Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Моля за съвет - бременност и физическо насилие

  • 21 369
  • 128
# 15
Разделяйте се овреме, защото сценариите са няколко:
1. Да станеш поредната статистика от новините тип "наркоман уби приятелката си".
2. Да я бутате някак и с дете, и с друсащ татко, докато някой ден и ти не почнеш да взимаш и не забравите детето в нагорещена кола да се опече. В тоя случай абортът е бил по-хуманното решение.
3. Да я бутате някак, детето да оцелее, но да израсне с такива яки травми и недостатъци, че абортът би бил по-хуманното решение.
4. Да я бутате някак и с дете, докато и ти не почнеш да взимаш и не уморите детето от неглижиране и глад.

Схващаш ли накъде отиват нещата, ако не се разделите?

Дано детето няма увреждания и не е наследило гадостите на баща си.

Виж целия пост
# 16
Ситуацията, която описвате, е много сериозна, затова ще си позволя да съм по-директен от обикновено и се извинявам предварително, ако на моменти прозвучи неуместно, невъзпитано и т.н.

"След 3-4 месец от връзката ни разбрах, че взима" - това нищо не ми говори. Ако пафка трева - да си "взима". Ако е на помпа (хероинова зависимост) съм удивен, че изобщо успявате да я карате на неговия доход. Ако е на някакви боклуци - "дизайнерски" дроги, кристал мет и т.н. - това донякъде обяснява побоищата, караниците и т.н. Ако не знаете дори какво "взима" - поинтересувайте се. Без караници обаче - ако не ще да каже, не настоявате. Щом можете да напишете толкова дълъг и сравнително грамотен текст, значи можете да проведете и малко по-дълбок разговор по тези въпроси. При всичко освен първия случай се налага специализирана помощ - нарко-зависимият просто не може сам да "спре с тези неща" или да "не прави глупости". Можете да намерите различни програми онлайн (пример), не знам колко ще му помогнат и дали ще се съгласи,  може и майка му да се включи в убеждаването.

Най-лесният съвет, който мога да дам, е да "бягате", но както сама казвате - не е ясно къде точно ще избягате. Всяка трета жена в България е жертва на домашно насилие. На драго сърце бих ги посъветвал всичките да избягат, но разбирате, че това е възможно само доколкото даваме някакъв социално желателен отговор. На мен лично (и тук ще си позволя да съм твърде откровен) този тип живот, който описвате, ми говори силно за потомствено нисък социален статус - наричате домашното насилие "биенки", на 20 години си искате детето, правите (или поне се опитвате да правите) някакви схеми с болнични и търсите допълнителна работа в сивия сектор, докато сте бременна в 4ти месец! Дано сте наясно, че както циганите рядко стават професори или директори на печеливши IT компании, така и за беден, не много високо образован човек с бедни, не много високо образовани родители, които не са набили хиляди в частни уроци, за да завърши детенце елитно училище и не са работили допълнително с него години наред - за такъв човек много неща са по-трудни отколкото примерно за средна или дори горна-средна класа, каквито са немалко от пишещите в този форум.

Единственият сигурен и работещ (честен) начин да се изкачите по социалната стълбичка е да учите, да специализирате, да повишавате постоянно квалификацията си. Което е безкрайно трудно да стане с дете, родено на 20 години от неподходящ партньор при прибързана връзка и продължаване на връзката, дори когато е очевидно, че е неподходящ. 

Да синтезирам горното - конят е в реката и почти се е удавил.

