От какво се страхувате?

Публикувана: 1 апр. 2006, 00:18 ч.
Последно мнение: 3 май 2006, 17:00 ч.

2 652
50

A

1 апр. 2006, 00:18 ч.

Питам се често дали всички се страхуваме за децата си......или само аз?

Имам предвид не ежедневния страх за това дали ще падне и ще си ожули коляното. Говоря за ДРУГИТЕ страхове.
Страхувам се за сина си, да не го загубя, да не се нарани сериозно, ако не съм обезопасила добре. Ако чуя нещо лошо, което се е случило с друго детенце се страхувам да не се случи на моето, страхувам се от катастрофи.... и от хиляди други неща, за които даже не ми е хрумвало преди.
Глупаво е, но се страхувам
- да не си извади очето с нещо, за което дори не съм предполагала, че е опасно,
- да не изгуби ръчичката си......,
- да не се задуши в креватчето,
- даже ме е срам да пиша нататък.....

Страхувате ли се??? И от какво???
Или май нещо изкрейзвам???

Виж целия пост

# 1 1 апр. 2006, 00:47 ч.

Имам по-малко опит от теб като майка но и аз имам подобни страхове.
Не мисля че ще се намери майка която да каже че не се страхува за децата си. Мисля че е нормално. Няма да споделям страховете си да не чуе Twisted Evil

Twisted Evil

и за да не стане прекалено мрачна темата Simple Smile

Simple Smile

Виж целия пост

M

# 2 1 апр. 2006, 00:53 ч.

Много страхове имам.А колкото по-голяма става толкова и страховете се увеличават.

Виж целия пост

Джедай

# 3 1 апр. 2006, 01:01 ч.

Да, страхувам се.
1вото нещо, което казах на мама след като родих беше "страх ме е да не й се случи нещо и знам, че този страх няма да ме напусне цял живот".
Какво да се прави, орисията на майката е такава.

Виж целия пост

R

# 4 1 апр. 2006, 07:53 ч.

Страхувам се само ако имам основание за това.
А ти престани толкова да се страхуваш,че май параноята те гони (без лоши чувства).

Виж целия пост

# 5 1 апр. 2006, 11:34 ч.

Няма начин да не се страхуваме, това е съвсем нормално.
Аз гледам да не го показвам пред Таня, за да може нея да не я е страх да опознава света Simple Smile

Simple Smile

Виж целия пост

А

Анонимен

# 6 1 апр. 2006, 11:41 ч.

Цитат на: AnMary в сб, 01 апр 2006, 01:01

Да, страхувам се.
.................. "страх ме е да не й се случи нещо и знам, че този страх няма да ме напусне цял живот".
Какво да се прави, орисията на майката е такава.

Това е! Цял живот ще ме е страх за нея - днес от едно, утре от друго.

Виж целия пост

Тарталета

Потребител

# 7 1 апр. 2006, 11:46 ч.

Направо изпадам в параноя на моменти. От една гледна точка, страхът ми е оправдан. Загубата на сина ми май ме направи лоша майка за дъщеричката ми... Но майчиното сърце не обяснява чувствата, които изпитва, то пулсира в ритъма на детето...

Виж целия пост

T

# 8 1 апр. 2006, 17:20 ч.

Страх ме е от много неща. Опитвам се да не мисля за това, защото има опасност да изпадна в перманентна параноя.

Виж целия пост

L

# 9 1 апр. 2006, 19:23 ч.

Страхувам се с или без основане...
от всичко, даже и картини на ужаса си представям, как се случва нещастието, като на филм ми минава пред очите, много е гадно, а не мога да се оттърся от тези си страхове Confused

Confused

Виж целия пост

Джедай

# 10 1 апр. 2006, 20:41 ч.

На всяка майка може би и минават такива картини. Ако кажем, че не е така най-вероятно ще излъжем.

Виж целия пост

F

# 11 1 апр. 2006, 20:48 ч.

Майчинството за мен е като астма-знам че никога, никога да дишам спокойно ,ако не знам ,че детето ми е добре!!!!!

