Много трудна дилема

На Зизу коментарите са наистина неадекватни, но и забавно-тъжни в същото време. Аз като дойдох в Америка, докато учех работих като детегледачка. Сега съм майка на 10-месечно бебе. Както другите хора казаха - има разлика от небето до земята между |гледане| на чуждо дете и |отглеждане| на твоето собствено. Например, оня ден, докато обличах и се опитвах да удържа нашата шавлива буболечка след баня, без да искам я ощипах доста силно по рамото. Като нададе вой това ми ти гръмогласно човече, баща й долетя със засилка в спалнята. Обаче като разбра защо плаче бебето и го обърна на шега от рода: "Ооо, лоши родители, щипят, обличат ти омразната пижама през главата, не ти дават да си играеш с iPhone-а на мама, горкото то..." Той 'начи не знае, че в такъв случай правилното действие е да ми обърше един голям зад врата и да ми хвърли къч или два в гърба. Между другото, хората без деца изглежда не проумяват, че децата се държат, реагират, правят магарии и т.н. по един начин с мама и по съвсем различен начин с външни хора.

Четох  история преди време как връзвали слоновете в Индия с въженце и забивали другия край в земята с помощта на съвсем малък метал. Големи, силно слонове си седяли мирно, а можели съвсем лесно да дръпнат металната планка и да си тръгнат накъдето пожелаят.
Тайната била, че това връзване започвало още докато слоновете били малки. Тогава те се дърпали и опитвали да избягат. но били малки и не успявали. После като големи те вече били свикнали с мисълта, че вързани за въженцето са безсилни и дори не опитвали да се освободят. Не знаели, не вярвали, че могат.
Авторката е ДЛЪЖНА  да си повярва - заради детето си, ако не заради себе си самата и ако разговор с тоя тип не помогне, да си поема пътя сама.

Аз виждам проблема и в него, и в теб. По-скоро това, което си ти, отключва в него агресия. Той може и да ти дрънка, че те обича, защото е свикнал с теб, но не те харесва. Честно да си призная, и аз не харесвам флегматични хора без някаква цел, които не могат даже и да карат. Защото и аз съм сприхава, нервна, карам деца до училище, въртя бизнес и т.н. Проблемът е точно в това колко сте различни и как ти не си това, което той иска и търси.
Не го оправдавам за постъпката му, прекалил е мноооого.
Но виждам, че не сте готови, нито ти, нито той да се разделите. Нещо трябва да се случи, за да се преобърне нещо в него към теб. Разбирам, че не можеш, такава ти е натурата, обаче ако успееш по някакъв начин да му покажеш сила, той ще отстъпи. Не знам, помоли някой или пък допълнителни часове с инструктор карай, за да се научиш да караш кола. Ще му се издигнеш рязко в очите. По-нататък виж огледай се за някаква по-престижна работа. Не знам как изглеждаш, но направи някакви постъпки и в тази сфера. Чак тогава според мен той ще погледне на теб като на равна и няма да има смелостта така да те овиква и да те унижава. Силния унижава слабия, да си виждала някой силен да унижава друг силен? Съвети за раздели и живот сама няма да ти давам, защото не мисля, че тук това е пътя. Ако това се случи, виждам един още по-нервен и агресивен баща, който такива проблеми ще ти създаде с децата, че ще се чудиш откъде ти е дошло.
А и честно казано, доста трябва да поработиш над себе си, за да се справиш сама. Чак след като си изпълнила условията за финансова независимост и стабилност, ако вече съвсееем загрубеят нещата и няма друг изход. Силни хора трудно се справят психически и физически с гледането на две деца сами, пък да не говорим за слаби.
Засега ще трябва да се понасяте.
И успех!

Да бе, то голяма душевна и физическа сила се изисква да опердашиш жена си, когато е забързана, стресирана и с две висящи на врата й деца, няма що. Че тя тогава да вземе да поговори с няколко бабаити хулигани, да я научат на два-три мръсни трика и при следващата ексцесия да му опуха мизерната кратуна на мъжа...да отвърне на силата със сила.

Каква излезе тя?
Силните хора за сприхави, бързаци и нерваци, щото "въртят бизнес"?
А, който просто си ходи на работа и има нормални реакции, е флегматичен и трябва да се промени, за да пасне на нервняка?

Ами, не е така!
Няма по- отвратителен късмет от това, да съжителстваш с невротичен индивид, който да те пришпорва за всичко.
Не е нормално да си вечно припрян- не е само характер, ами си е проблем с нервите.
 

Е не, не е вярно това! Вадите го от контекста. Смисълът е, че той си мисли, че всички са му на главата и като я погледне нея, я намразва и си излива яда върху нея.
За силата по същия начин. Не става въпрос за физическа, а за сила на духа.
Не приемайте толкова буквално нещата....

Omnia, това което си написала е меко казано странно.Насилника е такъв с всяка жена, без значение колко е успешна.И не, тя няма вина.
Никаква.Успеха на жената и фин.състояние имат значение единствено за по- лесното откачане на жертвата. Познавам такъв. С три жени и трите различни- винаги е имало шамари, защото смята че са заслужени.Едната дори е с баща министър, самата тя много успешна, както можеш да предположиш.Не пие, не пуши, съвсем нормална жена, но я беше пребивал.Разбира се, тя се спаси сравнително бързо с детето. Не ти пожелавам среща с такъв, защото за всичко може да се издразни и да пусне юмруците.Тези хора са психически увредени просто, страхливци, манипулатори, но само пред жени- иначе не им стиска .Осъзнават се само ако им се отвърне със същото.Колкото по - грубо, толкова по- добре! Защото в същината си са страхливци и комплексари!

То и на мен понякога всичко ми е на главата (дечулината се мота, прави се на болна, клиенти звънят по телефон, гоня срокове), а моят половин ме гледа и мига на парцали, неразбирайки що си давам зор и философствайки някакви си негови теории на общи теми. Да взема да го рестриктирам с подритване в кокалчетата, че и аз съм бая припряна на моменти. Да не говорим, че нямам и не желая да имам шофьорска книжка, пълен провал.

Всичко е до нивото на интелект и възпитание на един човек. Този не просто я е пернал през врата или шляпнал по дупето ( в безсилието си да владее и контролира дадена ситуация), а направо ѝ е набил шамарите и за всеки случай я е пооритал, та да му има страха, да я "накажел". wtf

Това издава садизъм, а не импулсивно избухване.
И, да, мнението на Омниа е меко казано странно и издава същата садистична нагласа.

Не мисля, че е извадено от контекста. Предполагам, че на всеки се е случвало да стане с д-то нагоре, да си изпусне нервите, да си го изкара на близък човек, но когато това е системно, целенасочено, злобно вече говорим за съвсем различна манджа. Човекът ходи на работа, шефове, колеги, подчинени - все се случва някой да му се качи на главата - той дали ги бие и малтретира? Силно се съмнявам. А жената, като са й децата буквално на главата, дали пребива майка си, сестра си или най-близката си приятелка, ако са по-слаби и беззащитни от нея и са й под ръка? Той просто си е намерил жертва, която му готви, гледа децата, че и пари носи и се изявява като боксова круша и си живее живота...кой е кат' него. В нормално общество и в любящо семейство не се решават така проблемите.

Да, доста неадекватно е да се обяснява на някой, защо друг го обижда и малтретира. Ние дори не знаем дали жената действително е флегматична. Не я познаваме, не сме били там. Но насилието над нея, вербално и физическо е недопустимо. Пък, ако ще да е най-нескопосания човек на планетата.

Ще му се издигне в очите, ама друг път. Подобни индивиди винаги ще намерят с какво друго да те смачкат.
Има доста странни мнения в темата, не е само едно. Вижда се отдалече, че доста хора и хал хабер си нямат от домашно насилие, но си пишат по инерция.

Не винаги!
В смисъл- не са страхливци, напротив- имат проблем И с нервите, затова прагът им на търпимост е много нисък.
Скачат на скандал и на бой и с мъже, два пъти по- яки от тях.
Комплексите са невероятен стимул да се покажат велики и никой да не разбере, колко са нестойностни в собствените си очи.

Има мъже и жени, с които да живееш е стрес по- голям и от най- натоварващата психически и физически работа.
Това са хора, гонени от непрекъсната вътрешна тревожност и мания за контрол.

И не, не е въпрос на характер, а на болестно състояние, на което тук не се обръща внимание.

Много си права!
Но състоянието чак болестно не е. Може да стане не знам със сигурност но това са хора който имат сериозни проблеми заради някакво събитие. После не знаят как да си го излеят и да овладеят ситуацията. И това което става е че изливат всичко на половинката си защото си мислят че когато са обичани могат да правят каквото си искат.
А то не че са толкова обичани а просто половинките им имат и те проблем. Най често стокхолмски синдром.
И жертвата после едвам се оправя.

За съжаление,е, но в по- младите години се оправдава с младостта и енергичността, и желанието всичко да става бързо и сега.
С годините проличава разликата с нормалните психически реакции, но половинките / както жабите с бавното затопляне на водата/ вече са свикнали да живеят в нечовешкия стрес и не осъзнават колко извратено е.
Докато уж не болният не изгуби контрол и върху ръцете си, и не почне с физическия тормоз.

Но тогава какво е болестното състояние?
Това което аз знам от опит е че когато стане нещо драстично или живото променящо хората се променят. Почват да тормозят другите близки около тях. И понеже близките ги обичат и ги търпят. После както малките деца се научават и възрастните. Пробват до колко може и до каде може докато по едно време не станат насилници. А половинките им стават жертви.

Може моя опит да е прекалено ограничен и ако има друг случай ще се радвам да разбера

Поздрави