Какво можете да направите при тази сложна ситуация, за която искрено Ви съчувствам:
- разчитайте на родителите си, говорете с тях, не спорете, не се дръжте арогантно, молете ги за помощ, за съвет. Съветът им да направите аборт е бил правилният съвет за Вас! Те са съобразили всичко написано по-горе, както и какъв е бъдещият баща на детето като са Ви го давали. Не сте ги послушали. Разкажете им всичко сега и поне сега ги слушайте! Няма кой друг да Ви помогне на този свят, ако родителите Ви не помогнат.
- относно аборт във втори триместър (ако изобщо е разрешен по немедицински причини - не съм сигурен в последното) - трябва да слушате единствено квалифициран лекар. Не бг-мама, не себе си. След като квалифициран лекар (подчертавам дебело квалифициран в областта! Джи пи-то не е такъв) Ви обясни рисковете и дали изобщо е възможно, тогава сядате с родителите си и заедно взимате решение, като Вие повече мълчите и слушате какво Ви казват, защото те най-вероятно знаят по-добре от Вас. Убеден съм, че няма да Ви оставят в беда. Поне за детенцето ще се погрижат, защото Вие сигурно щом се успокоите пак ще започнете да правите същите грешки (ще си настоявате, че го обичате господина, ще се виждате тайно от родителите Ви с него и т.н.). Дано се вразумите от сегашната ситуация и да почнете да слушате родителите си и авторитети по въпросите, за които имате мнение без да разбирате реално (такъв въпрос са предизвиканите аборти и рисковете, с които са свързани). Почти съм убеден, че родителите Ви ще Ви приберат обратно, ще се грижат и за Вас и за детето Ви, при условие, че се съгласите да не се виждате повече с таткото. Големият въпрос е дали Вие ще приемете подобно решение! Защото ако слушахте съвети, най-вероятно нямаше да се стигне до тук...

Със сигурност медицинските рискове от това да Ви скачат на корема или да мизерствате с 300 лева докато работите някаква натоварваща работа, за да можете да си купите хляб (понеже 300та лева ще идат всичките за наем) и продължавате да се биете бременна с партньора си, защото подобни отношения не се решават никак лесно, са още по-големи и в крайна сметка е много вероятно да доведат до същия резултат.

Звучите като доста интелигентно момиче, много ми е тъжно за Вас, дано се наредят поне малко нещата по един или друг начин...  Потърсете помощ от родителите си, може и от майката на момчето, но преди всичко от Вашите родители! Ако момчето има сериозна нарко-зависимост - кажете на майка му да потърси помощ и за него...
Виж целия пост
# 17
Скрит текст:
Здравейте. Извинявам се предварително за това, което ще ви споделя. Много ми тежи. Не знам какво да правя.

С приятеля ми сме заедно от 1 година. Впуснахме се във връзката ни прекалено бързо. Още на 2-рия месец заживяхме заедно. Нямахме никакви проблеми в самото начало. След 3-4 месец от връзката ни разбрах, че взима. Бях много против това. Буквално се сривах всеки път, когато го гледах как се самоунищожава. Бях съсипана. Мина време и майка му предложи да живеем с нея. Аз бях с двете ръце ЗА. Знаех, че това е начина да се спре, понеже си мислих, че не иска да разочарова майка си. За жалост бях в заблуда. Понеже е по-голям от мен в мислите му се настаниха представите за семейство.
Влюбих се в него толкова бързо, че му позволих да ми замаже очите. Обеща ми, че ще спре да прави глупости. Уви...започна да ги прави зад гърба ми. Следваха крясъци, биенки, чупенки на разни неща...както от моя, така и от негова страна.
Мина време и си простихме всичко. Личеше си от далече, че и двамата се обичаме и не искаме да се разделяме. Създадохме една душичка, която расте в корема ми вече 3 месеца и половина. За жалост чак сега разбрах, че бебчето ни е заченато с мисълта да ни задържи заедно, а той да си продължи по старо му. Започнахме отново да се караме. Майка му не издържа на напрежението. Аз бях станала непоносима и караниците всяка вечер бяха неизбежни. Споделих на майка му, какво прави сина й. Остана много разочарована, но сметнах, че само тя може да ми помогне. Така след поредния скандал на жената й писна да има безсънни нощи и решихме да се изнесем от там за да не й пречим. Ще питате защо тогава съм продължила да бъда с него след всичко това. Ами заради бебчо. Нямаше да преживея да направя аборт. Реших да му давам шанс след шанс с наивна мисъл, че ще се промени.
Сега живеем под наем. Аз не работя, само той. Имах много труден старт в бременността си. Напрежението влияеше много и се наложи да изляза в болничен (съвет от пряк шеф, който не можеше да мисли кой да ме замества постоянно). Приятеля ми беше съгласен. Сега се ядосва, че аз си седя във вкъщи, а само той работи. Иска да започна работа. Не мога да се върна на старото си работно място, а за да почна на друго трябва да си плащам болничния или да ме съмратят. Търся всеки ден почасова работа: флаери, гледане на дете и т.н. За него аз нищо не правя по цял ден и определено си мисля, че не търся работа. Никога не се е прибрал в мизерия, винаги е чисто. Никога не съм го оставила гладен... Причината да не започна работа е, че просто няма как да намеря място на което да работя и да не ми пуснат ТД. Почасовите работи са толкова малко. Пуснеш CV те я ти звъннат, я не.
Днес отново беше поредния ни скандал. Позволи си да ме удари няколко пъти. Бременна съм, а той ми сяда върху корема и ме хваща за ръцете за да не мърдам. Имам ужасни болки в кръста, а той ме рита точно там. Аз също не се давам. На удар с удар отвръщам. На блъскане с блъскане. На обида с обида. Аз съм на 20 години, живота не ме е отракал още ПРИЗНАВАМ, но той е на 30 и ми се води по акъла. Вместо да е човека, който трябва да постъпи правилно. Как да постъпи правилно след като отново е неадекватен.
Сега в 3 вечерта привита от болки в корема, без една стотнка в джоба да отида до спешното, а и какво спешно след като няма лекари по това време. Болката е ниско в корема. Възможно ли е да е контракция? На него не му пука какво е направил за него съм виновна аз. Събрал си е багажа. Иска утре да си ходи.
Ситуациите са 2 ...
Първата: Оставам с него и търпя неадекватните му действия заради НАШИЯ бебо, който явно вече не иска. За аборт в почти 4тия месец не искам и да чувам, защото имам познати, които заради такъв аборт не могат да имат деца. Искам да изживея мечтата си да стана майка живот и здраве.
Втората: Оставям го да си тръгне. Изнасям се от квартирата. Започвам да събирам пари за бебо и ще го гледам сама.
Това са пълни глупости....тук ситуацията е, че първо нямам къде да отида и второ с болничен 350-400 лева максимум какви пари ще събирам.. майчинството ми ще е социално... как ще го гледам това бебче. Само ще го мъча. Не мога да потърся помощ от семейството ми. Отдавна ми обърнаха гръб заради него.

Съсипана съм... не мога да спра да плача, а и болката в корема е ужасна... Какво да правя? Моля за съвет!


П.С. Извинявам се за дългата тема. Извинявам се, ако има правописни грешки, пиша от телефон с насълзени очи в 3 часа сутринта.

Благодаря за вниманието и се извинявам за споделеното по-горе.

Писна ми от пързалки.
Няма ли някой модератор да се намеси?
За мезе ни взеха всякакви пишман писатели. #2gunfire
Виж целия пост
# 18
Поредната уайт траш история, в която има забъркано и невинно същество. Авторке, не разбирам с какъв акъл си се съгласила да забременееш и родиш от наркоман, който и те малтретира физически за капак. Не отговори на въпроса с какво се друса възлюбеният ти. Някои наркотици предизвикват агресия и непредвидимо поведение. Помисли за това и факта, че ако останете заедно, ще изложиш на всичко това и "бебо".

Също така, с проблемна бременност и предстояща зима, къде си хукнала да раздаваш флаери? Да не говорим деца пък да гледаш. Искрено се надявам темата да е пързалка, за жалост обаче познавам почти 1:1 случай, с разликата, че там мъжът има зависимост към хазарта. 
Виж целия пост
# 19
Не само ще изложи на риск "сладкото бебенце", ами и на нея самата няма да й издържат нервите. След 2 години и тя ще побийва сладкото бебенце, като стане нетърпимо ходещо чудо, реве, иска, дърпа...

Абсурт си мисли, че е пързалка, но аз се опасявам, че е новата българска реалност, просто нормален страничен ефект на модерния свят. Девойките- освободени, мъжете- безотговорни, защото всички трябва да сме свободни и да си гледаме кефа. После детето ще го отнесе.
Виж целия пост
# 20
Извинявай, че ще ти го кажа, но ти не си в час!
Как ще оставиш този психично болен човек да ти сяда върху корема, да те бие и тормози? Това можеш да преживееш, а един аборт не можеш? Какво семейство ще създадеш според теб с такъв човек? Как изобщо си мислиш, че някой ще те вземе бременна на работа? Твоите родители нямат ли някаква позиция?
Виж целия пост
# 21
А, нека й сяда по корема, по-веселото ще стане, когато реши, че може да блъсне главата на детето в стената.
Виж целия пост
# 22
И аз се боя, че новите реалности са тези, които описва девойчето. Confused
Съветът ми съвпада с този на бгтатко. Девойче, обади се на майка си, или по-добре иди при нея на крака. Извини се, че си се държала като патка и помоли за помощ. Само тя може да те спаси, както и "бебо". Господ да ти е на помощ! Praynig
Виж целия пост
# 23
А, нека й сяда по корема, по-веселото ще стане, когато реши, че може да блъсне главата на детето в стената.

А, то само ще си я блъска- баща му нали " взима", та се е погрижил за психичното здраве на отрочето.
Под влюбения поглед на многострадалната Геновева.
Ай, стига, че почва да ми се повдига.

ПП. Сирен, може и да си права- снощи попаднах на Биг Брадър- имаха мисия да се смирят, като се разделят с най- важните за тях неща.

И настана трагедия, и после луди аплаузи, защото най- милото в живота на кифлите се оказаха екстеншъните, ръйш!?
А едното недоразумение рева, че щяло да предаде себе си, ако изпълни мисията да бъде с униформа, а не със собствените си парцалки, които рекламира в предаването.

И лиши всички от храна, без да се почувства неудобно.
Виж целия пост
# 24
Здравейте. Извинявам се предварително за това, което ще ви споделя. Много ми тежи. Не знам какво да правя.

С приятеля ми сме заедно от 1 година. Впуснахме се във връзката ни прекалено бързо. Още на 2-рия месец заживяхме заедно. Нямахме никакви проблеми в самото начало. След 3-4 месец от връзката ни разбрах, че взима. Бях много против това. Буквално се сривах всеки път, когато го гледах как се самоунищожава. Бях съсипана.
Скрит текст:
Мина време и майка му предложи да живеем с нея. Аз бях с двете ръце ЗА. Знаех, че това е начина да се спре, понеже си мислих, че не иска да разочарова майка си. За жалост бях в заблуда. Понеже е по-голям от мен в мислите му се настаниха представите за семейство.
Влюбих се в него толкова бързо, че му позволих да ми замаже очите. Обеща ми, че ще спре да прави глупости. Уви...започна да ги прави зад гърба ми. Следваха крясъци, биенки, чупенки на разни неща...както от моя, така и от негова страна.
Мина време и си простихме всичко. Личеше си от далече, че и двамата се обичаме и не искаме да се разделяме. Създадохме една душичка, която расте в корема ми вече 3 месеца и половина. За жалост чак сега разбрах, че бебчето ни е заченато с мисълта да ни задържи заедно, а той да си продължи по старо му. Започнахме отново да се караме. Майка му не издържа на напрежението. Аз бях станала непоносима и караниците всяка вечер бяха неизбежни. Споделих на майка му, какво прави сина й. Остана много разочарована, но сметнах, че само тя може да ми помогне. Така след поредния скандал на жената й писна да има безсънни нощи и решихме да се изнесем от там за да не й пречим. Ще питате защо тогава съм продължила да бъда с него след всичко това. Ами заради бебчо. Нямаше да преживея да направя аборт. Реших да му давам шанс след шанс с наивна мисъл, че ще се промени.
Сега живеем под наем. Аз не работя, само той. Имах много труден старт в бременността си. Напрежението влияеше много и се наложи да изляза в болничен (съвет от пряк шеф, който не можеше да мисли кой да ме замества постоянно). Приятеля ми беше съгласен. Сега се ядосва, че аз си седя във вкъщи, а само той работи. Иска да започна работа. Не мога да се върна на старото си работно място, а за да почна на друго трябва да си плащам болничния или да ме съмратят. Търся всеки ден почасова работа: флаери, гледане на дете и т.н. За него аз нищо не правя по цял ден и определено си мисля, че не търся работа. Никога не се е прибрал в мизерия, винаги е чисто. Никога не съм го оставила гладен... Причината да не започна работа е, че просто няма как да намеря място на което да работя и да не ми пуснат ТД. Почасовите работи са толкова малко. Пуснеш CV те я ти звъннат, я не.
Днес отново беше поредния ни скандал. Позволи си да ме удари няколко пъти. Бременна съм, а той ми сяда върху корема и ме хваща за ръцете за да не мърдам. Имам ужасни болки в кръста, а той ме рита точно там. Аз също не се давам. На удар с удар отвръщам. На блъскане с блъскане. На обида с обида. Аз съм на 20 години, живота не ме е отракал още ПРИЗНАВАМ, но той е на 30 и ми се води по акъла. Вместо да е човека, който трябва да постъпи правилно. Как да постъпи правилно след като отново е неадекватен.
Сега в 3 вечерта привита от болки в корема, без една стотнка в джоба да отида до спешното, а и какво спешно след като няма лекари по това време. Болката е ниско в корема. Възможно ли е да е контракция? На него не му пука какво е направил за него съм виновна аз. Събрал си е багажа. Иска утре да си ходи.
Ситуациите са 2 ...
Първата: Оставам с него и търпя неадекватните му действия заради НАШИЯ бебо, който явно вече не иска. За аборт в почти 4тия месец не искам и да чувам, защото имам познати, които заради такъв аборт не могат да имат деца. Искам да изживея мечтата си да стана майка живот и здраве.
Втората: Оставям го да си тръгне. Изнасям се от квартирата. Започвам да събирам пари за бебо и ще го гледам сама.
Това са пълни глупости....тук ситуацията е, че първо нямам къде да отида и второ с болничен 350-400 лева максимум какви пари ще събирам.. майчинството ми ще е социално... как ще го гледам това бебче. Само ще го мъча. Не мога да потърся помощ от семейството ми. Отдавна ми обърнаха гръб заради него.

