Проблем с комуникацията в градината.

Кажи няколко думи за учителката - в нея е проблемът, не във вашето дете.
Тя знае ли за проблемът на детето?

И двете учителки в градината са наясно, че детето ни има говорен дефект, за който сме взели мерки и се работи сериозно по въпроса. Дори се обърнах към логопеда в градината за съдействие, но се оказа че в съответния момент няма възможност да го поеме, заради което ние потърсихме външен сътрудник. Учителките започнаха да алармират за агресивни реакции от страна на детето ни от типа става както си е играл и отивал да удари някое дете. Хващал стола или играчката на друго дете и започвал да го дърпа. Обърнахме се за съдействие от страна на логопедичния център и от тяхна страна логопедът бе заменен от психолог логопед. Според тях ние нямаме проблем. За тях имаме нормално развиващо се доста умно и будно дете, което обаче трудно говори. Според учителките той е агресивен, непредсказуем и едва ли не перманентно търсещ начин да създава проблеми. При първите изблици в градината психоложката на заведението бе препоръчала веднага на мъжа ми, да махнем всички играчки и игри от типа, музикални, механични, телефони, таблети, лап топи, телевизори и пр. т. е . всичко което би могло да се нарече техника. За съжаление не помня другите препоръки на психоложката, които бяха още по странни и за мен лично абсолютно безрезултатни като приложение, което ме накара да да се откажа от комуникацията с тази жена. Вчера когато аз се карах на детето в коридора по повод белята, която направи (съвсем неумишлено удари друго дете между окото и носа с молив, много притеснително събитие за нас като родители) тя дойде и започна да му обяснява как той щял да е ученик и какви били тези работи от негова страна. Пет минути по-късно дойде да ми обясни как трябва да му вземе най-любимата играчка и да му кажем че няма да я види повече. Аз все си мисля, че е редно да му обясним какво е направил, макар и неумишлено (определено не е искал да извади окото на детето) и защо се е стигнало до тази беля, ако може да се нарече така. Според персонала на градината ние сме проблемни (т.е. нашето дете), вината е наша ако изобщо може да се говори за вина. От разговор с други родители чиито деца говорят нормално и могат да обяснят и да разкажат ситуация в групата, нещо подтиква детето към агресия, сякаш до един момент всичко е наред и в следващия момент се започва с боя, дърпането и т.н., но нямам вече идея как да разбера какво е това "нещо".

Lestard,проблемите идват от госпожите.Те за какво са там,като знаят за проблема,би трябвало да не допускат детето да се изнервя и да проявява агресия.А децата които му се подиграват,на тях някой обяснява ли им(учителки,родители)че не е хубаво това.Напълно разбирам как се чувстваш,недей да се караш на детето си,няма вина.При нас е хоре долу като при вас,4 група сме,вда се прави на интересен и забавен моето дете получава подигравки и присмех от децата в групата(те са си такива и извън градината,една групичка ,майките дружки),това е едно от нещата които го дразнят.Миналата седмица ритнал едно дете,отвърнал след като го ритнало.Големи драми бяха,синът ми рев,тръшкане и на род.стеща искали да правят подписка, да го местят.Аз вдигнах скандал на другия ден,че ще се напила жалба в РИО ,че проблема е в тях и нещата си влезнаха в ред.Другите деца не са света вода ненапита,така че ако имате възможност преместете го в дригаа група или градинка.Все пак става въпрос за психиката и здравето на детето Ви.

Благодаря за успокоителните думи. Може глупаво да прозвучи, но поне не се чувствам толкова сама . Синът ни го преместихме преди една година в настоящата детска градина. Преди това заради "добрата" система за класиране успя да влезе във филиал на градина в съседен квартал. Там за мен лично условията не бяха добри в смисъл: група от 32 деца, настанени в апартамент на първият етаж, липсваща площадка и съответно почти никакви игри навън. Там започнаха агресивните изблици след като открих по него няколко нахапвания по ръцете и беше доста грубо издраскан по лицето от други деца. С преместването в настоящата градина, която е буквално до дома ни проблемите сякаш се увеличиха. Първите дни реагира много остро на новата група. Юни месец, когато групите станаха сборни и дойдоха нови деца ме помолиха да си го гледаме ние лятото защото се биел с новите деца. Сега се притеснявам да го местим за пореден път. Записали сме го на всички възможни занятия, водим го буквално преди закуската (по молба на учителка) вземаме го около 5 часа и се стараем да не остава много там. Днес се свързах с логопедична градина и в понеделник ще отидем на консултации при тях, въпреки че за неговия набор нямат свободни места. Директорката беше изключително любезна и прояви разбиране. С мъжа ми решихме да потърсим помощ и от друг логопед, най-вероятно ще потърсим и психолог, който да опита да "извади" причинителя на агресия на яве. Между другото още първия месец, когато синът ни започна да посещава настоящата градина учителките ме предупредиха по заобиколен път, че са имали агресивно дете в групата и едва ли не са принудили родителите да го преместят.

У дома и в другия център детето не проявява агресия, нали. Тоест само в градината при учителката -  при една определена ли?
 Агресивното дете  обичайно се държи най-близо до учителката, наблюдава се, занимава се повече с него, обяснява му се повече и да, ако се налага се показва, че агресивното поведение има последици - има граница, която не бива да се прекрачва - наказва се заради прекрачени граници по отношение на агресия в зависимост от интензитета й.
Не е решение :взимайте си по-рано детето и го карайте по-късно на градина.
А самата учителка какво прави за да се разрешат проблемите на детето в нейно присъствие?Или й липсва опит, или я мързи да се занимава.
 Детето има ли достъп до игри на компютър или телефон?

Като чета, имате вид на възпитани и разбрани хора, които правят всичко по силите си. Според мен също проблемът не е във вас или в детенцето. Не му се карайте излишно, няма смисъл, само в дългосрочен план ще уроните авторитета и самочувствието му. Посрещайте драмите с колкото можете нежност и търпение и това е.
Имам чувството, че в градини/училища видят родители, които се впечатляват и взимат нещата присърце, започват да ги натискат още повече за глупости.
Другите деца все едно не се бутат и бият. Но техните родители най-вероятно се правят на ударени и не се впечатляват от учителките и други оплаквания.

И съм чела и на други места, че начин да се справи с изнервеност/агресия при малки деца е да се ограничи телевизията, телефони, музикални играчки и т.н. техника. Не е като наказание.

Здравейте, детето почти не гледа телевизия у дома. Много рядко се пуска детски канал за да го гледа. Случва се когато е болен и няма възможност да играе с друго (много висока температура примерно). Ако пуснем ТВ в негово присъствие то обикновено е канал Нат Джио Уайлд и дори му обясняваме кое животно какво е, къде живее, с какво се храни и т.н. На компютър не стои освен ако не искам нещо целенасочено да му покажа, като негова снимка например. Телефон за игра му се дава за да си пуска игри и музикални клипчета като поощрение, за това че се е облякъл сам и не се е бавил сутринта преди тръгване на градина примерно. Време което прекарва с него е максимум 4-5 часа на седмица, понякога и по-малко. Опитваме се да го ангажираме със задачи от бита като например аз събирам прането и му давам да го носи дрешка по дрешка, да подрежда чиниите и други прибори на масата, има задължение да събира играчките си винаги когато приключи с игрите. Има много и различни играчки от топки и коли до влак, който да сглобява до скоро с баща си вече го прави и сам. В почивни дни когато сме заедно и времето не позволява игри навън редим пъзели, четем книжки, прави картини от мозайка (с моя помощ все още). Опитваме се да е постоянно ангажиран в различни неща от най-различен тип за да помогнем в развитието му. Знам, че в градината много често помага на учителките да приготвят занятията, дори носи прибори за хранене и т.н. Ангажименти, които аз лично одобрявам и нямам нищо против да ги прави, щом това го кара да се чувства щастлив и полезен. Има агресивно поведение и при двете учителки. Според едната имало часови диапазон, в който се проявявал, но не можа да ми каже кога и как се случва това. Знам, че когато много продължително време е подложен на крясъци и викове той си запушва ушите и се изнервя. Едната учителка го е виждала и ми го е казвала при, което опитват да го отдръпнат от напрегнатата среда, като му дават някакъв конструктор или пъзел, който да реди по в страни. При неспазване на правилата от негова страна бива наказван, като всички останали деца. Няма преференциално отношение към него, изрично съм говорила с едната учителка за това. Държа да бъде третиран както се третират всички останали деца. Смятам че не е по-различен от другите само защото все още не говори правилно. Имам предположения, че повечето проблеми идват заради носенето на играчки от дома и нежеланието да ги споделят. В логопедичния център лятото той знаеше отлично правилата. Играчките са за всички и на всички. Ако някой иска играчка изчаква реда си или ако другото дете има желание разменят играчките си. Правилата там бяха ясни и важеха за всички. В градината може би заради липсата на персонал и многото деца, правилата се изкривяват. Ако се сборичкат примерно две деца, учителката често може да накаже потърпевшия защото го е видяла да удря другото дете, но не е чула другото дете е обидило биещия. В понеделник ще ходим при друг логопед, който да изрази своето мнение за развитието на детето. Може би ще търсим и психолог за съвет.

Прави ни впечатление, че е доста злопаметен. Много е емоционален и както има затруднения с говора, не може да комуникира нормално с всеки. Например на мен ми отне около два месеца да разбера, че ми се сърди, за това че го оставям в детската градина. Тогава съвсем не можеше да говори (беше на 2.10г.). Един ден слад като го взех от градината у дома просто избухна много брутално. Нарита ме и ме отупа крешейки нещо. Успях да го прегърна силно и след 15 минутно може би пелтечене от негова страна и налучкване от моя разбрах какво се случва. Започна баща му да го води на градина и той надмогна този проблем. Сега опитвам да разбера пак с разговори къде е корена на проблема, но в отговор получавам "защото съм лошо дете", защото бия децата без причина". Това са реплики, които е чул там и все още не съм измислила начин да прескочим тази бариера.

Учителката не я бива.
Не трябва да се носят играчки от вкъщи.
Ще бъде полезно за детето да го водите навън - в паркове, градини в непозната обстанжвка и сред непоцнати деца.

В никакъв случай не го казах като критика за телевицията и т.н., просто споделих че съм чела същия съвет в други книги за детско психология и възпитание и т.н. Всеки намира методи, които работят за неговото семейство.

Според мен единственият проблем е, че детенцето не може да комуникира мислите си и реагира бурно. Кой знае, може и да му се подиграват и това допълнително да го уязвява.
Нищо не знам за това скъсяване на връзка. Може ли да се коригира?

Според мен давайте по-спокойно до колкото можете, защото ако вие се напрягате прекалено и супер много се фиксирате върху него, наистина ще започне да мисли че му има нещо или не прави нещо каквото трябва.

Какво има да му се вади на проблема? Детето има проблем с комуникацията заради подезичната връзка. Обикновено се води при стоматолог, който я цепва, подвижността на езика се възстановява и се работи логопедично, за да започне да говори ясно (ако само с иззговарянето е въпросът, а не и някакви други особености). Когато детето започне да говори по-добре и да му се разбира по-добре, тогава и агресивните прояви ще намалеят. Така и не ми стана ясно дали сте решили въпроса с подезичната връзка или не. Да, може да се пробва и с упражнения за разтягане, но е според индивидуалния случай. В общия случай най-добре е лекар да си каже мнението доколко е къса късата връзка, как е къса, къде е къса и т.н. Затова лекарите са лекари, а логопедите са логопеди - лекарят трябва да предложи решение на родителите. За детето в момента, освен това че го дразнят, агресията се е превърнала в основен начин на  комуникация и култура на поведение в градината, явно защото е оставено самО на себе сии или постоянно е критикувано и обиждано.
По въпроса с учителките и децата - учителките са възрастните хора там и те трябва да направят така, че децата да имат що-годе нормална комуникация. Докато те не си влязат в ролята нещата няма да се оправят, дори когато се оправи вербалната комуникация - вече има инерция в отношенията, която е негативна за детето. Може да се окаже по-добре да го преместите в друга група, за да избегнете тази инерция.

Както е писала и Андариел, проучете възможността за корекция на подезичната връзка.
Отделно намерете градина с малко деца в група (10-15 максимум). Учителят трябва да е добър и търпелив, да има подход към децата и да помага, когато се налага. При 20-30 деца в група няма как да се получи. Агресията се получава заради това, че групите са препълнени, децата и учителите не го разбират и той се опитва да си намери място в колектива там. Успява чрез физическа сила, тъй като вербално не му се получава.
Големите групи, изнервените госпожи, присмехулните деца, ще нанесат много по-голяма травма, отколкото е говорния дефект.
Това е моят личен опит и съвет по темата.

