Оковите на майчината любов

Не е суровият.
А родителският.


Не, не трябва да правиш нищо (по повод вадене на души). Не дебни и си гледай живота, както ти го разбираш.
Аз имам една много, много по-различна теория за "безгрижните години", но темата е друга и модераторите ще се скарат. Аз се радвам на успешни деца, така че също съм от радостните.
Както и ти.

Въпросът е, че понякога в опитите да създадеш "успешно дете" не успяваш да създадеш "успешен възрастен".

Да.
А и като си създал успешен или неуспешен възрастен, не означава, че това остава така завинаги и не подлежи на никакви промени.

Кое му е лошото един родител да е амбициозен? Това клише за задушаването на децата ли? Това, за което пишеш не е амбиция на родителите, а налагане на своите желания какво да прави детето. Ако наистина са амбициозни, ще направят всичко, за да може детето им да стане добър художник - ще го запишат на уроци, ще следят къде какви изложби има, ще изпращат работи за изложби и т.н. Досега съм видяла повече деца на неамбициозни родители, които са пропуснали много възможности, защото родителите им не са ги видели и не са им ги показали. Децата няма как да знаят какво ще им хареса и в какво са добри. По-добре амбициозен родител, отколкото заспал.

Като бивш спортист пиша и не, не пиша че детето не бива да бъде подкрепено и насърчено, но да го караш да тренира и се състезава с травма и на обезболяващи, е престъпление.

Защото и най- високия подиум не си заслужава, ако остатъка от живота му ще мине в болки и постепенна инвалидизация.
Което при професионалните спортисти от висока класа, стига да не е шах и стрелба, е неминуемо.
Затова не бива да решава родителят вместо детето- личната амбиция поема отговорност за личното здраве, докато родителската амбиция обслужва егото родителско, но цената я плаща детето.

По-важно е да е щастлив. Дали ще е успешен не е само плод на родителските грижи, но и на доста външни и съответно непредсказуеми фактори. (Малък пример - 90-те години у нас. Много неуспешни двойкаджии и гамени станаха набързо успешни бизнесмени, а куп успешни спортисти напълниха криминалната хроника с труповете си.)
А дали ще съумее да бъде щастлив човек, вече зависи в голяма степен от родителите. Мисля, всеки от нас познава няколко успешни, но нещастни на практика възрастни. И обратното, разбира се – щастливи хора, въпреки своята "неуспешност", която, между другото, е предимно в очите на околните. В собственото им самосъзнание може да са постигнали мечтите си.

Чакай сега, аз не говоря съвсем да разпуснеш детето.
Вече съм описала какво разбирам под амбициозен родител, няма да се повтарям.
Клишето за задушаването на детето си е много вярно.
Това, което описваш, е родителя да дава избор на детето, записва го на различни курсове/занятия, за да види, да опита от възможно повече неща. Това е напълно в реда на нещата, но не и родителя да "дебне" да не би наследника да кривне от режима и да провали мечтите на мама.

Ами, виж, в един момент вече играеш по правилата на играта - ако детето в началото просто си рисува, може във всеки момент да се откаже или да си стои като просто рисуване. Обаче веднъж завърти ли се колелото с конкурси, изложби и т.н., вече трудно слизаш от въртележката, защото ангажиментите и отговорностите стават все по-сериозни. И това е във всичко - ако играе шах, след първите две вътрешни състезания, особено пък, ако вземе някое по-сносно място и му хареса, вече се започват още състезания, допълнителни тренировки и т.н. Дори на пиано да свири, ако започне да ходи по конкурси, дори на най-простите, пак си има интрига и трябва повече дисциплина, иначе губиш позиции, а да изгубиш позиции боли повече, отколкото никога да не си ги имал. И така се завъртат годините и детето може да се занимава с това и в университета. И не, няма да стане професионален пианист или шахматист, но ще продължи. Ако не е имало родители, които дори да сръчкат детето, нищо не се получава. И децата като по-големи вече това започват да го разбират, но вече се научават сами да се юркат. Няма как хем да си на състезание и да се стремиш към победа, хем да си чоплиш носа вкъщи и да набиваш кит-кат.
Амбициозният родител е амбициозен за всичко, не само за това, което на него му харесва. Аз не одобрявам децата да бъдат карани да правят нещо, само защото е семейна традиция.

