеш какво точно си мисли...Като порасне още малко...сама ще разбере, че има по-малка сестричка, за която трябва да се грижи...
Но честно казано, с наказания...няма да постигнеш нещо...По-добре и обясни, че искаш да ти помага да се грижите заедно за по-малката и сестричка...пък виж тогава както ще стане...то ще си проличи дали това държание е от ревност..или от нещо друго... Hug

Hug

Виж целия пост

А

Анонимен

# 14 12 юни 2009, 09:32 ч.

В повечето случаи такива деца страдат от липса на внимание.Дали от страна на бащата,майката...
няма значение.Може би се чувства пренебрегната,защото ти се занимаваш само с малкото бебе...
и това е начин да привлича внимание.Намери начин да прекарваш само с нея известно време,да не си ангажирана през това време с бебето,дай го него на таткото или докато спи...
А когато се грижиш за бебето,добър вариант е да включваш и каката ,да подава памперси,шишето с водата,да бута количката на разходка...така ще се чувства съпричастна ,а не изолирана,и може би ще помогне...

Виж целия пост

Т

Трещерица

Потребител

# 15 12 юни 2009, 10:01 ч.

Цитат на: ogledalo в чт, 11 юни 2009, 17:37

КАКВИТО СА РОДИТЕЛИТЕ - ТАКИВА СА И ДЕЦАТА
децата са копие на родителите си
каквото виждат това правят
все пак те са си ги възпитавали

Ако родителите са нервни, децата усещат и реагират.
Ако са спокойни и се справят без викове и крясъци и децата са по-спокойни.

Виж целия пост

Не се сърди, човече

Джедай

# 16 12 юни 2009, 10:06 ч.

Цитат на: Трещерица в пт, 12 юни 2009, 10:01

Ако родителите са нервни, децата усещат и реагират.
Ако са спокойни и се справят без викове и крясъци и децата са по-спокойни.

A как тогава ще обясниш преобразяването на детето: на 2 г. сякаш някой ми го смени, а на 3-3.5 г. ми го върна старото дете? БЕЗ промяна на поведението от моя страна (няма да го коментирам какво е било, но не се е променило).

Виж целия пост

Т

Трещерица

Потребител

# 17 12 юни 2009, 10:09 ч.

Не отричам 2г. криза, особено в случая, усложнено с появяването на бебе. А поведението трябва да се променя.
Фактът, че авторката ползва 2 комплекта по 3 удивителни показва, че е доста емоционална, нормално е да се отразява на детето.

Виж целия пост

Не се сърди, човече

Джедай

# 18 12 юни 2009, 10:17 ч.

Аз моето поведение го променях до едно време, докато не установих, че разлика в/у поведението й няма. За удивителните, и аз от време на време използвам, а смея да твърдя, че съм голям темерут Rolling Eyes

Rolling Eyes

Виж целия пост

Ентусиаст

# 19 12 юни 2009, 10:21 ч.

И нашето момиченце е природно бедствие.Виковете,писъците и ревовете се чуват от улицата,а сме на 6 етаж.Няма от кой да ревнува.С мъжа ми сме кротки хора,обожаваме тишината и спокойствието,а детето ни е ужасно шумно.Ако нещо не стане както е решила,следва рев до посиняване и захласване.От 3 месеца всичко е "не" и на обратната.Смятам,че е период,който ще премине,но за съжаление на мен нерви не са ми останали. Cry

Cry

Доколкото съм чела до около 2.5год преминава.Дъщеря ми също се опитва да бута и посяга на други деца и за съжаление не само такива,които и дърпат играчка,ами и нк кротни дечица,но непознати.На приятелчетата си не посяга,даже и да спорят за играчка.

Виж целия пост

Потребител

# 20 14 юни 2009, 00:31 ч.

Опитай се да прекарвате минимално възможно време само трите. ДЗ, други подобни, помощник в къщи - да няма усещането, че трябва да те... завоюва обратно от сестра си...

Виж целия пост

Л

Лурдес

# 21 14 юни 2009, 00:38 ч.

Цитат на: ogledalo в чт, 11 юни 2009, 17:37

КАКВИТО СА РОДИТЕЛИТЕ - ТАКИВА СА И ДЕЦАТА
децата са копие на родителите си
каквото виждат това правят
все пак те са си ги възпитавали

Олеее, аман от разбирачи! ooooh!

ooooh!

Whistling

Виж целия пост

V

veni_i_koci

# 22 14 юни 2009, 16:38 ч.

Благодаря на всички за отговорите - всички сте отговорили много искренно и от своята лична гледна точка и за това всеки е прав за себе си, но единствения човек който би могъл да разбере положението е този който е в същото положение.
Наистина съм доста емоционална и малко истерична от време на времепризнавам си го но не мога да се сдържам понякога и съм сигурна че това повлиява доста на каката , но просто си нямате на идея каква лудница е във вкъщи. Бебето също е с доста труден характер и когато иска нещо трябва да го получи на всяка цена също както каката, а когато и двете едновременно поискат своето си аз не мога да се разкъсам и разбира се първо обръщам внимание на бебка, знам че доста голяма вина има в мен за поведението на каката но просто намам физическата и психическа сила да се справя със ситуациите в които попадам. Иначе проблема не е от ревност винаги защото го има още от преди да се роди бебето, просто нещата се засилиха и с появата на малката и вече по някога излизат нещата извън контрол. Благодаря че писахте и си дадохте мнението мили момичета.

