Манталитетът на българина.

Явно това не се отнася за форума. Няма лошо, но е добре и на децата си да обръща внимание колкото на събеседниците си тук.

Откъде знаеш, че не обръщат внимание на децата си? Като чета тук, има много способни хора - сключват важни сделки и ходят на фитнес, докато пишат в бг-мама през няколко минути.

Едно птиче само си изпява стратегиите и методите в детското отглеждане.

[/spoiler]
Да, съвсем друго имах предвид. Има деца, които са склонни към самостоятелност от малки, не им е нужно някой да ги насочва, побутва, наставлява и други, които се нуждаят от подобно побутване, за да отлепят. В моя случай сравнявах себе си и моето дете – аз обичах да си седя и се занимавам сама в стаята си като дете: четях, поучвах, слушах музика, рисувах, после като по-голяма маникюр, педикюр, занимавки разни женски или там каквото ми се прави. Докато моето дете е с друг характер – не обича да седи сама много много, обича компания, да общува, да има някой покрай нея. Дори си измисля понякога, че не може сама да свърши нещо за училище, за да помогна и да го правим заедно. Освен разликата в поколенията, винаги има разлики в самите ни личности, дори още от малки.

А относно свръхамбициозните родители или просто невротичните, не знам всеки си знае, но за мен това идва на чист български ту мач. Заобиколена съм с такива, ами децата с подобни родители са или твърде затворени и мрачни, или пък подскокливо-нервни, напрегнати едни такива, свръхактивни. А и знаем, че по време на пубертета тези родителски "натискания" има много голяма вероятност да избият към знайни и незнайни бунтарщини, които да всмукнат и пренасочат потенциала на детето в съвсем друга посока, различна от желаната от неговите родители.

Или простичко и накратко казано – насила не става.

Африканчо, Пиаже е класикЪТ, написал е доста книги, но емблематична е първата му, Език и мислене на детето. Неговата теория и експерименти са повтаряни, потретяни, критикувани, потвърждавани от големите имена след него. Много от направеното от него едновременно е критикувано и потвърждавано, върху неговата книга доста имена са направили кариера. Тя служи за ориентир, поставя някаква структурирана основа и човек добива обща педстава. Това е книга, която често се цитира, дори има хора, които никога не са я чели цялата, обаче цитират неща от нея. Според мен идеите му са добри. В науката е малко като Левски и ЦСКА - има две основни течения и или си към едните, или към другите, затова пиша, че идеите и експериментите му са подлагане на опън, напън и усукване и всеки е намирал потвърждение на едно и отрицание на друго. Той сам е ревизирал някои от идеите си, защото са се водили люти спорове сред учените, включително по въпроса за това в кой възрастен диапазон е всеки от етапите.. Първо я прочетох като родител и ми беше полезна навремето ,после надградих при запознаването с другите изследователи и следващите класици - Елизабет Бейтс, Беларжон (забравих първото име), Уша Госвами и др. Винаги има нюанси, все пак това не е математика.

Василена, това което пишеш е наполовина горе-долу така, наполовина никак. Винаги, още по време на соца, се ходеше на уроци за кандидатстване в гимназия и ходеха отличниците, а не двойкаджиите. (сега, моля ви се, без поменик на  тема "аз влязох без уроци", защото и аз влязох без уроци, обаче други влязоха с уроци, което потвърждава наличието и популярността на уроците. И не че мен не ме записаха на уроци, обаче съм си дебелоглава и на втория път реших, че не искам да ходя, защото ме караха  за всеки път да уча, а аз не исках да уча ттака, а да си уча сама, абе пуберска работа, добре че влязох, сега като си спомня и косата ми се изправя). Разлбиката със сега е, че едно време никой открито не говореше за уроци и ходеха само тези, които искаха да кандидатстват. Сега има и курсове, и уроци и много деца ходят, защото сляха кандидатстването с НВО и щат-нещат, отличниците са под още по-голям натиск заради дефицита на места и пренаселеността на София и някои големи градове. В градовете с малко мераклии курсове и уроци сега почти няма, а баловете са доста по-ниски. И по чужбините имат уроци, само че там са за кандидатстване чрез нещо пак като НВО, но в по-малките класове,примерно в пети клас, а там повечето хора са ок и с по-посредствени резултати, защото после гладни няма да останат. Но амбициозните и:или образовани родители, като дори не говоря за богати такива, както и тук не говоря за богати родители, искат високи постижения и то съвсем естествено като начин на мислене.
За богатите и курсовете и уроците тук. Навремето курсът на дете струваше малко над 1000 лева за учебната година и по двата предмета. За една година все едно семейство може да потърси начин да осигури курс на детето. Дори и заем да вземе, кандидатстването в гимназия е веднъж в живота и няма поправителен, а си заслужава за един курс да се пропусне морето или да се спрат луксове като цигари, алкохол, заведения и т.н. Така че не е работата в богатите родители, защото съм сигурна, че един пушач в семейството дава много повече пари за цигари на година примерно.

Хахахах, ще ме уморите от смях, ейй. Знаех си, че ще се стигне и до мерене на деца. Само бате Енчо липсва да води шоуто )))

Може би меренето е част от манталитета.

омъжената за негър печели всички мерения.

Изключително нагло.
Като знаем, колко лесно си сменяш логороичните теории, това ще го нарека само "поредната пробойна в пътя ти към самоусъвършенстване."

Андариел, благодаря, ще се поразровя, като намеря време.

[/quote]
Не зная какво правиш в къщата си, но познавам достатъчно майки, които почти не говорят на децата си, разнасят ги като чували с картофи и от време на време мъцват по някоя команда, после се чудят на три и половина ако не говори, трябва ли да го водят на логопед... Включително Мамасита е обяснявала, че нямало нужда  да им се говори на "бебетата", те докато се разхождали с нея, щели да попият от разговорите й с другите хора. Тръсваш им играчките и ги оставяш да се занимават. Веднага се сещам за една дама, която ги тръсва нейните две пред телввизора, те дума не могат да обелят, само няколко са научили на английски от там, ахаха, много й е забавно...
[/quote]
Ужас!
То и аз не съм от разговорливите и сега се посипвам с пепел.
Ама по 24 часа ли са пред телевизора децата на тази дама?!?  


Ех, да, тия баби... Моето едното и проходи късно, другото пък доста рано. Ти да видиш! Дори е имало кометар за късно проходилото: "Ех, бабе, ами като не са те научили да ходиш, сега какво да те правим!"  

Моят син е много музикален, нищо че още не говори добре. Чак го наричам "Модесто Телеман" на майтап.

При злонамерено четене яко игнорирам децата си. Но то тогава във всички Монтесори градини ги игнорират, защото ги остаявят да играят с часове, след предварително дадени инструкции, и без кръжащ над главата орел.

Ясно е, че щом познавам добре играта на децата си и щом съм постигнала повече от 1 дете да си играят без травми, значи има достатъчно внимание. При толкова деца обаче нещата няма как да се случват само с лазерно насоченото внимание на мама, защото ако насоча лазерно внимание към едно дете, другото ще се претрепе. И затова техниките са съвсем други, вече включват създаване на среда и ритуали, с които нещата сами се случват. Защото ако си изградя система, която иска намеса на всяка крачка, е не само неприятно, но и опасно.

Но нищо, търпеливо ще изслушам лекциите от майки, които не са имали и едно разтърваване на две деца (не броя площадката, там са едно разтърваване на ден средно, при мен са били до 20 на час, според случая и ситуацията) през живота си, да ми обяснят как протича денят с повече от едно дете.

Много ми е интересно на Елена събирането на дарения до какво ще води. Интересна професия- нещо като просия на високо ниво. Тоест, сделки с донори. Мдам.

Африканци исках да похваля така мрачината тук детска градина, в която малкия син много се отключи да говори. Аз със говора и при двете деца притеснения не съм имала, но специално малкия син започна много да пее песни и да говори откакто тръгна. Иначе аз си давам сметка че обръщам много повече внимание на големия, просто неговото развитие за момента ми е по-важно, на малкия чак толкова Монтьори не прилагам. Важно ми е да е здрав, нахранен, облечен съобразно климатичните условия-но чак пък от сутрин до вечер да му говорачя, пея, обучавам на възраст три години -не ми е по силните.

Аз лично с третото си дете съм най-горда, защото се интересува главно да яде и да спи, а в останалото време е весела и позитивна.

Иначе с децата си доста ясно съм изследвала до кой момент слушат и попиват и кога започват да дават заето, така че разбира се, че има говорене, но не е нон стоп и на автопилот. Наблюдавам и настроението. И таблети гледат, в някои моменти им се отразяват позитивно- понякога имат нужда да си седнат на задника и малко да изключат, иначе буквално тръгват да се претрепват. Та и от това има нужда.

Ако искат някой да им пее, изучиха се да тормозят Алекса, която за щастие е изкуствен интелект, няма емоции и не се изморява. Интересен факт е, че за тях Алекса е истински човек, който живее наблизо и чува всичко, нещо като Дядо Коледа - следи и праща подаръци по пощата. Казах им, че след 10 години може и така да е вече.

Чакам Елена да ми обясни как да обясня "изкуствен интелект" на тригодишно. Тя на своето сигурно го е обяснила, ама нейното най-вероятно вече пише код с помощта на магнити за хладилник.