Виж целия пост

Валенцето

# 12 1 апр. 2006, 20:52 ч.

Те хората добре са го казали:"Дано това ,което си мисли майката да не стига детето и."Мен ме е страх от болести,лошото е,че се усещам,че прекалявам.Страх ме е да не паднат от терасата,въпреки че сме взели мерки.Това с падането често го сънувам откакто си взехме апартамент на 11 етаж.

Виж целия пост

A

# 13 1 апр. 2006, 21:39 ч.

Чудех се дали да пусна темата и дали няма да ме сметнат за "хахо". Даже по едно време се притеснявах, че наистина психясвам. Като чета доста се успокоявам. Мога да нарека това състояние "синдром на страха на майката". Сега като знам, че е нормално ми се струва, че по-лесно ще мога да се боря с тези страхове.
Благодаря Ви Hug

Hug

Виж целия пост

Ентусиаст

# 14 1 апр. 2006, 21:53 ч.

То дори имаше някаква народна поговорка по тази тема. Нещо от типа на: "Да не те среща това от което една майка се страхува" (много си го префасонирах май)
Имам страхове - МНОГО и ужасни, а понякога съм толкова уморена и заплесната, че страховете ми стават реални.

Виж целия пост

Джедай

# 15 1 апр. 2006, 23:54 ч.

Адко не си хахо. Ако ти беше... значи целия форум е пълен с хахави мами Simple Smile

Simple Smile

Мисля, че приказката беше "пази боже да не те стига това, което ти мисли майка ти". Поне мама ми я е казвала така.

Виж целия пост

E

# 16 2 апр. 2006, 00:09 ч.

От толкова неща се страхувам,че понякога немога да заспя от това което ми минава през главата.Заради този страх се старая да съм непрекъснато до тях,сигурно и за това не искам да работя.Въпреки,че, ако е "писано",нещастието може да се случи и докато съм там.

Виж целия пост

Н

# 17 2 апр. 2006, 00:26 ч.

не, не изкрейзваш..... или изкрейзвме и двете.

Ная е почти на годинка, но когато, повече от 5 минути не я чувам да " Търталясва"--- поглеждам... дали, как и заспала и ... срам ме е да кажа.. дали е жива. Тих ужас пред вратата - винаги.
Когато дълго време не се събуди... надничам... ей така.
Иначе, детето стои доста време само в кошарата си, забавлява се добре сама. И доста безопасно... но додето я чувам.
Откакто е родена сънувам и доста кошмари., тичам да я видя. Не съм вманиячена. Не ми е на ръцете непрекъснато, напротив, самостоятелно пиленце расте. Но фантазиите ми са ужас!!!!

Виж целия пост

Б

Буболина!

# 18 2 апр. 2006, 00:40 ч.

Колкото са по - големи децата, толкова са по - големи страховете.
Изпитах го на собствен гръб - когато беше малка, се страхувах от падане, болести, задушаване..
Сега се страхувам от всичко, което я заобикаля, изпитвам ужас и страховете ми се превръщат в параноя...

Виж целия пост

R

# 19 2 апр. 2006, 21:26 ч.

тъкмо си мислех че само аз съм такава откачалка и се страхувам от всичко, лошото е че не си спомням с първото дете да ме е било толкова страх, не можем без деца а цял живот се страхуваме и ги мислим, да си майка не е лесно, дано никога не се случва това от което се страхуваме и децата ни да са живи и здрави Grinning

Grinning

Виж целия пост

S

# 20 2 апр. 2006, 21:27 ч.

Страхувам се много и имам чувството, че от всичко. Добре, че таткото в това отношение е по-здравомислещ от мен иначе съвсем да съм параноясъла.
Като порасне съвсем незнам как ще е, сигурно ужасно. Sad

Sad

Виж целия пост

A

# 21 2 апр. 2006, 23:09 ч.

Страхувам се, толкова се страхувам, че ме е страх да го напиша да не вземе да се сбъдне, това нещо е едно такова неизвестно и безпомощно, за това където и да сме никога не го изпускам от очи!

Виж целия пост

D

# 22 3 апр. 2006, 02:31 ч.

Мисля 4е вси4ки които имаме деца мислим и 4устваме едно и също,има и още една поговорка за майката"да си имаш но майка да не си"и тя се отнася то4но за страховете

Виж целия пост

H

# 23 3 апр. 2006, 08:38 ч.

И аз се страхувам от същите неща, понякога до такава степен, че имам чувството, че ще откача, а знам, че не трябва да е така, но... Надявам се този страх и параноя да отшумят, въпреки, че не вярвам.

Виж целия пост

# 24 3 апр. 2006, 10:50 ч.

Цитат на: martina m в сб, 01 апр 2006, 00:53

Много страхове имам.А колкото по-голяма става толкова и страховете се увеличават.

Да и аз така, колкото по голям и по самостоятелен става, толкова възможностите за инциденти се увеличават. Толкова пъти е падал главата му вечно е в синини, дори на главата си е падал. Гледам до колкото зависи от мен да го предпазвам, не му давам да държи химикали или разни подобни неща с които лесно може да се нарани докато бяга при евентуално падане. Не му давам да лапа разни опасни предмети докато върви, защото ако падне може да се нарани с тях, във всяка играчка търся потенциална опасност и гледам да го предпазвам до колкото мога, а другото зависи от Бога. Ако не е Той да ни пази децата....
Не съм предполагала, че мога да стана такава параноичка, във всяка вещ да виждам убиец... Embarassed

Embarassed

Виж целия пост

# 25 3 апр. 2006, 11:02 ч.

Хората са казали: " Да не ти се случва това, което си мисли майка ти. Да ти се случи това, което си мисли жена ти" Joy

Joy

Joy

Joy

Най-големите ми страхове са, че мога да я изгубя или да я откраднат. Изпитвам ужас от това и никога е я изпускам от поглед.
Другото са болестите. Като се разболее Дариа, а тя почти не се разболява ми иде ... да я върна Embarassed

Embarassed

Sick

такъв ужас изпитвам.

Виж целия пост

к

# 26 3 апр. 2006, 13:55 ч.

Страхувам се, да. Даже прекалено понякога сигурно, но какво да се прави, майки сме все пак.
Господ да ги пази, че сега са около нас, но като порастнат, не може да сме с тях навсякъде-а страховете си остават Rolling Eyes

Rolling Eyes

.

Виж целия пост

Джедай

# 27 3 апр. 2006, 16:04 ч.

Ми моята мама продължава да се страхува за нас с брат ми.
Страхува се да не се разболеем, разбира се на лекар ходим сами Simple Smile

Simple Smile

Страхува се да не се случи нещо с нас, страхува се дали се оправяме финансово, страхува се за какво ли не.
Писах го и преди - майчина съдба.
Не върви да кажеш на майка си "не се страхувай", "не се притеснявай за мен", защото те винаги отговарят "ами не мога". Това е.
На колкото и години да стана мама все за нещо ще се притеснява. И при мен в момента е така. На колкото й години да стане Дияна все за нещо ще се притеснявам.

Виж целия пост

# 28 3 апр. 2006, 16:21 ч.

Като бяхме тинейджъри не можех да разбера защо мама се притеснява за нас, нали вече сме "големи".
НО дойдох и аз до нейният акъл.

Виж целия пост

Джедай

# 29 3 апр. 2006, 17:22 ч.

Етиа същото го казвах и аз на моята мама... "ама защо се притесняваш за мен, нали съм голяма", и тя все ми казжваше "ще видиш като станеш майка"... И ето станах и аз мама и напълно разбирам моята майка Simple Smile

Simple Smile

Виж целия пост

S

# 30 4 апр. 2006, 18:04 ч.

Страхувам се и още как. Явно такава е орисията на майката. Още първото като се роди ( имам 2 и третото е на път), нощем не можех да спя, ставах през 5 минути да я гледам дали диша (ужас!!!). Но за съжаление мисля, че страховете повече ни пречат отколкото помагат - изнервяме се , а като сме така и децата са по-неспокойни. Така че се мъча да забравям страховете си и се успокоявам по различни начини. И... като си мисля, вие не мислите ли, че наистина "ангелчето ги пази", както казват. Дано да е така.

Виж целия пост

K

# 31 4 апр. 2006, 19:14 ч.

Любимитят, веднъж ми каза, че майчиния инстикт е всъщност висша степен на параноя и е абсолютно прав, в момента съм в непрекъснат страх, че детето ще падне от прозореца, а всъщност нямам никакво основание, прозорците са обезопасени.

