Прибиране по тъмно

Публикувана: 3 дек. 2017, 22:00 ч.

Последно мнение: 27 дек. 2017, 13:35 ч.

16 052

Mirella_

# 90 10 дек. 2017, 22:29 ч.

Цитат на: PURE в нд, 10 дек 2017, 22:05

Цитат на: Mirella_ в нд, 10 дек 2017, 21:54

Цитат на: mozila в сб, 09 дек 2017, 17:45

Мислех си,че живея в сигурна държава и си се прибирах спокойно в 11-12 часа през ноща,но уви не ми се размина.Нападнаха ме и ме обраха... Cry

mozila,
съчувствувам ти най-дълбоко.
За коя сигурна държава става дума?

Под аватара ѝ пише, че е в Кьолн...

Кьолн! Оле боже!
Жалко за модзила! Или се е подвела по люгенпресата, че всичко е съвсем наред в Меркеландия, или и тя като мен все още вътрешно живее в старата Германия.
Аз, въпреки че съм наясно с нрава на мамините, не обърнах внимание и се качих в такси, карано от иранец.
Чувството ни за самосъхранение клони към нулата.
Не може да виждаш през деня навсякъде излезли от джунглата примати и да се надяваш, че вечер ги прибират, за да не си проявяват културните особености.
Някои неща се учат по трудния начин.

Дано mozila да няма нещо повредено. Парите се печелят.

Виж целия пост

Poni69

Редовен потребител

# 91 10 дек. 2017, 23:11 ч.

Проблемът обикновено не е в парите. Ставаш друг човек след такова преживяване и никога не можеш да се върнеш такъв, какъвто си бил. На подсъзнателно ниво остава травма и оттам нататък реагираш без да мислиш

Виж целия пост

sugar baby

Ентусиаст

# 92 11 дек. 2017, 15:35 ч.

Здравейте. Мен от самото тъмно не ме е страх, а от това, което може да се случи в тъмна обстановка. Страхувам се от бездомни кучета. В нашия квартал има много и всеки път прииждат нови. Няколко пъти се е случвало да ми покажат зъбите си, а сега посред зима подивяват, макар че има жени, на които общината плаща, за да ги хранят. Така че не стават зли от глад, а просто от студа им се изострят инстинктите.
Бих посъветвала авторката да си вземе лютив спрей, а също и голям чадър с извита дръжка и остър край. Освен при самозащита може да се използва и за помощно средство при поледици.

Виж целия пост

Анонимен

# 93 13 дек. 2017, 01:12 ч.

Преди съм се прибирала посред нощите и не ме е било страх.
Сега ме е страх и рядко се прибирам сама по тъмно. Като започна работа сигурно ще ми се налага. Sad

Виж целия пост

AdoraBelle

# 94 13 дек. 2017, 01:49 ч.

Цитат на: 'Кафе с мед' в чт, 07 дек 2017, 10:50

И какво ще ви направят кучетата, ако не ги провокирате.

Когато бях малка ме нападна - и нахапа - глутница кучета-пазачи. А докато живеех в София, из моя квартал точно една глутница се разхождаше - и лаеше - нощно време. Да, откровено си умирах от страх винаги, когато бяха наоколо - а те обичаха да излизат нощем.
Истината е, че за годините, които живеех там - и се прибирах късно - нищо не са ми направили. Но страха от кучета винаги ще го имам, особено, когато са няколко накуп.

Виж целия пост

skandity

Новак

# 95 15 дек. 2017, 09:52 ч.

От тъмното не ме е страх (само гледам да не се спъна някъде). Но не се знае от къде може да ти изскочи някакъв циганин примерно. Не че пречи да ти изскочи и през деня, ама когато е тихо и няма никой по улиците е гадно. Мен са ме обирали като по-малка (дръпнаха ми телефона от врата, тогава беше модерно да се носят на връзки). От тогава си имам едно наум като някой ходи след мен дълго време и ставам подозрителна, а преди бях като кон с капаци. Иначе ако случайно ме хване страх от тишината и спокойствието по време на нощта, винаги ще намеря някой, на когото да звънна и да си лафим, за да не се чувствам сама Simple Smile

Виж целия пост

crossfade

Потребител

# 96 24 дек. 2017, 07:58 ч.

Не ме е страх в Стара Загора да се прибирам по тъмното. Макар че в този град бяха ударена от мъж, няма да уточнявам произход, бях на 16 години.
Но в София- направо полудявах, много ме беше страх от тези кучета (просто там е нещо ужасно и невиждано от мен преди с тези кучета). Споделих на един приятел от там, и той ми каза "В София трябва да те е страх от хората, а не от кучетата". И ме травмира още повече. Grinning

Миналата година по това време някъде една приятелка падна в една разкопана и неоградена дупка от работници. Много лошо си подреди петата.

Виж целия пост

h.d.

Редовен потребител

# 97 24 дек. 2017, 12:02 ч.

Мен ме е страх от кучета. Вече.
Прибирам се преди няколко години лятото и си вървя по осветена улица до парк, в близост до който има уч- ще, където пък нз защо имаше едно голямо куче, което вечер пускаха да се разхожда в двора на уч- то, а през деня седеше там вързано на верига. Говоря за преди 12- 13 години. Та мятам крачоли в 12 вечерта и от парка излиза, тичайки, един мъж, а след него 5-6 големи кучета. Само аз съм на улицата и човека се насочва към мен. ooooh!

Реших да прескачам оградата на уч- то, но се сетих за кучето вътре и замръзнах до оградата. Тоя спря и той до мен, кучетата седнаха на задни лапи, ръмжейки. Ей, Богу, тогава загубих ума и дума. И си тръгна пича, без нищо да каже, а аз останах с глутницата. Погледахме се малко и тръгнах и аз да отстъпвам, то какво да направя. Размина ми се де.
Скоро пък едно домашно куче ми се хвърли и ме изпохапа по ръката и лицето- пак голяма порода, уж дружелюбна.

Иначе от хора по тъмно не ме е страх, да чукам на дърво.

Виж целия пост