Анди, има още нещо, което е причина отношенията родител-дете никога да не могат да бъдат равноправни- преди да порасне детето, то е зависимо от родителя и беззащитно. И точно тук се отваря един огромен прозорец на родителската злоупотреба с детето.
Виж целия пост
Оковите на майчината любов
- Публикувана: 5 ноем. 2017, 20:33 ч.
- Последно мнение: 2 ян. 2018, 18:32 ч.
# 916
11 дек. 2017, 13:06 ч.
Аз съм на мнение, че родителят иска да си роди детето и родителят е длъжен да си обича детето, а детето не е длъжно да обича родителят си, защото то не е искало да се ражда.
Стигнем ли до " длъжен е да обича", без значение за кого се отнася, пиши го бегало!
Виж целия пост
Аз съм на мнение, че родителят иска да си роди детето и родителят е длъжен да си обича детето, а детето не е длъжно да обича родителят си, защото то не е искало да се ражда.
Стигнем ли до " длъжен е да обича", без значение за кого се отнася, пиши го бегало!
# 917
11 дек. 2017, 13:07 ч.
Защо да го направят първо децата, а не и двете страни? Обратното също е валидно- ако мое дете се оплаква от мен, би било много неадекватно поне за миг да не си задам въпроса къде и в какво съм допуснала грешки.
Защото децата вече не са деца, а са жени на по 30 и кусур години, с по едно-две деца. Да речем, че майката е отровен родител - това основание ли е и дъщерята да става отровна дъщеря? Все някой от двамата трябва да се кротне и да успокои страстите, а щом майката е отровна, значи дъщерята трябва да поеме инициативата и да бъде по-добрата от двете страни. Иначе си продължава по старому - танцуват си двете танго, в което всяка си знае стъпките, които са в идеален синхрон със стъпките на другата. По някакъв начин това танго удовлетворява и двете страни, щом продължават да го танцуват. Но не е нужно да пробиеш крака на другия с токчето, за да прекратиш танца.
Кристина, недей да проектираш своя си случай върху мен, само защото нещо, което съм написала не ти харесва.
Не зная кой е писал "Длъжен е да обича", но не съм аз. Аз говоря за разбиране, за охлаждане на обвиненията и емоциите.
Виж целия пост
А защо първо децата не се запитат дали те самите не са леко проблемни деца? Промяната започва от себе си, признаване на собствените грешки.
Защото децата вече не са деца, а са жени на по 30 и кусур години, с по едно-две деца. Да речем, че майката е отровен родител - това основание ли е и дъщерята да става отровна дъщеря? Все някой от двамата трябва да се кротне и да успокои страстите, а щом майката е отровна, значи дъщерята трябва да поеме инициативата и да бъде по-добрата от двете страни. Иначе си продължава по старому - танцуват си двете танго, в което всяка си знае стъпките, които са в идеален синхрон със стъпките на другата. По някакъв начин това танго удовлетворява и двете страни, щом продължават да го танцуват. Но не е нужно да пробиеш крака на другия с токчето, за да прекратиш танца.
Кристина, недей да проектираш своя си случай върху мен, само защото нещо, което съм написала не ти харесва.
Не зная кой е писал "Длъжен е да обича", но не съм аз. Аз говоря за разбиране, за охлаждане на обвиненията и емоциите.
# 918
11 дек. 2017, 13:13 ч.
Това е добрият и желателен вариант. Често той се постига именно с дистанциране и поставяне на ясни граници. Под "дистанциране и поставяне на ясни граници" не визирам изоставяне за вечни времена и захвърляне в страчески дом и други подобни апокалиптични картини. Нерядко обаче самото дете е изкривено като човек от тормоза, на който е било подложено като малко и беззащитно. То е в позицията на жабата, която не знае, че е сварена.
Виж целия пост
Защото децата вече не са деца, а са жени на по 30 и кусур години, с по едно-две деца. Да речем, че майката е отровен родител - това основание ли е и дъщерята да става отровна дъщеря? Все някой от двамата трябва да се кротне и да успокои страстите, а щом майката е отровна, значи дъщерята трябва да поеме инициативата и да бъде по-добрата от двете страни.
# 919
11 дек. 2017, 13:14 ч.
Според майка ми аз съм била проблемно дете още от раждането си.
И нека това да не се разбира като ревливо бебе, злоядо дете, тръшкания, защото съм била от типа "където ме оставиш, там ме намираш", спокойно до безкрайност бебе.
Според разказа ѝ още от 3-месечна съм я била гледала злобно и критично.
Тази история ужасно ми бръкна под кожата. Аз не знам, дали не ме е искала по принцип, дали ме е считала за грешка. Казвала ми е само, че е мислела за аборт, но се отказала.
С този разказ сега след време разбирам, че тя никога не ме е приемала. Дори на 3 месеца, когато не съм могла да различа носа си от гъза си, аз вече съм била проблемно дете, което гледа НЕЯ злобно и критично. Всъщност класическа проекция на нейните чувства върху новороденото...
Толкоз за проблемните деца...
Виж целия пост
И нека това да не се разбира като ревливо бебе, злоядо дете, тръшкания, защото съм била от типа "където ме оставиш, там ме намираш", спокойно до безкрайност бебе.
Според разказа ѝ още от 3-месечна съм я била гледала злобно и критично.
Тази история ужасно ми бръкна под кожата. Аз не знам, дали не ме е искала по принцип, дали ме е считала за грешка. Казвала ми е само, че е мислела за аборт, но се отказала.
С този разказ сега след време разбирам, че тя никога не ме е приемала. Дори на 3 месеца, когато не съм могла да различа носа си от гъза си, аз вече съм била проблемно дете, което гледа НЕЯ злобно и критично. Всъщност класическа проекция на нейните чувства върху новороденото...
Толкоз за проблемните деца...
# 920
11 дек. 2017, 13:14 ч.
Какъв по-умерен подход, Андариел? Другите потребителки много умерено ти казаха, че мнението ти не е подходящо в случая, но ти не вдяваш.
Моят коментар е по-остър защото точно от такива мнения като твоето бях длъжна да търпя издевателско поведение от страна на баща ми дълги години.
Аха да си помисля, че държанието му не е нормално и се намираше кой да ми каже как не съм добра дъщеря и че като ми е баща съм длъжна да го обичам и слушам. Резултатът за мен е пагубен.
Дано другата анонимна не взима присърце мненията ти. На такъв човек му трябва съвет, не критика.
П.С. Втората анонимна
Чак ме е срам да застана с ника си, сакън ще ме погне някой като лоша дъщеря
Виж целия пост
Моят коментар е по-остър защото точно от такива мнения като твоето бях длъжна да търпя издевателско поведение от страна на баща ми дълги години.
Аха да си помисля, че държанието му не е нормално и се намираше кой да ми каже как не съм добра дъщеря и че като ми е баща съм длъжна да го обичам и слушам. Резултатът за мен е пагубен.
Дано другата анонимна не взима присърце мненията ти. На такъв човек му трябва съвет, не критика.
П.С. Втората анонимна
Чак ме е срам да застана с ника си, сакън ще ме погне някой като лоша дъщеря
# 921
11 дек. 2017, 13:16 ч.
А ти откъде-накъде ще казваш на някой да спре да пише за майка си нещо? Двоен аршин, а? Не е въпросът дали ни харесва какво пишеш. Детайлите са КАК го пишеш
Не се прави на ударена, много добре разбираш какво ти казваме. Тролиш и флудиш яко из темите, ама на повечето потребители вече им е писнало да се обясняват с теб и са избрали да те прескачат. Това не значи, че са ОК с поведението ти.
Виж целия пост
Откъде-накъде някой ще ми казва да се спра? Не нарушавам правилата по никакъв начин, не обиждам никого, така че имам право да напиша това, което мисля. А това, че на някого не му харесва си е негова работа.
А ти откъде-накъде ще казваш на някой да спре да пише за майка си нещо? Двоен аршин, а? Не е въпросът дали ни харесва какво пишеш. Детайлите са КАК го пишеш
Не се прави на ударена, много добре разбираш какво ти казваме. Тролиш и флудиш яко из темите, ама на повечето потребители вече им е писнало да се обясняват с теб и са избрали да те прескачат. Това не значи, че са ОК с поведението ти.
# 922
11 дек. 2017, 13:19 ч.
Е, то има граници и граници. Тук съветите са предимно за строене на Берлинска стена и демаркационна линия между добрия и лошия. Детска работа, сори. Всеки си излива негативните емоции към собствената си майка и го смята за единственото правилно, и се получава нещо като снежна топка, надъхване една-друга. При това възрастни жени го правят, не е да кажеш да са деца. И ако случайно някой изкаже друго мнение - веднага и той лош. Не че на мен ми пука кой ми обяснява как сто човека не били съгласни с мен.
Да не пише, защото е грозно. И след време ще си го прочете и на него самия ще му е гадно, че е писал така за майка си.
Виж целия пост
Да не пише, защото е грозно. И след време ще си го прочете и на него самия ще му е гадно, че е писал така за майка си.
# 923
11 дек. 2017, 13:20 ч.
Явно за да се кротнеш и успокоиш страстите, трябва да минимизираш или спреш контактите с отровния човек, бил той и родна майка. Така че, Андариел, сама стигна до същия извод 
Аз самата не съм изпитала никога майчините окови, при мен е обратната ситуация. Като чета за обсебващи майки обаче, смятам че изобщо не бих издържала да общувам с такава повече от веднъж седмично максимум.
Виж целия пост
Аз самата не съм изпитала никога майчините окови, при мен е обратната ситуация. Като чета за обсебващи майки обаче, смятам че изобщо не бих издържала да общувам с такава повече от веднъж седмично максимум.
# 924
11 дек. 2017, 13:22 ч.
Ха-ха, бия те, по разкази на очевидци аз така от родилния дом си гледам.
Да не говорим, че има хора, които не се поддават на успокояване, в смисъл, че дори да правиш позитивни неща, не ги приемат. Искат само да е на тяхното, тогава са щастливи- каквото и да ти коства да е на тяхното.
Границите са да си разполагаш с времето, да не говориш, ако не ти се говори. По принцип като махнеш някой подлудяващ от живота си, слънцето изгрява. В смисъл- цивилизовани отношения, но ако не ти носи нищо позитивно, не организираш срещи, не се чувстваш задължен да говориш и споделяш (особено това пък- защото с гаранция 100% ще се използва срещу теб).
Виж целия пост
Според разказа ѝ още от 3-месечна съм я била гледала злобно и критично.
Ха-ха, бия те, по разкази на очевидци аз така от родилния дом си гледам.
Да не говорим, че има хора, които не се поддават на успокояване, в смисъл, че дори да правиш позитивни неща, не ги приемат. Искат само да е на тяхното, тогава са щастливи- каквото и да ти коства да е на тяхното.
Границите са да си разполагаш с времето, да не говориш, ако не ти се говори. По принцип като махнеш някой подлудяващ от живота си, слънцето изгрява. В смисъл- цивилизовани отношения, но ако не ти носи нищо позитивно, не организираш срещи, не се чувстваш задължен да говориш и споделяш (особено това пък- защото с гаранция 100% ще се използва срещу теб).
# 925
11 дек. 2017, 13:22 ч.
Някой вече го написа в началото на темата - определено е време, в което се обажда на майка си или тя се обажда, и си говорят, дъщерята изслушва майка си, ако ще да говори за турски сериали, и така нещата влизат в някакво нормално състояние. В един момент с възрастните родители е като с децата - просто трябва да им дадеш възможност да се изговорят и да почувстват внимание към себе си.
Виж целия пост
# 926
11 дек. 2017, 13:24 ч.
Споко, няма. За някои хора родителите са човеци, не богове.
Виж целия пост
Да не пише, защото е грозно. И след време ще си го прочете и на него самия ще му е гадно, че е писал така за майка си.
Споко, няма. За някои хора родителите са човеци, не богове.
# 927
11 дек. 2017, 13:26 ч.
Именно защото са човеци си имат добри и лоши страни, допуснали са грешки, дори да не си ги признават. Някъде нещо пишеше за прошката. На стари години поне прошка заслужават.
Всъщност, поправям се - има такива, които не заслужават прошка.
Виж целия пост
Всъщност, поправям се - има такива, които не заслужават прошка.
# 928
11 дек. 2017, 13:27 ч.
Andariel, наистина мнението ти е доста неадекватно, образован човек си, т.е. би трябвало да си с по-широк мироглед.
"Майката е една" се чуват от някакви патриархално възпитани и не особено образовани хора. Да, една е, вкл. и циганските (и не само) майки, които оставят някакъв изрод да пребие детето им.
А след като си толкова язвителна към майките на разведените жени, не е зле да се сетиш, че в повечето случаи децата остават с майка си и тя не от добро се връща при нелюбимата си майка.
Според теб излиза, че дъщерята винаги трябва да се съобразява с майка си - първо защото е дете и я издържат и второ - защото е по-разумната и майка й не се знае докога ще е жива. И кога да се съобразява със себе си - чак когато майка й се спомине ли?
Виж целия пост
"Майката е една" се чуват от някакви патриархално възпитани и не особено образовани хора. Да, една е, вкл. и циганските (и не само) майки, които оставят някакъв изрод да пребие детето им.
А след като си толкова язвителна към майките на разведените жени, не е зле да се сетиш, че в повечето случаи децата остават с майка си и тя не от добро се връща при нелюбимата си майка.
Според теб излиза, че дъщерята винаги трябва да се съобразява с майка си - първо защото е дете и я издържат и второ - защото е по-разумната и майка й не се знае докога ще е жива. И кога да се съобразява със себе си - чак когато майка й се спомине ли?
Скрит текст:
Сещам се за едно колежка, за която "само мама и татко те обичат истински" беше мантрата, когато някой мъж не иска да й ходи по г*за и нормално не й прощава всичко
# 929
11 дек. 2017, 13:29 ч.
Прошка - добре, ама ежедневни 1-2-3 часови контакти с родител - кой ще ги издържи. Само 1 семейство познавам такова и наистина са пред развод вече. Майката държи дъщеря си на телефона по цяла вечер - какво са яли, колко е спало детето, къде ще ходят, защо ще ходят там, не си струва да ходят, и т.н. Знае всичко, знае какви вилици и лъжици използват и дава мнение и за тях... Мъжът реално не може да види жена си, понеже тя винаги е на телефона с майка си. Е сори, ама аз това не мога да го издържа. Иначе прошка давам веднага, не ме бърка.
Виж целия пост
Препоръчани теми