Ситуация "между чук и наковалня"....събитие с приоритет.

А защо приемате, че коментара е метнат в "градината на авторката"? Отнася се всички пишещи /но и въобще и не очаквам да се замислят /, които използват темите на хора в нужда за да чешат егото си, да си доказват колко са успешни, можещи, подредени. На тези, които нямат елементарната мисъл, че когато някой иска помощ или съвет /и в живота и тук/ трябва да го потупаш по рамото, да го окуражиш, да го накараш да се почувства по-добре, а не да го сриташ или в повечето случаи да стъпиш отгоре му, за да си докажеш, че си по-добре, че в твоето семейство такова нещо не се случва, че си нещо повече.
Промяната на форумът, нападателните коментари и злобата, която се излива тук прикрита под "добронамерени" коментари за мен си е плашеща какво става с обществото ни. Ако това е реалността в женски форум, основно посещаван от майки и семесйни жени то какво ще е навън в суровата действителност?

Тук има цяла гилдия форумки, които не пускат теми - само дават акъл. Те проблеми нямат - само милион коментари.

За справка прочети коментарите на авторката на тази тема - пуска пост с въпроса си и в следващите защитава семейството си - кой е егоист, че са заедно с детето си на състезанията му, че таткото не е едикакъв си ... Убедена съм, че е получила добри съвети, но негативната емоция и е в пъти повече /да защитава семейстото си, да обяснява всяка дума написана в първия и пост сякаш е дала клетвена декларация/ И темата дори не е точлкова чукотлива.

Базирайки се на опита ми НИКОГА, ама никога не бих пуснала повече тема с искане за съвет по семеен въпрос! Съдейки по минималното количество теми, които се пускат в сравнение с преди 10 години това мнение очевидно не е само мое.

Дали има полза за дискусията от моя коментар? За споменатата аудитория, което не е тук да помогне на авторката, а да си чеше нещо свое си - полза няма, даже може и да се разпознае. За всеки изпаднал в ситуацията да съжалява, че е пуснал тема и е позволил разни анонимни женици да клепат най-близките му изваждайки думите му от контекста - полза има.

 Та напускам дискусията облечена с тъмни дрехи /за сведение/ и емотикон за разкош   защото имам семесйвто на което ще подаря съботата си пък нека съм с малко коментари.

 

the Дорис, ти пък какво изтрещя?  
Спокойно, бе жена. Никой тук не е съвършен, колкото и да ти се струва обратното. Дишай бавно и дълбоко.

Всички писали досега са майки и са се поставили на мястото на авторката на темата. И са писали въз основа на собствените си приоритети – как биха постъпили на нейно място.
Нещо повече, някои дори имаме и по-големи деца и знаем от личен опит, че децата са вързани до нас до един момент. После всяко си поема пътя и си реди живота според собствените си ценности, а не тези на мама, татко и родата.
Нали това уж искаме – самостоятелни и успешни деца? Е, няма как да се случи, ако ги вържем до задниците си и не им даваме глътка въздух да поемат без нашето височайшо присъствие.
То е ясно, че за мъжете 50 години са трудна възраст, криза на не знам коя си възраст и т.н., ама няма нужда да провалят участието на детето си заради кефа на роднините.
Защото на мен на нещо такова ми мирише – семейството трябва задължително да е в пълен комплект, за да докаже нещо на някого. Защо и на кого – авторката си знае. Както и струва ли си да пожертва състезанието на детето за едната му там суета.

Съвършеността и самочувствието на никой не ме притеснява. Неприятни са ми авторитарните личности, нападателните коментари, личните /завоалирани или не/ обиди.
Коментарът ми е в подкрепа на Бързият влак и към авторката - ако вече се чувства засегната да не обръща внимание на засягащите я коментари. Ако пък не се чувства засегната да не обръща внимание на моя коментар.

