Детето ни не иска да има братя/сестри

Публикувана: 27 дек. 2017, 11:18 ч.
Последно мнение: 28 дек. 2017, 13:01 ч.

11 271
142

la principessa - Ентусиаст

Кафе с Канела

Потребител

# 15 27 дек. 2017, 12:35 ч.

Ако наистина сте решили да имате второ дете, то мнението на първото няма как да ви спре. Можете да срещнете съпротива, разбира се, но все някак ще я преодолеете.
Може би не по темата, но за мен всички тези приказки за братска и сестринска любов са силно преувеличени. Аз съм едно дете и не съм усещала подобни липси досега. Баща ми почина преди няколко години, грижа се за майка ми и се считам за достатъчно уверена в себе си, за да не се притеснявам, че няма на кого да разчитам.
ММ идва от многодетно семейство. Ако имат нужда от нас някога, бихме се отзовали, защото сме такъв тип хора. Но определено не смятам, че ние бихме могли да разчитаме на внимание и помощ от тяхна страна за каквото и да е.

Виж целия пост

А

Анонимен

# 16 27 дек. 2017, 14:17 ч.

Децата са егоисти. Отговорил Ви е откровено и наистина на първо време може само да загуби от братче/сестриче, а в дългосрочен план също не е ясно дали ще има полза някаква.

Дете, което би казало, че много иска, или ще е подучено какво да говори от искащата майка, или ще има някакви нереалистични очаквания, че ще си играе примерно с малкото братче, което реално няма как да стане първите години, че и по-натам, защото ще са на съвсем различен акъл с подобна възрастова разлика.

Така че не го взимайте навътре мнението - нормално си е, честно е отговорило детето, няма да можете да му обръщате толкова внимание с малко бебе и вероятно ще загуби и от личното си пространство, което ще трябва да бъде делено с друго дете. С времето ще свикне и ако го възпитате добре - ще се включва и в това да помага с бебето.

Аз лично бих направил всичко, което ми е по-силите, да включвам по-голямото дете максимално в грижите за по-малкото, защото реално само така се получава истинска връзка и привързаност. Както за таткото, така и за по-големи братя и сестри важи. Естествено зависи от конкретния юноша дали ще може да се разчита на него, но при всяко положение бих положил усилия да го ангажирам колкото се може повече и колкото по-рано е възможно.

Успех с бебчето желая, дано се получи максимално бързо и лесно! Simple Smile

Simple Smile

Виж целия пост

милинка

Редовен потребител

# 17 27 дек. 2017, 14:26 ч.

Нормален и очакван отговор от тийн. Не виждам причина да се допитвате до него, освен ако няма да разчитате на помощта му.

Виж целия пост

Lady Cassiopeia Duval

Потребител

# 18 27 дек. 2017, 15:16 ч.

Отговарям от гледна точка на детето.
Когато бях малка също не исках брат или сестра. Естествено никой не ме пита и в крайна сметка бях на 7 г., когато се роди сестра ми. Резултата беше неистова омраза от моя страна, като към това добавям, че буквално превърнах живота на нашите в ад. Помня и случаи, в които са ме оставяли за малко със сестра ми и винаги се стараех по някакъв начин да направя така, че да падне или да се удари. Голяма гад бях. Лошото е, че с времето така и не станахме близки и вече 30 години по-късно ние не поддържаме почти никакви отношения, освен задължителните по време на някое роднинско събиране. И сега, ако ме попита някой бих казала, че винаги съм искала да съм само дете.
Но аз съм била много по-малка от вашето дете, което на 13 години вече си тийн. Ако не го натоварваш с грижи и помощ по бебето мисля, че това нежелание за брат или сестра ще премине, когато се появи малката буболечка Simple Smile

Simple Smile

Виж целия пост

L

la principessa

Ентусиаст

# 19 27 дек. 2017, 15:35 ч.

Много ви благодаря за споделения опит и съвети. Надявам се, че като дойде този момент ще успеем адекватно да обясним положението и да покажем на юнака, че той ще е толкова важен за нас както сега. Дай Боже по-скоро да се случи. Предполагам, че не е болка за умиране. Вероятно цялото напрежение покрай борбата ни за бебче се е отразило, вероятно в друг период не бих го приела толкова навътре. Сигурна съм, че ще се справим, а от вашите съвети ми олеква малко...

Виж целия пост

C

christina1980

Пристрастен

# 20 27 дек. 2017, 15:39 ч.

Моят син уж много искаше да има още едно дете в семейството, уж много се радваше на бебето, а първите три години от общото им съжителство бяха кошмар. Едва откакто малкият тръгна на детска градина могат да играят заедно поне десет - петнайсет минути на ден. Все е борба, все обичаме по-малкото дете. За каквато и да било помощ не би могло и дума да стане. Със седем и половина години разлика са.
Според мен реакцията на детето е напълно нормална, аз съм чувала много пъти от съседски деца, че не искат братче или сестриче. Дори една позната се съобрази напълно с мнението на дъщеря си и си остана само с едно дете.

Виж целия пост

R

Почетен член

# 21 27 дек. 2017, 15:41 ч.

Той си живее в негов свят. Дамо гледайте да не се потопи в него прекалено много след бебето. Поне веднъж месечно излизайте само ти и той.

Виж целия пост

# 22 27 дек. 2017, 15:58 ч.

Според мен, е погрешно да се ангажира голямото дете с бебето. Колкото и голямо да е, все пак си е дете.
Бебето в случая е отговорност и ангажимент на родителите си, не на по-големия брат/сестра.
Съгласна съм, че и след появата на бебчето трябва да си има моменти, запазени само за големия и родителите.
Също така не одобрявам оправдания от сорта - ти си по-голям, ще отстъпиш... малко е, не разбира... малка си, ще слушаш по-големия и т.н.
Правдата трябва да е на страната на правия.
Мисля, че точно по този начин би се създала здрава връзка между децата.

Успех!

Виж целия пост

# 23 27 дек. 2017, 16:45 ч.

Малката разлика натоварва голямото дете с ангажимента винаги да отстъпва и да е виновно, защото " ти си по- голям".
Така вървеше при нас- аз бях голямата- с 1г. и 8 месеца!
Почти се бяхме намразили със сестра ми и станахме близки години след като вече бяхме омъжени и с поотрасли деца.

При голямата разлика наистина е възможно издевателство върху каката и по- малко върху баткото- да гледат и мъкнат със себе си навсякъде дребното.
Моята щерка от малка искаше бебе и като пубер също, но не съм си позволявала да я товаря с мои задължения.

Виж целия пост

L

# 24 27 дек. 2017, 17:40 ч.

И според мен това си е естествена реакция на дете в пубертет. От една страна то самото преминава през труден период, от друга страна след толкова години си е утвърдило рутина и свикнало да е едно дете. Би ме учудило ако с радост приеме новината.
Това, което можете да направите е, постепенно да го подготвяте. Как ще стане батко, ще си има и той братче или сестриче, един ден ще ходят заедно на кино, например. И да му дадете време да свикне с мисълта.
Моите са с малка разлика и конкретни съвети не бих могла да дам. Да се включат мамите с опит.

Виж целия пост

Редовен потребител

# 25 27 дек. 2017, 17:41 ч.

Нормално е да не иска, щом е дете само на единия. И особено на тази възраст.
Има ревност в случая и чувство на предателство спрямо неговата майка.
Може и изобщо да не приеме бъдещото дете.

Виж целия пост

A

Ветеран

# 26 27 дек. 2017, 17:57 ч.

Не повдигайте повече въпроса за второ дете, независимо от реакцията. Ако забременееш, тогава ще-неще, ще трябва да приеме положението. Реакцията му не означава нищо на този етап. Всички деца ревнуват, преживяват появата на второ дете, дори да са невероятно въодушевени, да целуват корема на мама и т.н., някои регресират, но това е положението - всички свикват. Със и без психолог. Според мен те не разбират обяснения за място в сърцето и дрън-дрън, защото се интересуват единствено от собственото си благополучие, независимо дали са на 3 или на 13. И да е родно второто, и да е родно наполовина, пак я има ревността и недоволството.

Виж целия пост

# 27 27 дек. 2017, 17:58 ч.

Цитат на: DeVa® в ср, 27 дек 2017, 17:41

Нормално е да не иска, щом е дете само на единия. И особено на тази възраст.
Има ревност в случая и чувство на предателство спрямо неговата майка.
Може и изобщо да не приеме бъдещото дете.

Няма да го приеме, ако някой му пусне мухата, че от него зависи нещо!
Както новата му майка го е приела за свой и се грижи за него, така и той ще приеме бебето.

Виж целия пост

Редовен потребител

# 28 27 дек. 2017, 18:11 ч.

Дъщеря ни иска да имаме бебе.Обаче да е сестричка.
Момчета не искала...

Виж целия пост

# 29 27 дек. 2017, 18:17 ч.

Дъщерите ми са с 10г. и 5 мес, разлика , от един баща. Винаги съм се чудила на драматизма в такива теми, появяват се от време на време. Не сме питали голямата иска ли брат или сестра. Забременях планирано, след като вече се бяхме устроили с жилище,голямата беше студентско бебе и порастна в квартири.Много са близки, търсят се и си разменят вещи и подаръци, прикриват се ако има проблеми някоя и аз научавам доста по късно. Голямата беше мнооого глезена и обгрижвана, обаче не усетих ревност към бебето. Много лесно отгледахме малката, трима големи и едно бебе, лесно и просто.Голямата ми дъщеря ме придружаваше на всички консултации, заедно тримата измислихме име, заедно купувахме дрешки, преди раждането, с баща си видяха малката преди мен , че бях със секцио.Успех на авторката с бебеправенето.

Виж целия пост

Препоръчани теми

<3 Влюбване <3

7 127
32

Лични и семейни отношения

търся Черен списък на детегледачки

2 667
2

Правила, условия и указания

Нередовно изхождане при бебе на 5м.

608
4

Бебета (от 0 до 12 месеца)

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.