Интервално хранене/периодично гладуване/ Fasting - тема 7

Тази седмица бях на 16/8, като първото ми хранене е към 12 на обяд . Тези дни бях на яйца, ябълки и КМ на работа, като вечер вкъщи ми е основното хранене. Кантара днес не показа минус, но аз май и не очаквах заради ранното ставане цяла седмица, отвикнала съм просто. Сантиметрите са ми по-важни. Днес сутринта бях гладна и ядох. Та ще го карам на 16/8 или 18/6 през работните дни и както дойде през почивните

За сега спазвам режима, който съм си избрала - в четвъртък ми беше "гладния" ден - издържах го..., ама не съвсем - изядох една ябълка около 16.00 и една мандарина около 20.00ч. Успокоявам се сама, че следващия път (понеделник) ще е по-успешен, все пак след това безразборно ядене по празниците... От днес реших да съчетая това интервално хранене с диетата на Ваня Червенкова, не знам точно какво ще излезе от цялата тази работа, но съм се надъхала яко. Записвам си всяко едно погълнато залъче и гледам да се движа на около 60-70% от дневните калории. Сега, в прозореца, си хапвам варени картофи и се чувствам като цяло добре. Някоя от вас спазвала ли е и диета, освен фаста? Мерки ще дам впоследствие, тъй като кантарът ми остана в БГ и досега не ми е трябвал (за да не се стресирам излишно), но в петък си купих и в понеделник ще ми го доставят, така че, следващата събота вече ще мога да ви кажа какъв и въобще дали има някакъв резултат.

mimisiqu, всъщност в "гладния" ден можеш да поемеш до 500 калории, независимо от какво. Аз примерно си пийвам айран с малко сол, за да не ми прилошава. Ако съм на тренировка (което избягвам в гладните дни освен ако не са в събота или неделя, тогава просто правя тренировката сутрин докато имам още енергия), пия по една доза протеин на шейк (понякога дори с мляко, а не с вода). Това разбира се не е единственият вариант за хранене в "гладния" ден. Тук сме обсъждали даже, че по форумите на американците онези си споделят как са яли нещо от Макдоналдс до 500 калории и пак си свалят. Някои мацки тук си хапват салата, ако не са ми грешни спомените. Всякакви варианти има, няма нужда да си съвсем гладна. Интервалното хранене работи на принципа на намаляване на общия прием на калориите за седмицата без тялото да се стресира от това. Не е някаква магия или заклинание, което ако не изпълниш точно както е посочено, да не дава резултат. Нещата стават постепенно обаче.
Знам, че вероятно няма да се вслушаш в съвета ми, ако вече си си наумила да започнеш диетата на Червенкова, но все пак аз ще си кажа опита и наблюденията. Казаното в скрития текст го изписах, защото виждам, че се луташ и си несигурна по отношение на това дали правиш нещата, както трябва, дали въобще тази схема с интервалното хранене и гладуване сама по себе си дава резултат, а освен това усещам и че си малко нетърпелива и бързаш да получиш резултати, за да си сигурна, че си на прав път. Този режим на хранене лично според мен не е добре да се спазва едновременно с диети (особено пък тази на Червенкова), а по-скоро, ако ще се комбинира е подходящо да е с някакви ограничения чисто в посока избягване на някои храни или броене на калории, като отново ако решиш да намаляш калориите, най-добре не падай с повече от 100-200 калории на ден под необходимите ти да поддържаш килограми (аз лично броя калории и съм с около 200 надолу за всеки ден без тренировка, като в дните за тренировка съм си на калории за поддържане, за да не стресирам излишно тялото). Диетата на Червенкова е на основата на моно диетите, силно ограничава калориите, те са много под необходимите за нормална работа на тялото ти. Лично съм пазила монодиета и не бях доволна от резултата. Мои приятелки също се излъгаха, включително с диетата на Червенкова. Случваше се едно и също нещо при всички ни - сваляш доста килограми, визуално се смаляваш, мускулатурата ти се отпуска, независимо дали тренираш или не, а и нямаш много сила за тренировки. След края на диетата имаш тяло, което е по-леко, по-отпуснато, има нужда от по-малко калории, но е ужасно изтощено. Тялото ти се е освободило от доста мускули, защото те искат енергия, а при такъв ужасяващо нисък прием на калории то е умно и не иска нещо излишно да му гори запасите. Но можеш ли цял живот да си на 1000 и по-малко калории, защото просто тялото ти не се нуждае от повече, за да поддържа сегашните килограми с нисък процент мускули? Честно да ти кажа не можеш. Не е от липса на воля, вярвай ми. След монодиетата и свалените килограми с пълно съзнание за намалената мускулатура и по-малката нужда от калории започнах да ям много малко. Около 800 ккал на ден. После увеличих малко калориите, защото постоянно ми прилошаваше. После още малко заради спорта. На около 1400 калории на ден продължавах да пълнея. Стигнах отново килограмите си от преди диетата + 3 кг за една година. Едната ми приятелка, която свали 15 кг с диетата на Червенкова, но после продължи да се храни нормално според нея самата т.е. имаше си нормални обяд и вечеря със семейството всеки ден без да се тъпче, дори беше ограничила хляб и сладко, за да пази новата фигура, върна за една година всичко и 7 кг отгоре. Другите ми познати имат същия опит с монодиетите и всякакви подобни рестриктивни диети.
Повярвай ми, не си струва мъката нито по време, нито след режима. И килцата отгоре не си струва. И капещата коса, чупливите нокти, сухата кожа ... и кой знае още какъв проблем можеш да си докараш.

Всяка диета, основана на ниски калории, води до гореописаното и йо-йо ефект.Не само монодиетата....
То и затова се казва "Отслабва се с ядене, не с глад!".

При интервалното хранене основното е да се вкара организма в недостиг на енергия, но за кратко време и да се принуди да си вземе от запасите. Ако гладуването е по-продължително, организмът минава в съвсем различен режим (на оцеляване) и резултатите са обратни.
За мене 2 дни в седмицата на 500 ккал (аз ги докарах до 600) или 3 дни хранене в прозорец както правя сега, са ОК от гледна точка да не вкарвам организма в излишен стрес. Повече гладуване (за по-бързи резултати) според мен е опасно защото може да промени метаболизма. Ако това стане, се стига до варианта вечно дебел и вечно гладен.

Е това последното смятам че не е верно. Нямачовек който да се ограничава от храна,  при хранене да спазва правила и да е дебел. Ако е дебел значи само казва че поддържа режим.  Аз се подлагам на диети както казах от 18 годишна в момента съм на 49. Всяко ограничение от храна/ или физическо натоварване  ви кара да сваляте килограми. Ако почнете да се храните нормално( подчертавам нормално )  при една и съща физическа активност просто стигате вашия оптимум. Примерно . Моят оптимум на младини беше 72кг  ( с нормално хранене ) , но исках да съм 64-65 ( ръст 183) . Съответно се ограничавах постоянно. Винаги съм била физически активна и да отслабна само с физическо натоварване никога не ми е било възможно. За постигане на теглото което желаех се ограничавах и като количество и като брой храненето. Постигах го само така. Понеже го исках полагах и жертви. После като минах 42-45г.  се оказа че при същия режим вече мога да поддържам 68-70. Опитвах да покача натоварването физическото , да намаля още храненето.... но вече става по-трудно. Пък и не съм на онази възраст. Затова запазих начина на хранене и се примирих с тези килограми. Очаквам да се покачват и още вече заради самата възраст. Но колкото толкова всяко нещо с времето си.

Често ми задават въпроси за килограмите и познати и непознати , питат как ги запазвам. Когато кажа как , основния коментар е - абе някой каже ли че не яде и е дебел значи не е съвсем верно. Тъжно но факт.

Alekstraza, много ти благодаря за отделеното време и за съветите. Права си, че съм безкрайно нетърпелива и искам бърз резултат Днес ми е трети ден от Червенкова и смятам да я изкарам до край, но май ще е само 12 дни, без да ги повтарям. А като цяло съм се настроила психически за 6 месеца фаст с два дни в седмицата глад. Принципно, при мен са важните първите десетина дни - като не видя резултат и се отчайвам. Преди беше по-лесно, ама бях и по-млада.... Последната ми диета беше супер ефикасна, отслабнах със 17 кг за около 6 месеца, чувствах се добре и не си ги възвърнах близо 3 години, като през този период бях ограничила тестените изделия и сладките изкушения (хапвала съм си по поводи). Бях изключила тотално хляба, газираното и алкохола. Преди две години обаче, за около 30 дни, си възвърнах доста от сваленото, с течение на времето и още отгоре, и то изцяло по моя вина. След девет месеца в чужбина, като се прибрахме в БГ, ядох като за последно - то банички, дюнери, пици, понички..... Започнах всеки ден да купувам и да пия кола. Абе, каквото и да говоря, оправдания само - стрес от новия живот - ще си хапна шоколад (не че помага), колата е толкова евтина, чак грехота да не си купиш, след 12-часови смени, горе-долу две вечери и ето, резултатът е налице... Отново ме чака борба, с тази разлика, че вече съм почти на 40 и само се притеснявам, да не се окаже мисията невъзможна. В БГ ходех два пъти в седмицата на народни танци, имах време и за упражнения в домашни условия, а тук - нищо. Работата ми не е физически натоварена, за народни танци не мога да намеря съмишленици, упражненията все ги отлагам за неясно кога и може би затова така съм се вкопчила в глада, виждам го единствена алтернатива. Поне докато не видя първите 5-6 свалени килца... Днес ми пристигна кантарчето, не съм доволна от това, което видях, ама правилно казват хората: Това, дето човек сам си го прави, и Господ не може да му го направи...

Ей как обичам обобщенията и извеждане на общовалидни резултати на база единствено личен опит...
Толкова клишета скоро в един пост не бях чела. 7 милиарда току що обобщи в твоя опит и заключения

Мими, стресът наистина е много важен фактор и оказва влияние и на биологично равнище, така че не го подценявай и не мисли, че си провал. На всеки му избива в нешо, едни пият, други бият, трети шият гоблени и тн не се съди чак толкова строго.

Днес ще правя фаст 5:2

Ти всъщност си идеалния пример на това, което се опитвам да кажа.....Че влезе ли веднъж човек в "калорийната теория", няма излизане от този порочен кръг.
Не си качвала много кг и не си била реално дебела, само защото цял живот си била гладна.Дори не мога да си представя какво е цял живот да живееш в подобен тормоз...определено не е за мен.
И не, не е задължително с възрастта кг да се покачват.Аз съм на 51, а последните почти 2 години отслабнах с добро количество храна.Сега съм 166 см/66 кг и ям повече от добре.Давам си сметка, че човек, живял цал живот в ограничения и с прецакан метаболизъм с подобно хранене ще качва със скоростта на светлината.А аз все още свалям кг....

последните дни, видно и по менюто ми, фаста не ми се получава...сутрин съм си гладна и закусвам, не е много като количество, но само мазното кафе не ми стига.

За сравнение при ръст 183 и аз бих била 83 кг с повече от добро ядене. Ако се движех повече щях и да отслабна с няколко килограма ...

Във възраст между 18 и 26-тата си годишнина качвах и свалях опитвайки се да намеря своя баланс защото по природа съм предразположена към напълняване. Видимо съм го намерила такъв, щом от 24 години поддържам килограмите които съм искала. И като гледам тук съм една от малкото която не е спазва вашите  правила  за хранене но пък няма какво много да желае от теглото си. Какъв е извода ? Едни го правят по един или друг начин,  а други с замрели в фазата да опитват . Колкото и да бъде отричана , истината за борбата с килограмите е една - С добро хранене няма как да сте слаби,  освен ако не сте благословени с добра фигура и метаболизъм. Но в тази тема такива няма и аз съм в това число. Така че няма дебели и вечно гладни. Има такива които редуват режима с преяждания.

И накрая желая успех на тези които наистина искат да отслабнат. Ако пък сте щастливи в килограмите си - зарежете режима. Защото ако се наложи да го спазвате ще е  завинаги или докато ви издържи волята.

_re_ge , ти си знаеш.
За мен живот, посветен на всякакви диети, целоживотното мислене какво да ям, как да ям, колко да ям, защо да ям или да не ям, просто НЕ  е живот.А вегетиране.
Затова избрах режим, при който човек се храни добре, с качествена храна, която съответно лекува тялото и му дава възможност то самО да отслабне и да слезе до оптималните му кг.
Аз не съм имала проблеми с теглото, напълнях последните 10-на години, защо и как съм писала неведнъж, няма да се повтарям.
Когато реших пак, че не искам да имам проблеми с теглото, че искам да ям спокойно и да съм слаба, "седнах", четох, препрочитах и си избрах режима, който най ми пасва на характера, начина на живот, манталитета, който е супер лесен за следване и най-важното, здравословен е, води до оздравяване на тялото и може да се спазва доживотно.
Та, тръгвайки от около 95 кг, тялото ми самО, с наистина добро и качествено хранене, стигна досега до около 65-66 кг, като продължава да отслабва.Явно тези кг все още са му много, затова продължава да ги намалява.За което аз лично, не полагам и грам усилие.Не стоя гладна, не се мъча с храната, ям когато искам, когато съм гладна, колкото съм гладна, до засищане.Без преяждане и натъпкване, този вид храна просто не предполага да се тъпчеш с нея.
Та, доволна съм.И кой не би бил?Кой не иска да може да яде нормално, да не изпитва глад и тормоз, да слабее и да е щастлив с диетата?И най-важното:денят му  и мисълта му да не са обсебени от диети и хранене?

Хайде да се върнем малко към заглавието на темата

Не успях да си го изкарам фаста с 500к. Не ми беше ден и си хапнах нормално.
Днес съм го намислила да го изкарам. Мобилизирала съм се. До тук чай и кафе и един морков. Смятам калориите да ги приема на вечеря от голяма салата и пилешка пържола от бутче на тиган. Искам да направя още един ден до края на седмицата и малко по-сериозно да го давам вече, защото ефект има, но нагласа нямах.
Вие как сте? Бебок?

Аз продължавам да опитвам по лесния начин - с 2-3 дни в седмицата хранене в прозорец. Целта ми е по 1кг на месец. Ако не се получи, ще се върна към 5:2 за няколко седмици и ще сваля последните кг.
Оказа се, че в гардероба ми в най-забутания ъгъл (имам гардероб, в който се влиза вътре и има много рафтове) имам запазени 7 чифта дънки. Много бях щастлива като ги намерих. Всичките са много изчистени модели, без дупки, кръпки, бродерии и пайети, така че възнамерявам да си ги нося. И най-щастливия момент е, че влизам в 5 от тях

А като морковче в процеса на отслабване, си купих едно клинче на големи цветя и едно много тясно потниче. Не съм убедена, че ще ги нося навън в този вид, но искам след няколко месеца да го облека и да знам, че МОГА да излезна навън с тях, без да приличам на току-що нахранила се змия. Сложих ги на една закачалка да ги гледам постоянно и да не забравям целта.

Вие имате ли си дрехи, които да ви служат като стимул?

Едва ли някой не е разбрал за моите прословути дънки на Джон Галиано.Те са ми мерило, имам и още едни на Филип Плейн, но обуя ли и клесна с тях това ще е моята победа.
Чета Ви, както и още три теми в този подфорум и се надявам, че ще успея да си върна бляскавата форма от преди няколко години.От доста време съм на проба-грешка от към режими

Разбрах, че целта ти е 2019г , но аз то пожелавам още тази година да можеш да клекнеш с любимите си дънки
Моите всички дънки са малко или повече стреч, така че нямам проблем с клякането, а във въпросното ново клинче си влизам свободно и сега.
Ако видите лятото на улицата някоя солетка с клин на големи розови макове, обадете се и кажете едно мяу