Виж целия пост

Гост

# 32 4 апр. 2006, 20:12 ч.

като прочетох написаното едно такова "оффф" ми се откъсна, т.е. известно облекчение, че (БАНАЛНО) не съм само аз така-постоянни страшни сценарии, понякога се усещам, че ме боли корема, понеже съм все напрегната, докато щерката се движи насам - натам (да не падне, да не се удари...) Страшно напрежение. Преди два дни изпаднах почти в истерия, като отиде да "почисти" електрически (ОБЕЗОПАСЕН) контакт с мокър парцал... Разкрещях се, ама здраво и до днес ми е криво за това. И така до безкрайност...

Виж целия пост

# 33 4 апр. 2006, 20:57 ч.

И аз взех да се успокоявам, че не само аз съм луда. Crazy

Crazy

Всички майки са такива, чудих се на моята майка и на свекърва ми редовно и се присмивахме на страховете и параноите и, че някой може да убие сина и. Но се оказа, че то е вродено във всяка майка, да пази дори и от несъществуващи опасности детето си. doh

doh

Виж целия пост

S

# 34 5 апр. 2006, 10:06 ч.

Много е тъпо това усещане.
Ние майките искаме да предпазим децата си от всичко, а това е невъзможно.
Всяка вечер като лягам благодаря на Господ, че ме е дарил с тези деца и моля да ги запази живи и здрави и като се размисля за мойте деца започвам да мисля за децата на мойте близки и оттам за всички деца и така всяка вечер желая на всички деца по целия свят да са живи и здрави Heart Eyes

Heart Eyes

.

Това състояние на параноя е временно и ще отмине(не казвам, че няма пак да се появи), радвай се на миговете с детето ти и му давай цялата си любов Hug

Hug

.

Виж целия пост

Джедай

# 35 5 апр. 2006, 12:04 ч.

Tinka79 ако за страховете ни към децата трябва да ни обявят за луди... май писах някъде по нагоре... целия форум трябва да е луд Simple Smile

Simple Smile

Ако трябва да те успокоя... и аз съм луда Simple Smile

Simple Smile

Виж целия пост

M

# 36 5 апр. 2006, 15:10 ч.

Имам такива моменти в които много си мисля какво би могло да му се случи и много се страхувам.
И сърцето ми се свива.

Като се почне инциденти, болести, произшествия с коли, кучета, други хора, падане от високо.....и се стигне до там ами ако катастрофира като стане на 20?!!!!
Луда работа!!!

Знам, че е нормално, но не ме успокоява особено.

А когато е болен за мен е края на света - приемам за ужасно опасно дори леката температура, много се шашкам. Преди година малкия беше хванал вируса с разстройството и повръщането, аз го нося на лекар и не мога да спра да рева, не можех заглавието да си кажа, камо ли да обясня какво му е на детето! Добре, че мъжа ми беше с мен.
Май съм тежък случай Rolling Eyes

Rolling Eyes

Виж целия пост

E

# 37 5 апр. 2006, 16:59 ч.

Само ще кажа, 4е откакто родих имам над 50 бели косъма в 4ерната си дотогава коса Sad

Sad

Адски се страхувам. не ми се говори даже за това....

Виж целия пост

# 38 30 апр. 2006, 18:18 ч.

Разбира се че се страхувам за детето си пък и коя ли майка не се страхува-че как иначе ще побелеем.

Виж целия пост

В

Ентусиаст

# 39 30 апр. 2006, 18:39 ч.

За детето си и от самотата

Виж целия пост

T

The Sun /Слънчице/

# 40 1 май 2006, 00:37 ч.

Цитат на: AnMary в сб, 01 апр 2006, 01:01

Да, страхувам се.
1вото нещо, което казах на мама след като родих беше "страх ме е да не й се случи нещо и знам, че този страх няма да ме напусне цял живот".
Какво да се прави, орисията на майката е такава.

