За Коледа подаръци ще има от сърце, но най-скъпия подарък ФЕВРУАРИ ще държим в ръце
- Публикувана: 13 ноем. 2017, 08:56 ч.
- Последно мнение: 11 дек. 2017, 23:06 ч.
# 765
11 дек. 2017, 19:44 ч.
По принцип съм човек който приема различното мнение и независимо от ситуацията не осъждам чужди решения. За мен " правилното решение" е това което кара съответния човек да бъде щастлив.
Но адски плашещо ми звучи дете в продължение на години да спи при родителите си. А по- плашещо от това ми е само мъж и жена които да спят в различни стаи.
Не разбирам къде отива близостта и интимността между мъжа и жената, когато заспиват отделно.
Виж целия пост
Но адски плашещо ми звучи дете в продължение на години да спи при родителите си. А по- плашещо от това ми е само мъж и жена които да спят в различни стаи.
Не разбирам къде отива близостта и интимността между мъжа и жената, когато заспиват отделно.
# 766
11 дек. 2017, 19:53 ч.
И аз съм на същото мнение. Била съм от другата страна. До 15 годишна се врях да спя при мама и тате, защото за да не се будел баща ми с мама спяхме заедно, а той в хола. Когато започнаха да ме отделят беше истиснки кошмар за мен. Ставах да я проверявам дали диша мама и не можех да заспя плачех и тем подобни. Щом си го спомням сигурнп съм била на 6 7 и така до 15 все ходех при тях и карах баща ми да спи сам, а аз при мама. Изпитвсх тревожност ако не съм до нея. Ако не ме бяха научили така от самото начало щеше да ми е много по-добре. Друг е въпроса, че нямахме друга стая. Не мога да си представя кога тези хора са се усамотявали като вратата на преходната спалня и хола където те спяха беше постоянно отворена за да мога аз да гледам мама. Като станах на 15 нашите се разведоха. Не казвам, че това е причината, но е една от причините а именно липсата на усамотение.
В момента с мъжа ми живеем в същия апартамент за който еи разказвсн. Като забременях изпитвах панически ужас че ще дтане същото. За това с помощта на нашите купуваме в момента друг с една стая повече. До 6тия месец мисля дс е при нас и след това в неговата стая. Ако не де получи поне детето ще има собствено продтранство за през деня което ще е негово и неговите неща ще са там.
Виж целия пост
В момента с мъжа ми живеем в същия апартамент за който еи разказвсн. Като забременях изпитвах панически ужас че ще дтане същото. За това с помощта на нашите купуваме в момента друг с една стая повече. До 6тия месец мисля дс е при нас и след това в неговата стая. Ако не де получи поне детето ще има собствено продтранство за през деня което ще е негово и неговите неща ще са там.
# 768
11 дек. 2017, 19:59 ч.
При положение, че съм като мечка и ставам от леглото с изтъркулване и пуфтене, а ММ спи леко, от какъв егоизъм да го карам да спи при мен? Поне единия от нас да се наспи. Относно интимността, тя се случва. Не е задължително да е като сме се нагласили да си лягаме, а и не си лягаме по едно и също време поне от 15 години. Аз имам нужда от сън поне 8-9 часа, а той 6-7. И при положение че дедето е спала при нас, защото няма къде, а сега плаче и казва че я е страх, да я накарам насила ли да спи в нейната стая?
С най-добри чувства
Виж целия пост
С най-добри чувства
# 769
11 дек. 2017, 20:00 ч.
Не не я карайте на сила, нещата вече са така както са. Аз за това искам ако мога от началото да го предотвратя. Но ще видим нищо не мога да кажа. Знам какво е от страната на детето, за това държа да има самостоятелна стая и правим всичко възможно да осигурим. Пък дано от самото начало свикне. Ако не здраве да е.
Виж целия пост
# 770
11 дек. 2017, 20:17 ч.
Tommee, ние не те нападаме. Естествено че децата са преди всичко, и след като вече така е научена няма какво друго да направите, просто ще трябва да го израсте.
Но лично за мен всичко е въпрос на навик и свикване, в това число и мъжа. Имам предвид че с моя мъж също имаме разлика в часовете в които заспиваме, но винаги лягаме заедно, след като той заспи, аз гледам тв или чета форума поне още 2 часа. Изолирането на бащата в друга стая е голяма грешка според мен, която поне тя е нещо което може да се коригира. Пак казвам че не натрапвам своето мнение, просто понякога страничен човек може да даде правилен съвет поглеждайки като страничен наблюдател.
Дано каката бързо да свикне с новия член на семейството и да се радвате всички заедно на това което ви предстои ❤
Аз като дете бях в отделна стая от както се помня и нашите чукаха на вратата преди да влязат. Играех си сама и бях много доволна че те искат моето позволение да влязат в моята територия. Моя мъж до 7-8 годишен е бил с майка си и баща си в едно легло, и макар че е 7 години по голям от мен, определено съм по- самостоятелна и уверена от него. Както казват първите 7 са много важни!
Виж целия пост
Но лично за мен всичко е въпрос на навик и свикване, в това число и мъжа. Имам предвид че с моя мъж също имаме разлика в часовете в които заспиваме, но винаги лягаме заедно, след като той заспи, аз гледам тв или чета форума поне още 2 часа. Изолирането на бащата в друга стая е голяма грешка според мен, която поне тя е нещо което може да се коригира. Пак казвам че не натрапвам своето мнение, просто понякога страничен човек може да даде правилен съвет поглеждайки като страничен наблюдател.
Дано каката бързо да свикне с новия член на семейството и да се радвате всички заедно на това което ви предстои ❤
Аз като дете бях в отделна стая от както се помня и нашите чукаха на вратата преди да влязат. Играех си сама и бях много доволна че те искат моето позволение да влязат в моята територия. Моя мъж до 7-8 годишен е бил с майка си и баща си в едно легло, и макар че е 7 години по голям от мен, определено съм по- самостоятелна и уверена от него. Както казват първите 7 са много важни!
# 771
11 дек. 2017, 20:25 ч.
Не приемам като нападане коментарите ви. Нали форума е за това- да обменим опит, да поспорим и т.н
Виж целия пост
# 772
11 дек. 2017, 20:31 ч.
Всеки сам си решава как се чувства добре. За мен по-важно е удобството да кърмя без да ходя до другата стая и бих искала бебето да е при нас в началото - даже в нашето легло, а и така ще съм по-спокойна. Абсурдно е майката или бащата да го ударят в съня си, има инстинкти да пазиш малкото, даже като спиш пак го следиш... Майките никога не спят, както преди, дори детето да е в другата стая. Така процедирахме с първото си дете. Изобщо не усетих, че съм кърмила по нощите. После му сложихме легълце до нашето, после далеч от нашето и така увеличавахме самостоятелността. Познавам деца отделяни на всякакви възрасти и не виждам едните или другите да са нещо повече. Когато се прави с търпение и любов, всяко нещо си идва на мястото с времето.
И като се говори за драми, да не забравяме, че повече от половината свят в ден днешен и включително българския народ преди 100 години са живели в една стая всички до много късна възраст. Обикновено са спали на нарове, един до друг всички. И това очевидно не им е пречело нито психически нито на усамотението като се има предвид, че са имали по още 10 деца след първото...
Виж целия пост
И като се говори за драми, да не забравяме, че повече от половината свят в ден днешен и включително българския народ преди 100 години са живели в една стая всички до много късна възраст. Обикновено са спали на нарове, един до друг всички. И това очевидно не им е пречело нито психически нито на усамотението като се има предвид, че са имали по още 10 деца след първото...
# 773
11 дек. 2017, 20:32 ч.
Nandin, гледам че гласовете са се изравнили за заглавието Избора е в твоите ръце
Виж целия пост
Nandin, гледам че гласовете са се изравнили за заглавието
Избора е в твоите ръце
# 774
11 дек. 2017, 20:50 ч.
Много се извинявам ама не ми давайте примери за преди 100 години изобщо не можете да знаете кое на кой как е повлияло психически. Така като ме гледате и мен на улицата ще си кажете същото само че искам да ви кажа, че имам последица от този период и това е прекалената ми тревожност за всичко и всеки. Паник атаки и тем подобни. Разбира се споделила съм само с най-близките и съм потърсила психологическа помощ от специалист не ми го пише на челото. Така че моля ви не ми обяснявайте стари градски приказки. Всички хора са различни и аз за себе си отчитам като грешка това че до 7 8 съм спяла с мама. Изключително силно се тревожех след това за нея а впоследвстие и за други важни за мен хора. Отдавам го на това. За самостоятелността не мисля, че ми е повлияло доста съм си самостоятелна що се отнася до други неща и преди и сега. Нека да прекратим спора няма да ме убедите в противното нито вие мен нито аз вас. Единственото, което може да ме убеди е ако го почувствам като родя че не искам да се отделя от детето и пак не бих го сложила в нашето легло. Аз не казвам че от първия ден трябва да е само в самостоятелна стая в никакъв случай, за момента мисля, че от 6тия месец е добре да се премести а до тогава в същата стая, но в отделна кошара. Дали детето няма да поиска след това при нас като почне да разбира не знам. Тогава ще действам, както преценя. Надявам се да имам воля и да го науча, но ако детето се чувства зле няма да го насилвам далеч съм от тази мисъл.
Виж целия пост
Препоръчани теми