След края... да продължиш напред...

  • 46 064
  • 283
# 30
Аз в предната тема бях на страната на авторката. Все още "не съм на другата".
Но след вкл. на другия участник в историята, въпреки правописните грешки/на к. не отдадох значение/, за сетен път се уверих, че монетата винаги има 2 страни. И всеки представя своята. Кой крив, кой прав, ние няма как да знаем.

А пряко по темата, съм съгласна с посл. пост - късаш и бягаш. ... И не гледаш назад.
Дааа... монетата има 2 страни... каквато и да е неговата, не смятам, че така - с лека ръка, ако ти си обичал този човек, можеш да го захвърлиш, без борба. Всички семейства имат проблеми, но не всички завършват така. Затова гледайте като се жените!
Виж целия пост
# 31
Абсолютно съм съгласна, борят се заедно, и търсят решение. Стига и двамата да го искат. В противен случай се разделят.
Виж целия пост
# 32
Само и единствено времето ще ти помогне да се съвземеш и свикнеш..нищо друго,дори да се опитваш да се забавляваш и разсейваш докато не си вземе времето няма да си спокойна...вече няма значение кой крив и кой прав,ако го премисляш по 100 пъти само ще се измъчваш..(а това че му липсваш)- напълно е възможно,защото човек оценява какво е имал когато вече го няма..дано да е за добро..(възможно е тази раздяла да ви събере отново истински )..
Виж целия пост
# 33
Аз в предната тема бях на страната на авторката. Все още "не съм на другата".
Но след вкл. на другия участник в историята, въпреки правописните грешки/на к. не отдадох значение/, за сетен път се уверих, че монетата винаги има 2 страни. И всеки представя своята. Кой крив, кой прав, ние няма как да знаем.

А пряко по темата, съм съгласна с посл. пост - късаш и бягаш. ... И не гледаш назад.
Дааа... монетата има 2 страни... каквато и да е неговата, не смятам, че така - с лека ръка, ако ти си обичал този човек, можеш да го захвърлиш, без борба. Всички семейства имат проблеми, но не всички завършват така. Затова гледайте като се жените!
И аз не можах да заема страна, въпреки писаното като хлапак на съпруга. Не можах да разбера причината, която той ти е изтъкнал, а и изтъкна тук пред нас, ти как я обясняваш. Защо точно тази причина? Защо толкова си го обичала, а не си го искала в леглото? Нали това беше уж причината? Той за това бил охладнял към теб...
Виж целия пост
# 34
"Защо толкова си го обичала, а не си го искала в леглото"

Изобщо не е нужно обич да е равно на секс и обратното.
Виж целия пост
# 35
"Защо толкова си го обичала, а не си го искала в леглото"

Изобщо не е нужно обич да е равно на секс и обратното.
Според 3/4 от потребителите на БГ-Мама това е причина за развод. За това, аз чакам авторката да обясни, дали според нея това е причина за развод. Simple Smile В предната й тема, където съпругът заяви, че това е причината за отдръпването й от нея, тя не откоментира нищо.
Виж целия пост
# 36
"Защо толкова си го обичала, а не си го искала в леглото"