Здравейте, според мен ако няма как да се съчетаят, трябва да изберете състезанието. Ако бях на мястото на таткото не бих искал детето ми да се лиши, заради мен. Бих се разтопил, ако детето ми да поиска да се лиши от нещо заради мен, но не бих му позволил и не бих бил доволен, ако наистина го направи. Може би това малко сложно усещане не успява да обясни таткото, аз също не знам дали успях да го обясня разбираемо.

То всъщност не става много ясна позицията на таткото, освен че хем му се иска детето да присъства на празника, хем да не пропуска състезанието. Напълно нормално за един родител. Нормално е и да се натъжи, че детето няма да е на празника. Не си е наложил родителския авторитет, дал е възможност на детето само да избере.
Всъщност майката е тази, която прави драма от цялата ситуация и нарече детето егоист. Точно нейната реакция е леко неадекватна и затова и събра толкова упреци.
Ако ситуацията е по-различна и присъствието на детето е особено належащо по някаква тяхна си, семейна причина, и я беше описала с други думи, със сигурност щеше да получи съвсем други отговори.
И въпреки това се оказа, че има възможност да се удовлетворят всички замесени. Освен да пожелаем успех на детето на състезанията, както и да поздравим таткото за юбилея, друго май не ни остава.
Е, можем да продължим да се кълвем взаимно, разбира се. Когато човек няма какво да каже по даден казус, най-подходящо е да започне да обсъжда/кълне/обижда останалите участници в темата. Типично.

Аз пък не виждам какъв е проблема детето да го няма на празника. Да, според мен е редно и би било голяма подкрепа, ако отидете да го гледате, но дори и така, ние с ММ пак бихме го оставили там с другите деца. Изживяванията на такива места са неповторими, сближават колектива и се отразяват възпитателно на децата. Нашия юнак също спортува и ходи по състезания. В тази ситуация от наша страна следва само въпроса дали му се ходи. От там нататък решава сам и всичко друго е без значение. Правим всичко възможно да присъстваме на събитията, но никога не бих го откъснала от тях заради личен празник. В крайна сметка ще се върне, ще си направим една празнична вечеря тримата и готово. И в същото време бих си отпразнувала както съм планирала - хем дедето щастливо, хем ние няма да се съобразяваме, че му е скучно, че говорим не съвсем подходящи неща и т.н. глъдка въздух за всички и всички са ок.

Но всеки с разбиранията си. Дано успеете да синхронизирате нещатата така, че всички да са доволни.

П.с. преди да решите дали да вземете вечерта детето си, смятам че е редно също да я питате. Може да държи да остане с другите деца, а не да се "цепи" от отбора.

Имам чувството, че родителите не са помирисвали спорт през живота си и идея нямат какво е да тренираш и да чакаш състезанието, на което да премериш сили с противниците и да дадеш всичко от себе си, за да победиш!

А, да лишат детето от вълнението след състезанията, когато споделят кой какво е чувствал, докато се е представял, от чувството за едно цяло с отбора, само за да го заведат на ядене и пиене на възрастни в ресторант , е силно недомислено за мен.

Еми съжалявам ама ако някой от списващите се е припознал да не се обижда. Нали това се очаква от жената- да не се засяга, когато наричате мъжът й „вдетинен, егоист, с желание да се налива с алкохол докато му почервенее носа, манипулатор и не само, ами умел манипулатор от гадния вид, тормозещ дъщеря си”, а нея егоистична и нарцистична, неспособна да го вкара в правия път. 
Да не говорим, че за семейния празник се говори масово като за сборище на пияници, че и старческо парти.
Много щедри епитети сложени на цялото семейство от видимо скучаещи жени, чието забавление вечер е да дебнат в тоя форум на пусия, да отстрелят нечий чужд живот с поредната доза жлъч.
Раздаващите акъл не се оплакват тук, защото много добре знаят нивото и съответно какво ще им чутят ушите и ще им прочетат очите. 
Ето това последното е типичното за този форум Како Сийке.
Може и мен да наречеш изтрещяла като Дорис, не ми пречи, даже е комплимент.

