Наистина ли на някой минал 20, празнуване на рожден ден е толкова важно? Аз не съм празнувала моя от точно 22 години.
Аз!
С две години минала 20. Шегувам се, разбирам какво имаш предвид.
С моя баща сме родени на една и съща дата. Можете да си представите до какви "драми" водеше това. Докато бях малка биваше, следобед сандвичи и торта с деца, вечер празник за големия. Като станах на 12-13-14 обаче някак моят празник трябваше да бъде съобразен напълно с неговия и чувах разни изрази от сорта на "Както си решиш." със съответната физиономия, от която ки ставаше ясно кое е "правилното" решение. На петнадесетия ми рожден ден вече бях толкова отчаяна от последните години на спорове и скандали, че просто се отказах да празнувам и той беше много учуден "Ама защо така?!. После се промениха нещата, ама това е друга история. Мисълта ми беше, че и досега не разбирам с какво заслужих разни странни погледи и тъпи изречения, че и подкрепяни от други възрастни вкъщи, та все да остана с впечатлението, че аз трябва да отстъпя, понеже ми е баща и иначе не го обичам достатъчно(?!).
Авторке, не буди такива емоции в детето си, понеже няма ги забрави, пък дори и сега да ти се струва много малко.
