Извеждане на новородено

...значи и друго- в тоя сектор има нишови технологии, по-непознати и по-различно платени, за които данните за средно ниво не важат.

Добре, сега взима 10К мъжа ти, преди 4 години е взимал средното за страната в такъв случай. Средната заплата за сектора си взимах  по-малко от година след като започнах работа. Тогава значи излиза, че не е бил в началото преди 4 години, а е бил много смотан.

Пак забравяш, че говорим за България- различни клиенти, различни проекти. Нещата се променят в рамките на години и правила все още няма. Твоят сектор в САЩ е съществувал десетилетия, в България- не знам в сегашния му вид дали има и 10 години. Все пак успехът зависи и от наличните компании, наличната работа и моментното търсене, което е доста по-нестабилно в България, отколкото в САЩ. Но мисля, че си достатъчно умна, за да не сравняваш ябълки с портокали. Мисля си де...и си мисля, че си достатъчно умна, за да различиш average от median, защото и там има игра с нивата и процентите. И така нататък.

Колкото и да се опитваш да ме убедиш, че живееш на друга планета, в която успеха на мъжа е възможен само ако жената не спи и му гледа децата на 100%, няма да успееш. Сама знаеш, че това е глупост и то доста вредна за всички. Основният фактор е къде са ти приоритетите и какъв ти е манталитета, мисленето. Някой го наричат where your heart is at. Ако на един мъж основният двигател е щастието на жена му и децата му, а чак след това идват парите, егото и титлата, нещата седят по един и същи начин и в САЩ, и в България, и в Африка. Ако у вас не са така, причините не са в икономиката.

Ми как да ти кажа, това лято бях на педал и имаше моменти, в които аз поемах всичко. Сега, можеше да ме глезят и да си караме лежерно, но в последствие с по-ниски финансови резултати. Така че- правя каквото мога. Като виждам, че на мъжа му се отварят възможности, няма точно сега да седнем да си мерим приноса. Нито пък щеше да ми е гот да ми ходи по акъла и да ме глези, но да си изостави развитието.

Та хубаво се опитваш да ме изкараш потъпкана жена, омъжена за мачо, който се прави на ударен, но не е точно такава ситуацията.

Имало е моменти, в които и той е поемал повече, за да имам аз някои възможности- но със сигурност в момента що се отнася до кариера, по-нормалното е той да даде газ там, а аз да съм с децата. Обратното ще е непродуктивно. В смисъл- не ме грее, че ще ходи по разходки, ако това ще се отрази на нивото и ако ще изпусне възможности.

Нито смятам, че си потъпкана жена, нито че си омъжена за мачо. Има логика всякаква в тези действия, няма какво да ме убеждаваш.
Но защо тогава не си щастлива, както си казвала много пъти? Тегаво ти е, досадно, скучно. Погледнато отстрани, имаш перфектните условия сърцето ти да пее и да си на върха на света, а не си. На мен пък ми е интересно защо е така. И никак не е убедително, как очакваш да си пример за други жени, за каквато се даваш, след като всеки трети пост е колко ти е тъпо и скучно в живота.

Защото съм в такъв период, в който е доста трудно да си на върха на света- както вече казах, докато най-малкото дете не стане на пет, си е блато. Условията да ми пее сърцето са съвсем други от това да гледам малки деца, но има неща, които се налагат, в името на дългосрочни резултати.

А най-много ме дразни идеята, че би трябвало децата да ме изпълват 100%. Ами- не става така, както казах- дори да се опитам да дирижирам перфектния ден, все някой ще се намери, дето да не е на тая вълна, защото деца под 5 са неразумни и непредсказуеми и по принцип развалят всичко.

Колкото до цъфтенето от щастие- ето един уеб комикс:
http://theoatmeal.com/comics/unhappy

Има моменти, в които няма как да си хепи. И това е напълно ОК. Моята картинка на живота не е пример за хепи, а е пример за усилия и смисленост. Който иска да е хепи- едно дете, средна ръка работа, моренце и пей сърце.

Със сигурност не ми е тъпо и скучно, но и не ми е 100% изпълващо, защото просто си падам по други неща.

Мисля, че доста потребителки също са така: смислени усилия, но не е това, дето ни е на сърце. По принцип това, дето ми е на сърце, е несъвместимо изобщо с мъж и деца.

Благодаря за отговора. Сложно звучи, явно си направила някакъв компромис със щастието си, за да имаш мъж и деца и не ти е комфортно. Ти ще си го избистриш предполагам с времето и в бъдеще. Интересно, че ми даваш този комикс за пример, той ми е много любим, преди време го следях редовно, отдавна не се бях сещала за него.

За мен е голяма глупост това, че жената трябва да е 100% щастлива с 1, 2 или 3 малки неадентерталеца, които обгрижва. Въобще ежедневието в такива условия е потискащо за много жени. Имам приятелки, които пък там са си намерили попрището и са много удовлетворени, но дори и те имат много помощ: платена или не. Къщите им са като под конец и за снимки в Пинтерест, многобройните им деца им са щастливи, те са във върховна спортна форма и имат поне 3 благотворителни дейности на месец. Изглеждат ми много щастливи.

Имам такива примери около мен и за работещи жени, с големи кариери и невероятни успехи и по много деца, които и те ми изглеждат много щастливи, с прекрасни и обгрижени деца. 

Доста странно определение, че щастието се крие в броя деца и посредствената работа. Не мога да се сетя за нито един такъв пример около мен. Щасливите хора се раздават на макс, в това, което им носи щастие.

Не щастие, но да кажем някакъв приятен комфорт и баланс в ежедневието. Какъвто по-трудно се постига с повече деца.

Все пак ти си в САЩ, както казах- системи, които там са съществували столетия, тук тепърва се зараждат. Та нормално е да има жени, които могат да си организират "щастливо майчинство" с цял антураж около себе си. При наличие на толкова ресурс, големи къщи и предсказуемост- напълно възможно е.

Но нека не сравняваме ябълки с портокали, нито да говорим, че успелите жени са тръгнали от под нулата, вместо да надграждат натрупано с поколения.

А това, което описваш, е доста типичен вид "американско щастие", съчетаващо специфична приповдигнатост, позитивност и работохолизъм. Да кажем, че европейският тип щастие е малко по-мечтателен и бохемски, не толкова hands-on и свързан с къща под конец. Моят модел за живот примерно е никой за нищо да не ме търси, не ми се реди голяма къща, и да обикалям гръцки острови по летни арт училища да рисувам морски акварели. Което може и да се получи някой ден, но със сигурност е доста далеч от идеята за жената- валяк, която мачка и е пример за общността. А това с благотворителността ми е супер далечно.

Е ти си си направила сепуко с тея три деца в такъв случай.

На моята добра приятелка, която си гледа децата у дома, гръцките острови са и далеч. Но по карибските ходи 2 пъти годишно, с все децата си. Докато мъжът и работи

Факт. Но някак си мислех, че е прекалено...себично да си изживея живота по тоя начин. Дори и без деца, има някакъв натиск да си "полезен". Иначе става като с оня шведски роман, дето всякакви празни мечтатели ги прибираха за донори на органи, да са полезни. Та децата са ми вид normalcy cover, но със сигурност не са това, което ме изпълва- проверено е вече.

Освен това вече не се хващам на булшита на хора, за които децата са централния смисъл- ми...не са, просто са деца, отглеждаш ги и така.

Не знам, интересен човек си. Има огромен диапазон сиво между "децата са ми 100% смисъла" и "децата са прикритие за нормалност, родих ги от натиск за полезност." Интересно е, че виждаш само крайностите в него и се позиционираш в едната такава. По-малко привлекателната

На мен по средата ми е много интересно и щастливо. Детето, дай Боже децата, са нещо, което много съм искала и не мога да сравня привилегията да съм част от нечий живот в ролята на родител с нищо друго. Доста е наивно такава голяма роля да се представя само в положителен отенък или като единствен извор на удовлетворение.

Именно, обаче трябва малко дистанция, за да се види смесването. Иначе отблизо и в ежедневието някои неща се случва да са точно черно-бели, само от дистанцията на времето се виждат като сиви.

Иначе децата не пречат на развитието да кажем до 95% на диапазона на постиженията. Може да си напред, да си уважаван. Но за жената понякога пречат да е от единия процент или 0.01% на постиженията. А има един голям скок между петте процента и единия процент, който е по-голям от скока между начинаещ и стабилно уважаван.

Но вече зависи и от какво е доволен човек.

Карибска ваканция с деца е качествено различно нещо от самотно отпрашване по гръцки острови, но мисля, че си умна и ще се сетиш. И че в случая не говорим за ваканцията като стандарт на живот и джуфка на ревера, а като светоусещане.

Така или иначе си на лаптопа, вземи прочети тази статия: https://www.theatlantic.com/magazine/archive/2012/07/why-women-s … ve-it-all/309020/

Излезна от печат в месеца, след като се сгодих и докато ми течеше крайния срок да реша дали да започвам докторската си програма в допълнение на натоварената работа. Всъщност, често споменавам, че далеч преди да имам деца взех решението професионално да се ориентирам така, че да ги имам без да жертвам прекалено много. Точно тази статия беше много влиятелна, и почти на момента след като я прочетох приех офертата по е-майл .

5 години по-късно, все още важи, даже още повече.

Най-впечатляваща е точната и преценка за това, каква може да бъде успешната кариера на жената: Assuming the priceless gifts of good health and good fortune, a professional woman can thus expect her working life to stretch some 50 years, from her early or mid-20s to her mid-70s. It is reasonable to assume that she will build her credentials and establish herself, at least in her first career, between 22 and 35; she will have children, if she wants them, sometime between 25 and 45; she’ll want maximum flexibility and control over her time in the 10 years that her children are 8 to 18; and she should plan to take positions of maximum authority and demands on her time after her children are out of the house. Women who have children in their late 20s can expect to immerse themselves completely in their careers in their late 40s, with plenty of time still to rise to the top in their late 50s and early 60s. Women who make partner, managing director, or senior vice president; get tenure; or establish a medical practice before having children in their late 30s should be coming back on line for the most demanding jobs at almost exactly the same age.

Малко да ви разсея от процентите топ.пЮрфект, ще попитам нещо.Еленна:
Верно ли повечето американки да като бизони?
Чат-пат зяпаме Моето 300 килограмово тяло и освен патологичните случаи, ми прави впечатление, че хората около тези грамадните и хората, снимани случайно в предаването, са все с наднормено тегло.