Изобщо не е нужно обич да е равно на секс и обратното.
Според 3/4 от потребителите на БГ-Мама това е причина за развод. За това, аз чакам авторката да обясни, дали според нея това е причина за развод. Simple Smile В предната й тема, където съпругът заяви, че това е причината за отдръпването й от нея, тя не откоментира нищо.
Според мен сексът може да е фактор за неговото решение, но не и Причината. Привлечен е от друга жена, иска да приключи с мен, за да започне да действа. Според мен емоцията, която изпитва в момента е толкова силна, че не си дава сметка какво реално се случва.
Виж целия пост
# 37
Обич  не е равно на секс, да.
Но и само обич духовна към любимия човек, към спътника в живота /съпруг, партньор/, лишена от интимност, каква обич е?
Ние обичаме децата си, родителите си, близките си-братя, сестри, най-добрия си приятел/ка/, но когато обичаме партньора си, и сме се събрали да живеем заедно пълноценно, не очакваме/обикновено/ някой друг да задоволява сексуалните му потребности, или пък да си стои безполов. Поне според мен е така. Аз като съм се събрала с моя съпруг, и се обичаме, очаквам именно с него да бъдем и интимни, не някой друг да го замества. Разбира се уважавам правото на избор на всеки да живее по своя воля, със или без заместник, или сам в двойка, или тройка, но моногамните хора най-често предпочитат пълноценен живот в двойка.
Виж целия пост
# 38
Според мен сексът може да е фактор за неговото решение, но не и Причината. Привлечен е от друга жена, иска да приключи с мен, за да започне да действа. Според мен емоцията, която изпитва в момента е толкова силна, че не си дава сметка какво реално се случва.
Точно на обратното е малката . Причината е липсата на секс , а другата е в следствие на това . 
Виж целия пост
# 39
Според мен сексът може да е фактор за неговото решение, но не и Причината. Привлечен е от друга жена, иска да приключи с мен, за да започне да действа. Според мен емоцията, която изпитва в момента е толкова силна, че не си дава сметка какво реално се случва.
Точно на обратното е малката . Причината е липсата на секс , а другата е в следствие на това . 
Добре, дори и да допусна, че е така, пак не мога да го оправдая. За мен мъж на място, който държи на брака си, би поставил сериозно въпроса, би обяснил колко е важно за него, би потърсил вината и в себе си. След като намерят проблема, ако има такъв, да се опитат да го остранят заедно. А не веднага да хукне да търси чуждо. И най-важното - би показал, че е нещастен, а не да се държи все едно всичко е наред.
Виж целия пост
# 40
Иди се почерпи, че си се отървала. Тотално нещастна щеше да бъдеш, ако останеш с този мъж. Не знам сляпа ли си, или какво, че още го мислиш. На твоя място щях да си седя с календарче в ръка и да си отбелязвам бъдещите срещички с приятели и други хубави събития.
Виж целия пост
# 41
Според мен сексът може да е фактор за неговото решение, но не и Причината. Привлечен е от друга жена, иска да приключи с мен, за да започне да действа. Според мен емоцията, която изпитва в момента е толкова силна, че не си дава сметка какво реално се случва.
Точно на обратното е малката . Причината е липсата на секс , а другата е в следствие на това .  
Добре, дори и да допусна, че е така, пак не мога да го оправдая. За мен мъж на място, който държи на брака си, би поставил сериозно въпроса, би обяснил колко е важно за него, би потърсил вината и в себе си. След като намерят проблема, ако има такъв, да се опитат да го остранят заедно. А не веднага да хукне да търси чуждо. И най-важното - би показал, че е нещастен, а не да се държи все едно всичко е наред.
В реалния живот обикновено го правят, всеки по свой си начин, и очакват да бъдат разбрани,  не отхвърлени.
/Аз като жена напр., ако трябва да се моля на мъжа ми, няма да ми е приятно. /
А изборът на решение съвместно/доколкото е възможно/, е въпрос на досетливост на двамата, усет, загриженост за другия, неигнориране, манталитет, прозорливост, чувство и на гордост донякъде и..... др.
И всичко е взаимно.
Виж целия пост
# 42
Ameliah, може и да е трудно, но трябва да спреш да анализираш поведението му. Така няма как да забравиш и да продължиш напред.
Няма как да знаеш какво му е влезнало в главата и в душата. Сто причини може да има, за да се откаже тотално от "борбата" за вашето семейно щастие. И може би истинската никога няма да я научиш. За жалост с хората е така - някои с течение на времето се променят и вече не са тези, които ние сме познавали. Други от самото началото са се престрували или са "били притиснати от обстоятелствата" и никога не са били искрени.
Ти питаш как да забравиш, а в същото време темата се изпълни отново с коментари какво е било, защо е било и тнт. Няма как да стане така.
Първата най-важна стъпка си я направила - да се изнесеш. От там трябва да устискаш да не се връщаш при него и да приключиш с развода възможно най-бързо. Без да го протакаш с надеждата, че той ще размисли и ще намери обратно пътя към сърцето ти. Режеш от дъно и продължаваш. Flowers Hibiscus
Виж целия пост
# 43
О, тя веднъж изнесе ли се, нещата ще се решат категорично. Просто той ще добие зелена светлина за новата и нито ще търпи протакане на развод, нито ще се терзае вече от колебания.
Авторке, както казах от личен опит в другата тема, знам колко е трудно. Важното е да не се обръщаш назад и действително не се срещай с майка му и прочее роднини. Запази си достойнството.
Виж целия пост
# 44
Авторке, за седмица или две прекъсни всякакъв контакт с този човек,ама наистина всякакъв. Ще боли,много ще боли, но ще се справиш.Огромен плюс в тази ситуация - нямате деца.
При мен как е: вече 6 месеца сме разделени и започнах да се посъвземам.По-спокойна съм, само в моментите когато се налага да виждам онзи "мъж" покрай децата, ми идва да крещя.Не мога да го изтърпя и 5 минути покрай мен. Та съветът ми е да го игнорираш тотално за известно време, за да можеш да се съвземеш от емоционалната травма. Клише е, но времето наистина лекува, и по-важното, с времето всичко се нарежда към по-добро!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия