Детето ни не иска да има братя/сестри

Какво кино, какви 5 лева. Когато бебето стане на 15 да речем, баткото ще е на почти 30, вероятно със свое бебе вече... Тинейджърството му ще е преминало в гледане, хранене и разхождане на бебе... Ще стане студент, когато детето е на 4-5 и въобще няма да му е до такива "радости"...

Имаше една потребителка, дъщеря ѝ - в тийн възраст, се срамуваше, че майка ѝ е бременна.
Не е голяма радост имането на друго дете за вече наличното.

Винаги съм се чудела на съвети, включително от психолози, голямото да бъде въвличано активно в гледането на малкото. Мога да го обясня единствено с това, че гледат да угодят на този, който плаща сесията - възрастния и да успокоят него, а не че толкова им дреме за децата. Да не говорим, че на деца не им е работа да гледат деца, че и да се гледа на това "въвличане" терапевтично. Все едно мъжете ви да доведат вкъщи любовница и да ви кажат "виж, миличко, аз много те обичам, винаги ще има място за теб в сърцето ми, но виж я момата каква е младичка, хубавичка, сексапилна, аз много я обичам, а и ти ще я обикнеш, ако започнеш да се грижиш за нея - да й правиш закуска, да я водиш на маникюр, да й сменяш чаршафите...". Е, децата възприемат появата на второ дете и въвличането в гледането именно по този начин, по който жена би възприела мъжът й да си доведе любовницата и да иска жена му да я обгрижва.

Казуса е сложен,защото детето е голямо и е родно само за единия родител.Отгоре на всичко е момче.За него това дете е конкуренция и е наясно ,че живота му само ще се влоши-относно материални придобивки,внимание на родители  и т. н..Пожелавам на авторката успех и здрави нерви.

Баща му вдовец ли е? Майка му починала ли е, че споменавате нова майка?
Това, че баща му е с нова жена, която го отглежда от известно време не я прави майка.
Момчето е на 13г. На 14г ще се има официален документ - ЛК.
la principessa, бъдещето Ви дете няма да му е брат/сестра, което ще разбере, попълвайки документите.
Не го обърквайте предварително.
На тази възраст не се ли подготвят усилено за кандидатстване в гимназии?
Какво разхождане и гледане на бебе?

Нали за това писах - много често се дават съвети за въвличане на голямото в гледането на малкото, за да не се чувствало пренебрегнато. И много родители го правят, защото са центрирани само върху себе си и бебето, а другото изведнъж става невероятно зряло в техните очи.
Ситуацията в случая е още по-объркана, а "младите" съвсем ще са центрирани в бебето, и май най-доброто, което могат да направят е, да оставят младежа на спокойствие и да му помогнат да влезе в добра гимназия и тн., ако е в кандидатска кампания. Но като цяло възрастните искат да изчистят собствената си гузна съвест и мислят най вече за собствения си комфорт. Разбирам, авторката иска целият свят да се радва и да иска това, което иска тя, ама няма как да стане.

Отново благодаря за съветите. Прочетох и прецених до някъде за себе си кое мнение би ми било от полза и кое не. Но с последното не мога да се съглася. Не искам целия свят да иска това, което аз, нито целия свят да се радва на решенията ми. Искам семейството ни да продължи така стабилно и щастливо както до сега. И за това бих била щастлива, ако детето ни е спокойно и съответно поисках съвети как би могло да се случи в случай, че успея все някога да забременея. Благодаря на тези, които се отзоваха по темата и споделиха опит. На търсещите под вола теле само ще кажа (както и в други теми съм казвала) че детето на мъжа ми е НАШЕ дете и ще правя всичко възможно да се чувства така и занапред. Иначе не бих пускала тема как да се справя с въпроса и хич нямаше да ми пука от неговата реакция. Весели празници.

Моля те, не се сърди на хората, че споделят мнение.
Аз също имам дете, което е второ за мъжа ми и първо за мен, с 14 години разлика, първото е момче.
С тази разлика, че той живееше с майка си.
Не бих казала, че е бил във възторг от това, че баща му ще има друго дете, но просто не му се е налагало да приема бебето или не.

Най-важното в случая, е че осъзнаваш проблема. Така също и че си готова да направиш всичко за решаването му.
След като детето е на такава възраст, може да опитате да говорите с него по-сериозно. Като с възрастен човек. Обяснете му, че е нормално всяка жена да иска да има дете. Това няма да намали любовта ви към него. Знаете, че е разумен, добър и осъзнава как стоят нещата. Винаги, когато има нещо, което го тревожи, да не се притеснява да ви го каже. От там нататък от вас зависи при появата на бебчето да не давате много поводи за ревност.
Пожелавам ви успех и през Новата година да си имате бебче и спокоен и доволен батко!

Е, то е ясно, че така ще кажеш, но на практика ти пусна темата за това - да се оплачеш, че синът на мъжа ти не иска братче, колко това не ти е приятно и съответно как да направиш така, че да заиска. Няма нужда човек да е голям психолог, за да се досети, че искаш всички да искат това, което искаш ти, защото за теб имането на бебе е важно, а някак не върви синът на мъжа ти да не е във възторг, а ти си си нафантазирала всякакви розови картинки.
Радост, айде, без дрън-дрън за любовта към него и прочие! Възрастните много държат да ги кажат тези неща, пак за собствения си комфорт, но децата не са идиоти, особено на 13. Това, че всяка жена иска да има дете, включително жената на баща му, изобщо не го грее и такива разговори не са "като с възрастен човек" з,щато на `13 не е възрастен човек. Каквото и да му обясняват, е за замазване на очите и собствено успокоение, а всеки иска да стане на неговото. Каквото и да станело... изобщо някой вярва ли ги тези работи като ги казва?

Това е най-хубавото нещо, което съм чела в този форум от доста време насам. Браво! Щом отношенията ви са на такова ниво, мисля че няма да ви е трудно да му обясните нещата така, че да разбере. А и щом е на такава възраст все пак ревност не вярвам да има, защото той си е голям, няма нужда от постоянни грижи и висене на главата. Даже може да му дойде добре малко да се отърве от родителското взиране в него

п.п. Аз имам син от първия брак и с ММ имаме дъщеря. Разликата между тях е 6 г. и 3 м. Малкия се радваше, че ще има сестричка още от момента, в който разбра, че съм бременна и до ден днешен все си е така. Да, карат се, дразнят се, до скоро той я ръчкаше все нещо, сега тя него, но пък са любов голяма. Даже много пъти се е случвало да ми обяснява, че иска да имаме още едно бебе вкъщи.
п.п. Имаме приятелско семейство, в което жената има син от първия брак и с втория й мъж имаха общ син. Когато майката забременя с третото дете баткото го прие много тежко. Дори отказваше да говори с майка си известно време, а за бебето и дума не даваше да се каже. Той беше на 12 - 13 години помня. Сега, вече 4 години по-късно нещата са съвсем различни - три момчета са, всичко е наред, но баткото тогава го прие много трудно.

Дадох тези примери, за да покажа, че няма универсална формула. Всеки трябва да предприема индивидуални действия според собственото си дете. Пожелавам ви успех и с бебеправенето, и с баткото.

Ама именно, Андариел - просто отивам и го казвам. В момента имам син на 11, ама и на 13 да е, ако реша да имам още  едно дете ще забременея и ще го поставя пред свършен факт. "Сине, ще имаме още едно дете" Обаче за разлика от авторката аз хич не се притеснявам от мнението на сина ми, защото просто не е негова работа колко деца ще имам аз. И не, не е негова работа да помага, да се грижи, изобщо няма да го карам. Ако иска - иска, добре. Ако не иска - пак добре. И не, не е длъжен да обича брат си/сестра си, но е длъжен да се държи възпитано. Това го казвам на моите деца редовно.

la principessa, не се връзвайте прекалено - мнения всякакви. Насочените срещу Вас не са уместни в тази тема, въпросът Ви е пределно ясен.

Нормално е детето да ревнува и да се притеснява от подобна промяна, но един тийнеджър не е малко детенце - докато се появи бебето ще е на възраст да се вълнува повече от гаджета и как да не му се бъркат прекалено много родителите, отколкото от вниманието на мама и на тати. И все пак според мен има 2 неща, едно задължително и едно пожелателно (експериментално), които трябва (можете) да направите.

Задължителното е - да му обръщате толкова внимание колкото и преди, че дори и повече. Това е нещо, което не зависи от възрастта на първото дете, защото винаги го има този проблем с ограничения ресурс. Но планирайте добре, ролята на таткото тук ще трябва да е много голяма и да се ангажира още по-активно с него, но и Вие също. Трудничко ще Ви е, но не трябва голямото дете да се чувства лишено...

Пожелателното е - да се опитате поне да им помогнете да изградят някаква връзка помежду си. При толкова голяма възрастова разлика няма как да си играят или да ходят на кино, но ако успеете да го включите (доброволно, разбира се, не насила) по някакъв начин в грижите за бебето/детето, дори да е символично само, е възможно да се изгради истинска привързаност. Иначе не виждам на база какво ще се появи такава поне в началото (а не е и задължително да я има между братя / брат и сестра). Но и с връзка, и без връзка между двете деца, ако спазвате стриктно задължителното нещо, той няма да се чувства ощетен, което е и основното в случая

Между другото моят брат е точно 13 години по-голям от мен и чак на съзнателни години (след като минах 20) се изгради по-тясна връзка между нас и то на интелектуална основа. Но пък той е помагал малко с грижите за братчето си, макар че последното определено е направило живота му по-труден (да не кажа ад направо)

bgtatko81 Пишеш глупости. Как да стане това с вниманието????? Няма начин. Животът е гаден и големия брат ще трябва да свикне. Точка.


Не е да нямам деца, имам. И не съм едно дете.

О, чакай малко, ти си майка и на двете деца, докато при авторката конфигурацията е много по-различна. Ако ще да родиш още пет деца от петима различни мъже, те ще са всички родни на големите, защото ти си майката с всички присъщи характеристики. Ти като майка можеш да кажеш на децата си така за обичането, защото усещаш, че ще ги обичат. При децата на бащите нещата стоят по различен начин, макар да има големи напъни да се доказва, че нямало значение дали следващите деца са деца на майката или на бащата. Винаги има значение коя е майката и дали майката е обща.
Касиопея, ревнуват си и на 3, и на 13.  Че и на по0голяма възраст ревнуват, макар социалноприемливо да казват друго. И това с родителското взиране и отърването не играе в случая, защото бащата си има нова жена и иска ново дете, та малко трудно му се взира на сина. Взиране би имало, ако семейството беше традиционно, а щом има нови агенти в играта, няма взиране, защото баницата  трябва да се дели на повече парчета.