Виж целия пост

N

# 23 14 юни 2009, 17:17 ч.

Искам да те върна назад във времето когато каката е била бебе. Кава беше тогава? Взимала ли си я на ръце когато е плакала или е имала колики ? Питам те защото много хора, в стремежа си да не разглезят бебето игнорират плача му от най-крехка възраст и в последствие се получава такова нервно и тръшкащо се дете . Понеже нищо в природата не се губи( а само се видоизменя) малките бебета също като възрастните трупат агресия която не могат да изразят на момента само защото са малки и слаби физически .Но както казах нищо не се губи... Така че проблема ти според мен е със задна дата, просто сега ескалира. И съм съгласна с другите че детето ти страда от липса на внимание, да не кажа любов. Показвай му повече колко го обичаш и й го казвай защото за да расте едно дете здраво и уверено то има нужда да знае че е обичано.Поведението й просто е зов за нещо.Ако това продължи съветвам те да се обърнеш към специалист- терапевт.
П.П Никъде не споменаваш таткото? Каква е неговата позеция по проблема?

Виж целия пост

M

# 24 15 юни 2009, 10:45 ч.

Да, децата на тази възраст "попиват" нервите на родителите и им дават външна изява под формата
на инат, избухливост или налагане.
Моят син е доказателство на мнението ми извън факта на типичната за годините му - 2,5 г , проява на характер.
Когато подхождам спокойно и благо към него се радвам на отзивчиво и сговорчиво дете и напротив :
Всеки път, когато под влияние на външни фактори се държа безцаремонно, ултимативно и протоколно с него като бумеранг лошото поведение рефлектира обратно върху мен.

veni_i_koci , опитай се да приобщиш каката към грижте , които ти самата полагаш към бебето.
Накарай я да се чувства значима и ценна .
Нека си мисли и усеща , във всеки един момент, че нейното присъствие и разбиране са жизнено важни и
необходими за теб , а помощта и' - несравнимо голяма Hug

Hug

Виж целия пост

Т

Трещерица

Потребител

# 25 15 юни 2009, 10:51 ч.

Цитат на: veni_i_koci в нд, 14 юни 2009, 16:38

и разбира се първо обръщам внимание на бебка,

Това не трябва да се разбира. Каката е достатъчно голяма, за да го прави нарочно и да види на кого ще обърнеш внимание. На бебка нищо няма да й стане, ако поплаче.

Виж целия пост

R

# 26 15 юни 2009, 12:03 ч.

Честито ви "бебешки пуберитет". Hug

Hug

Дъщеря ти е вече малка дама и може/иска да прави и решава сама. Нас ни държи вече година. Радвай се, че дъщеря ти откри личността си и се отстоява. Ако не може да говори добре е нормално да е агресивна, но с постоянство ще се научи и на вербална защита. Трябва да и се покаже, че телесната реакция (хапане, биене, блъскане) е неприемлива и че за повечето неща решаваш все още ти.
Ако се тръшка и реве излез от стаята или си тръгни, без да се обръщаш. Докато не млъкне няма право да идва при нас и ние не влизаме в стаята, в началото беше дълго, но в момента му трябват само 3-10 сек.
В никакъв случай не я карай да отстъпва нещо (играчка, място, храна) на бебето, защото е по- голяма.

Виж целия пост

V

# 27 15 юни 2009, 12:54 ч.

Може и ли и аз да се запиша в клуба с опърничавите деца. При нас не е дори липса на внимание, защото и двамата сме си в къщи и се чудим с какво да го занимаваме но той си е инат и никога не признава НЕ. Аз го отдавам на македонската ни жилка в съчетание със зодията и това че прекалено много внимание му се обръща. Прочела съм доста за възпитанието но каквото и да препоръчват авторите не помогна. ЯВно ние сме изключение от правилото. Разликата ни е че ние сме много контактни и не ни избягват децата и обича да е център на вниманието и го постига. С баткото не съм имала тези проблеми, той беше уникално умно и разумно дете. С него не ми се е налагало повече от веднъж да кажа че нещо не се пипа или че така не трябва и това е било. Просто такива са ни децата, получават информация която не е за тяхната възраст и се опитват да подражават, да бъдат центъ на вниманието и го постигат с инат, рев и т.н. Ние даже хороскоп му правихме и казаха че ще е такъв до към 7-8 години, а след това ще стане като батко си. Laughing

Laughing

иска ми се да вярвам в това.

