С какво ви дразнят свекървите- 88

Ние нашата къща съвсем сами сме я купили без абсолютна помощ и ни докара и двамата до хронична преумора. Аз от толкова много работа въобще не можах да се насладя на бременосттите си и много съжалявам сега. Според мен ако си без помощ от родители, това много изморява и изтощава, хич не е предимство.
Така, че искам да направя всичко възможно децата ми и техните партньори да не минават по нашият път, а да са подпомогнати максимално от нас. За това и с радост бих си подарила заплатата, ако дъщерята и снахата решат да си останат да си гледат децата, а не да са принудени да работят.
А за екскурзии, чакам децата да попорастнат поне да тръгнат на училище и съм запланувала доста екскурзии и интересни дестинации за обикаляне.
А живот и здраве като се пенсионирам, хич и не ми трябва да ходя по екскурзии, искам да помагам за внучета, а децата да ходят по екскурзии и спа докато са млади. Не, че като пенсионерка нямам намерение да ходя по екскурзии и спа, но децата имат предимство, а после ако отане за нас, ок може и ние да се поглезим.

Мързи ме пак да пиша, затова си копирам мнението от друга тема. В семействата има едно нещо, което се нарича взаимопомощ. То е безкрайно далеч от даване на хляб в устата. Аз съм мамина, таткова, бабина, дядова и каква ли не още златна, която за 18-я си рожден ден получи самостоятелен апартамент. И други благинки, неизработени от мен, съм получавала. Сега е мой ред да помагам на родителите си (всъщност, само майка ми остана жива) и аз да направя нещо по силите си за децата си. Това не изключва възможността те, ако искат нещо повече от това, което са получили да си го изработят сами.

Колкото пъти да го напишеш, все тая- който не иска да разбере от първия път, няма да схване и от сто и първия.

Не мисля, че Kikair се жалва. Просто много скорострелно я напдаха, без да се замислят за контекста на ситуацията.
Мен също така много ме съдят и мъжът ми и родителите му, че като сме им на гости и аз не ям почити нищо. И спорове сме имали и скандали. Как да му обясня, че на мен ми е леко гнусно. И вие сега сигурно ще скочите, че използвам тази дума, ама хайде да се поясня.
Свеки има проблем с кожата. Мисля, че е себореен дерматит, но не само по главата, а и по някои части на ръцете (особено около лактите). Жената не е виновна за това състояние, взима хапчета и се маже, но на нервна основа го изкарват и нещо не може да се справи с проблема. Има навика обаче, когато стои да пипа тези части с ръце или да се чеше по тях.
Бяха ни на гости те вчера (с преспиване). Ми какво да ви кажа ... влизам днеска сутринта в тяхната спалня, и цялата нейна възглавница и по таблите на леглото и нощносто шкафче, навсякъде беше пълно със следи от състоянието и. Неприятно ми стана. Сядаме да закусваме, но свеки беше избързала с едни филии и докато аз сервирах я гледам как тя стои на масата говори с мъжете и пак както е свикнала се пипа около лактите. И на светлината, на която беше застанала виждам как малки кожички падат от ръцете и в/у масата и около стола.
Познайте дали днеска съм хапнала нещо и дали цял ден след като си тръгнаха не съм минала 2 пъти спалнята и хола с прахосмукачка и препарат.
И познай защо не искам като съм аз на гости у тях да хапвам нейните гозби.
Ама ако просто кажа, че ми е гнусно от нея, сигурно ще ме скалпират в темата ....

Дай боже всекиму такава снаха, с богат и цветист речник. "Дъртата пача" е голяма късметлийка, нищо че е "парантия"

Псуването по форуми и сред свои хора предпазва от психически заболявания. Псуването е полезно, и е за предпочитане отколкото да таиш лошата енергия в себе си. Така се отпуска напрежението и човек се успокоява, а момичето не е направило нищо лошо, свекървата няма да разере че е паа, всичко си остава тук, в темата.
Дори в Япония има кукли наподобяващи на шефовете, и работниците могат да ги плюят, увикват и бият. Това е направено с цел терапия.

Псуването си е проява на простащина, която твоите хора могат да ти я изтърпят в името на терапията ти, но чуждите- по форумите, не са длъжни и затова, а пропсува, а са те баннали.

Два пъти прочетох поста на момичето и за мен е неприемливо да се дразни, че свекърва й обича двете си внучета, грозно нарича гости в къщата че са прасета и  т.н. Човек може да се оплаче във форума от свекърва си, но трябва да се спазва добрия тон. За отпускане на нервите каруцарския език надали ще помогне. Може би това е езикът на младите, не зная.  С две думи, младата булка добре нахрани свекървата

Аз пък донякъде те разбирам, също гледам да не ям много при свекърите. Не знам защо, но вече 3-4 пъти ми се е случвало след хапване у тях да имам ужасни болки в стомаха. Не ме е гнус, макар че те никак не са по-чистенето и хигиената, но си е факт, че нещо в готвенето й не се разбира с моята физиология.

Ама мъжа ти реагира страшно тъпо с това да ти вдига скандали колко да ядеш. Никой не може насила да те накара да се тъпчеш, ако не искаш.

Той откъде да знае защо тя не иска да яде?
Що за семейство са, ако не му сподели по подходящ начин проблема и да решат как да действат, за да намерят баланс!?

Според мен няма значение защо не иска да яде. Може да не е гладна, да не харесва нещото и тн. Никой не трябва да ти държи сметка защо не ядеш. Това е едно от малкото мега лични решения, касаещи единствено теб. Може да я попита всичко наред ли е и дали нещо не й е лошо та не яде, ама да й вдига скандали сякаш е длъжна да си завира хапки в устата само и само да не обиди майка му е много прекалено. Няма по-гадно нещо от това да те карат да се храниш, ако не желаеш по каквато и да е причина - била тя гнус, че не ти понася даденото ястие, че си решила да пазиш диета или не си гладна. Още помня едни охлюви, които баба ми по бащина линия ме накара да ям въпреки, че твърдо не исках - няма такова мъчение.

Е, сега. Остава мъжът ми (и който и да е всъщност) да ми брои хапките къде колко ям. Ако не бутам демонстративно храната, не е редно никой да ми държи сметка дали и колко ям.

Добре, ама като не искаш да ядеш, не приемаш покана за обяд или вечеря!
Защото, елементарното възпитание изисква като седнеш на масата, да знаеш защо сядаш.

А, ако не смееш да споделиш с половинката си нещо толкова елементарно, то за каква близост и доверие говорим?

Ясно е, че трябва да му сподели, но предполагам, че се притеснява да не се засегне и да го приеме като обида спрямо майка му. Аз лично бих си казала, но МП е доста разбран и не би се обидил. Други не са така. Аз не виждам защо трябва въобще да я следи какво и колко яде. Те отиват там да се видят с родителите, не да се нахранят. Не може да отрежат всякакво гостуване заради едното ядене. Да яде колкото й се иска, нейното тяло си е. Мен никой не ме следи в ръцете какво ям - родителите му отдавна са приели, че съм злояда и че част от моите порции ги дояжда МП, и не ме разпитват през 2 мин защо не ядеш, ама сипи си. А не искам да им обяснявам, че от някои техни гозби имам стомашни болки. На мен ми звучи кофти и на тяхно място щях да се почувствам зле, ако някой ми съобщи такова нещо. МП знае и също не ме ръчка. Ама и да не знаеше, пак нямаше да ме ръчка, защото си е моя работа колко ям.

Абсурт, как да се откаже покана от родител за обяд или вечеря, като е всеизвестен факт, че при родителите винаги се слага маса?