Съсипана съм... не мога да спра да плача, а и болката в корема е ужасна... Какво да правя? Моля за съвет!


П.С. Извинявам се за дългата тема. Извинявам се, ако има правописни грешки, пиша от телефон с насълзени очи в 3 часа сутринта.

Благодаря за вниманието и се извинявам за споделеното по-горе.
Още тук е трябвало да избягаш с 200 и да забравиш, че този човек съществува.
Сега вече, за теб е късно.Ако детето се роди живо и здраво, с този "човек" си свързана до живот.
НО, за други момичета, които биха прочели темата ти:
Ако един мъж ПИЕ, БИЕ, ДРОГИРА СЕ, играе ХАЗАРТ, БЯГАЙТЕ!Оправия няма.Отказване няма.Промяна НЯМА!И с годините ще става все по-ЗЛЕ!
Така че, СПАСЕТЕ СЕБЕ СИ!

Ако зависимия има желание и воля, сам ще се спаси!Вие няма да успеете.


Виж целия пост
# 25
Щях да напиша, че този "мъж" е отрепка на отрепките, но за съжаление и авторката не е кой знае колко по-умна от него. Разбрала е, че съжителства с наркоман, но това не я е спряло да му дава шансове, да заживее с него в дома на майка му, надявайки се, че жената е господ и ще го спре да се дрогира, а за капак му е позволила да я забремени. И пак не ще да си ходи ами седи там зорлем и лицемерно реве за "бебо"!

Момиче, отвори си очите. Тоя няма да се оправи. И за създалата се ситуация точно толкова вина имаш и ти! Всичко се е случило с твоето участие, знание и мълчаливо съгласие! Затова спри да ревеш по форумите, прочети внимателно поста на бг татко колкото пъти трябва и си направи изводите!
Виж целия пост
# 26
Леле мале, горкият Бебо.
Да беше послушала майка ти. Сега отивай да й се молиш да те прибира обратно.
Виж целия пост
# 27
   Глупост в такива размери е животозастрашаваща.
Виж целия пост
# 28
На първо място в списъка трябва да е да се спасиш, ти и бебето. Оставам с впечатление, че не осъзнаваш в какво опасно положение си. Потърси помощ!

Не знам дали е пързалка, но за съжаление има такива случаи.
Виж целия пост
# 29
Изобщо не осъзнава, НСЧ. Иначе досега да си е била камшика. А тя седи и бае как си го обичала и седяла заради бебето. Точно заради бебето вече трябваше да си е посипала главата с пепел и да се е примолила на майка си да й помогне.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия