Оковите на майчината любов

Различно е за всеки това. Аз лично в идеалния случай предпочитам да ми е уединено, автономно и да няма никой около мен, но това е трудно постижимо. И аз си пускам музика, 100 таба и понякога телевизия, но те не ми пречат, мога винаги да ги затворя/изключа. Затова пък мразя да ми звъни телефонът и да има около мен много хора (затова варианти кафенета и споделени офиси са за много краен случай, когато съм искала просто да сменя обичайната среда) - просто се разсейвам ужасно (аз имам тази склонност по принцип), да не говорим, че си имам някакъв разчет на времето през деня и със сигурност телефони и хора ми го нарушават. В нормална среда с протяжните кафета, разговори и дълги обеди с колеги (много съм приказлива и се отпускам често да говоря много), просто е абсурд да свърша набелязаното за деня. Друг е въпросът, че вкъщи също може да се разсейва много човек, да не говорим, че и хладилникът е много близо и изобщо какви ли не изкушения са наоколо, но при добра организация на мен поне по-добре ми се получават нещата, отколкото в стандартните офиси с много народ наоколо.

Като се чета, и аз съм от скучните явно дето само за кариера и пари говорят , но веднага уточнявам, че не са ми на първо място в ценностната система - просто това се обсъжда в темата.

Мамасита, има специална тема за работа, HR-ри и подобни. Можеш спокойно да пишеш там, щом толкова искаш да си полезна. Моля те, остави тази да се върне към първоначалната дискусия, защото ужасно много се измести, а беше хубава. На мен също не са ми интересни всички тези постове за пари, енергии и т.н. Очевидно е, че доста неща не са ти особено ясни как се случват в реала. По принцип и на теория си права, но дотук. Не ти прилича на 36 години, с претенции да си добър финансов анализатор, журналист и каквото там каза, че си, да плещиш тия глупости. Такива утопични и наивни разсъждения имах аз докъм началото на 2-ри курс в университета, докато четях учебниците по икономика и все още работех по-несериозна работа, така да го кажем. И аз така с патос се пенех как трябва да е, ама бях на 20-тина години, та ми е простено Като започнах да се сблъсквам реално с положението в БГ, бая лампи ми светнаха и бързо се усетих, че тя тая работа не е като оная работа и това в учебниците си е само теория. Всички знаем как трябва да е, как ни се иска да е, ама на! - не е. Поне за огромната част от населението. Изключенията само го потвърждават.

Сега, моля, може ли да се върнем към оковите на майчината любов?

Аз съм такъв човек.И искам да се променя.Нямам деца все още,но се надявам един ден да имам и да НЕ обсебвам живота им.
А до този извод стигнах,защото съм изключително ревнива за внимание.Жените около мъжа не ме притесняват грам,но каже ли,че иска вечер с приятели,полудявам.
То е част от характера ми,не знам как да го променя.Такава съм и с приятелите ми.Не мога да допускам приятели около мен,които имат други приятели.
За това и имам само 2 приятели,те си имат само мен(това явно желая).
Не искам да съм обсебваща,не искам да съм ревнива за внимание,но го нося в характера си.Не го искам!
Само дете съм,само с майка ми съм израснала,затворен характер,притеснителна.
Ако някой може да ми даде съвет как да се справя с това,ще съм безкрайно щастлива

Психотерапия. Продължителна. Вероятно ще бъде трудно, но не е невъзможно да се справиш щом си осъзнала, че имаш проблем. Успех!

И аз препоръчвам психотерапия. Най-важната стъпка си я направила, а тя е осъзнаването, че има проблем. Давай!

Има и по-бързи начини. Интересното е, че икономическата независимост много хубаво къса такива токсични връзки. Колкото и да е комерсиално и прозаично- парите са една от веригите, или поне обещанието за някаква облага.

Но иначе и аз обичам да си говоря за психологически и философски теми, но току някой ще се намери да каже- ти си дървен философ, не изкарваш пари. Та затова подпитах- какви пари трябва да изкарвам, та да ме приемат насериозно. Та така, трябва да пробвам дали ще ме приемат насериозно, ако си изработя минимум недостижимите 1500 лева, че и нагоре. Та тогава спокойно да си говорим за философия:) щото явно щом мога да оправя парите, може пък мненията ми да имат някаква стойност. Както се пее в мюзикъла...

