С мъжа ми се разминаваме

Затуй сме тук - да даваме акъл, а не информация, че имаше вопъл в някоя от темите тези дни

Аз като казвам, че трябва да се работи за следващото ниво, не ме слушат, въздушно било.

А именно това е следващото ниво: по-малко работа за повече пари и повече свобода. Съвсем конкретно постижение си е, с което се отговаря на въпроса как така намираш време. Ми така, като станеш незаменим и печен и минеш на следващото ниво като опит и присъствие.

Що ме питаш мен?!?

Ако всички отсъстващи по работа мъже, рано или късно ставаха милионери със свободно време, които обръщат внимание на семейството си, животът щеше да е рай. За съжаление често по време на тези закъснения и отсъствия хората се отчуждават и накрая пари наистина има, но семейството се е разпаднало. Край мен тези случаи са вече толкова много, че чак на епидемия почва да прилича.

+1
Още няколко месеца и кредитът заминава (взет преди 4 и половина години). До половин година след това ще сме приключили напълно с обзавеждания и т.н. Нека другите си ходят на Мачу Пикчу с бебетата, дето нищо няма и да помнят от такава разходка (като че ли родителите ще запомнят друго освен бурканите с пюре в раницата и смяната на памперси сред внушителните камънаци на Инките под погледа на несъпричастни лами), а после да си влачат ипотеката още 20 години и да стискат палци да не дава Господ да стане нещо я с тях, я с работата, че никой не е застахован. Детето таман след три-четири вече взема да се осъзнава като човек. Оттук нататък ще се пътува по-лесно и може да се ходи на повече места и за по-дълго, без да му отнемам дневния сън или любимото ядене само защото, разбираш ли, да си начеша крастата да ида на Бахамите и да се похваля после в фейсбуке-то. Да не говорим, че като е по-голямо ще помни къде сме ходили и какво сме видели, няма само да вика по снимките "Ми, мамо, това бебе тука кое е, аз 'що не го познавам, па сте били с него там?"

Накратко, по-добре да работя като вол сега (хем съм по-млада, та да не ми тежи толкова), за да може детенце като стане на 4-5 да нямам ни ипотека, ни кола да плащам, ами да си работя нормално и да планирам къде да ида за месец спокойно, а не да гриза нокти с ужас и да броя стотинките дали ще ми стигнат за сметки, кредити, дрехи и консумативи за ДГ/училище. Та, мисълта ми е, че го разбирам човека. Не казвам, че трябва да си пренебрегва децата, но нали авторката сподели, че всъщност е добър баща и си прекарва време с тях. Най-разумно би било да седнат да поговорят и да се разберат. Все пак и двамата вероятно искат едно и също - доброто на семейството си. Проблем значи всъщност няма. Всичко е в главата на човека и се развихря въображението, когато има липса на диалог. Поне такава е моята философия де.

това ми беше една от целите в живота - до 35г. да се натрупа капитал, опит и т.н. така че да не се налага да работя за пари. Е постигнах го на 38г. но разминаването - отчуждението със "сатаната" е тотално

С годините установих - с повтаряне на мъжа, че ЩЕ ми трябва помощ" не става! Казва се "искам това, искам го в час/дата..." Иначе им остава абстрактно... И това за бабите - идвали час по час... а сега не! А може би са видели тогава, че се справяш и сега не искат да са досадни... или си им показала, че стават досадни... И тъй като много мразя някой да ми се навира, когато няма нужда, на всички съм казала, че ако имам нужда от помощ си казвам, ама направо. И го правя - обаждам се и "майко/како, не ми е добре/нямам време/трябваш ми за...". След второто раждане сестра ми ми помагаше (седмица вкъщи, неоценима женска помощ за родилка!). Но аз си поисках помощ, не очаквах някой да се сети сам!
А за "той просто продължаваше да се прибира..." - ами явно това му е служебно натоварения сезон вече много години, очевидно не е за да ти прави напук, явно просто много си уморена и всяко нещо ти изглежда нарочно. Гледането на деца е изтощително, ама и той работи интензивно. Честно да си кажа, ще ми се да се върна няколко години назад с малки деца вкъщи... сега работа и сто задачи, вечер съм много по-изтощена оттогава!

Точно така на времето един колега все ме молеше да ми вземе съботните дежурства, че да си почине от шумотевицата в къщи. Веднъж жена му планирала основно чистене, друг път някакви други домашни ангажименти, все имаше нещо, от което да трябва да се спасява. При това и децата в къщи всичките, все някой иска нещо от него, казваше, че той в такава лудница не оцелява. Отстъпвах му дежурствата, а той и с други колеги се беше разбрал за същото. 

Бас ловя, че не се е получило, защото си работил много.
А, защото не сте гледали двамата в една и съща посока.

Късно е, защото децата вече са факт. Видяла е, че и с разпран корем да е, пак ще си се прибира след като децата заспят. Мога да се обзаложа, че нямаше да се промени драстично финансовото им състояние, ако не беше стоял до 22 ч. точно тогава за няколко седмици.
На мнението съм на Unknown_lady и basila, въобще не вярвам на подобни измислици, огледайте се  - който иска, намира начин. Който не - оправдания колкото щеш.

Не е точно така. Баща ми например има ресторант от много, много години. И работата му буквално е сутрин от 10.00 вечер зимата до 22.00 - 23.00, а лятото понякога се е прибирал и в 2.00 ч. И това се води сезонна работа. Защото, ако не е там персонала си прави каквото иска, не се отчита и т.н. И това е било цял живот. Така че майка ми не е имала никакъв избор. Това му е работата и край. И в неговия случай няма вариант, като "Който иска, намира начин." Той намираше начин да викне един много доверен човек, който да го смени само, когато сме на почивка и до там. Така че всичко си зависи от работата

Стига и ти с тоя разпран корем!
Зашили са я, преседяла си е по пътека и се е прибрала- както всички, раждали със секцио.
Но пък са ѝ били спестени едни часове на контракции и болки.

Всъщност, аз мисля точно като теб- който иска, намира начин!
И всяко семейство решава кой е най- добрия за него.

Дали ти вярваш, че мъжът ѝ е можел точно тогава да спре да работи, не е важно- важно е, че тя е имала избор.
Можела е да си вземе помощничка.
Но не е искала тя да търси, щото трябвало мъжът ѝ да го направи- такова мислене ме изумява!
При положение, че свекърва ѝ е идвала привечер за 1 месец и изведнъж просто е спряла, дори без обяснение, при положение, че майка ѝ не е стъпила да ѝ помогне, защо не е предприела нищо?

Каква е ползата да живееш като мъченица без да ти се налага?
Само за да можеш да обвиниш мъжа си в безчовечие, да се насъскаш срещу него и да се изживееш като жертва?
Не го разбирам това- както обичат да отбелязват някои " В 21- ви век".

Lady Duval, много е хубаво, че баща ти е свестен човек и грижовен.

Аз при мисълта мъжа ми да има ресторант или бар директно се отказвам от него. Дотам съм го докарала с желанието си за спокойствие...

Баща ми е свестен човек, но хич не е грижовен. И не е грижовен, защото почти не се прибираше с години. Имало е периоди от цели месеци, в които не сме го виждали, защото сме се разминавали - аз излизам, докато той спи, той излиза, когато вече ме няма и се прибира, когато аз спя

И понеже БНД тръгна точно по неговите стъпки, затова и стана БНД. Просто и аз, като теб не исках и да чувам да търпя подобно нещо

Преиграваш.
Когато се обърна палачинката, бях една от първите, отишла на борсата, защото местоработата ми беше невероятно примамлива хапка и въпреки забраната за приватизация, точно това направиха.
Наложи се генерално да сменя професията и да работя каквото има, а не каквото искам.
И посред нощ съм се прибирала- какво, според теб- мъжът ми да ме беше напуснал, защото трябва да ми седи до полата?
Ако първият ти мъж трябваше да се трепе така, за да спаси от глад семейството ви, били го напуснала да си търсиш някой, който да е надиплил парата, че да те води по почивки?