Аз имам 5 трансфера със свои. Прецених, че повече не искам. Както казах, здравето ми е ценно.
Виж целия пост
Инвитро/Икси на 40 (и) + Инвитро/Икси с ИЯР- тема 3
- Публикувана: 15 ян. 2018, 17:51 ч.
- Последно мнение: 12 апр. 2018, 17:39 ч.
# 720
11 апр. 2018, 22:15 ч.
# 721
11 апр. 2018, 22:36 ч.
Момичета, попадна ми много хубава статия. Принципно е за остеопорозата, но има много полезни неща и за здравето като цяло + безсънието и стреса. https://drjockers.com/natural-strategies-osteoporosis/
Виж целия пост
# 722
11 апр. 2018, 22:37 ч.
Всички сме опитали със свои Я. Не мисля, че някоя би тръгнала направо с ДЯ (освен ако няма въобще фоликули )
Виж целия пост
# 723
11 апр. 2018, 22:48 ч.
В това не се съмнявам! Питах дали не прави смисъл да се опитва със свои докато се чака за донорска.
Виж целия пост
# 724
11 апр. 2018, 22:53 ч.
Ако има излишни пари -може. Но ако са последните спестявания-по-добре е да се вложат в опит с повече шанс. Лично мое мнение.
Виж целия пост
# 725
11 апр. 2018, 23:27 ч.
Аз също мисля че след пет трансфера на 40 плюс няма смисъл да се пробва с собствена.
Мики много успех пожелавам и много стискам палци !
Пухче и на вас със изследванията !
Стела клиниките в чужбина нямат дълго чакане за дя, специално за Чехия и Петърбург в Русия както и за клиниките в Атина съм сигурна.
Виж целия пост
Мики много успех пожелавам и много стискам палци !
Пухче и на вас със изследванията !
Стела клиниките в чужбина нямат дълго чакане за дя, специално за Чехия и Петърбург в Русия както и за клиниките в Атина съм сигурна.
# 726
12 апр. 2018, 00:51 ч.
Генетичните имат ли връзка и със стимулацията, ако има проблем!? Питам, защото не струват малко за да затваряме от сега пари. Този път ще пробваме ЗЕТ.
Няма да пропусна да питам и доктора, но да събера инфо и от първа ръка 😊
Виж целия пост
Няма да пропусна да питам и доктора, но да събера инфо и от първа ръка 😊
# 727
12 апр. 2018, 09:55 ч.
Доколкото съм запозната - нямат.
Те са, за да се установи причина за повтарящи се миседи и неуспехи.
Късмет, Вики!
Виж целия пост
Генетичните имат ли връзка и със стимулацията, ако има проблем!? Питам, защото не струват малко за да затваряме от сега пари. Този път ще пробваме ЗЕТ.
Няма да пропусна да питам и доктора, но да събера инфо и от първа ръка 😊
Няма да пропусна да питам и доктора, но да събера инфо и от първа ръка 😊
Те са, за да се установи причина за повтарящи се миседи и неуспехи.
Късмет, Вики!
# 728
12 апр. 2018, 10:30 ч.
И аз знам, че нямат (лаишко е моето). За имунологичните пък чета, че са спорни. Успех със ЗЕТ-а!
Виж целия пост
# 729
12 апр. 2018, 10:44 ч.
Svetoslava33, доколкото знам, в чужбина не се чака дълго за ДЯ,
в "Свети Лазар" в София едно момиче чака 3 месеца.
Момичета, по повод ДЯ, доста е трудно да се даде съвет
особено когато става въпрос за първо дете.
Всичко е въпрос на психика и е много индивидуално възприятието.
Лично аз, за тези 3 месеца след стимулацията, вече се примирих и приех тази мисъл.
Все пак е някаква възможност и е по-добър вариант от осиновяването, поне за мен.
Но човек трябва да е убеден наистина, че точно това иска,
защото сега е в еуфория да забременее,
но като роди и се сблъска с някои трудности,
може да се появят разочарования от различен характер.
Пак казвам, всеки човек е различен, различно възприема нещата.
Аз бързо се привързвам,
със сигурност ще обичам детето и ще бъда добра майка,
но няма какво да си кривя душата, че няма да съжалявам,
че съм пропуснала шанса да имам свое биологично дете.
Като малка мечтаех и мислех, че ще имам дъщеря,
която ще прилича на майка ми.
Ако имах едно дете, нямаше да ми е така криво,
но сега, като осъзнавам, че никога няма да видя свое биологично дете,
все се питам - как би изглеждало, на кого би приличало...
Реалист човек съм, приела съм съдбата си, не страдам и не си скубя косите,
всичко е въпрос на психика, както казах, не е болка за умиране,
трябва да махнем с ръка и да продължим напред.
Няма място за отчаяние!
Много късмет желая на всички от сърце!
Виж целия пост
в "Свети Лазар" в София едно момиче чака 3 месеца.
Момичета, по повод ДЯ, доста е трудно да се даде съвет
особено когато става въпрос за първо дете.
Всичко е въпрос на психика и е много индивидуално възприятието.
Лично аз, за тези 3 месеца след стимулацията, вече се примирих и приех тази мисъл.
Все пак е някаква възможност и е по-добър вариант от осиновяването, поне за мен.
Но човек трябва да е убеден наистина, че точно това иска,
защото сега е в еуфория да забременее,
но като роди и се сблъска с някои трудности,
може да се появят разочарования от различен характер.
Пак казвам, всеки човек е различен, различно възприема нещата.
Аз бързо се привързвам,
със сигурност ще обичам детето и ще бъда добра майка,
но няма какво да си кривя душата, че няма да съжалявам,
че съм пропуснала шанса да имам свое биологично дете.
Като малка мечтаех и мислех, че ще имам дъщеря,
която ще прилича на майка ми.
Ако имах едно дете, нямаше да ми е така криво,
но сега, като осъзнавам, че никога няма да видя свое биологично дете,
все се питам - как би изглеждало, на кого би приличало...
Реалист човек съм, приела съм съдбата си, не страдам и не си скубя косите,
всичко е въпрос на психика, както казах, не е болка за умиране,
трябва да махнем с ръка и да продължим напред.
Няма място за отчаяние!
Много късмет желая на всички от сърце!
# 730
12 апр. 2018, 10:48 ч.
на мен пък ми се струва по-лесно да се приеме дя ако е за първо дете.
мисля си че ще сравнявам едното с другото, та може и да имам различно отношение.
ама само са ми в главата тия мисли, то като му се случи на човек нещо по съвсем различен начин започва да мисли.
а и различните хора реагират по различен начин на еднакви ситуации.
Виж целия пост
мисля си че ще сравнявам едното с другото, та може и да имам различно отношение.
ама само са ми в главата тия мисли, то като му се случи на човек нещо по съвсем различен начин започва да мисли.
а и различните хора реагират по различен начин на еднакви ситуации.
# 731
12 апр. 2018, 11:03 ч.
Според мен човек става родител с гледането, не с раждането. За мен всякакъв донорски материал е ок. Едно куче не го раждаме, но после го гледаме като член на семейството. Ако става въпрос за единствено детенце, с две ръце подкрепям решението за донорство. Но понеже нещата с ДЯ стават бавно, а никога не е категорична диагнозата при жената, няма лошо по време на чакането да се правят опити. При финансова възможност, разбира се!
Виж целия пост
# 732
12 апр. 2018, 11:07 ч.
Бамба, различно е за всеки.
Ако имах едно свое, не бих се терзала, а сега цял живот малко или много
ще се питам какъв човек би било моето биологично дете, то това си е заложено може би в човека,
всеки иска да види поколението си. Може да стане много по-лош човек от осиновено примерно,
но като е твое, ще се сърдиш на себе си, а иначе ще си кажеш
"така е, защото прилича на някого другиго", поне аз така ще си помисля.
А за сравнението, то и двете да са твои, пак различно ще гледаш на тях.
Ние със сестра ми сме коренно различни.
Разбира се, майка ми ни обича и двете, но отношението й е различно към двете ни.
Цял живот майка ми се опитва да превъзпитава сестра ми и така не успя.
Просто ген, вари я, печи я, няма оправия.
В много от случаите не е въпрос само на възпитание, а на ген.
mtz, аз също мисля така, но обясних точно аз за какво ще съжалявам.
Виж целия пост
Ако имах едно свое, не бих се терзала, а сега цял живот малко или много
ще се питам какъв човек би било моето биологично дете, то това си е заложено може би в човека,
всеки иска да види поколението си. Може да стане много по-лош човек от осиновено примерно,
но като е твое, ще се сърдиш на себе си, а иначе ще си кажеш
"така е, защото прилича на някого другиго", поне аз така ще си помисля.
А за сравнението, то и двете да са твои, пак различно ще гледаш на тях.
Ние със сестра ми сме коренно различни.
Разбира се, майка ми ни обича и двете, но отношението й е различно към двете ни.
Цял живот майка ми се опитва да превъзпитава сестра ми и така не успя.
Просто ген, вари я, печи я, няма оправия.
В много от случаите не е въпрос само на възпитание, а на ген.
mtz, аз също мисля така, но обясних точно аз за какво ще съжалявам.
# 733
12 апр. 2018, 11:38 ч.
Сиси, съгласна съм с теб. Приела съм идеята за ДЯ, но винаги в мен ще остане тиха болка, че така и не можах да имам биологично дете.
Виж целия пост
# 734
12 апр. 2018, 11:59 ч.
И аз съм така още миналата година реших,че ще стана майка с донорска яйцеклетка но вътре в мен си стой празнотата и тъгата.
Виж целия пост
Препоръчани теми