С мъжа ми се разминаваме

  • 23 129
  • 269
# 75
_Bianka__, грешиш много. И такива примери не са изключения.
Обаче, никой който го е постигнал, не го е направил с работа от 8 до 5 с трицифрена заплата.
Ако мъжът  на авторката си остане вкъщи и парите свършат, тогава ще види разминавания. 😆 Да се пробват.
 
Виж целия пост
# 76
За кое греша? Освен ако нямаш бизнес наготово, всички, които аз познавам, имат или са имали кредит в някакъв момент. Не говоря за служители, нито за хора, които са със свободна професия. Имам предвид търговия, производство и т.н. Няма човек, започнал сам, без готов бизнес от родителите, да не е имал кредит. Може би само най-малките будки и магазинчета, добре.
Виж целия пост
# 77
Аз пък ти казвам, че има, но няма да разказвам тази история. В някакъв момент може и да трябва, но още не е дошъл. 😉
Виж целия пост
# 78
В тоя момент си мисля, че таткото постъпва правилно. А на майката й е тежко и явно си представя живота с малки деца като някаква картичка.

На въпроса на Контесата колко години: в случая около 5 години би трябвало да свършат работа. Децата ще са се очовечили. Но ако сега си губят времето да тичат зад деца, щото било много незабравимо...после след години какво ще правят?

А истината е, че не е чак толкова незабравимо, стресово е, на моменти е губене на време. Гледането на деца не е задължително емоционален трип и не всичко трябва да е за пред фотоапарата като визия и планиране. Има си приоритети. Мен лично ще ме кефи повече ранно пенсиониране, отколкото някакви спомени и снимки, на които няма да се радвам, защото хем ще съм дърта, хем ще трябва още да бачкам.
Виж целия пост
# 79
Добре, може да има 5% изключение, но те са изключения Simple Smile 1 история за бизнес без кредит на фона на 100 с такъв...
Виж целия пост
# 80
В тоя момент си мисля, че таткото постъпва правилно. А на майката й е тежко и явно си представя живота с малки деца като някаква картичка.

На въпроса на Контесата колко години: в случая около 5 години би трябвало да свършат работа. Децата ще са се очовечили. Но ако сега си губят времето да тичат зад деца, щото било много незабравимо...после след години какво ще правят?

А истината е, че не е чак толкова незабравимо, стресово е, на моменти е губене на време. Гледането на деца не е задължително емоционален трип и не всичко трябва да е за пред фотоапарата като визия и планиране. Има си приоритети. Мен лично ще ме кефи повече ранно пенсиониране, отколкото някакви спомени и снимки, на които няма да се радвам, защото хем ще съм дърта, хем ще трябва още да бачкам.
Мислиш точно като мъжа ми.Аз сякаш се фокусирам повече в настоящето и искам да живеем добре и щастливо сега.Имам цели и мечти,но съм с нагласата,че сякаш всичко ще се нареди от самосебе си  Simple Smile
Мъжът ми иска за момента да стопираме обзавеждането и да се фокусираме в предсрочното изплащане на кредита.Предполагам е прав и ще трябва да му се доверя,все пак аз съм си го избрала  Simple Smile
Благодаря на всички!Много ми бяха полезни мненията ви  bouquet
Виж целия пост
# 81
Sweet, аз съм като теб и винаги досега ми се нареждат нещата Simple Smile Е, не от само себе си, разбира се, работя по въпроса, но разделям работата и личния живот, доколкото е възможно. Не обичам да си пренасям служебните проблеми вкъщи - това е. Иначе приветствам всяко предсрочно погасяване на всякакви задължения, когато е възможно Simple Smile Но и постепенно да става, не бива да забравяме да живеем през това време Simple Smile

Сигурна съм, че ще се оправите.
Виж целия пост
# 82
За да не цитирам всички постове, че ще стане чаршаф директно казвам, че подкрепям всичко написано до тук от The Siren of Titan

1 - Според мен авторката на темата е прегряла, защото ангажиментите покрай две деца и то с малка разлика са много, и е нормално да й гръмнат бушоните в един момент. Има нужда от помощ. Горещо препоръчвам да се вземе детегледачка, която да помага. Ако не за цял ден, то за половин или за 2 - 3 дни седмично. Както прецени. Ако мъжа й мрънка, че ще се харчат пари да му предложи той да дойде да погледа малко децата за цял ден и вярвам, че бързо ще спре да мрънка.

