Промяната на форумът, нападателните коментари и злобата, която се излива тук прикрита под "добронамерени" коментари за мен си е плашеща какво става с обществото ни. Ако това е реалността в женски форум, основно посещаван от майки и семесйни жени то какво ще е навън в суровата действителност?
Тук има цяла гилдия форумки, които не пускат теми - само дават акъл. Те проблеми нямат - само милион коментари.
За справка прочети коментарите на авторката на тази тема - пуска пост с въпроса си и в следващите защитава семейството си - кой е егоист, че са заедно с детето си на състезанията му, че таткото не е едикакъв си ... Убедена съм, че е получила добри съвети, но негативната емоция и е в пъти повече /да защитава семейстото си, да обяснява всяка дума написана в първия и пост сякаш е дала клетвена декларация/ И темата дори не е точлкова чукотлива.
Базирайки се на опита ми НИКОГА, ама никога не бих пуснала повече тема с искане за съвет по семеен въпрос! Съдейки по минималното количество теми, които се пускат в сравнение с преди 10 години това мнение очевидно не е само мое.
Дали има полза за дискусията от моя коментар? За споменатата аудитория, което не е тук да помогне на авторката, а да си чеше нещо свое си - полза няма, даже може и да се разпознае. За всеки изпаднал в ситуацията да съжалява, че е пуснал тема и е позволил разни анонимни женици да клепат най-близките му изваждайки думите му от контекста - полза има.
Та напускам дискусията облечена с тъмни дрехи /за сведение/ и емотикон за разкош
?!? Как изощбо имате чуденка дали детето ви /собственото/ да покаже 5-6 годишния си труд и да се състезава на републиканско ниво или да кибичи с една камара възрастни на масата и да се чуди, след като прилежно си изчопли чинията и разцъка фейс мейс и тем подобни, какво да прави и да слуша разговори, които не са му интересни, а някои от тях може би изобщо не разбира, за да "подкрепяло" /предствете си/ баща си