Виж целия пост

D

# 28 15 юни 2009, 14:15 ч.

Ако по някакъв начин и покажете че нейната помощ е много необходима и незаменима, естествено за дребни неща:да донесе мокрите кърпи или да занесе дрешките на бебето в кошчето за пране, да даде кремчето, да намери шишето с водата и такива неща, които да върши с удоволствие и да се почувства полезна, дали няма да и повлияят положително? Мисля че също трябва да си имате занимания само двете, специално за каката, напр. докато бебето спи да и четете книжка или да рисувате. Хвалете я колко ви помага и как без нея ще ви е трудно, но и зачитайте и нейните желания. Ако поиска нещо ,което смятате за невъзможно и предложете вие, няколко приемливи за вас неща и и предложете да избере от тях. Така детето си мисли че има избор и приема по лесно отказа на това, което е искало. Успех и най-важното всяко дете е различно и изисква различен подход. Peace

Peace

Виж целия пост

Ентусиаст

# 29 15 юни 2009, 15:47 ч.

Цитат на: Magesta в пн, 15 юни 2009, 10:45

Да, децата на тази възраст "попиват" нервите на родителите и им дават външна изява под формата
на инат, избухливост или налагане.
Когато подхождам спокойно и благо към него се радвам на отзивчиво и сговорчиво дете и напротив :
Всеки път, когато под влияние на външни фактори се държа безцаремонно, ултимативно и протоколно с него като бумеранг лошото поведение рефлектира обратно върху мен.

Аз по принцип въобще не съм нервна и винаги започвам с обяснение,кротко и спокойно.Понякога от обяснение се усещам,че ме заболява устата.За съжаление, не ние двамата с мъжа ми провокираме това поведение.Просто го отдавам на бебешкия пубертет и стискам зъби да премине.Примерно щом трябва да и сменим памперса или да я преобличаме да излизаме,настава гонитба,крясъци и не иска, и не дава даже и мръсния си памперс. Mr. Green

Mr. Green

Виж целия пост

M

# 30 15 юни 2009, 16:05 ч.

Скъпа Inka , да обясняваш надълго и нашироко на 2 г. дете, на което му се играе , та играе Hug

Hug

има смисъл колкото да говориш на парче дърво или стена Simple Smile

Simple Smile

По лошо - показваш, с поведението , че се включваш доброволно в играта му, която то ти предлага и
винаги ще излезе победител в нея .
На тази възраст , в описаните от теб ситуации най-добра работа върши принципа "отклони вниманието"
Нещо от сорта : " Я чу ли този шум ?" или " Виж , виж ... какво е това на тавана" .
Може и просто някаква увлекателна история, която ще му грабне интереса и ще го накара да се включи във "вашата игра" .

Спокойно, стискай зъби .... съвсем скоро това отшумява и идва етапа на "Искам сам/а !!!!" Wink

Wink

Виж целия пост

Ентусиаст

# 31 15 юни 2009, 16:42 ч.

О, опитвам и игри и обяснявам,че ще играе с приятелчета и навън с играчките,не иска да се облича и това е.При смяната на памперса си говорим за картинките и се опитвам да и отвличам вниманието-давам и любими неща да се заиграва/кремчета,капачки,играчки/,но ми е трудно.А етапа "Искам сама" го преживявам с храненето.Там аз се забавлявам на невероятни гледки от петна. Mr. Green

Mr. Green

Виж целия пост

S

Потребител

# 32 15 юни 2009, 23:56 ч.

Ами честит ви бебешки пубертет Laughing

Laughing

Нали си имам и аз един такъв вкъщи. И бебето хич не е виновно, големият стана инатест на около 1г и 2м. А беше такова спокойно и усмихнато бебе... Та значи кризата го държи вече година и половина и не знам кога ще го отпусне. Сменя настроението си за секунди. От усмихнато, сговорчиво хлапе изведнъж се превръща в пищяш звяр и ни приема, ни предава. Като се нареве хубаво, пак започва да ти се хили насреща дяволито - ни лук ял, ни лук мирисал. Все едно е две различни деца.
Ще отмине, няма страшно. Понякога и аз се ядосвам, но след това си казвам: "Какво толкова искам, ами че той е на 2г и половина и наистина си се държи като на 2 години и половина. Как мога да се искам да се дъжи като възрастен?" Просто понякога забравяме, че децата са си абсолютно първични и искрени в желанията си. Когато искат нещо, те го искат веднага. Когато аз искам нещо, но не мога да го получа, мога да се муся, да се нервирам, ама се примирявам, въпреки че ми е криво. А детето в същата ситуация какво може да се направи - да се тръшне и да изрази по някакъв бурен начин яростта си.
А и всичко си е до дете. Има някои са по-спокойни и сдържани. Синът ми обаче не е такъв. Той е в крайностите. Радостта си я изразява бурно - докато тича например ръкомаха, скача, хили се като побъркан... Като не стане на неговата съответно пищи и се тръшка сякаш света е свършил.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Много предпазливо дете

276
8

Нашите деца от 1 до 6 години

Идеи за игри с домашни предмети

243
8

Нашите деца от 1 до 6 години

Разногласия между родителите във възпитанието на детето

1 805
61

Нашите деца от 1 до 6 години

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.