синът ми е на година и един месец. Кърмя от изписването от болница, първите 6 месеца беше само на кърма, след което постепенно го захранвах. Като цяло, никога не е проявявал завиден ентусиазъм към твърдите храни, предпочитал е кърма. Това продължава и до днес. Има някои храни, които харесва и яде с по-голямо желание, но е изцяло непредсказуем. Има дни в които яде повече, но има дни в които отказва да се храни с друго освен кърма. Все още суче често, на поискване денем и нощем. Но с напредването на възрастта му, започват да се промъкват съмнения (със съдействието на всички около мен), че не е нормално той да е толкова злояд, че е недохранен, и т.н. Засега не мисля за отбиване - по-скоро се притеснявам, дали се храни пълноценно...
Според педиатъра ни, синът ми се развива нормално, на ръст и тегло е в границите на нормалното, по-скоро е "строен", не е едро бебе - но и аз, и мъжът ми не сме едри хора.
Четейки из форума, ми се струва, че има и други дечица като него.
Бих се радвала, ако споделите дали имате или сте имали подобни вълнения, както и разни идеи как да се справяме с положението - и дали въобще е необходимо.
Мерси