Ето, това е разликата между твоите и моите възгледи - ти мислиш в модели и за модели. На мен ми е все тая - моите на градина почти не са ходили, а бяха направо в предучилищна в училище. Никой не се е упражнявал в терапевтични техники, ролеви игри и прочие. За мен печелившият модел е следният - колкото по-малко време в организирано институционално отглеждане и колкото повече време извън инститтуционалното отглеждане, толкова по-добре. Половин ден на училище, където учат, а не се упражняват в ролеви игри и анализ на емоции, живот извън училище - събиране с други деца по интереси. Когато са малки - в семейството. Всяка култура си има своетоо монтесори и всичко, стига да има кой да се занимава или поде на позволи на децата вместо с плЯсмЛЯсова розова ютия, да участват в реалния бит на семейството или поне да им позволят да се мотаят покрай възрастните и да се учат чрез подражание, вместо да им пуснат игричка на таблета, а поле да им правят обучение какво е крава и как млякото не идва в кутия от магазина. Нещата вече са измислени, още откакто човечеството се е пръкнало - децата първо и основно в семейството - там се развиват физически, интелектуално и емоционално. После ограмотяване и образование..
Ето ти една градивна идея - не анализираай, а живей! Децата така или иначе порастват, независимо дали са си анализирали чувствата в групичка или медитация на 3.
Виж целия пост
Ето ти една градивна идея - не анализираай, а живей! Децата така или иначе порастват, независимо дали са си анализирали чувствата в групичка или медитация на 3.
