Пази Боже да си уча детето - или да платя на някой да го учи - да се изразява с бой! Ще ме прощаваш, но се разминаваме категорично тук.
Виж целия пост
Ранното детско развитие. Фази, етапи, теории и практики по света и у нас
- Публикувана: 5 ноем. 2017, 21:04 ч.
- Последно мнение: 4 дек. 2017, 19:00 ч.
# 390
20 ноем. 2017, 21:49 ч.
# 391
20 ноем. 2017, 21:50 ч.
Определено сте прекалили с духа на кооперирането. Състезанието е част от живота.
те се съзтезават в много други области и концепцията никак не им е непозната. Даже се състезават кой пръв ще стигне до банята да си измие ръцете, кой пръв ще се обуе и въобще във всичко, което правят, намират поле за конкуренция.
Затова много се изненадах на тази реакция към непознатата игра. След време сигурно ще се научат точно как да я играят. Но интересното беше, че подсъзнателно те се възприемаха като общност и си помагаха за постигане на това, което приеха, че е целта на играта -всички да завършат с максималния брой точки.
Виж целия пост
Определено сте прекалили с духа на кооперирането. Състезанието е част от живота.
Затова много се изненадах на тази реакция към непознатата игра. След време сигурно ще се научат точно как да я играят. Но интересното беше, че подсъзнателно те се възприемаха като общност и си помагаха за постигане на това, което приеха, че е целта на играта -всички да завършат с максималния брой точки.
# 392
20 ноем. 2017, 21:59 ч.
Казах го като пример за това, че имат за своята култура по-здравословно проявяване на емоциите, а не някой да учи детето да се изразява с бой. При ромите да си чула и видяла асоциало за културата си дете? Децата там са из навалицата, в семейството, сред други братя и сестри, търсят си място под слънцето - къде се бият, къде си помагат, но не тръгва някой да ги терапира с медитация и да им прави ролеви игри за изразяване на емоциите. Ми, те си ги изразяват съвсем спонтанно,, защото те живеят в ролята, а не са в някаква изкуствена среда, която да им представя роли, които децата трябва да си представят и изиграят.
А малките деца, особено момчетата се сдърпват редовно и не е нужно да е злобно, просто са физически активни и това е техният начин да си премерят силите, авторитета, искането и получаването. Братя и сестри също го правят.Наистина не разбирам, очаквате деца като от реклама ли - чистички, спретнатички, безкрайно любезни. Как да си развият физиката , ако не си премерят силата? Как да си развият характера без да изпаднат в някакъв сблъсък?
Виж целия пост
А малките деца, особено момчетата се сдърпват редовно и не е нужно да е злобно, просто са физически активни и това е техният начин да си премерят силите, авторитета, искането и получаването. Братя и сестри също го правят.Наистина не разбирам, очаквате деца като от реклама ли - чистички, спретнатички, безкрайно любезни. Как да си развият физиката , ако не си премерят силата? Как да си развият характера без да изпаднат в някакъв сблъсък?
# 394
20 ноем. 2017, 22:05 ч.
Както винаги се изпада отново в някакви крайности, които не знам към чий живот в темата са съобразими. Детето ми се прибира окаляно до ушите всеки ден и с пясък в косата, защото са играли по 4 часа навън и са се порядъчно блъскали и засипвали с каквото им попадне. Което не ми пречи много да се радвам, че на 3 може да каже с думи "дразниш ме," "уморена съм," или "искам още да играя и затова рева" и да ми даде сигнал какво я притеснява, че да мога да реагирам вместо да ме хапе или да се мята истерично като един съвсем не малък процент от децата на площадката.
Виж целия пост
# 395
20 ноем. 2017, 22:13 ч.
повечето деца нито се мятат истерично, нито хапят. А много често това 4уморена съм" е поредното културно клише, което се очаква от детето, за да вербализира нещо. Обаче съм сигурна, че ако започнеш да проучваш, ще установиш, че детето самичко не знае какво изпитва - дали е уморено, дали е гладно, дали иска да го оставиш на спокойствие. Ние им вменяваме някакви етикети, с които да нарекат някакви състояния. Демек, приписваме им някакви неща, които ние смятаме, че трябва да изпитват. Не е нужно да вербализират всичко, това не е терапия на възрастен човек.
