Манталитетът на българина.

Базила, това, което описваме аз и ти са две различни неща. И двамата ми родители много се занимаваха с нас: игри, спорт, разходки, планини. След работа не са гледали телевизия или седели по устройства, каквито нямаше: говореха си с нас, вечеряхме по цял час, четяхме всички в хола книги. Интересуваха се много активно от нас. Но никой никога не ми е преразказвал материала от учебниците. Факт е, обаче, че дори кварталното училище през 1987ма беше на друго ниво от един сегашен средностатистически първи клас. Основната ми учителка беше уникална жена.
Това, за което говоря аз, е друго и го е имало винаги. Родители, които натискаха децата си с огромни амбции и колкото повече натискаха, толкова повече им биеха отбой. Особено от гимназията имам ярки спомени, все пак там повечето не бяха деца на какви да е родители, а на "елита." Нямаше все още толкова частни алтернативи, наличните бяха пълни главно с деца на мутри. Та, разни умни и амбциозни майки (предимно) се концентрираха в училища като моето. Една от тях "учеше" с дъщеря си всеки ден след или преди училищната смяна и не я пускаха никъде. С една друга бяхме големи дружки покрай кандидатсването в САЩ, защото чакаше с мен по всички записвания, ровеше за информация в каталозите в американската библиотека и аз и обяснявах кога са крайните срокове за кое и откъде да вземе еди какво си на сина си. Той тотално се осра на всички изпити, тя беше съкрушена. Приеха го в минно-геоложкия, де . Това са само малки примери. Те мисля, че си съществуват и сега. Та, в този смисъл, Сирената е права, че понякога натискането избива в неочаквана посока.

Африканчо, аз ти вярвам, но наистина ми е интересно защо получават бонус за деца. Ами ако страдат от заболяване и не  могат да имат деца? Или не искат. Дано да има и за другите бонуси При нас е често срещано работодателят да дава на родителите с деца възможност да отделят 5 хиляди долара на година преди данъчно облагане и да платят с тях грижа за децата: бавачка, градина, училище, уроци, лагери и т.н. срещу касова бележка/квитанция. Не че стигат за тези разходи, но по този начин реализираш едно 20-30% спестяване. Има и понякога субсидии за спестовен фонд за колеж. Дори и тези неща, които не са реално паричен бонус да си харчиш свободно, са доста противоречеви и критикувани от хората без деца. Според мен даже има за какво да бъдат критикувани, наистина е малко дискриминация.

‘”Само казвам, че не е нужно да вземаш ...найсет хиляди пари, за да ти е гот. Аз обичам парите също, но до степен, която ми дава възможност да съм независима, а не да лакомея или да се доказвам на някого.”

И аз така –  за комфорт  /не става дума за седемзвезден/.
 Разговарях преди време на тема пари с човек, чийто месечен доход  може би е най-малко  50 пъти по-висок от моя, – печеленето на  повече пари му създавало допълнително  грижи /по опазването и управлението им – все едно си на въртележка - работа, конкуренция, престъпници....и все в този дух/, че не си заслужавали чак толкова. В емоционален план нищо съществено не му били донесли. 

Елена, въпросът не е "вижте ме аз колко съм самостоятелна и успешна, а несамостоятелните с майките как се осраха". В крайна сметка никой никого насила нищо не кара. И на онази тема, за която говорите, кой ли не е минал да се смее какви са фасулски задачите, пък как майките и децата са тъпи и не разбират, пък виж, аз на моето дете никога няма да му вися на главата, то си е умничко и ще разбере. Всъщност точно ти би трябвало да знаеш какви разлики може да има в базовото ниво на всяко дете в мисленето, паметтта и т.н., за да му позволи да се справи с една или друга задача. А в учебника дори по математика за първи клас има достатъчно типове задачи, които много деца, като ги гледаш съвсем развити, които не могат да ги вдянат, защото не са минали на етапа, описан от Пиаже примерно, за да се решат този тип задачи. Задачите от типа class inclusion са неразбираеми за децата, които просто още не са го развили. Те наистина не могат да разберат какво се иска от тях не защото са тъпи. И трябва да се намери начин да го разберат. Много учители са ужасно изненадани от неразбирането, обаче не могат да го обяснят защо е така, защото тези неща никога не са ги учили и не ги знаят, тях ги учат на други работи, което според мен е грешка в обучението (макар да е предимство за мен). Аз и сега с по-малките и с учениците правя много от нещата, които съм правила навремето с моите, нищо че ми се подиграваха майките, дето бяха голямата работа с децата-голямата-работа. Обаче колелото се превъртя и играта стана друга, когато дойде техният ред и изведнъх усетиха, че амбицията не била толкова лоша, особено когато установиха, че хората около тях не дремят и не лежат на ухото "моето е умно, аз съм умна, какво толкова има да помагам". Леко гадничка ли съм в момента - да. Обаче резултатите като говорят и умните мълчат. А резултатите и сега се виждат, защото покрай едни р-та и л-та правя с децата много други неща, които ги избутват по0напред като дойде времето за училище, особено памет и внимание, стратегии за справяне с разни задачи вече са им тренирани, а това е в основата на 70 процента от нужното за справянето в училище.