Дразнещото в първия пост беше, че очевидно авторката поставя юбилея на мъжа си пред изявата на детето, защото то изглежда не можело да преценява ситуацията и правилно да си нареди приоритетите, докато в същото време според безпристрастния читател детето много адекватно си ги е подредило, избирайки да иде на състезание. Не знам кое здраво и нормално 10-годишно би избрало празник с възрастни роднини в ресторант пред състезание и вечеря с другите от отбора.
Има жени, за които по-важно от общите семейни сбирки, на които да се представят с хубави тоалети, да покажат красиви трапези с изискани блюда и да се изфукат с децата (ако може, окичени с медалите), няма, та не е странно, че авторката не допуска как е възможно някакво си републиканско състезание да е по-важно от присъстието на Празненството, което всъщност е нейната лична изява - тя го организира, тя се вълнува, тя кани гости, тя наема ресторант месеци предварително.

Янечек, напълно съм съгласна с теб. В тази тема мисля като теб. Потресе ме и че са оставили 10 годишно само да пешава, а когато го е направило свиват вежди с неодобрение.

Наистина ли на някой минал 20, празнуване на рожден ден е толкова важно? Аз не съм празнувала моя от точно 22 години.
Най-много да отидем на вечеря или обяд някъде, което така или иначе правим. Състезанията на детето ми са ми по-важни и по-интересни.

Абе съвсем изтрещели родители има вече! Каква дилема к'ви 5 лева ?!? Как изощбо имате чуденка дали детето ви  /собственото/ да покаже 5-6 годишния си труд и да се състезава на републиканско ниво или да кибичи с една камара възрастни на масата и да се чуди, след като прилежно си изчопли чинията и разцъка фейс мейс и тем подобни, какво да прави и да слуша разговори, които не са му интересни, а някои от тях може би изобщо не разбира, за да "подкрепяло" /предствете си/ баща си
Вместо да се организирате с бащата, а защо не и с гостите и да си резервирате маса в ресторант или пицария и хотел в Ботевград /май там беше състезанието до колкото помня/. Така хем ще подкрепите детето си и то ще има още по-голям стимул да спечели, хем ще се "подкрепят" взаимно с бащата - първо той на състезанието, после детето в ресторанта.
Чак не мога да повярвам, че в тази ситуация вкарвате думи като "детски егоизъм"?!?! А бащата, който иска да лиши детето си от състезание /щото видиш ли то не било първото и к'во толко' ако не отиде на едно от всички/ само за да задоволи собственото си его - дъщеря му да виси с него и негови връстници, гледайки как всички без нея се забавляват, а тя пропуска своя важен момент, който явно я прави щастлива.

Aз, като по-голямото дете в семейството, мога да изкажа предположение в какво би могла да се изразява част (подчертавам - част) от подкрепата, която  родителите  очакват от едно сравнително отговорно десетгодишно дете по празници и събирания, но нямам представа каква е ситуацията в семейството на авторката и не се наемам да гадая повече в тази насока.

Дорис, много си готина, обаче, без да се сърдиш, с приписването на претенции за идеалност на пишещите в темата чисто и просто грешиш.

Значи едно 10 годишно да си зареже 6 годишния труд за да виси на масата с родители и техни приятели и роднини е "подкрепа" към тях? А неговите желания и труд - майната им, то е малко и няма право на глас? Понеже не може родителите да си организират времето на 3-мата заедно, а детето трябва да се съобразява с тех и да го поставят пред въпроса - тати или състезанието? Чак ми е жал за детенцето и този тормоз психическия над него. А като избере състезанието му се вменява вина, че не подкрепя тати - в седене на маса с възрастни (?!?) !

Афродита, чак не знам какво да ти отговоря
Aко следиш темата от началото, не би имала проблем да намериш отговор на въпросите си.

Ами следя я и не виждам драма и място за чуденка. Даже по-назад съм предложила адекватно решение на "проблема" им, по начин всички да са удовлетворени. Не че авторката ще го приеме и предложи на мъжа си. Явно детето не им е приоритет в живота.