Струва ли си да продължавам да се боря

Poli, ти вече си загубила този мъж, както и да се опитваш да се самозаблудиш. Оттук  нататък всеки опит да сте уж семейство ще бъде една мъка за теб  Хубавото е, че само от теб зависи колко и как ще го мислиш и как ще действаш. На твоя място не бих губила и 1 ден от времето си за този човек Но човек трябва сам да си мине по пътя...

Да. Но това, което мислех да напиша четейки първите страници, се появи написано от други в следващите.
Все пак.... 
Твоя човек ако попадне на жена като Love! ще стане котенце за нула време. Не за друго, а защото съвсем отрезвяващо ще му бъде демонстрирано, че тя е готова да продължи живота си без него, за нейно и на детето добро. Което не е упрек към теб, нито си длъжна да можеш да разиграваш сценарии, нито си виновна ако не можеш да покажеш хладнокръвието от пост 31. Съчувствам ти, темата е потискаща и заради цялото нещастие, което изскочи от други постове свързани с твоя.

Мисля, че ТМ не е лош човек, но страда от нелекувана депресия. Очевидно не си му безразлична, но в същото време в него се натрупва субективен негативизъм на пластове, и като тенджера под налягане избива парата по малко с забележки и кавги, но вътрешно огнището все така ври и кипи. Човек няма вина за това как се е забатачил мозъка му, нито пък ти, правейки всичко възможно да му помогнеш заслужаваш така да ти минават дните.
Може да се помогне само ако отсрещния осъзнава, че имам проблем. Ако е така всичко си струва. В противен случай приемаш най-крайния (не и най-лош) вариант, че борбата е обречена и такъв отровен живот не ти трябва. 
А като действие правиш следното, което ще е по линия на най-малкото съпротивление за теб (ти ако имаше сили за повече, и без чужда помощ щеше да действаш като в...пост 31 примерно) - изнасяш се както си правила и преди, но този път когато любимия дойде да те прибере имаш условие - отивате заедно на психиатър. Най-естествено нещо е, всеки го прави, нищо срамно...предразполагаш го.
Ако има поне минимална осъзнатост за това, че нито той е щастлив така, нито ти, ще се съгласи. И вече действате, важното е нещо да се прави извън статуквото (а психиатъра е, щото може да предписва хапчета, от психолог, с който само да си бърборите и след 2 часа всичко да е същото кел файда). Но да отидете заедно, принтирай си ако трябва собствените постове от темата, те добре изразяват болката ти. Пък ако не е писано, поне ги остави на мъжа ти за спомен... защото ако няма осъзнатост да се промени, ако трябва да я карате все така, мисля че още в заглавието на темата е зададен и отговора.

Чак сега виждам темата, но ще изкажа мнение по нея, защото виждам, че този проблем явно не е рядкост.

Момичета, има едно, което трябва да разберете - най-голямата грешка на една жена е, че си мисли "Той ще се промени", а най голямата грешка на мъжа е, че си мисли "Тя никога няма да ме напусне"
Не момичета, те няма да се променят. Тези мъже са с утвърдени характери, на сериозни години и няма как тепърва да се променят. Всеки път, когато си тръгнете ще обещават, че ще се променят и всеки път промяната ще е за по 1-2 седмици - след това пак, както преди. И колкото по-рано го осъзнаете и приемете това, толкова по-рано ще си тръгнете от тях и ще започнете живота си отначало. Защото нито сте престарели, нито сте второ качество хора само защото сте били женени и имате деца. Напротив!!!
И най-вече държа да ви кажа, че никоя жена не заслужава да изживее живота си в страх, мълчание, тормоз и очакване на някаква промяна. Живота е прекалено кратък и достатъчно хубав - нямате право заради самите себе си и заради децата си да живеете по този начин. Ще видите колко по-добре ще се почувствате, когато останете сами, когато няма кой да крещи и да ви тормози, когато можете да правите това, което ви кара да се чувствате добре, без някой да ви тъпчи, мачка и унижава.
Помислете над това, което написах и ще видите, че съм права. Относно раздялата - всеки я прави така, както ще му е най-лесно. А в отговор на въпроса ще кажа - НЕ, НЕ СИ ЗАСЛУЖАВА ДА СЕ БОРИТЕ ЗА ЧУЖДОТО ЩАСТИЕ - БОРЕТЕ СЕ ЗА ВАШЕТО СОБСТВЕНО!!!!

Напълно подкрепям последното мнение!