Проблемът с подезичната връзка за съжаление го открихме януари тази година. Преди това ми правеше впечатление, че той почти на всяко хранене се задавяше с храна, освен че не проговаряше. Няколко пъти съм казвала на педиатърката, че той не проговаря а още в родилно отделение отказва да суче. Симптомите за проблема са си били на лице, но тъй като ние нямахме представа изобщо за съществуването на подобни проблеми при децата и уверението на лекари и роднини, че е нормално и че момчетата проговарят по-късно, не разбрахме за наличието на тази скъсена връзка. Когато навърши три години аз започнах да се притеснявам от липсата на комуникация и започнах да търся помощ от други специалисти не само от нашия педиатър. В края на първата му учебна година в градината, когато той беше на 3.7 години иницирах среща с логопед и психолог на градината. Увериха ме че няма проблем и че той е просто непослушен, но че от есента логопедът ще започне групова и индивидуална работа с него за да му помогне да проговори. Дойде есента, смени се логопеда, назначиха нов и нищо не се случи. Месец по-късно сменихме градината. Веднага потърсих логопедът на новата градина, но тя ми каза че работи с деца в предучилищна възраст и няма да има възможност да отдели време за него. Буквално същия ден намерих частен логопедичен център, в който отидохме на среща и там ни казаха за скъсената връзка. Още следващата седмица той започна да ходи два пъти седмично на занятия там. Постепенно с времето започна да изговаря доста повече звъци и да чуваме понятни думи. Сега говори просто малко смешно, както бебе което още не е изчистило звуците. Логопедите споделиха за опасения, че повече няма да могат да раздвижат езика и съответно да казва буквата Р потърсихме съдействие от страна на стоматолози. Ходихме при двама, които са работили с такива случаи (цепвали са такива връзки), но и двамата без да се познават и да имат контакт един с друг отказаха цепене, защото от срастването е останало много малко и според тях ще се разтегли съвсем скоро. Имаме уговорка за преглед в края на другия месец, все пак да видят дали връзката продължава да се скъсява. Логопедите му направиха по наша молба нов преглед по обстоен и потвърдиха, че езика вече почти стига плътно небцето и детето започна да се плези. Все още при плезене не се оформя връх, което изкривява звуците в някаква степен. Продължаваме да работим усилено с тях (прави се всеки път масаж със спец уред, гимнастика на цялата мускулатура на лицето и устата, работа с говора). На този етап се налага малко да изчакаме защото това са неща, които се развиват във времето. Ходихме на среща в логопедична детска градина, тъй като не бяхме сигурни дали е за подобно заведение. Бяха много любезни и съпричастни, но за съжаление за неговия набор 2012 нямат места. Аз споделих и притесненията си за реакцията на детето при още едно местене. От тяхна страна предложиха да пуснем заявление за догодина евентуално ако се отвори място да го вземат. Определено си го харесаха и смятат, че могат да постигнат с него решаване на този проблем с говора. Относно проявяваната агресия не можеха да вземат отношение и по наша молба ни дадоха координати на психологът с който работят. В събота ще се срещнем с него. Междувременно проведох среща с всички специалисти с които синът ни работи до момента в логопедичния център. Директорката на центъра помоли да и осигуря достъп до занятията на детето в градината за да го видят там. При тях е имал няколко случая в които е удрял друго дете без видима причина, но съответния специалист не можа да каже на какво се дължи това. Сподели, че друго дете от техните възпитаници, което също ходи на градина е имало такива изблици. При другото дете са спрели така както са се появили, непонятно за тях, но другото дете лятото ходеше на "градина" при тях лятото. Нашето дете прекара там около месец с тях по наша молба. Така му осигурихме контакт с повече деца и в същото време по-продължителна работа за говора, тъй като в градината не му правят забележки за говора и въпреки молбата ми да го карат веднъж дневно да им се плези, това не се случва. На кратко резултатът от срещата ми в логопедичния център беше, че "той не е разбран от другите". Това бяха думите на логопедът-психолог с който детето провежда занятията си. Обясниха ми че с него лесно се работи  и е изключително податлив, но има нужда от малко внимание, от поощрение и от време на време да му се позволи да бъде водещия в занятията. Примерно учителката задава въпрос, и въпреки че той не говори правилно, да вдигне него и да изслуша отговора му. Оказа се че действа успокоително на друго хиперактивно дете, което когато е в комбинирани занятия с нашия син, започва да се държи спокойно и да се старае да работи със специалистите, както го прави нашето дете. Това беше много странно, но и двете деца заедно се справят по-добре с поставените им задачи. Може би просто човечето си намери приятел. Май вече проблемите ни идват не от липсата на комуникация а защото е била затруднена до един момент. Да има подигравки от страна на други деца не само в градината но и на площадките и парковете. Стараем се да обясняваме и успокояваме детето, за да не преживява тежко отсрещните реакции. Говорих с едната учителка в градината точно за подобно поведение на дете от групата и помолих да се обясни на другите деца защо той говори така и ако можем да сведем до минимум подигравките. Обясних и че репликата от типа "ти си бебе" изказана от друго дете, ще доведе до конфликти, които аз от къщи няма как да предотвратя. Продължаваме да работим по проблемите и се надяваме да ги решим скоро.

За подезичната връзка вие си решавате, защото вие сте родителите. Като родител напълно разбирам защо сте направили точно този избор - надявате се, а и ви уверяват, че с упражнения и с времето подезичната връзка ще се оправи. Имате си терапевти и сте се доверили на тяхното мнение, което съвпада с вашето. (според мен е изгубено доста време, още от самото началото педиатърът се е направил на разсеян или е пропуснал очевидните знаци, натъпкали са ти главата с тъпи клишета. Някои изразяват опасения, че цепването на късата връзка  може да травмира много детето, да доведе до заекване и какво ли не, което допълнително подхранва родителските страхове. Затова бих направила консултация със стоматолог - първо семейния стоматолог, а той вече би могъл да даде насока към негов колега, който  има опит в тази насока. Но всеки родител си решава кого да послуша и какво да предприеме - детето си е негово.)