Оковите на майчината любов

  • 112 828
  • 1 780
# 1 095
Не успяваш и не успяваш да схванеш, че от тоя кладенец точно, никой не иска да пие повече. НИКОГА.
Паля свещи и се кръстя, че не съм и помирисвала такива отношения с родителите си. Не, не съм Анонимната. Не съм преживявала такива неща лично. Обаче, представи си, способна съм на емпатия, разбиране и подкрепа към такива хора. Човещина му викат.

И други такива тиради може да получиш, щом ти харесват Simple Smile Обичам да радвам хората Wink
Виж целия пост
# 1 096
И като се тръшкаш насреща ми какво постигна?
Виж целия пост
# 1 097
да, за психолог, макар често да ги недолюбвам. Дори след няколко пъти човек да реши, че не си е струвало, пак му е останало нещо в главата  като основа за размисли и промяна.

Абсурт, щом човек защитава статуквото и казва "ти не знаеш за какво става въпрос, не знаеш какво ми е на мен", значи все още не е готов да започне да се променя той самият. То може и изведнъж да отреже, ама после няма да има връщане назад, дето се вика,не плюй в кладенеца, от който може пак да поискаш да си налееш вода. 
Първо, няма как да знаеш какво му е на такъв човек, след като ти сама казваш, че твоята майка НЕ  е такава, а майка имаме по една, и след като твоята не е такава( макар че казваш, че си виждала ужасни майки и случки, но не си го преживяла лично), то няма как да знаеш, да. Факт
Второ- понякога човек реже и не желае да се връща към никакъв кладенец, корен и прочие. Нищо, че точно това му натякват, проклинат, предричат и т.н. Живота е шарен, но там дето не си получавал, само си давал, давал, давал, няма какво да търсиш и няма как да получиш
Трето- защо упорито пиша. Смятам, че ако поне малко помагам на някой човек да се почувства по-добре и нормален, все е нещо. Няма как да знам всеки четящ и пишещ във форума какви родители, половинки, колеги и прочие има, но всякакви отровни хора съществуват. Намирам споделянето на практически съвети за справяне с тях, както и на по-обща подкрепа, за много полезно и съм научила някои неща именно тук. Дали ще са "отровни родители", "енергийни вампири" или някакво друго определение- има си ги. Не знам какво постигаш, като спориш и отричаш, явно си имаш свои причини и мотиви. Няма лошо. Просто нека запазваме добрия тон и да се аргументираме.
Виж целия пост
# 1 098
И като се тръшкаш насреща ми какво постигна?

Аз се тръшкам? Хахаха, халюцинираш вече, спри синтетиката. Ти си тази, която се пени вече колко страници. Аз просто посочвам неадекватното ти поведение. Не обичам да оставям такива като теб да се вихрят необезпокоявани.
Ти какво постигна с твоето джасане, освен реакции подобни на моята? Виж, че от всички участници в дискусията само ти си на това крайно мнение. Как пък само ти разбираш истината и си права, а всички други - не. Егати мистерията, ще да си някакъв гений неземен....
Виж целия пост
# 1 099
Успях да участвам в началото на темата, после пропуснах доста, но тъкмо приключих с четенето и наваксването.

Андариел, няма да тръгна с лошо към теб, разбрах ти мнението, макар, че моето е различно.
Според теб анонимната е недорасла, лигла и какво още там беше.
Но лично според мен ти не ѝ даде шанс - на нея да се покаже като такава, и на нас да разберем каква е.
Защото можеше да е такава и това щеше бързо да си проличи.
Само, че като гледам повечето са като мен и не са убедени, че е хленчеща лигла.
Така и няма да разберем защото не ѝ се даде шанс да си доразвие постовете, директно беше категоризирана от теб.

Аз си оставам на мнение, че хора като анонимната първо, много трудно си дават сметка за неадекватното поведение на родителите им и второ, че много трудно предприемат действия, за да се измъкнат. И това не е тяхна грешка.
За моделиран мозък осъзнаването на правилното е трудно, за някои невъзможно.

След като изчетох темата мога да кажа, че съм благодарна, че моите родители са нормални, че съм имала нормално смейство и имам основите да създам нормално такова, в което да няма издевателства и контрол.


Виж целия пост
# 1 100
сиксенс, ако беснеенето срещу мен те успокоява, така да бъде. Но няма да ти съдействам повече. Прото те оставям да беснееш.

Хепи, животът винаги те връща там, където си си мислил, че никога няма да се върнеш. Това, дето му казват за ненаучените уроци. Не можеш да се криеш цял живот и да избягваш някакви неща и  хора с мисълта, че никога,никога, ама никога повече няма да ги срещнеш, няма да общуваш и изобщо, все едно си на Марс. Е, да, ама не става така, с бягство не става. Изправяш се срещу  страхове, отровни родители, роднини и каквото там е, за да помириш началото с края.
Виж целия пост
# 1 101
да, за психолог, макар често да ги недолюбвам. Дори след няколко пъти човек да реши, че не си е струвало, пак му е останало нещо в главата  като основа за размисли и промяна.

Абсурт, щом човек защитава статуквото и казва "ти не знаеш за какво става въпрос, не знаеш какво ми е на мен", значи все още не е готов да започне да се променя той самият. То може и изведнъж да отреже, ама после няма да има връщане назад, дето се вика,не плюй в кладенеца, от който може пак да поискаш да си налееш вода. 

Пишеш взаимно изключващи се неща и как не забелязваш, не знам!?

Всички ние я съветваме да се промени и да спре да позволява на майка си да я тормози и да обсебва живота ѝ.

Ти упорито я пращаш на психолог, за да спре да забелязва отровното държание на майка си и да я канонизира за светица.
Сиреч- да се върже с веригата на вярна дъщеря за кладенеца с отровата.
Виж целия пост
# 1 102
Една потребителка тук вече ми докарва позиви за повръщане. Предлагам да замълчи.  Това ми е еманацията за енергиен вампир и отровен човек. Пази Боже от срещи с подобни личности в реала.
Виж целия пост
# 1 103
Поименно, колежке, поименно! Или не ти стиска да я напишеш коя е?

Не, Абсурт, аз я пращам на психолог не за да спре да забелязва отровното държание на майка си, а за разбере с какво тя самата допринася за товва държание и първо да поработи върху себе си.  Само  с обвинения и оплакване не става, но и с рязане на живо месо не става. Затова много ми хареса това, което някой назад писа за аутистичното детее - него не го отрязваш, а се научаваш да се справяш, да живееш с него. Хубаво, майката отровна, луда, каква ли не, ама дъщерята да се вземе в ръце и да порасне.
Виж целия пост
# 1 104
То има една приказка - "Не викай лудо, то само се обажда", така че, няма нужда поименно, колежке!
Виж целия пост
# 1 105
Андариел, възможно е и така да стане. Но как да ти кажа, двама трябва да се срещнат по средата, няма как и защо все единият да извървява целият път и винаги да отстъпва. Просто е невъзможно да има каквато и да е връзка или съжителство така. Ако живота ни събере пак ( уви, имаме съвместен имот, който не ползвам от години, а съм й предоставила безвъзмездно), което вероятно ще стане, някак си ще се опитвам да водим нормален диалог или съществуване. Но не и по същия начин като преди, с роли като в изкривен фарс, а и вероятно всячески ще съм опитала всичко друго възможно преди това.
Виж целия пост
# 1 106
Е, колежке, не ти стиска! Дори не можеш директно, с името му, да обидиш човека, а като шушумига, слабохарактерно.

Хепи, не е нужно съвместно живеене и т.н., а за да има конфликт, трябват двама. Когато единият отткаже да играе ролята в конфликта, нещата се променят. Дори не става върос за отстъпване, а за оттегляне от конфликта. Защо според теб, на лудите им говоряят тихичко и успиващо?
Виж целия пост
# 1 107


Хепи, не е нужно съвместно живеене и т.н., а за да има конфликт, трябват двама. Когато единият отткаже да играе ролята в конфликта, нещата се променят. Дори не става върос за отстъпване, а за оттегляне от конфликта. Защо според теб, на лудите им говоряят тихичко и успиващо?
Ами тука стигаме до техниката grey rock, която ми е втора природа и познай дали не ми носи негативи в живота. И до ден днешен бягам от конфликти, защото така съм оцелявала преди време. Не са прости нещата и едно е на теория, друго е като е на живо. Оттегляне лесно може да има, когато си пораснал и си самостоятелен, например ако срещнеш такъв колега или гадже. Но когато растеш с "лудия" , той си те  тренира като животинче. Оттеглянето от конфликт в този случай е по-трудно, защото както Сирен каза, лудият ти знае копчетата и ги натиска...
Виж целия пост
# 1 108
Andariel, извинявай, много те чета и често съм съгласна с теб, но тук защо толкова твърдо отказваш да признаеш, че си прекалила, не мога да разбера? Наистина не знаеш за какви хора става дума.

С тази си твърдост, направо наподобяваш някои от тези типажи, на които нищо не можеш да им кажеш насреща. Каквото ти се казва - 3 пъти повече приказваш. Мнението ти го разбраха всички. Ами, кажи, че е твое мнение, и недей да раздаваш квалификации повече. Хората с жизнен опит с такива хора имат друго мнение, и то е по-полезно за жертвите. Ти, разбрахме, смяташ анонимната и други като нея за слабаци. Дай възможност на хората с опит да им дадат нещо полезно.
Виж целия пост
# 1 109

Не, Абсурт, аз я пращам на психолог не за да спре да забелязва отровното държание на майка си, а за разбере с какво тя самата допринася за товва държание и първо да поработи върху себе си.  Само  с обвинения и оплакване не става, но и с рязане на живо месо не става. Затова много ми хареса това, което някой назад писа за аутистичното детее - него не го отрязваш, а се научаваш да се справяш, да живееш с него. Хубаво, майката отровна, луда, каква ли не, ама дъщерята да се вземе в ръце и да порасне.

Едно си знаеш и едно си баеш, независимо от обясненията.

Като била на мушката на майка си до 33 годишната ми възраст, при наличието на сестра, която на 17 още спря терора и си извоюва уважението, ще ти кажа с какво допринасях за това държание.

Не можех да се сърдя и да игнорирам, и винаги се опитвах да обясня какво чувствам и защо съм постъпила едикакси.
Бях и достатъчно наивна да споделям разни трепети и вълнения, в които получавах подкрепата ѝ, а при първия опит да имам друго мнение по какъвто и да е въпрос, тя ми го стоварваше споделеното на главата като пример за това, колко не ставам и колко прави са били другите, които преди това беше заклеймила.

И когато успях да се изнеса в моето жилище, се взех в ръце и пораснах- спрях да я отразявам, спрях да се съобразявам с нея, спря да ми пука, че не ме харесва.
Признах пред себе си, че и аз не я харесвам от дълго време, признах и пред други, които усилено ми втълпяваха, че нямам право да не я чувствам като всеотдайната и единствената.

Едно ще те посъветвам- внимавай да не приложиш вижданията си върху децата си, защото ще съсипеш и тях, и себе си. Peace


Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия