Отдавна искам да пусна такава темичка,търсих но не открих стара такава.Та въпроса ми е как се прибирате по тъмно от работа,страх ли ви е и случвало ли ви се е нещо?Просто след известно време трябва да започвам работа и от сега ме е шубе 😁😁😁 а преди някакси не беше,въпреки че съм се прибирала късно.
Виж целия пост
Прибиране по тъмно
- Публикувана: 3 дек. 2017, 22:00 ч.
- Последно мнение: 27 дек. 2017, 13:35 ч.
# 1
3 дек. 2017, 22:01 ч.
А от какво точно те е страх?
Това е просто тъмно.
Свиква се и вече не е толкова тъмно..)
Виж целия пост
Това е просто тъмно.
Свиква се и вече не е толкова тъмно..)
# 2
3 дек. 2017, 22:05 ч.
Ами не толкова от тъмното,по скоро от хората.
Виж целия пост
А от какво точно те е страх?
Това е просто тъмно.
Свиква се и вече не е толкова тъмно..)
Това е просто тъмно.
Свиква се и вече не е толкова тъмно..)
# 4
3 дек. 2017, 22:11 ч.
Ами да беше кръстила темата - Страх от хората 
Иначе от тъмното не ме е страх. Иначе си права. По-тъмно от хората трябва да се пазим.
Имах преподавателка в университета. Тази жена изпитваше ужас от тъмнината. Самата тя си ни го призна. Не излиза вечер никога от вкъщи. Ако ходи някъде трябва да е с кола, но пак и прилошава много само докато се докопа до колата, но и вътре я е страх.
Виж целия пост
Иначе от тъмното не ме е страх. Иначе си права. По-тъмно от хората трябва да се пазим.
Имах преподавателка в университета. Тази жена изпитваше ужас от тъмнината. Самата тя си ни го призна. Не излиза вечер никога от вкъщи. Ако ходи някъде трябва да е с кола, но пак и прилошава много само докато се докопа до колата, но и вътре я е страх.
# 5
3 дек. 2017, 22:16 ч.
Като малка умирах от ужас от тъмното.
А ме наказваха да седя на тъмно в килера..(
Ми страхувах се, страхувах се..докато не установих, че вече различавам предметите вътре и започнах да си играя с тях.
После започнах да се качвам винаги НЗ тъмно по стълбите във входа и така страхът изчезна.
Виж целия пост
А ме наказваха да седя на тъмно в килера..(
Ми страхувах се, страхувах се..докато не установих, че вече различавам предметите вътре и започнах да си играя с тях.
После започнах да се качвам винаги НЗ тъмно по стълбите във входа и така страхът изчезна.
# 6
3 дек. 2017, 22:20 ч.
По тъмно в 7 не ме страх, но по тъмно в 11 - да. Та, според мен зависи и от часа, както и от райна, разбира се.
Виж целия пост
# 7
3 дек. 2017, 22:23 ч.
Умирам си да ходя по тъмно. Бих казала, че ми е специалност. Светлото не в моята бира, даже всъщност не ме интересува какво правят хората по светло, освен ако не са по бански.
Извинявам се за отклонението. Не ме е страх да ходя по тъмно, очевидно.
Виж целия пост
Извинявам се за отклонението. Не ме е страх да ходя по тъмно, очевидно.
# 8
3 дек. 2017, 22:26 ч.
Имаш много хубава специалност.Де да можех и аз така 😀
Виж целия пост
Умирам си да ходя по тъмно. Бих казала, че ми е специалност. Светлото не в моята бира, даже всъщност не ме интересува какво правят хората по светло, освен ако не са по бански.
Извинявам се за отклонението. Не ме е страх да ходя по тъмно, очевидно.
Извинявам се за отклонението. Не ме е страх да ходя по тъмно, очевидно.
# 9
3 дек. 2017, 22:33 ч.
И на мен не ми е много приятно. И копнея за летните месеци, когато в 21 ч. е още светло. Държа си колата на паркинг и преминавам през едни тъмни улички, докато се прибера, но гледам да не се замислям.
Като че ли в последните няколко години улиците са много тъмни. Забелязвам го и като карам колата си, дори през центъра. Мисля, че уличните лампи са заменени с някакви много мъждиви
Виж целия пост
Като че ли в последните няколко години улиците са много тъмни. Забелязвам го и като карам колата си, дори през центъра. Мисля, че уличните лампи са заменени с някакви много мъждиви
# 11
3 дек. 2017, 23:03 ч.
В София изпитвам известен страх да се движа в тъмната част на денонощието. Улиците са лошо осветени, не се мяркат много хора в моя квартал, а както се оказа върлува някаква циганска банда от съседната циганска махала, която напада сами жени, които се прибират по тъмно. Има вече няколко случая в квартала, включително в нашия вход имаме потърпевша жена.
Виж целия пост
# 12
3 дек. 2017, 23:06 ч.
Когато учех в гимназията още, с моя приятел ни нападнаха в гръб маскирани 5 - 6 човека с бухалки и боксове по тъмно към 22:00ч. през лятото. Оттогава имам лека параноя и постъмни ли се, ако не е осветено, ми се случва често да се обръщам да проверя дали някой не ме следва. Мисля, че никога няма да го преодолея напълно, въпреки че минаха петнайсетина години. Но страх лозе пази. Настъпиха такива времена, че не е лошо да се пооглеждаш. Само по себе си тъмното не ме плаши, само ме прави несигурна, защото нищо не виждам. Но както каза Екскюз, въпрос е на тренировки 
Виж целия пост
# 13
3 дек. 2017, 23:06 ч.
Ами, например, че някой може да изскочи от тъмното и най-малкото да ми издърпа чантата или обеците, или пък да ме пребие за кеф
Виж целия пост
И от какво ви е неприятно?
Ами, например, че някой може да изскочи от тъмното и най-малкото да ми издърпа чантата или обеците, или пък да ме пребие за кеф
# 14
3 дек. 2017, 23:32 ч.
Ами, например, че някой може да изскочи от тъмното и най-малкото да ми издърпа чантата или обеците, или пък да ме пребие за кеф
И при мен проблема е същият.Не не е страх от тъмното,а по скоро че някой може да ме нападне,пребие или обере.
Виж целия пост
И от какво ви е неприятно?
Ами, например, че някой може да изскочи от тъмното и най-малкото да ми издърпа чантата или обеците, или пък да ме пребие за кеф
Препоръчани теми