2 - Мъжа на авторката заслужава уважение, подкрепа и едно голямо БРАВО за това, че не иска да работи просто, за да съществува от ден за ден, а иска да постигне нещо в живота си, което ще бъде не само негов личен успех, а успех на цялото семейство. Защото децата сега са малки и разходите за тях са малки. Но като тръгнат на училище и се започнат всякакви допълнителни курсове, спортове, екскурзии и какво ли още не, то тогава хич няма да съжаляват и двамата родители, че са се погрижили за финансовата стабилност на семейството.

3 - Мисля, че таткото се хвърля в сериозна работа сега, но ако наистина се бори и гони кариера, то е много вероятно след няколко години да е на по-висока позиция, която няма да изисква чак такова себеотдаване и доказване. Така че сега му е времето, докато е още млад и има нужния хъс и енергия.

4 - Личен пример от мен - баща ми почти не съм го виждала, защото и той постоянно работеше. От сутрин до късно вечер, от понеделник до неделя и така години, години наред. Но майка ми си беше с нас, грижеше се за нас, помагаше ни, и т.н. Изобщо не помня, като малка дали е играл с мен на площадките или не, но помня, че почивките ни бяха винаги в хубави, скъпи хотели с хубави басейни и много, много екстри. Помня, че имах хубави дрехи, хубава раница за училище, няколко чифта хубави маратонки, модерни обувки и ботуши. Помня, че ми направи страхотен бал, без да се налага да теглят кредити, помня, че ми плати шофьорските курсове и всички такси в университетите. НО най-вече помня, че когато бях на 14 години и се оказа, че ми се налага сърдечна операция, която трябва да се направи в Германия, баща ми извади парите и директно се започна организацията за пътуване - без дарителски сметки, без кредити, без заеми и без чакане.

Така че лично аз правя ЕВАЛА на този мъж, че буквално си дава здравето, за да осигури на семейството и най-вече на децата си едно по-добро бъдеще

Виж целия пост
# 83
Откога е така? Ако винаги си е бил такъв, какво точно сега те накара да го определиш като проблем?
Ако не е бил такъв, кога започна промяната и какво се случи тогава?
В крайна сметка семейните решения заедно ли ги взимате или само неговото мнение е от значение?
Гледа ли си децата, грижи ли се за тях?


Винаги си е бил такъв,дори и преди да се запознаем.В момента ми е проблем,защото в критично моменти като бременност,раждане и периода на новороденото съм по-уязвима и имам повече нужда от него,а той продължава да си бачка все едно нищо не се е променило и сякаш не оценя през какво минавам аз.Аз минавам много тежко през бременността и раждането,отключват ми се здравословни проблеми и първия и втория път.
Семейните решения ги взимаме заедно,но по принцип аз съм инициаторът за тях,а той се съгласява.Малко е пасивен и мек като характер.
Да,гледа децата и се грижи за тях,когато е свободен и винаги прави това,което го помоля.Дори и след тежък работен ден,не се спира и вкъщи.
Поредното очакване/желание мъжът да се "преформатира" като се ожени.
Ами, няма да стане.
Затова, когато се жените, добре гледайте какво "взимате".Защото с него ще си карате докрая...или докато не ви писне тотално и не избягате.
Виж целия пост
# 84
Кажи каква задача искаш да решаваш, за да знам какви съвети да ти дам. Не съм чела цялата тема, но се обзалагам, че вече са те посъветвали да се разведеш и са ти казали, че заслужаваш мъж, който ще ти обръща внимание и ще се грижи за децата ти, но на мен не ми се струва, че не искаш точно това.
Знаела си и преди децата, че мъжът ти има цел и всъщност и на теб ти харесва да сте финансово обезпечени и да имате спокойствие по отношение на парите, само не ти харесва цената, която това нещо струва. Имай предвид, че с две деца все повече ще цениш именно спокойствието по отношение на парите, изцяло осигурено от мъжа ти, за което трябва да му благодариш, а не да му мрънкаш като някоя кисела вещица. Нали ти е ясно, че няма как да имаш финасово благополучие ако си прекарваш времето в лигави семейни разходки в парка и кино с пуканки в събота и неделя, което, хайде да не се лъжем, са много тъпанарски забави, точно за фейсбук - аз, мм и децата на кино, следва разходка и накрая KFC, всички заспиваме доволни и пълни с пържено пиле кореми...
Ако искаш да не се карате, ще си наложиш ти да спреш да мрънкаш как трябва да е по-отдаден баща и да прекарва "пълноценно" време със семейството си, каквото и да значи това, очевидно не говорим за човек, който се навира в калъпа "татко-домакиня" и ако от него се изисква поведение, което му е неприсъщо, отношенията ви ще се обтягат все повече. Ако не можеш да преглътнеш това, че работата му е най-важното нещо в момента, наистина мисли в посока раздяла, ама съм сигурна, че не мислиш в тази посока, защото ти е добре да си финансово подпалтена, благодарение на точно този мъж, от когото се оплакваш.
Виж целия пост
# 85
Не съм чела цялата тема, но се обзалагам, че вече са те посъветвали да се разведеш и са ти казали, че заслужаваш мъж, който ще ти обръща внимание и ще се грижи за децата ти
Тцъ. 90% сме на точно обратното мнение.
Виж целия пост
# 86
...времето за хубаво изкарване с деца е между 9 и 14 години, преди това си е мъка и няма смисъл да се налива толкова енергия- само колкото да се прецапа през блатото без поражения върху участниците.

