Оковите на майчината любов

Това, което също доведе до острата ми реакция е и това, че в един момент се получи нещо като самонадъхване на тема "ние сме добрите, а майките са лошите". Когато се прокара линията добър-лош, това не води до рационално решение, а до емоционално, гняв, обида. И докога така?

Toва е вече прекалено и се надявам, че няма на света психолог, който ще убеждава жертвата, че си го е търсила, все едно да пратиш изнасилено момиче при психолог, за да разбере с какво е предизвикало изнасилвача и да поработи върху себе си, за да не ѝ се случи пак. Работата върху себе си започва с това да спреш да се възприемаш като проблемното дете и лошия човек, а като един нормален човек, който има право на свобода и радост от живота.
И стига с тая смърт, защото не е толкова нечувано детето да изпревари родителите си по пътя към гроба и тогава за кого остава вината, която много държиш да стовариш върху децата?

Не, не Андариел. Струва ми се, че търсиш вече какво да си изсмучеш от пръстите.
Говорим за психо- майки. Темата е за оковите, ясно става, че не говорим за нормални майки тук.
Никога не бих казала, че майките като цяло са лоши.
А и имаше наистина много потребителки, които казаха, че техните майки не са такива, но не им пречи да разбират тези, чийто майки са психо.

Точно така. И да добавя, този процес не е по силите на всеки по простата причина, че е изключително тежък, дори на моменти, опустошаващ. Но не мисля Анди ще го разбере. Нейното включване по тази тема е като на циганина, който казвал на орача:"Лесна е твоята- ори, мели, яж, а я ме виж мен- проси го, кради го, жива мъка."

Откъде дойде това с обвиняване на жертвата?
Допринасянето идва от ролята - докато дъщерята се крие или е в ролята на "аз съм дете", то всичко ще си е по старому, защото всеки си знае ролята - майката знае къде да натисне, а дъщерята как да реагира. Когато мисленето на дъщерята се превърне в "аз съм жена със самостоятелно мислене", вече играта става друга. Дори вече дъщерята има леко превъзходство, защото по силата на възрастта си е по-активната, по-зрялата. Нещо като обръщане на ролите родител-дете.

Написала си го буквално, точно това, което съм удебелила в цитата. Нито едно дете не е виновно за реакцията на родителите си, че чак на психолог да ходи да пита с какво е виновно то, че майка му се държи с него така. Може да е гадно дете, но ако изяде шамар, то не е защото е ревало точно за шамар, а защото родителят не може да общува по друг начин, а знае само да бие. А шамарите далеч не нанасят най-големите травми, боят се понася сравнително лесно, по-трудно се понася липсата на свобода и а-ха да се освободиш, веднага идва съвестта "ама, майка ти е". Какво като ми е майка, както каза Кристина, да не съм я карала аз да ме ражда! И е вярно, че в един момент ролите се разменят и тогава идва ред на майката да поседи известно време в ъгъла, да види много ли е хубаво там.

Но вече не говорим за дете, а за жена с деца и семейство. Къде съм казала нещо за дете? Детето отдавна е пораснало, още от момента, в който самото то е създало семейство и е родило деца. През цялото време говоря за едно нещо - вече няма дете, а има жена. "не съм я карала да ме ражда" е мислене на дете.

Ами, да!
Говорим за пълнолетен човек, който вече трезво преценява кое е добро и кое- токсично за него!
Ти искаш този човек да остане под властта на също така пълнолетен индивид, който да съсипва живота му, само и само защото го е родил?

Къде съм казала такова нещо?
Такъв възрастен е най-добре да започне терапия.

И аз миля, че Анадриел се припозна в ролята на отровния родител и изкара целия егоцентричен арсенал, който до тук включва:

1) Word salad. Салата от думи, или на български преливане от пусто в празно с основна цел повтаряне постоянно на основната мантра, че проблемите на жертвата са си лично нейни. Няма как отровният родител някога нещо да сбърка.

2) "Ще видиш, като майка ти умре, как ще се чувстваш" - това е класическа фраза. При Анадриел тя е доста по-така: "Точно защото след смъртта остават противоречиви чувства, не е хубаво да се реже живо месо"

3) Сарказъм "Ееех, слаба ракия си! А после другите ти виновни! Ми, то и едно л..о да произведеш трябва напъване!"

4) Липса на емпатия. Невъзможността да се поставиш на мястото на човека, с когото разговаряш и да разбереш чуствата му е основния отличителен белег на отровния нарцисист.

5) "Пращане" на психолог. Това е вариация на по-горното твърдение, че сама си си виновна и проблемът е само в теб. Отново класика. "аз я пращам на психолог не за да спре да забелязва отровното държание на майка си, а за разбере с какво тя самата допринася за товва държание и първо да поработи върху себе си."

6) Постоянна нужда от внимание. "възрастните родители е като с децата - просто трябва да им дадеш възможност да се изговорят и да почувстват внимание към себе си"

7) отричане на неща, които в случая дори е написала черно на бяло: "Откъде дойде това с обвиняване на жертвата? " ; "Къде съм казала такова нещо? "

Хайде стига толкова, а?

Въх! Каква дълбочина на анализа!

"Такъв възрастен" - за майката или детето говориш?
Кого пращаш на терапия?

Дъщерята, защото очевидно майката е ок със ситуацията, тя защо да се променя? Променя се този, който има проблем, а в случая проблем има дъщерята.

Кончита, май ти периодично решаваш да ми скачаш за нещо, ама си ми мътен образ, не мога точно да те идентифицирам, но и не ми се занимава. Продължавай с упражненията! Интересно ми е да чета.

Точно така, дъщерята се променя- спира да е "доброто дете на мама", слага граници и отрязва пътищата за тормоз. Точно това посъветвахме и ние оплакалата се Анонимна.

Хи,хи! По- безумна трактовка не бях чувала!
Въртиш се като фурнаджийска лопата, само и само да си прокараш веруюто.

Поразително заприличваш на майка ми.