Как избрахте училище след 7-ми клас

Може би трябва да помислите върху болднатото. Ккаво ще рече невъзможни и странни? Щом за него са желания, значи си има мнение детето и не са невъзможни и странни. Моите наблюдения са, че нямат собствено мнение деца с прекалено властни родители. Всъщност те и да имат реални желания и ясно мнение, не смеят да ги изкажат или просто са свикнали някой друг да решава вместо тях.

Аз също се зачудих какво значи странни желания
Аз съм властен родител, но имам реална представа какво могат децата ми. По принцип съм насочвала голямата още от 1 клас в определени посоки. След това в прогимназията поставих една рамка, в която тя имаше избор. Извън нея нямаше да отстъпя вероятно. Но пък и може би преценката ми е точна и рамката е била като за конкретното дете. Смятам, че до 7 клас, с изкл. на таланти в изкуства и спорт, децата не са особено ориентирани какво "искат да станат". Т.е. родителят трябва да има роля в тоя избор, при това водеща, защото има повече опит и познания от детето. Е, оказа се, че не съм сбъркала и детето ми направи добър и разумен избор в рамката която аз поставих. Вече е в гимназията и получи обещаната от мен свобода да се развива извън тази рамка. Каквото зависи от мен като инвестиция вече е налице. Сега тя е на ход да прави избор и аз ще подкрепя и подкрепям дори и странни избори , нещо което до 7 клас не бих направила.

      В нашия случай- невъзможен избор- МГ. Не проявява особен талант и възможности, не решава задачи, но иска това училище. Дори и да изкара бал по някаква случайност, мястото му няма да е там, защото има деца много-по-амбициозни и трудолюбиви.Мотивът му за това училище- има познати деца от V клас, които влязоха, има приятелчета които се канят да влязат след 7-ми.Освен това, учителката му по китара му "бутна фитила", че там има много музиканти и ученически оркестри.

Странен избор- Училище за отглеждане на животни. Подобно училище в града ни няма, в областта може и да има, но не съм чула.

Това са разсъжденията на детето ми по темата за учене след VІІ клас.В VІ клас, неговите съученици или поне родителите им наистина знаят какво искат.

Няма нищо странно в желанията дори и на първи прочит. МГ е желан тип училище. Децата отишли там след 5ти клас рядко го заменят за друго, което е показателно. А животните са си любов явно. Тава са сложни и тежки неща - и гледането и лекуването и т.н. та явно е голяма любов.

Мисля, че бъркаш амбициите и първенството с интересите, любопитството и влечението. Това е само мое менение разбира се. Аз твърдо залагам на второто. Най-малкото първото е до време.  За момче МГ дава прекрасен избор за университети - право, медицина, инженерни и т.н. Малко гимназии могат това. При момичетата е малко по-различно защото техните интереси в математиката идват по-късно /след кандидатсването/ .

Светкавица, аз сега те разбрах
Моето дете, макар да е проявявало и проявява математически способности се е стремяло винаги към НПМГ, а не към СМГ. Това беше поводът и да избере конкретно училище за прогимназиален курс. В рамките на 7 клас избра да не учи в паралелката с математика, а тази с физика (балът й стигаше и за двете) и писа физика като първо желание. Т.е. тя ще използва математическите си умения, но в друга наука. Отделно, има таланти в изкуствата и сега получи правото си да ги развива сериозно. Можеше да ги развива още от началното училище, но аз съм ги поставила за този етап извън посочената рамка по няколко важни за мен причини. И ето... тя ще учи физика и ще развива таланти в две изкуства. И ще има 5 г. да оформи вече собствените си желания и да направи избор. Аз смятам, че давам стабилна основа, а къщата да си я строи тя

До пети клас се разбра, че от дъщеря ми математичка няма да стане. Оказа се , че и вървят езиците й музиката. Насочихме я натам . В 6 клас вече беше решила , че ще учи испански. В 7 предпочитанията се сведоха само до съчетанието испански - английски. Изкара нормален бал - около 400 т.Избра си училище с точно такъв профил и сега е доволна от локацията, класа и  класната.

най-егоистично избрах - казах им, че тъй като не съм родена и израстнала в София, не зная нищо за гимназиите извън обичайната групичка, иззвестна още от времето на соца, пллюс две-три нови, за които разбрах, че саа от най-желаните. Двете английски, немската, френската, СМГ, 73-то, Испанската, НПМГ бяха в основния списък. Затова задачата беше да направим така, че да се подготвят и да се  надяваме на високи оценки за класиране в някоя от тях. Затова казвам, че беше най-егоистично от моя страна, защото така и на мен щеше да ми е по-лесно.
Като резултат от подготовката и късмет, успяха да изкарат космически бал, който им гарантираше влизане, ако не по първо, то  със сигурност по второ желание. Чуденето настана как да се подредят първите три желания с особен фокус върху първото "ами, ако вмезе, че стане". Аз съм много консервативна при изчисляване на шансовете и макар всичко да сочеше, че ще влязат по първо, много държах да обмислят добре челната тройка. А за да е пълен купоннът написах в заявлението 40 позиции, ей така, за мой кеф, да има, както се казваше в една рИклама.
До момента на записването не бях влизала в нито една от гимназиите, нито на отворени, нито на затворени врати. Техните решения за първо място бяха на принципа "аз за какво съм го изкарал този бал, ако не се запиша в най-добрата гимназия", и чуденката беше между езикова и СМГ. Езиковата спечели- Паднаха си точно на мястото, всичко се получи чудесно - хем си излизат с хубаво ниво на езика, хем общообразователна подготовка, и така като V-нулево всички пътища са им отворени след гимназията, защото имат два чужди езика, ако искат да учат в чужбина или на чужд език, плюс това са свикнали на натоварване, което не им попречи да се занимават и с разни извънкласни.
Като извод - гледайте да изкарат високи оценки на изпитите, пък нататък все ще решат къде да се запишат, защото ще могат да си изберат всяко училище.

  Когато дъщеря ми беше в 3 клас си поговорихме сериозно и тя реши, че иска да учи от пети клас в МГ. За моето семейство това е съвсем нормален и естествен избор, почти всички сме минали от там.
  Влезна си детето в мечтаната гимназия и идеята беше да си учи до 12 клас там. Да, ама човек предполага, Господ разполага. Животът ни се завъртя така, че ни се наложи да заминем за Германия. Няма да навлизам в подробности за немската образователна система, само ще кажа, че за да имаш шанс за академично развитие там ти е необходима диплома от гимназия, което предполага високо ниво на владеене на езика. И така след седми клас се наложи да напише първо желание - немската гимназия. Не съжаляваме, детето постигна това към което се стремяхме, преживя големи промени и тежки емоционални моменти. Но на мен някак си ми остана горчивина, че и наложих този избор. Сега, живот и здраве, завършва 12 клас в Германия и сме решили да ѝ дадем пълно право на избор. Достатъчно разумно и отговорно момиче е, за да избере вече сама пътя си.

И ние така избираме.Още повече, че искаме английски, биология и още един ЧЕ, което се предлага в малко училища.

  Ние не го избирахме.    Избра го хлапето.
  Най-неочаквано ми заяви, че иска да учи точно в това училище, а вече се подаваха документите за кандидатстване. Това беше единственото училище, в което аз не исках да учи, смятах, че изобщо не е за него. Ходих като болна 2 месеца и накрая се примирих. 
  Доводът на хлапето беше, че знае, че е добър в определена област, но не е сигурен, че иска да се занимава цял живот само с това. Искаше да разбере в какво друго е добър, да се "пробва в други неща", каквото и да значи това.  За училището разбрал, че подготвят на ниво по всичко, без ограничение по профил (език, математика, химия и т.н.). Не успях да го убедя, че същото ще е във всяка гимназия.
  Все още не съм убедена, че експериментът му ще е успешен, но смятам, че трябва сам да вземе толкова важно лично решение. Засега всичко е супер, хлапето е спокойно и щастливо, съответно аз също. Все повече се радвам, че го послушах и се надявам да продължи така и в следващите 5 години. 

Прекрасно. Късметлия е детето!  Много успехи му желая!

Когато се изключат математически и артистични таланти, ми е много чудно как едно 10-11-12 г. дете решава в кое училище иска да учи. На каква база: на мода в махалата или се е запознало с всички училища като сгради и изучаваните специалности в тях?

Има такива деца, които знаят какво искат да учат или да работят. Някои си го знаят вътрешно, а други се водят по приятели, мода, някой филм (работата с източните езици идва най-често от аниметата). Моите имаха много желания, но тъй като никое не беше изключително категорично, заложиха на универсалното - езикова или математическа, а докато завършат време колкото щеш да се ориентират за зрелия живот. Едното вече се ориентира за университет, а другото го чакам да си каже до края на годината.

На 12 децата вече имат представа какво им е интересно и до голяма степен, кое е перспективно /към съответния момент!/, какво родителите насърчават /пак моментно/ и т.н. Решението обаче реално се взема на 13-14 години, зависи кой месец е родено детето.

Записвам се да следя тази тема, защото сина ми е в 5-ти клас и искам да започна с подготовката за кандидатстване след 7-ми клас. Моята дилема е следната:
Синът ми има много сериозен интерес към математиката. Искаше да влиза в СМГ след 4-ти клас, но аз не бях много съгласна, защото не ми се искаше още от 5-ти клас да се специализира толкова тясно, понеже след някоя и друга година може да поиска да учи нещо друго. И така - остана си в неговото училище, което така или иначе се води едно от елитните училища в София. За сега ми се иска да го насоча към езикови гимназии, като основно се насочвам към Испанската гимназия. И сега се чудя - в сегашното му училище имат паралелка Испански с втори ЧЕ Английски. Ако учи в Испанската гимназия ще е също в паралелка Испански с Английски. Но сегашното му училище ми е много удобно, като локация. В момента сина ми може сам да си ходи и да се връща от там и това е чудесно, защото когато той е 8-ми клас, сестра му ще е 1-ви най-вероятно в същото училище, но ще са в различни смени и ще ми е по-удобно да се оправям с транспорта. Испанската гимназия пък ни е доста далече, нямаме удобен транспорт до там, а и със сестра му ще са в една и съща смяна и няма да мога да ги возя и двамата сутрин. Та от сега още съм започнала да го мисля дали изобщо да го местя или да го оставя да си се бори за оставане в сегашното училище, след като така или иначе и на двете места ще е в чуждоезикова паралелка Испански с Английски