То се казва Мустарда ди пеперони, в областта Тоскана към платото със сирена се сервира и този деликатес.
1,250 сладки дебели червени чушки, 500 гр захар, 1 лимон /настърганата му кора + сок/, 1 ванилия и на върха на к.л. канела.
Почистените от семена чушки режа на фини ивички по дължина. слагам ги в тенджера и прибавям всички останали продукти. Оставям за 1 час. След това , слагам на най-малкото колело на котлона и започвам да варя,отначало за половин час на съвсем слаб огън,като от време на време бъркам. засилвам огъня и варя и бъркам,докато се сгъсти и стане на сладко. обръщам внимание ,че трябва да има прозрачно сосче, в което плуват лентичките. Абе, сладко.
Мои бележки.
В оригиналната рецепта се слагат и 250 гр. люти чушлета. /аз лично правих много дози миналата година и мисля, че само в една от тях сложих, но по-малко. Лютите чушлета придават един спайси вкус, за тези, които съвсем обичат нестандартното. За сметка на това слагам по цяла лъжичка канела. Но това вече е въпрос на вкус и кой колко обича канела.
Сладкото се прави лесно, защото е малко количество, не се пекат чушките, само се изчистват и нарязват, не се чака да пуска сокове.
Тънкост, която препоръчвам - хубаво е след като лееееееко се охлади, да го минете с пасатора. Съвсем леко, или повече, ако предпочитате по-гладка смес, защото ако не се мине, люспите от чушката се усещат. А с пасатора се получава един много приятен конфитюр!
Мъжът ми подходи много скептично, но когато го опита изстинало, каза, че е превъзходно.
У нас всички го харесват, както и повечето ми приятели, да не кажа почти всички.
Пробвах го и в следната комбинация - палачинка, намазана с най-обикновено крема сирене и отгоре сладкото от чушки, и се навива. Страхотно е!
Специално за канелата, може да се направи и с повече, и с по-малко. Или една доза така, другата - онака. Като тази с повечето му придава един неустоим коледен вкус и е чудесно за около Коледа.
постът тук