Сийке, гамените.двойкаджии успешни после са изключения, дай да не лежим на тези изключения, защото дори ти не би искала дете0двойкаджия и да мечтаеш как ще стане успешен. Простият житейски опит и логика показват, че е по-вероятно да си остане неуспешен или да се забърка в проблеми. Повечето успешно след училища са били успешни и в училище. Останалото са изкривявания на биографиите им. Горкият Айнщайн, той е най-честата жертва.

Не ме разбра, Андариел. Исках да кажа, че ти може да вложиш много сили и средства в изграждането на един успешен човек, но икономическата или историческата обстановка да се промени така рязко, че всичките ти усилия да отидат на вятъра. Една война само да вземем за пример, да не изброявам всички възможности...
Пак подчертавам – за мен като родител най-важното е детето ми да стане щастлив и удовлетворен от себе си човек, без значение от начините, по които ще го постигне. Да няма опасност един ден да ми заяви, че съм провалила живота му със своите действия или бездействия. Само това.
Всичко останало е въпрос на индивидуални подробности.

Това какво ще се случи няма как да го знаем, ама не е причина да седим и да се помайваме.
Бих предпочела да чуя "защо ме накара да уча Х", отколкото "защо не ме накара". Защото ако е учил Х, поне е научил нещо, а и може да се прехвърли нещо друго, обаче ако нищо не е захванал, така си остава с празни ръце.

Аз лично съм доста загрижена примерно какво ще стане с дъщерите на Ейми Чуа и с какво точно ти помага цигулирането в случай на зомби апокалипсис.

Особено ако си натренираш детето за някаква прослойка, в която се въртят много пари и има престиж, но за сметка на това е изтъкана от сложни византийски правила на правилно и неправилно. Освен това е много крехка и при малко катаклизъм може и да изчезне.

Аз пък си мисля, че родителите с амбиции трябва една идейка по-рано да преподадат методи за печелене на пари и успешно пласиране, а не да натискат за академични успехи, а после децата им да се излагат на интервютата за работа.

Пак не ме разбираш. 
Изобщо нямам предвид кой какво учи, а дали родителят може да научи детето си да бъде щастливо. Защото да, усещането за щастие се възпитава и научава.
Пълно е около мен с хора, които на практика имат всичко, но пак са нещастни. Защото все някой друг има нещо, което те нямат, защото някой чувства нещо, което те не усещат и т.н. Злобни и завистливи душици, чиито усилия са насочени не да се радват на това, което имат и което са постигнали, а да завиждат на околните.
Аз мисля, че съм намерила формулата на щастливия човек, но още е рано да преценя дали е вярната. Все пак ще я споделя – научи детето си да се радва на малките неща, ако искаш да бъде щастливо цял живот.

А, тук въобще не си права!
Да натиснеш детето си да учи Х, въпреки че не му е присърце, само защото си решила, че това е перспективно и без работа няма да остане, е направо престъпление!
Така учих химия- през средното до висшето.
И изгубих едни 17 години от живота си сред отровите, от които и сега си патя всеки ден.
Ти сама ли реши какво да учиш, докато развеждаше децата си по заниманията, които им беше избрала?

Не се заяждам- хубаво е да се сещаме, че това което на нас не искаме да причинят, не бива да причиним на никого- особено на децата си.

Тъкмо щях да пиша за предния ти коментар, че съм съгласна с това, което написа и сега със следващия ти пак не съм съгласна.

Не е необходимо да е научил нещо по Х, защото ти ще си го накарала да ходи там, не е било по негово желание и просто ще си блее. Ако пък се прехвърли на нещо друго, ще си е загубил времето. Защо трябва да го караш без желание да записва Х, като така хем ще пропилееш времето му и парите си?

Естествено! Физическото издеватество над деца и не само деца е наказуемо.
Амбициозни родители не означава луди родители.