Много трудна дилема

  • 59 192
  • 908
# 240
На поне 80% от майките бебето е падало от легло или диван. Сега да не излезе, че всички са за бой?
Направо се чудя как още мърдам. Че миналата зима го и изкарах на снега с шейната и вечерта се тръшна с ларингит. Мъжът ми е трябвало да ме пребие явно, как не се е сетил не знам... Късметлийка съм.
Виж целия пост
# 241
Подозирам обаче, че мъжът й няма да й даде децата.
Да, да, нямало да ги даде. Може да я заплашва колкото си иска, че ще вземе децата, но ако остане наистина сам с тях и се наложи хем да ходи на работа, хем ежедневно да обгрижва две малки деца, ще побегне с писъци и на колене ще я моли да си ги вземе обратно. Булгарише Мачо деца не гледа. Най-много да ги тръсне на Мама си.
Виж целия пост
# 242
Ох, едно е да гледаш три дни чуждо дете и да внимаваш на максимум ( не че не може и тогава да стане беля, но хайде, да допуснем че ще си супер прецизна и няма), съвсем друго да е твоето и да трябва освен да го опазиш, все пак и да го научиш на всичко. Не ми казвай, че е прохождало дете при теб, например.
И аз нямам деца, и аз гледам чужди и никога нищо не им е ставало при мен, но не мисля че това е същото.
Виж целия пост
# 243
Няма значение дали са кротки или не- като има да стане, става.

Синът ми беше много кротък и тъкмо беше проходил.
Аз съм на единия край на стаята, майка ми на другия, а посредата на пътя му от мен към нея- ракла с телевизор и долу до нея- трансформаторче.
Е, точно когато минаваше покрай него се спъна и заби чело в ръба му.
И до днес личи белега- тече кръв, имах чувството че мозъкът му виждам.

Оказа се, че му се е разпрала обувчицата отпред и е поддала.
Е, ако не беше там майка ми, щеше да е убедена твърдо, че не съм внимавала достатъчно.
Виж целия пост
# 244
Този има мама в картинката, така че ще е готов за бой.

Твоето дете е твое също и когато си болна, едвам ходеща и уморена и не си със 100% концентрация.
Виж целия пост
# 245
Те и котките ми, и децата за които съм се грижила (в това число и едно 24/7 за не малък период) минсе вряха в краката ама пак нямаше жертви. А, може би, вие избивате комплекси инсе чудите как да накарате другите да приемат разбитите усти, блъскането с врати и т.н. за нещо напълно нормално в ежедневието на едно дете?
Зизу, защо такава агресия? Никой не твърде, че разбитите усти на децата са нещо нормално, а че не е невъзможно да се случи инцидент въпреки цялото ти внимание и старание. Правиш разлика, надявам се.
Виж целия пост
# 246
Зизу, не се ли усещаш, колко неадекватни са постовете ти, особено предвид почти нулевия ти опит.

Темата не е за това колко съвършена майка би била ти, а за сериозен случай на насилие, с напълно класически проявления.

Не разбирам и постовете, които говорят, че авторката е тъпа, нищо няма да направи и си го заслужава.

Първо, момичето търси мнения.
Второ, не звучи като тъпа.
Трето, жертва е и от там и идва неувереността.

Има доста майки, които са се справили с две деца след развод/раздяла. Да прочете в Родители отглеждащи децата си сами. Има и адвокати мисля там.
Виж целия пост
# 247
Авторката звучи всъщност като доста даваща си сметка за нещата, т.е. реалист. С малко помощ мисля, че би могла да намери правилен път.

