Американски колеж - десета тема

Само не разбрах, как точно "някак не ги учи на отговорност"... и "родителите решават болен ли си, изморен ли си, и дали искаш да пропуснеш учебен час"?
Училищния лекар решава болен ли си, родителя разрешава да си тръгнеш сам или не... После се отработва (но да не забравяме, че ученика си го планира и действа, т.е. не мама е отговорна дали ще си свърши работата, как и кога!), просто има този вариант, но не им е особено лесно, защото текущите проекти си вървят, пропуснатите домашни се наслагват с нови ... и така!
Сина ми е 12 клас, досега е отсъствал по медицински причини, включително планирани консултации със специалист в учебно време, просто няма кога да го вместя, та той е на училище от 8 до 15:30 или до 16:30... И за ходене на състезания...
Между другото и на мен ми стана странно "В един период моето момиче доста често не ходеше по ден, два на училище (или си тръгваше по-рано) заради неразположение."
Аз лично не бих го допуснала, не само за детето си в Колежа... Болен - да, вкъщи ще стои да се лекува, а и да не разболява другите, но "малко нещо не ми е добре, спи ми се, уморен съм... криво ми е, тежи ми главата... " - задачите са си задачи, твои са си, организирай се и действай!

Отговорността е свързана неразривно с избора, както задълженията с правата. И не съм виждал друго училище в България, където това да го обясняват толкова подробно на учениците, а после и да го учат нагледно на практика...
Задължението на родителите да се грижат за децата си идва и с правото да бъдат информирани и да вземат решения. Например да знаят кога детето е болно и да решат как да се прибере в къщи и как да се лекува. След като плащат за колежа, имат правото да знаят кога детето им пропуска часове и да са съгласни с това.

Но пък избора на път след колежа е право на учениците, произтичащо от задължението им да се оправят сами, като възрастни хора. И следователно имат и правото да се готвят съобразно тоя избор. Както имат и отговорността, да си носят последствията от избора и от резултатите му. Същото и за резултатите от положения труд. И като усвоят това, учениците в АК трудно допускат някой да решава вместо тях. А също и да носят отговорности, които не произтичат от дадени им права. А също и някой да носи отговорност, която е тяхна, поради направен от тях избор или тяхно право.

В колежа горното се учи на практика и резултата се изразява в едни от най-самостоятелните и ОСЪЗНАТО отговорни младежи, които съм виждал изобщо. С това възпитаниците на АК се ОТКРОЯВАТ от другите. Точно както навремето тези от ФЕГ или НГДЕК със техните характерни качества например.

Що се отнася до липса от занятия, нещата са малко по-сложни. Учителите и колежа също имат задължения - да подготвят децата според обявените от тях цели. Следователно имат правото да определят как и какво ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ще се учи. И колко отсъствия максимално са разрешени. И дали да разрешат или не дадено отсъствие. Ако някой с не много добър успех и вече пропуснат материал поиска да излипсва, няма да му се получи. А даже и да е ок с отсъствия и материал, негова е отговорността да докаже, че ще продължи да е ок с материала.

Ежко, не прекалявай - Колежа учи децата на отговорност, осъзната отговорност... но това се възпитава и в семейството...
И осъзнато отговорни деца има учещи/завършили много други училища. Не само топ училищата в София. В цялата страна има много добри училища и много отговорни младежи...

Никъде не съм отрекъл или принизил ролята на семейството. Нито пък вродения характер на дадения човек.
Никъде не съм казал, че в други училища не могат да се намерят осъзнато отговорни младежи.
Но твърдя, че сравнявайки САМО ПРИНОСА НА ГИМНАЗИЯТА в ТОВА отношение, не съм виждал училище в България, което даже да се доближава до АК.
И резултата е виден - едно е само характера и приноса на семейството, друго е същото това с ДОБАВЕНОТО от АК.
По същия начин можем да спорим дали само в НЕГ излизат отлично говорещи немски. Не разбира се. Но да се сравнява нивото по немски на учениците в НЕГ и АК е несериозно. Или математиката в АК и СМГ. Или ...

Peneva_a, мигрената така може да ти отреже главата, че въздух да не можеш да си поемеш! В такива случаи единственото, което може да те спаси е нереално дълъг сън. Само изглежда сън обаче, всъщност повече е някакво състояние на оцеляване на организма...

Другата вероятност за причина за чести отсъствия е тежък обилен цикъл, има опасност от припадъци от кръвозагуба. (Дъщеря ми беше така първите 4-5 години след като ѝ дойде, вече не помня дали е изпускала училище, много отдавна беше...)

Добре де, как точно сравняваш кое си е от характера на детето и кое е от приноса на Колежа - не говоря за частта "учене", а за частта "отговорност"
Аз за големия (колежанина) съм сигурна, че това си е чисто и просто характер (пък ако искаш домашно възпитание го наречи) отговорен, сериозен, гони си задачите в срок, силно критичен към себе си... И на 13 беше такъв, и на почти 18 още е такъв. При малкия (не искаше да учи в Колежа, съответно за малко не го приеха, нямаше хъс за изпита дори!) мързела е основна движеща сила... дори да беше в Колежа щеше да си изпълнява задълженията (стриктен ми е иначе) само на необходимия задължителен минимум. и в момента е отговорен за действията си дотолкова, че да не ходи без домашни и да не пропуска часовете... за качеството на домашните - въпрос на настроение и отношение към учителя, просто пред някои някак не му се иска да се излага... И това не е въпрос на правилник.
Да в Колежа им преподават по начин да им е интересно, да - учат ги на ред и недопускане на "синусоидално" представяне...  Но който какъвто си е. Вярно е, че проектната организация води до отговорност сам за своята си организация и представяне, вярно е че ги учат да са самостоятелни... но просто не бих абсолютизирала.

Амели, повярвай ми, знам какво е мигрена и как може да те "отреже"... но и знам как се действа в този случай... има си лекар, има си препоръчани/работещи лекарства + сън... и в този случай на начало на криза със сигурност бих предпочела да не си тръгне детето самО, а да остане при лекаря с дадено лекарство, докато аз си го прибера или му поръчам такси, вместо да ми звънне по средата на пътя с "Мамо, на спирка (еди коя си съм) с главоболие, буквално виждам светкавици, прилошава ми от всеки шум!"... Та това не е "почувства се неразположен/а, прибра се/не отиде на училище.", това си е медицински проблем за който не са приложими "семейни причини" а си е чисто "медицинска причина".
За "емоционалните" проблеми - Свързвала съм се с адвайзърито да поговорим, подкрепят децата  и им помагат много с адаптацията

С Еzhko съм съгласна - в колежа грижата и осъзнатата работа с учениците е просто на друго ниво, друг тип е изобщо. Това не отрича страхотните неща в другите училища, тук просто говорим за различност, не за правилно-неправилно. единствено възможно и т.н.

Не исках да навлизам в подробности, но четейки коментарите ще го направя в скрит текст, след което ще изтрия.

"Захапах" Ежко, защото (пак) малко повече от необходимото абсолютизира нещата с приноса на Колежа и какво би/не би било другаде Че да не дойде да го "захапе" някой друг отвън, пък и нали направи друга тема за добрите училища...
Oceans, ти в предишния си пост коментира като противовес на това което бяхме писали преди теб "Проблем (здравен) - обаждане - освобождаване - извиняване на отсъствия"... като "не й беше комфортно - отсъства - "семейни причини"" Сега става ясно, че е пак същото, пак по същия си ред... Ред има, спазва се дано все по-рядко ѝ се случва напред в годините!
(Не те цитирам, че нали писа, че ще триеш после)

До скоро и аз си мислех, че теле се родило - вол умряло. Мда, ама не съвсем. Примера на големия ми син е пред мен. И приноса на АК е ясно различим. Наясно съм, че частен пример не може да се ползва за ДОКАЗАТЕЛСТВО. Но може да се ползва за ОПРОВЕРЖЕНИЕ. В случая, че ролята на училището не може да бъде сравнявана с тези на характера и семейството. Оказа се, че е може.

А сега по повод доказателствата. Като начало не сравнявам деца. Сравнявам подходи. Ти си чела правилника в АК, който започва с ясно излагане на мисията на училището. Цитирам:
"Американският колеж в София съчетава ценностите и най-добрите практики на американската педагогика с богатите образователни традиции на България и Европа. Като развива критическото мислене и интелектуалното любопитство през целия живот, колежът изгражда лидерски качества и умения за сътрудничество между способни ученици с различна социална, културна, икономическа и географска принадлежност."
Можеш да сравниш с този в държавните училища. Цитирам:
"Чл. 3. Училищното обучение се регулира от държавните образователни изисквания.
Чл. 4. Училището не допуска налагането на идеологически и религиозни доктрини на учениците, както и дискриминация на основата на пол, народност, етническа принадлежност и религия.
Чл. 5. Училището осигурява:
(1) Овладяване на общите основи и закономерности на човешкото познание.
(2) Усвояване и формиране на общочовешки и национални ценности, добродетели и култура чрез използване на интерактивни методи на обучение и възпитание.
(3) Развитие на индивидуалността и творческите заложби.
(4) Духовно, физическо и социално развитие и здравословен начин на живот. "

И Пенева, много добре знаеш каква огромна разлика има в планомерната и дисциплинирана работа по постигане на обявените цели в АК и подхода в ДУ където обикновено бюджетните изисквания и пряката намеса от РУО са водещи.

Последна част от доказателството (забележете сравнявам не хора, а резултати). В местработата си имам колеги и от ДУ и от АК. ВСИЧКИ са отговорни, точни и т.н. Други просто не влизат при нас. Но при колегите от АК отговорността е подредена, систематизирана, напълно осъзната. Което се признава и от мен (не съм завършил АК) и от останалите ми колеги. Никой от нас не си затваря очите, нито за силните си места, нито за слабите такива.

И разбира се няма абсолюти (освен известните две неизбежности). Но има тенденции, зависимости и причинно-следствени връзки.

НП да ме "захапят". Стига да е в честен "dogfight"

Мдамм, абсолютно се припокриват впечатленията с моите, особено липсата на притеснение за обема и качеството на знанията си.

А "малките неща" са точно разликата в културите...

Малко по-различни са нещата. Съвсем правилно са свикнали, че като правят това, което трябва, каквото и да стане - ще е за добро. И няма нужда от стрес и паника.
Нивото на АК е зловещо високо спрямо западното (и като какво значи 6/А, и като ниво на теста зад процентите и като брой едновременно изучавани дисциплини). Не съм убеден, че е за добро.
Но неща като комуникация (вкл. презентация) там учат от много малки...

Да, така е. Наблюдавайки ги разбирам колко е важна последователната систематична работа. Няма стрес, няма. Отлично си знаят границите и силите. Няма желание за абсолютен успех, няма излишно натоварване със сто неща само, защото са готини, няма престараване да се угоди на този или онзи...Има реална представа за себе си! И пак са продуктивни, и пак са със среден успех над 95% , и пак се забавляват, и пак участват в странични дейности, и пак ходят по купони. Самоуверени и уравновесени. Е няма как да не го отдавам на цялостната образователна система в Щатите. (колкото и сектантско да звучи)

Имайте предвид, че американчетата от YES програмата в АК са по IB и не учат толкова много предмети, колкото нашите. Иначе, теоретично, минават през тежка селекция от Държавния департамент (Кенеди-Крюгер програма) преди да бъдат избрани и разпределени по държави.