Аз обаче си знаех, че успехите на Елена се коренят най-вече в безсънието, а това хич не го мога- не спя ли осем часа, нищо хубаво не мога да свърша.

И за мен е безпредметна амбиция около учебния материал. Заниманията са точно четене на странични книги и разговори. А резултатите в училище и справянето с материала все още нищо не говорят. Говоренето е по-нататък, дори да си изпуснал нещо от материала или да си го изкарал отгоре-отгоре.

Исках да попитам, вие как решавате, че сте незаменяеми? Тук се бистрят някакви теории за онзи прословут 0.01 % от човешката популация, а се оказа, че в един форум за български майки, той има най-голяма представителност на глава потребител.
И в какви мащаби я преценяват тази уникалност?

Чоп хвърлят - ако е ези, то те са в 0.01%.

[Мисълта,че си уникален и незаменим, освен,  да ти носи негативи, нищо друго не дава. За мен е по-важно да се нагаждаш спрямо условията, тоест да оцеляваш.

Има доста начини да се прецени. Аз преценявам на лично ниво: имам ли лични опции. Оттам нататък може да се сравня със средното ниво, но това не е толкова важно. Общо взето спазвам принципа да постигна микс от няколко добри способности, с които лесно и почти без усилие се излиза доста напред. Дори комбинация от 2-3 способности, прилагана в правилните моменти, може да те изведе напред и да ти е комфортно. Вече споменахме кое е комфортното- без дишане във врата, уважение, гъвкавост. Номерът е да попаднеш в тая групичка от хора, а не в тези с големи отговорности и малка свобода, които са гледани под лупа.

Кристина, няма да се съглася, че е нужно само да оцеляваш- трябва и да процъфтиш. Може би българите сме още на фаза "оцеляване" и сме си доволни от това. Доста хора, като стигнат ниво "доволно оцеляване" и спират всякакво развитие.

Например, има сигурно стотици доста подобни карикатури, но примерно Dilbert си е уникален. Макар че да наподобява в 99.99% от техниките си други карикатури.

[На мен трендът аз съм уникален и заслужавам еди какво си ми се струва да води до тревожност, самота и неудовлетворение. Вечното дърпане да си по по най също. Спокойствието и доволството от живота са ми върха на пирамидата и усещането, че ако те сменят ще си намериш същата или по-добра работа. Тоест достатъчно квалифициран си.

Ох, и аз на лично ниво съм най-прекрасната.

Сирен, нямам твоето писателско време, а и това, което имам, не го използвам за форума, затова съм и кратка (както казваш ти: "който разбрал - разбрал"), та кое е аджеба това "средно ниво": Стивън Кинг нещо спрягахте вчера, по едно време и Стив Джобс или някаква "групичка от хора"(твой цитат) , коя е тази "групичка"?
Пишеш за някакво лично ниво, а обясняваш на хора от различни държави, среди и професионални области, какво да правят?! Като споменавате, колко сте уникални и незаменими, уточнявайте, че става дума за вашата "групичка" и не се сърдете на леля Цонка, колко насериозно се взема също.

Да, но мисля не става въпрос за това. Мисля става въпрос в даден момент да си на проект и позиция , така че да е по-скъпо да се търси някой друг за работата отколкото да ти се увеличи заплатата. Т.е. щетите ще са по-големи от увеличение или други екстри.
и така. А за другото си права.


А за уникум тук имаме примери доста. Сирената например при присъствие във форума от сутрин до късна вечер без особени промеждутъци успява да отгледа 3 малки деца @при това отлично, съобразявайки се с природата и дори без да ползва памперси@ и един или двама съпрузи , да се обучи, да държи жилището на ниво, да гледа гледката през прозореца  и да е на всякакво върховно ниво.
Аз такова нещо н адруго място не съм срещала . И ако не бях срещнала тук, в този форум ами някой ми разкажеше ... аз нямаше да повярвам !

Не мисля. Не и ако си на служба де.

Продължавам да се чудя в каква среда се търкаля Мамасита, че всички са й под нивото?!?

Глупости, не са три малки деца, едното вече е в съвсем друга възрастова група.

"Лично ниво" вече обясних. Освен пари- и спокойствие и свобода, плюс възможност да си проявиш способностите. За съжаление в някои фирми буквално трябва да си свиеш способностите и да не правиш интересни и умни неща, за да се впишеш, а това е мега досадно.