Здравейте, прекрасни момичета!
Толкова много се зарадвах на тази тема, че не е истина. Започвам да ви разказвам що за човек е моята майка.
Разведена жена, която е дундуркана цял живот от родителите си. Откакто те починаха, тя се вкопчи в мен и един вид ми каза, че сега аз ще трябва да се грижа за нея, защото тя е останала сираче.. Тогава бях на 16, а тя на 45.
Както се разбра - единствено дете съм.
Гадже неможех да си завъртя, правеше ужасни циркове, инсценираше, че се самоубива, само и само да ми привлече вниманието. Такива гадости бяха, че няма да ми стигне книга да ги опиша...
После срещнах НЕГО - Принца... От самото начало беше ясно, че ще се оженим, тя направи всичко за да се опитва да се вмъкне между нас и ТЯ да е важната, а не ние с него ... Искаше да го манипулира, но не успя и буквално полудя...
Забременях, викам си ще се кротне. Не! Тогава полудя още повече, и аз по някаква причина, загубих бебето в 14 г.с. Бях я отрязала много преди това да се случи, блокирани номера и т.н. но тя караше вуйчо ми да ми се обажда и да заплашва, че тя е с инфарт и аз ще съм виновна за смърта й... Аз съм бременна бе, вие що не се лекувате?!
После се оженихме и не я поканихме, бях прекалено наранена от тази жена... Сега отново съм бременна, потдържаме някакви отношения... Чувствам дълг някакъв, за това че ме е отгледала и се стараем със съпруга ми да й помагаме доколкото можем.
Тя работи на 4 часа, защото за повече неможела, защото била болна, продаде всичко което баба и дядо бяха оставили, превърнала е брат си в неин слуга... Аз се мъча всячески да я държа на страна, дори тя незнае, че отново чакам дете. Тя иска да ми звъни по 100 пъти на ден и да ме натоварва с нейните гадости. Аз не желая и съм я помолила да не ми звъни! Виждаме се на 10 дни веднъж, както казах, помагаме с каквото можем. Онзи ден ми рева, за това че неможела да преживее факта, че не си говорим по телефона всеки ден... Да не говорим за чувството за вина, което постоянно ми е насаждано.. Сега играе цирк, че ще направи всичко, само и само да не ме загуби отново...
Хора, немога да се оправя с тази жена! Не пожелавам на никого такава майка!!! Не съм слабохарактерна и я режа жестоко, но винаги й оставям вратичка... Майка ми е... По скоро не майка, а жената, която ме дърпа надолу ...
Мечтая да живея далеч от нея, но по ирония на съдбата се ожених в градчето, където живее тя ...
Ако знаете колко пъти съм я откъсвала по 7-8 месеца напълно от себе си... Вече сериозно почнах да се тормозя, заради бебето. Именно затова и се опитвам да я отдалеча на сериозно разстояние.
Тъжното е, че хем изпитвам дълг, хем я ненавиждам. Немога да я дишам, грях ми на душичката! Токсичен, отровен, демонит родител!

Е, нали бяха "смешни пари" - сега пък недостижими. Аз не знаех, че доходите са или недостижими, или смешни.

Мисля, че поста на Сирената беше ироничен.

Облаче м, има и такива хора, не се чувствай виновна. Гледай си мъжа и детето. Майка ти няма да се промени, даже ще се влоши. От опит знам. Аз лично срязах всичко заради децата, започна да атакува тях, а това вече преля чашата, която беше много пълна и много отровна.
Иначе сирен- икономическата свобода помага да срежеш някои връзки и окови, но понякога те вкарва в други. Но като цяло икономическата свобода е за предпочитане,да.

Специално те черпя едни кавички, да схванеш по-добре иронията:
"_"

Облаче и моята е отровна и токсична, но аз я търпях до 30-тата си година. Да ме пита човек, защо съм била толкова проста.
Знам, че не е по темата, но хора завършили Абу, не работят под 2500 лв. Просто те са инвестирали много в образование и е нормално да имат претенции. Просто хората и възможностите -техните и на родителите им са различни.

Не бях чела тази тема, вчера влязох и я прочетох цялата наведнъж, та ми се натрупаха коментари, извинете, че връщам доста страници назад.


От първо лице - нищо не прайм Ако детето е умно, сериозно, съвестно и си учи, дори интересът към езика да стихне, времето не е загубено. Синът ми има вече трето ниво (от пет, като петото е за полубогове реално) японски, с международен сертификат, който е безсрочен. Отделно има САЕ сертификат за английския си. Междувременно установи, че има интерес към химията и сега се готви с химия и биология да кандидатства фармация. Пак междувременно, попадна в чудесна среда на деца, които сами са избрали какво искат да учат и както са имали амбиции за японския в 7 клас, така сега си гонят амбициите за висше, които са много разнообразни.  За класната им ръководителка да не говорим, на такова съкровище попаднахме, прекрасен млад човек. На този етап не съжалявам, че не се наложих за 2 немска или испанската (което исках аз) - макар че, дето се казва, не знам след 10 години какво ще е, та не искам да се заричам. Но ако успее да си изкара фармацията, и да има английски и японски езикови сертификати, няма да има стигане в нашия бранш (фарма).



Cuckoo, ако знае английски, нека да търси компании за клинични проучвания, длъжността се казва CRA (Clinical research associate) - при нас има такива с биология и взимат добри пари. Големите такива компании, за които в момента се сещам, са Quintiles, Covance, PPD, Icon. Там е възможно да има и други добри позиции с такъв профил, но английският е задължителен.

Вижте, всички понякога смятаме майките си за какви ли не, но е хубаво понякога да излизаме от емоцията и да се запитаме дали ние самите не се държим като 3-годишни деца. Както казва онова клише, колелото се завърта - в един момент започваме да разбираме защо майките ни са реагирали точно така, както са реагирали в конкретните моменти, защото по някакъв начин ние сме вече на техния акъл в ролята си на родители.  Малко повече зряло, възрастно мислене се иска от нас, да бъдем по-снизходителни, защото и ние не сме идеалните деца. Тогава защо искаме идеалните майки?

За хората не мога да кажа, но за себе си твърдо вярвам, че съм идеална дъщеря. Аз само бих могла, да мечтая да имам толкова идеално дете.