Под чистички и спретнатички нямах предвид чисти дрехи и спретнат външен вид, а вътрешното състжяние - отвътре чистички и спретнати, направо ангелчета. А те хич не са ангелчета, а си изпитват всякакви емоции също като възрастните. По-скоро възрастните не надживяваме 3-годишната си възраст. Направо на лудост вече ми избива това възрастните да очакват от децата да са някакви идеални същества само с положителни емоции. Като някаква черна фантастика ми е.
Виж целия пост
Под чистички и спретнатички нямах предвид чисти дрехи и спретнат външен вид, а вътрешното състжяние - отвътре чистички и спретнати, направо ангелчета. А те хич не са ангелчета, а си изпитват всякакви емоции също като възрастните. По-скоро възрастните не надживяваме 3-годишната си възраст. Направо на лудост вече ми избива това възрастните да очакват от децата да са някакви идеални същества само с положителни емоции. Като някаква черна фантастика ми е.
# 396
20 ноем. 2017, 22:19 ч.
За да бъда конкретна, а и в духа на заглавието на темата, споделям информацията за медитирането в тишина от Квакерското училище във Вашингтон, където са се обучавали децата на редица американски президенти, последно Саша и Малия Обама (други са Никсън, Клинтън и т.н.). Тази практика е конкретно обвързана с квакерската религия, макар над 90% от учениците в училището да не я изповядват; разбира се и никой от президентите не е квакер.
За тези които не могат да си я представят, има и клипчета. На мен лично много ми харесва: http://www.sidwell.edu/a-quaker-education
Уточнявам, че това не е нашето училище и има разлики при нас с прилагането.
Виж целия пост
За тези които не могат да си я представят, има и клипчета. На мен лично много ми харесва: http://www.sidwell.edu/a-quaker-education
Уточнявам, че това не е нашето училище и има разлики при нас с прилагането.
# 397
20 ноем. 2017, 22:28 ч.
Аз не мисля, че това, което сподели например Юна цели въобще нещо такова. Конкретно аз нямам такива очаквания нито от себе си, нито от детето. Едновременно с това, имам към себе си - както и към детето си - непонятното за много хора очакване да не се бие, да не я бия и въобще да не бъде насилник и да не приема да е жертва на такива.
Виж целия пост
Под чистички и спретнатички нямах предвид чисти дрехи и спретнат външен вид, а вътрешното състжяние - отвътре чистички и спретнати, направо ангелчета. А те хич не са ангелчета, а си изпитват всякакви емоции също като възрастните. По-скоро възрастните не надживяваме 3-годишната си възраст. Направо на лудост вече ми избива това възрастните да очакват от децата да са някакви идеални същества само с положителни емоции. Като някаква черна фантастика ми е.
Аз не мисля, че това, което сподели например Юна цели въобще нещо такова. Конкретно аз нямам такива очаквания нито от себе си, нито от детето. Едновременно с това, имам към себе си - както и към детето си - непонятното за много хора очакване да не се бие, да не я бия и въобще да не бъде насилник и да не приема да е жертва на такива.
# 398
20 ноем. 2017, 22:34 ч.
Едно от нещата, които най-много ме поразиха в Канада, може би дори на първо място, е как децата не плачат и не се тръшкат по площадките, а майките им не крещят и дори не им се карат. Никой на никого не се кара, дори децата помежду си. Злобно повишаване на тон, обиди и заплахи не съм видяла нито един единствен път.
Едва на втората година видях майка, която се чувстваше ужасно безпомощна с истерясало и крещящо хлапе. Оказаха се българи и то тъкмо пристигнали.
Канадците не са ненормални, не са психясали, а децата им не изпитват само положителни емоции. Просто са емоционално интелигентни и знаят как да си изразят отрицателните емоции така, че хем да им бъдат зачетени, хем да не навредят на околните, а да получат каквото целят. И го получават.
Знам как звучи и знам какво ще ми се отговори, но си позволявам да поема риска.
Това за ромите беше много наивно и невярно. Сред тях има толкова емоционално осакатени деца, че се чудя, Андариел, ако толкова ти харесва, ти биеш ли си децата по главата с ожесточение за всяко нещо, което не издразни, за да ги научиш да са първични. Съмнявам се.
Виж целия пост
Едва на втората година видях майка, която се чувстваше ужасно безпомощна с истерясало и крещящо хлапе. Оказаха се българи и то тъкмо пристигнали.
Канадците не са ненормални, не са психясали, а децата им не изпитват само положителни емоции. Просто са емоционално интелигентни и знаят как да си изразят отрицателните емоции така, че хем да им бъдат зачетени, хем да не навредят на околните, а да получат каквото целят. И го получават.
Знам как звучи и знам какво ще ми се отговори, но си позволявам да поема риска.
Това за ромите беше много наивно и невярно. Сред тях има толкова емоционално осакатени деца, че се чудя, Андариел, ако толкова ти харесва, ти биеш ли си децата по главата с ожесточение за всяко нещо, което не издразни, за да ги научиш да са първични. Съмнявам се.
# 399
20 ноем. 2017, 22:42 ч.
И какво, като е квакерско училище, в което са учили президенти непременно това го прави положително и пример за подражание? то и президентите им не са цвете за мирисане, всеки си е залитнал нанякъде.
Агресор може да бъде и с пасивност, просто да саботира другите. Не, не се бие, ако това е голямата болка. Как да няма очаквания, разбира се, че има! Очакванията са да не е насилник или жертва, примерно, и те са формулирани дори само две изречения нагоре в поста ти. Едно безкрайно събиране в кръгчета, обсъждания, анализи на емоциите... Вместо да се наиграаят децата, те биват превръщани в обект на терапия, защото почти всичко, което описа Юна, а и ти това с медитацията, е от терапевтичните техники в психологията. Защо просто не оставяте децата да се наиграят? Толкова ли е трудно? Спонтанната игра е най-доброто средтво за децата. Може дори да се сдърпат и да се скарат, и това е по-нормално от разясняването на емоции и ролеви игри в кръгче. На мен всичко това ми идва много, ама много в повече, макар да съм про-западняшки настроена и като уклон на образователна философия. За мен има една много проста житейска истина - който не е минал през нужното като дете, го минава като възррастен. Който не си е изживял емоциите като дете, а ги е канализирал, анализирал и прочие, като стане на 20 вместо да порасне, се вдетинява и не иска нищо, освен да живее емоционално, екстремно, никой да не го пита какво и защо.
Виж целия пост
Агресор може да бъде и с пасивност, просто да саботира другите. Не, не се бие, ако това е голямата болка. Как да няма очаквания, разбира се, че има! Очакванията са да не е насилник или жертва, примерно, и те са формулирани дори само две изречения нагоре в поста ти. Едно безкрайно събиране в кръгчета, обсъждания, анализи на емоциите... Вместо да се наиграаят децата, те биват превръщани в обект на терапия, защото почти всичко, което описа Юна, а и ти това с медитацията, е от терапевтичните техники в психологията. Защо просто не оставяте децата да се наиграят? Толкова ли е трудно? Спонтанната игра е най-доброто средтво за децата. Може дори да се сдърпат и да се скарат, и това е по-нормално от разясняването на емоции и ролеви игри в кръгче. На мен всичко това ми идва много, ама много в повече, макар да съм про-западняшки настроена и като уклон на образователна философия. За мен има една много проста житейска истина - който не е минал през нужното като дете, го минава като възррастен. Който не си е изживял емоциите като дете, а ги е канализирал, анализирал и прочие, като стане на 20 вместо да порасне, се вдетинява и не иска нищо, освен да живее емоционално, екстремно, никой да не го пита какво и защо.
# 400
20 ноем. 2017, 22:48 ч.
Не съм казала, че е пример за подражание. На мен много ми харесва, защото съм била там конкретно в Сидуел по работа и останах много впечатлена от всичко, което видях. Децата под 5 годишна възраст там, както и в училището на дъщеря ми, главно играят. Със сигурност никой не оцветява листа от Крокотак. Но това важи и за много други училища по света, в които съм била.
А квакерската медитация датира от 1600 година, далеч преди модерната психология въобще да се зароди. Будистката ни бавачка от Бутан медитираше заедно с бебето всеки ден и ми сподели много неща за гледането на деца и нейното израстване от тяхната много не-западна и не-християнска религия, които ми бяха и полезни, и интересни.
Виж целия пост
А квакерската медитация датира от 1600 година, далеч преди модерната психология въобще да се зароди. Будистката ни бавачка от Бутан медитираше заедно с бебето всеки ден и ми сподели много неща за гледането на деца и нейното израстване от тяхната много не-западна и не-християнска религия, които ми бяха и полезни, и интересни.
# 401
20 ноем. 2017, 22:54 ч.
да, примерът с ромите е наивен, но е показателен. Кое наричаш емоционално осакатени деца? За тяхната култура, че и дори за нашата, са си много добре. Може да са неглижирани, боси, гладни, прости и какво ли не, да не пават на нашия цивилизован аршин, но саоцеляващи. Те се социализират в семейството и общността си, съвсем на практика, съвсем на живо - няма анализи, няма нищо.
Децата по подразбиране са първични, а ние ги превръщаме в някакъв конкретен социален продукт. Който има вкъщи повече от едно дете или има брат или сестра, е преминал през конфликти, а не са си анализирали чувствата. Не е нужно да са се били, но е имало игрички на мерене на сили и характери. Понякога имам чувството, че с тези тенденции на потискане и анализиране, се получават доста добре шлифовани, но непораснали хора, които не са толкова борбени, колкото поколението на родителите или бабите и дядовците си.
Виж целия пост
Децата по подразбиране са първични, а ние ги превръщаме в някакъв конкретен социален продукт. Който има вкъщи повече от едно дете или има брат или сестра, е преминал през конфликти, а не са си анализирали чувствата. Не е нужно да са се били, но е имало игрички на мерене на сили и характери. Понякога имам чувството, че с тези тенденции на потискане и анализиране, се получават доста добре шлифовани, но непораснали хора, които не са толкова борбени, колкото поколението на родителите или бабите и дядовците си.
# 402
20 ноем. 2017, 23:00 ч.
Добре, Андариел, вместо да даваш контра на всичко, сподели моля те един модел, който ти харесва. На частно, обществено, домашно образование, няма никакво значение. Дай конкретен пример на практики, които според те ще произведат борбените хора на бъдещето. Дотук само разбрах да не са play-based, но и да не оцветяват, да не говорят с етикети, но и да не мълчат, да не са бг ясла, но да не и са и елитно частно училище. Искрено ми е интересно да дадеш пример, не само да намираш кусури на другите. Не знам аз що за човек съм, но това последното никак не ми помага, помагат ми градивни идеи, от които да черпя.
Виж целия пост
# 403
20 ноем. 2017, 23:06 ч.
Изобщо не става дума за потискане, а за изразяване. Въпросът е как се изразява.
Ако детето се ядоса и счупи някоя чаша в стената, а майката, следваща първичния си порив вземе, че го ошамари, за да знае друг път да не чупи, така не му ли ограничава свободата на изразяване?
Или ако то ѝ се ядоса и вземе, че я удари нея, понеже нещо му е забранила и неговият първичен порив го кара да си изразява яда с шамари, както и тя е правила върху него, то това според теб положителен пример ли е?
Ако си мислиш, че когато има първичност и бой, няма ограничаване и потискане, много грешиш. В този модел по-силният потиска по-слабия, който на свой ред си намира по-слаб, когото да шамари.
И възрастта изобщо не помага. Познавам много възрастни, които изобщо не могат да се справят със собствените си емоции и трупат невероятно много напрежение.
Виж целия пост
Ако детето се ядоса и счупи някоя чаша в стената, а майката, следваща първичния си порив вземе, че го ошамари, за да знае друг път да не чупи, така не му ли ограничава свободата на изразяване?
Или ако то ѝ се ядоса и вземе, че я удари нея, понеже нещо му е забранила и неговият първичен порив го кара да си изразява яда с шамари, както и тя е правила върху него, то това според теб положителен пример ли е?
Ако си мислиш, че когато има първичност и бой, няма ограничаване и потискане, много грешиш. В този модел по-силният потиска по-слабия, който на свой ред си намира по-слаб, когото да шамари.
И възрастта изобщо не помага. Познавам много възрастни, които изобщо не могат да се справят със собствените си емоции и трупат невероятно много напрежение.
# 404
20 ноем. 2017, 23:08 ч.
Е, тя го даде - водят ги в циганската махала и им дават по една бухалка да се муат по главите.
Виж целия пост
Дай конкретен пример на практики, които според те ще произведат борбените хора на бъдещето. Дотук само разбрах да не са play-based, но и да не оцветяват, да не говорят с етикети, но и да не мълчат, да не са бг ясла, но да не и са и елитно частно училище.
Препоръчани теми