Когато някой те потърси след години затишие

За мен е доста непрактично и излишен разход това , но пък ако домакина е с възможности :О)) Екстра за гостите от такава покана :О))

Защо трябва да плащам хотела на някой, който си прави екскурзия там, където живея? Ако аз искам да ми дойдат на гости роднини, ще ги поканя и ще им осигуря преспиването, било хотел или у дома. Но някой да реши да дойде на екскурзия и затова да се нагърбя аз с излишни разходи, само и само да им почеша егото - ами извинявам се, но няма да стане. Това е нагло, невъзпитано и просташко. Още повече когато го прави човек, дето не ми е никакъв в какъвто и да е друг смисъл на израза освен случайното споделяне на гени, че отгоре на това и вече неведнъж показал ми директно, че за него съм със стойността на нула.

Защото, ако не потръгнат нещата няма да й е в къщата, но пък е дала шанс да се развият отношенията.
Каквото и да се случи ще е спокойна, че е направила всичко възможно да се развият отношенията си с полусестрата.
Не всеки мери отношенията си с роднините  близки или не с едни пари похарчени за една нощувка или някое ядене

Явно въпросната полусестра така ги мери. Такива "роднини" никому не трябват.

Да бе, и хотел да плаща. Че те ще почнат всеки месец да ходят за по няколко дни. При това положение и аз искам да съм й сестра на Пеперудата. И с децата ще се запозная, да, и на мила леля ще си играя.

Много смело късате роднински връзки, но щом за едното ходене на гости сте готови да сте мили с роднините си, няма какво да кажа

 Е, това да се плати една нощувка в хотел/хостел/ в случая такса спокойствие щом за някой е космически разход да си го таксува като такъв. При мен подхода евентуално би бил точно така както съм писала, което е в отговор на зададения въпрос. Дали ще бъде одобрен или не си решава задалия темата. И вместо да се прави обструкция на  становището ми би било по уместно всеки  да си  даде ЛИЧНО мнение.

Въпроса е не само в плащането, а в това че ще се направи за гаджета на 27 години, които би трябвало да работят, и да имат пари да си платят хотела сами. А ние сме семейство с две малки деца. Аз мога с тези пари да направя нещо хубаво за моите деца. Все пак партньора на роднината не ми е роднина, или поне все още не е. Това ми е мнението за плащането на роднини, които не ги чувстваш такива.
Сега ако ги чувствам близки, не само роднини, но и приятелки, бих платила без никакви проблеми и наистина си е много добър вариант за всички.
Ходили сме на почивка с децата, мъжът ми и една моя любима приятелка, и сме бяхме и съпругът ми пое цялата издръжка като единствен мъж с нас. Една от най-прекрасните ми почивки, не съжалявам за нито един изхарчен цент. Това го пиша за да обясня, че не ми е за парите, ако става дума за скъп човек.

Аз вече отказах, направих го бързо за да не се размисля. След това се почувствах много спокойна, което за мен означава, че е правилното решение. Отаказах с това, че имаме друг планиран ангажимен, без да пиша подробности.
Ние тази зима сме на ски точно в страната, в която живее тази роднина, и и написах, че ще минем през нейният град и ще и звънна да се видим на по кафе. Така е хем неангажиращо, хем и ще имаме възможност да се опознаем без ангажименти и от двете страни.
Е, ако ми откаже, значи и е било наистина за преспиването, и когато мине, така и така би прекратила пак контакт до следващият повод.
А ако наистина искашеда ме види, не би се натрясла заедно с партньора си, на роднина която не е виждала от 10 години. А би отишла в хотел и би предложила да се видим неангажиращо.

Не знам, поне аз така си мисля. Аз много мразя да се натреса на някой, ей така, че и в къщата му. Ако искам да видя някой, бих му се обадила, и бих предложила ей така неангажиращо на по кафе.

Трябваше да кажеш: "И мисля да спим у вас"

И аз мисля така. Няма как да плащям разходите на някой който освен, че не съм поканила не сме и близки.

Важното е, че имаш спокойствие от решението. Успех!

Аз с децата хич не обичам да ходя с преспиване някъде. Дори и при свекърите като ходим, пак сме били на хотел.

А и другото е, че с две малки деца, и двамата с мъжът ми работим, и нямам сила за посрещане на гости. С последни сили готвя и шетам на нас 4-мата, и пак докато оправя едната стая и в другата вече хич не се вижда, че е чистено.
Когато идва някой много близък на гости не ми пука, че не е идеално. Обаче, ако са чужди хора, ще ми е неудобно и ще лъскам.
А дори и 3 дни с две нощувки са ми много за гости, това са 9 пъти да обслужвам 6 човека, т.е. 9 пъти да слагам маса и да прибирам. 
По-добре да си почина и аз и мъжът ми през тези дни около Нова Година.

От тази гледна точка те разбирам. Аз имам много помощ при гости от мъжа ми и затова съм така ларж с поканите

Забелязала съм, че когато едни роднински или приятелски отношения не потръгнат това рядко се променя. Хората си носят характера и манталитета със себе си за цял живот. Дори и да има временни проблясъци пак си показват рогата.
Мога да дам пример с моята леля, с която открай време не вървят отношенията. Тя си купи имот в един курортен град и отиде да живее там, като запази и жилището си в София. С мъжа ми бяхме на почивка и отидохме и до нейният град. Въобще не ни се занимаваше с нея, но реших все пак, че да седим на може би 100 или 200 м от нея и да не я поканим на едно кафе е грозно. Звъннах и - и каква беше реакцията? Започна да се тръшка, че е в София и как не сме се обадили преди да тръгнем, за да дойде с нас, че имала да пренася много багажи и да и ги пренесем с колата. Все едно като сме успели да отделим 4 дни за 3 години съм длъжна един от тези дни да й го посветя и да й слушам глупостите по целия път.  Видяхме се с нея две години по-късно, беше ни подготвила гадна имотна измама...

Може ли да напишете върнаха ли съобщение,като им отказахте,че ми е интересно. Съжалявам за любопитството си.