Не, след 18-та година е най-хубаво.  Laughing
Тогава е най-интересно да общуваш с децата си, защото вече са станали интересни хора и можеш много да научиш от тях. Или поне да си пренастроиш чипа.
Виж целия пост
# 87
Да, и тогава, но имам предвид времето, когато децата стават за Инстаграм, при това лесно. В смисъл- момиче на 9 може да я наконтиш и да я снимаш, и разчиташ, че няма да си падне върху лицето в калта по време на есенната фотосесия, както се случва с дете на 3 примерно.

Така де, ако искаш да се впишеш в клишето "чудесно семейство".

Аз лично не мога да си представя мъжа си да виси по пейките и да се клатушка из парковете по 6 часа на ден, вместо да седне и да прочете нещо. И аз не обичам по парковете, но обичам и да знам, че мъжът ми се развива, затова извеждам децата и го оставям на мира. И така ще е още с години, докато семейната разходка стане наистина удоволствие, а не стихийно бедствие с омазване.
Виж целия пост
# 88
Аз лично изпитвам силен стрес и недоумеене от хора, които живеят с много екстри, а за някои неща си броят стотинките. И не бих могла така да живея- сега фън, а после да се чудя как да запушвам финансови дупки...
Виж целия пост
# 89
Аз сякаш се фокусирам повече в настоящето и искам да живеем добре и щастливо сега.Имам цели и мечти,но съм с нагласата,че сякаш всичко ще се нареди от самосебе си  Simple Smile
Мъжът ми иска за момента да стопираме обзавеждането и да се фокусираме в предсрочното изплащане на кредита.Предполагам е прав и ще трябва да му се доверя,все пак аз съм си го избрала  Simple Smile

Това е меко казано несериозно Rolling Eyes. Не знам как да го коментирам дори. Не разбирам такъв начин на мислене.

Мъжът е напълно прав. Обзавеждането спокойно може да почака. Колкото по-бързо приключите с кредита, толкова по-добре за всички ви.

Подкрепям всички мнения на Сирената в тази тема. И по принцип мисля, че има едни периоди в човешкия живот и развитие, когато цялото маниакално желание за ФЪН веднага и сега, трябва да отстъпи на заден план, в името на поставянето на едни солидни основи за успешно и щастливо утре. Например ученическите и студентските години да са за учене, а не за разпивки; ранната младост - за професионална реализация и начално натрупване на капитал;  и т.н.
Удоволствието от забавленията е много по-силно тогава, когато си спокоен и сигурен И в утрешния ден. Иначе си е "на гол тумбак чифте пищови".
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия