Юрист съм и бих искала детето ми да наследи моята професия. Аргумент - от достатъчно добре събирана с годините юридическа литература до това, че мога да му покажа практически как да прави нещата, без да му се налага да се блъска като мен в началото. Да, но за сега детето ми категорично отказва да стане адвокат. Музикален е, ходи на класическа китара. От тази година въвеждам и актьорско майсторство, защото е направо самороден талант - имитира всичко и всеки с лекота, филмите , независимо анимационни или игрални, може да ги запомни наизуст, рецитира репликите на героите със съответната интонация, включително и озвучаването на филма - трясъци, стъргане, бумтене. В момента хит при него е Титаник с Леонадро Ди Каприо. Та ако не друго, актьорското майсторство ще го научи на дисциплина, правилна дикция, общуване. Не е задължително да стане виртуален китарист или актьор. Но нека опита, пък ако не стане адвокат, ще го преживея. Важното е да е жив и здрав и да се занимава с това, което му харесва.
Да насърчаваш някой, днес, в България, да учи право за мен е лудост. От колко години практикувате?