Peace

Виж целия пост

C

# 41 1 май 2006, 05:22 ч.

Страх ме е от всичко. По някой път вече се плаша, че от моя страх детето ми няма да може да изживее спокойно детството си. Аз искам да седи само до мен, да не пипа нищо, ама не става. А ще става все по-трудно #Crazy

#Crazy

Виж целия пост

# 42 1 май 2006, 07:59 ч.

Дори и 1 ред не ми се ще да напиша по повод страховете...

Нека не виждат бял свят...да си седят дълбоко в мен и никой да не ги узнае и познае... Praynig

Praynig

Виж целия пост

S

Регистриран

# 43 1 май 2006, 08:49 ч.

Цитат на: Шани в пн, 01 май 2006, 07:59

Дори и 1 ред не ми се ще да напиша по повод страховете...

Нека не виждат бял свят...да си седят дълбоко в мен и никой да не ги узнае и познае... Praynig

Praynig

Аз си мисля същото.

Виж целия пост

V

velina_milanova

# 44 1 май 2006, 09:23 ч.

страхувам се от много неще ,но най-големия ми страх е като порасне да не стане наркоман.

Виж целия пост

F

# 45 1 май 2006, 12:25 ч.

През повечето време не се страхувам, защото нямам конкретен повод. Гледам да си мисля хубави работи и да не дърпам дявола за опашката.
Понякога обаче параноята така ме завладява, че не съм в състояние да се владея. Например, страх ме е да пътувам, особено със самолет. Всеки път, когато заминавам на стаж, направо се робърквам. Не разрешавам на мъжа ми да вдига повеме от 90 км/ч, за да не се пребием. Не искам да се водим в една кола, за да може поне един родител да остане жив, ако нещо се случи.
Такива са ми страховете.

Виж целия пост

Д

# 46 1 май 2006, 16:08 ч.

Цитат на: adkosan в сб, 01 апр 2006, 00:18

Питам се често дали всички се страхуваме за децата си......или само аз?

Имам предвид не ежедневния страх за това дали ще падне и ще си ожули коляното. Говоря за ДРУГИТЕ страхове.
Страхувам се за сина си, да не го загубя, да не се нарани сериозно, ако не съм обезопасила добре. Ако чуя нещо лошо, което се е случило с друго детенце се страхувам да не се случи на моето, страхувам се от катастрофи.... и от хиляди други неща, за които даже не ми е хрумвало преди.
Глупаво е, но се страхувам
- да не си извади очето с нещо, за което дори не съм предполагала, че е опасно,
- да не изгуби ръчичката си......,

- да не се задуши в креватчето,
- даже ме е срам да пиша нататък.....

Страхувате ли се??? И от какво???
Или май нещо изкрейзвам???

От всичко,което си изброила и от мнооого други неща.Някой да не го нарани,когато не съм до него.Какво дете ще израстне в този объркан свят.Как ще намери място в живота.Дали ще е щастлив.Дали няма да го сполети някоя неизлечима болест.....

Виж целия пост

D

# 47 1 май 2006, 16:41 ч.

От нищо даже от предстоящото раждане не ме е страх ....е, може би малко за това, че ме е страх да несе случи нещо на майка ми и баща ми, докато се приберем Господи, пази ми ги

Виж целия пост

S

# 48 1 май 2006, 16:42 ч.

От толкова много неща се страхувам, че понякога дори ме е страх пред себе си да ги призная...
Имам чувството, че ако продължавам така ще се побъркам в най-скоро време Crazy

Crazy

Виж целия пост

I

# 49 1 май 2006, 21:09 ч.

Аз като че ли най-много се страхувам от това да не подтисна детето си, в стремежа си например да го направя възпитано и добро. Понякога се чудя къде е границата между индивидуалността и послушанието. / нямам предвид онова раболепно послушание - просто като че ли не намерих подходящата дума Rolling Eyes

Rolling Eyes

/

Виж целия пост

F

# 50 3 май 2006, 17:00 ч.

Това за възпитанието винаги ме е притеснявало

Виж целия пост

Препоръчани теми

Предложения за закуска

1 014
30

Нашите деца от 1 до 6 години

Бързи въпроси и отговори деца -6

17 843
686

Нашите деца от 1 до 6 години

Обича да върти всичко

628
19

Нашите деца от 1 до 6 години

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.