Сравняване на котки с деца, страхотно...
Виж целия пост
# 248
Авторката звучи всъщност като доста даваща си сметка за нещата, т.е. реалист. С малко помощ мисля, че би могла да намери правилен път.
Аз също мисля така.
Виж целия пост
# 249
Моят съвет е да изчезваш. Ще се оправиш. Децата са малки, ще си в малък град при родителите си, какво по-хубаво от това, когато става дума за намирането на душевен мир. След това ще се ориентират и децата ти, няма вечно да си в малкия град. Но за начало и да се съвземеш и да имаш подкрепа, отивай там. Сподели с родители и приятели, не го крий, не се срамувай. Мъжът ти трябва да се срамува и някой да го напляска, че се е превърнал в нечовек.
Децата падат, стават. И ние много си викаме като нашето падне и ние много я пазим. Ама не се бием или да ме бият мен, това е край.
Има неща, които човек приема, всеки има различна граница, но изневяра и удар - това за мен е КРАЙ.
Виж целия пост
# 250
Много по-добре ще е авторката да бъде при родителите си с двете деца и с малко пари,но да е жива и здрава.
Защото следващия път ,като се ядоса Мунчо, може вместо шамар да и удари юмрук в лицето или пък вместо по гърба да я ритне в главата.И няма да е първата ....
Виж целия пост
# 251
basila, Вие сте борбена и успешна жена, на която искрено се възхищавам и като начин на мислене и като позиции, а вече и като житейска история, благодаря, че споделихте! Изток е най-хубавият квартал в София (не, не живея там) и един от най-скъпите. Точно откъм инфраструктура е много добър, но и по-евтини крайни квартали имат училища и детски градини на близко разстояние, така че може да се организира. За детската градина сте имали абсолютно късмет и според мен лично обаяние, заради което не са Ви искали подкуп - харесала Ви е директорката. Пък и може би е било по друго време, в момента ми е крайно трудно да си го представя... Във всеки случай знам за хора, които живеят в изток, но детето им ходи в изгрев на детска, защото не са доволни.

Що се отнася до логистики - аз съм все пак мъж и чисто физически ми е по-лесно и дете да нося, ако не ще да ходи накъдето трябва и количка да пренасям през стълби и всичко. Детето при хубаво време директно го водя на разходка от яслата, никакви грижи, не съм от хората, които не слизат от колата, даже напротив. Но при лошо време, системно, с две деца и то сама жена - много е.

За родителите и малкото населено място също според мен сте имали късмет да са млади, борбени и те като Вас и да могат да поемат сами детето докато си стъпите на краката. Ако родителите на авторката и тя самата се справят - това е решението за мен.
Виж целия пост
# 252
Първи съпруг - първо бебе - през нощта то плаче, на 2-3 месеца е. Плаче и това е, нищо не помага. След около 15 мин. той ми заявява: "Едно бебе не можеш да приспиш, мършо" - и следва хвърляне на БУДИЛНИК, от тези металните от едно време, по посока стената НАД детското креватче. (Обяснение в следващ момент - "Ами аз трябваше да те накажа по някакъв начин и затова исках да те сплаша"). Коментарите са напълно излишни, човек рядко намира какво да каже в такъв момент.

Втори съпруг - второ бебе. На 5-6 месеца стои в мен, държа го, някак си обаче се изплъзва и пада по чело на плочките. Мъжът ми просто погледна дали няма кръв или нещо, казахме си, че трябва все пак да сме още по-нащрек, че белите стават за 1 секунда и това беше.

Авторке, каквото и да не е наред с нервите на мъжа ти, каквито и трудности да има с работата и т.н., това никога не може да бъде причина да отношението му към теб. Достатъчно смазващи са обидите, а вече ритници и т.н. ... Може и два пъти да се е случило за 6 години, което да те кара да си мислиш, че не е толкова страшно, но Е страшно !!!
За мен това да се биеш с партньора си, когото твърдиш, че обичаш, е оправдано само и единствено, ако трябва да защитиш живота си и никога при други обстоятелства.
Виж целия пост
# 253
Авторката определено сама няма да може да изпълзи от тази дупка, ще й трябва опора. Обикновено тази опора са родителите, така че първата стъпка е да поговори откровено с тях, да не им спестява детайли и да обсъди нещата ясно. Оттам вече могат заедно да преценят на каква точно помощ може да разчита от тяхна страна. Тогава сяда, обмисля, преценява и започва да взима решения.
Виж целия пост
# 254
За детската градина сте имали абсолютно късмет и според мен лично обаяние, заради което не са Ви искали подкуп - харесала Ви е директорката. Пък и може би е било по друго време, в момента ми е крайно трудно да си го представя... Във всеки случай знам за хора, които живеят в изток, но детето им ходи в изгрев на детска, защото не са доволни.


Аз съм сигурна, че знам за коя директорка в Изток става дума, минала съм по същия път и мога да потвърдя на 100 %, че въпросната жена е наистина голям Човек. Не ми е взела един лев, но ми влезе в положението и ми помогна. На мен и на много други хора. Не в някакво друго време, а преди 3-4 години.
Та, когато човек наистина вземе някакво генерално решение за живота си, цялата вселена му помага. Ходиш, говориш, организираш, настояваш, лавираш.... Всичко е възможно, само  да знаеш какво искаш.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия