ненужно според кого, Бояна? Според някакво трето лице? Щом човек иска и може - да завърши. А нататък никога не се знае. Винаги може да работи работа с техникум,, ако натам се завърти животът, но дипломата и образованието нито хляб искат, нито вода, нито имат срок на годност. Единствено при лекарите има задължение за практикуване, за да не изгубят лекарски права, но пак не си губят дипломата.
Оковите на майчината любов
- Публикувана: 5 ноем. 2017, 20:33 ч.
- Последно мнение: 2 ян. 2018, 18:32 ч.
# 360
30 ноем. 2017, 14:00 ч.
Виж целия пост
Масовото гледам, т.е. според мен. И да, всеки е свободен да учи какво иска и може, но като тенденция това води до масово високи претенции и твърде висока квалификация за заеманата позиция. Това не е хубаво нито за работата, нито за хората. Принципно, не в частност. Не бих казала на някого да не учи. Говоря глобално, че тук всеки иска да учи, често за нищо.
# 361
30 ноем. 2017, 14:04 ч.
Не знам, Андариел, за мен ангажираният родител трябва да даде акъл и за някои кратки пътища в работната среда, как да се пласира човек- не само да бута академично. Но все пак при теб може би е слабо място точно това, та разбирам защо залагаш на академизма и чакаш оттам да произтече добре платена заетост.
За мен е ясно, че децата ми ще се изучат, то си е даденост общо взето, но въпросът е да няма после безпътица, защото наскоро видях какво образование с какви изисквания за заплата се връзва и направо се шокирах- та това са млади хора, скъсали си задника от учене и с нула представа колко струват реално.
На мъжа ми последните 3 пъти никой не е питал за диплома, не знам дали знае къде му е дипломата.
Виж целия пост
За мен е ясно, че децата ми ще се изучат, то си е даденост общо взето, но въпросът е да няма после безпътица, защото наскоро видях какво образование с какви изисквания за заплата се връзва и направо се шокирах- та това са млади хора, скъсали си задника от учене и с нула представа колко струват реално.
На мъжа ми последните 3 пъти никой не е питал за диплома, не знам дали знае къде му е дипломата.
# 362
30 ноем. 2017, 14:04 ч.
Не е чак толкова масово, колкото изглежда. Знаеш ли колко много хора има без средно? Аз бях изумена като разбрах как хора на по 30-40 години не са завършили гимназия. Аз самата съм с резерви за много специалности в някои университети като лични наблюдения предвид качеството на влизащия мат`рял, и ако бях сега родител на бъдещ ученик, само щях да се моля да не ми се пада точно такъв учител, защото той дори български не знае както трябва, а ще ограмотява децата. Обаче държавните се борят за бюджет. За частните не са толкова много хората, които могат да си го позволят, защото хиляда и кусур лева на семестър са си пари.
Изучването на децата не е никаква даденост, особено за висше образование, защото много вода има да изтече до момента, в който тръгнат да стават студенти.
Не разбрах на мен кое ми е слабо място. Пласирането ли? Ми, не, не ми е! Говорим си за документи, а не за пласиране. На етап СV докумнентите имат значение и компаниите си ги търсят. Останалото са митове и легенди.
Дори това, че на мъж не са му я търсили не означава, че няма да му я потърсят.
Виж целия пост
Изучването на децата не е никаква даденост, особено за висше образование, защото много вода има да изтече до момента, в който тръгнат да стават студенти.
Не разбрах на мен кое ми е слабо място. Пласирането ли? Ми, не, не ми е! Говорим си за документи, а не за пласиране. На етап СV докумнентите имат значение и компаниите си ги търсят. Останалото са митове и легенди.
Дори това, че на мъж не са му я търсили не означава, че няма да му я потърсят.
# 363
30 ноем. 2017, 14:14 ч.
Има, да, и ще има все повече. Затова казвам, че липсва средното ниво като норма. Едните преучили, другите неграмотни. А и от училите има много неграмотни, права си, но това е друга тема.
Просто само по себе си ученето на нещо не води до нищо.
Виж целия пост
Не е чак толкова масово, колкото изглежда. Знаеш ли колко много хора има без средно? Аз бях изумена като разбрах как хора на по 30-40 години не са завършили гимназия.
Просто само по себе си ученето на нещо не води до нищо.
# 364
30 ноем. 2017, 14:16 ч.
На един интровертен човек много повече усилия му отнема да се отпусне, ако ще и на 200 интервюта да ходи. Да, учи се, може би, но с много повече практика.
От друга страна, нужно ли е всички да се стремят към подобен начин на поведение- нахалстване и бутане? Отваря повече врати, факт, но пък тази еднаквост дори вече на етап работна среда е натоварваща, акп всички са този типаж.
Това, което даваш като съвет, не е толкова лесно приложимо на практика. Тя каза " дъщеря ми е интроверт, не се бута и не нахалства, може би е и наследствено". От личен опит ( само че на "детето") ще кажа, че един родител, на когото не му идва отвътре да е от бутащите се, няма как да предаде адекватно този урок на детето си, колкото и да говори и обяснява и "учи".
Виж целия пост
Научи я как се кандидатства и нахалства, да ходи тренировъчно по интервюта. Допълнителни курсове, да действа и да нахалства повече- това се учи с практика. Не е до характер и наследство.
От друга страна, нужно ли е всички да се стремят към подобен начин на поведение- нахалстване и бутане? Отваря повече врати, факт, но пък тази еднаквост дори вече на етап работна среда е натоварваща, акп всички са този типаж.
Това, което даваш като съвет, не е толкова лесно приложимо на практика. Тя каза " дъщеря ми е интроверт, не се бута и не нахалства, може би е и наследствено". От личен опит ( само че на "детето") ще кажа, че един родител, на когото не му идва отвътре да е от бутащите се, няма как да предаде адекватно този урок на детето си, колкото и да говори и обяснява и "учи".
# 365
30 ноем. 2017, 14:28 ч.
На един интровертен човек много повече усилия му отнема да се отпусне, ако ще и на 200 интервюта да ходи. Да, учи се, може би, но с много повече практика.
От друга страна, нужно ли е всички да се стремят към подобен начин на поведение- нахалстване и бутане? Отваря повече врати, факт, но пък тази еднаквост дори вече на етап работна среда е натоварваща, акп всички са този типаж.
Това, което даваш като съвет, не е толкова лесно приложимо на практика. Тя каза " дъщеря ми е интроверт, не се бута и не нахалства, може би е и наследствено". От личен опит ( само че на "детето") ще кажа, че един родител, на когото не му идва отвътре да е от бутащите се, няма как да предаде адекватно този урок на детето си, колкото и да говори и обяснява и "учи".
Напълно съм съгласна. Аз съм един много, много добре възпитан и екстровертиран интроверт и все пак ми е най-добре да не работя с хора. И не е нужно всички да сме еднакви, всеки има своите положителни страни заедно с особеностите и е ценен и с двете. Лошото е, че у нас все още не се ценят знанията и уменията, та напред пробиват основно бутащите се.
Виж целия пост
Научи я как се кандидатства и нахалства, да ходи тренировъчно по интервюта. Допълнителни курсове, да действа и да нахалства повече- това се учи с практика. Не е до характер и наследство.
От друга страна, нужно ли е всички да се стремят към подобен начин на поведение- нахалстване и бутане? Отваря повече врати, факт, но пък тази еднаквост дори вече на етап работна среда е натоварваща, акп всички са този типаж.
Това, което даваш като съвет, не е толкова лесно приложимо на практика. Тя каза " дъщеря ми е интроверт, не се бута и не нахалства, може би е и наследствено". От личен опит ( само че на "детето") ще кажа, че един родител, на когото не му идва отвътре да е от бутащите се, няма как да предаде адекватно този урок на детето си, колкото и да говори и обяснява и "учи".
# 366
30 ноем. 2017, 14:31 ч.
Зная, че е изключение, ама ей ги на, снощи от новините разбрах за нашенски студенти по биология, изпреварили колегите си от МИТ за научно постижение. Малко по малко всичко ще си дойде по местата, а който си е свит, той си остава такъв до момента, в който не реши, че му стига толкова свитост. Но като гледам, всеки се е оправил някак в живота, независимо дали е свит или оперен.
Виж целия пост
# 367
30 ноем. 2017, 14:56 ч.
Идеята да се бута е не за да си преодолее характера, а да види, че в подбора на персонал няма нищо мистично, никой не те оценява толкова издълбоко и има няколко прости трика, с които правиш доброто впечатление и договаряш повечко пари.
Все си мисля, че усетените родители казват това-онова от кухнята и не оставят децата си да се червят по интервюта или да кютат на смотана заплата. Защото всички знаем, че придобитите от младите дихатели т. нар. "знания и умения" са на практика по-скоро неприложими и дипломите са по-скоро свидетелство, че могат да седнат на задника и да се трудят, а приложимите неща ги учат с практиката.
Е, важно си е и самият родител да няма проблеми с пласирането и да ги знае нещата, иначе няма какво да преподаде, освен да стиска палци академизмът по магичен път да премине в заплащане (няма такъв магичен път).
Виж целия пост
Все си мисля, че усетените родители казват това-онова от кухнята и не оставят децата си да се червят по интервюта или да кютат на смотана заплата. Защото всички знаем, че придобитите от младите дихатели т. нар. "знания и умения" са на практика по-скоро неприложими и дипломите са по-скоро свидетелство, че могат да седнат на задника и да се трудят, а приложимите неща ги учат с практиката.
Е, важно си е и самият родител да няма проблеми с пласирането и да ги знае нещата, иначе няма какво да преподаде, освен да стиска палци академизмът по магичен път да премине в заплащане (няма такъв магичен път).
# 368
30 ноем. 2017, 15:09 ч.
виж сега, ако човек си е интроверт, ако вземеш да го буташ и ръчкаш много, ще постигнеш не по-уверен човек, а обратното - един или още по-затворен, или озлобен човек. Свитите деца си остават свити поне до пубертета, когато ги светнат хормоните и им дадат криле. Но други си остават свити цял живот, каквото и да ги правят родителите. Дори още по-лошо - активните родители не обичат "заспали" деца, демек не обичат интроверти и по-бавни или неамбициозни, защото става късо съединение и родителят бута, ядосва се, а детето пак си остава същото или положението се влошава. И това дете няма да пропадне, стига да не го натискат.
Виж целия пост
# 369
30 ноем. 2017, 15:25 ч.
На интервю за работа никой не ти търси чак толкова слънчев характер, а 2-3 реплики, че ще им свършиш работата както никой друг.
Няма общо между интроверт и неамбициозен.
Виж целия пост
Няма общо между интроверт и неамбициозен.
# 370
30 ноем. 2017, 15:33 ч.
Да, не е задължително да е интроверт и неамбициозен. Аз затова пиша за свито дете.
Виж целия пост
# 371
30 ноем. 2017, 15:37 ч.
Аз говоря за "дете", което е прораснало и образовано със заветната степен, но все още се излага при търсенето на работа. А си мислех, че е стандартно човек да посещава интервюта минимум през 6 мес. и да нахалства за заплащане, ей така за практиката, като междувременно учи нови неща и се "калибрира" за някоя желана работа с допълнителни обучения.
Виж целия пост
# 372
30 ноем. 2017, 15:40 ч.
в конкретния случай, това момиче си е било същото цял живот. Нима очакваш да се промени? Ще си намери място под слънцето.
Виж целия пост
# 373
30 ноем. 2017, 15:44 ч.
Както казах, не очаквам да се променя, просто да действа различно, по списък. Театро, фейк, техника, трикове. Мъжът ми например е много интровертен- и абс. акула при договаряне на работа.
Да не говорим, че при вече пораснал човек- да, очаквам да се промени, да прекрачи една граница, да си каже, айде стига с глупостите. Ако е по-рано- по-добре. Възрастният човек малко по малко си изгражда сам дори и характера, или поне се поставя в ситуации извън зоната на комфорта. Та тя ще се промени, въпросът е кога точно. Процесът може да се подпомогне. Аз ако си разчитах на това, че съм си такава, интроверт и какво ли не, може би щях да съм с точно нула трудов стаж. Неприятно ли ми беше да се бутам? Да. Имаше ли резултати? Да. Някой наби ли ме? Не. Научих се, че не е толкова страшно.
Номерът е да свикнеш, че е нормално да има 100 отхвърляния на всяка хубава оферта и да не го приемаш лично.
Мислех, че родители и деца си говорят за тия неща, а то май децата се пускат на сляпо, подковани с дипломи и сертификати да се излагат...
Виж целия пост
Да не говорим, че при вече пораснал човек- да, очаквам да се промени, да прекрачи една граница, да си каже, айде стига с глупостите. Ако е по-рано- по-добре. Възрастният човек малко по малко си изгражда сам дори и характера, или поне се поставя в ситуации извън зоната на комфорта. Та тя ще се промени, въпросът е кога точно. Процесът може да се подпомогне. Аз ако си разчитах на това, че съм си такава, интроверт и какво ли не, може би щях да съм с точно нула трудов стаж. Неприятно ли ми беше да се бутам? Да. Имаше ли резултати? Да. Някой наби ли ме? Не. Научих се, че не е толкова страшно.
Номерът е да свикнеш, че е нормално да има 100 отхвърляния на всяка хубава оферта и да не го приемаш лично.
Мислех, че родители и деца си говорят за тия неща, а то май децата се пускат на сляпо, подковани с дипломи и сертификати да се излагат...
# 374
30 ноем. 2017, 15:47 ч.
Когато бях на възраст 13-15-18 години, моят баща имаше навика хем да дудне говори напоително какво трябва да направиш и как да се буташ навсякъде, хем ходеше след мен и вършеше нещата, които аз е трябвало да свърша. Т.е. само си проповядваше, без на практика да прилага това, за което говори. Че не съм от най-амбициозните (метнала съм се на майка си) - не съм, но ако те оставят да се издъниш 1-2 пъти, понякога действа възпитателно.
За интервюто - има си хора артисти, които ще те омаят с 5 приказки. А дъщеря ми на въпроса: "Мислиш ли да продължиш да учиш?" чистосърдечно казала: "Имам такова желание", та после леко се бяха дръпнали и се наложи увещаване, че засега няма такива намерения. А преди това бях държала мотивационна реч, ама като не ме слушат...
За малки фирми подходът невинаги е ясен - някои не обичат откровено нахалните, други търсят точно такива... И аз си спомням как на 26 за пръв път ходих на интервю, хем работех от 18-годишна. Нормално бях притеснена, мисля че брат ми ме инструктира тогава. После вече ми стана забавно, особено с разни интересни екземпляри.
Виж целия пост
За интервюто - има си хора артисти, които ще те омаят с 5 приказки. А дъщеря ми на въпроса: "Мислиш ли да продължиш да учиш?" чистосърдечно казала: "Имам такова желание", та после леко се бяха дръпнали и се наложи увещаване, че засега няма такива намерения. А преди това бях държала мотивационна реч, ама като не ме слушат...
За малки фирми подходът невинаги е ясен - някои не обичат откровено нахалните, други търсят точно такива... И аз си спомням как на 26 за пръв път ходих на интервю, хем работех от 18-годишна. Нормално бях притеснена, мисля че брат ми ме инструктира тогава. После вече ми стана забавно, особено с разни интересни екземпляри.
Препоръчани теми