Да продължа ли, или да се откажа?

Може би следва да посмекчиш тона, с който отговаряш на потребители, които са решили да вземат отношение по поставения от теб случай. Особено, ако тяхното отношение не е така агресивно, като твоето. Или имаш проблем с комуникацията?!
Последен проблем ми е непознати ьа мен, с какво и как са решили да живеят. Освен това, коментарът беше към този преди моя. Аз написах нещо, което може да помогне.

Хм, повечето тук нямат проблеми с тезИ мъже...




Леле.
Както обича да казва една моя близка - собственик на успешен бизнес - имам най-лошият шеф. Никога не ми дава отпуск, болничен не мога да взема, дори когато наистина съм много зле, не мога да закъснея, не мога да го излъжа, не мога да изклинча по никой начин.

За жените с деца е по-удобно, ако могат да си устроят собствен дом. Така който мъж се интересува от жената, си настройва начина на живот към нейния. Иначе реално жената с децата/детето се настройва към това, което иска мъжа - както в случая.

Има в бизнеса една техника, на която ѝ викат "5-те защо" (5 whys). Обикновено досега съм я взимал на подбив, но Вашият случай и недоумението защо питаме за работата е направо като за пример, илюстриращ техниката в наръчник. Да пробваме заедно, като аз ще помогна с първите няколко Защо:

Anabella100 има проблеми с партньора си (описва ги в тема в бг-мамма и търси съвет).

(1) Защо? (първо защо - защо има проблеми с партньора си) - Защото партньорът всяка вечер кани гости вкъщи
(2) Защо? (второ защо - защото всяка вечер кани гости вкъщи) - Защото са в родния малък град на партньора, където има много приятели, познати. Преди когато са били в големия, нероден град на партньора, не е имало такъв проблем.
(3) Защо? (трето защо - защо са в родния малък град на парнтьора) - Защото и двамата са напуснали работа едновременно, взели са 5 годишното детенце на авторката и с всичките си спестявания са отпрашили към малкия роден град, където са ремонтирали къщата-прогимназия и сега си "почиват малко".
(4) Защо (четвърто защо - защо изведнъж жена на 28 с дете на 5 и мъж на 44 решават да си напуснат едновременно работата, да се преместят в по-малък град и да си "почиват" по подобен мъчителен за авторката начин?) - Защото авторката иска да се "развива"!?!
(5) Защо (пето и последно защо) - защо изведнъж решихте да се "развивате" и къде точно в този сценарий виждате развитието спрямо предишната ситуация (синтезирам предишната ситуция по ваши думи:).....

Според 5те защо-та - отговорът на последното Защо е в основата на проблемите Ви Не е нужно да пишете отговора, можете на себе си "лично" да си отговорите. 



Иначе представете си, че Ви разкажа следната история - на 36 години съм, цял живот съм живял в София, работя от 11 години, преди това съм учил без прекъсване. Преди 2 месеца продадох апартамента си, купих си еднопосочен билет за Гана, където заживях под наем. Преди 1 месец срещнах момиче там и се ожених за нея. В момента живеем при техните и мислим за дете. Планирам да запиша висше бакалавър по културология в Ганайския свободен университет. Проблемът ми, заради който разказвам тази история, е че родителите на партньорката ми готвят много люто - боли ме коремът от една седмица, опитах се да им намекна, но това доведе до скандали. Вече избягвам всякакъв физически контакт и се чувствам отчаян, а езикът ми е постоянно изплезен от лютивина. Да продължа ли с това момиче, или да се откажа?

Какви върпоси бихте задали Вие? Като имате предвид, че не желая да навлизам в детайли за личния си живот, какво съм учил, какво съм работил и всичко описано по-горе мога да си го позволя, а защо съм го направил си е моя работа и не Ви засяга - да не би да ми завиждате, че мога да си го позволя? Споменах за Гана единствено във връзка с лютата им кухня, с която вероятно сте запозната. Не е проблемът в Гана, какво всички се хванахте за това, че съм бил отишъл в Гана?

Anabella100 защо не можеш да си изкъпеш детето в 7 а трябва да чакаш до 9-10ч.? Освен ако архитектурно не се налага да минаваш с детето през хола /или където слагате масата/ не виждам проблем да кажеш "отивам да си опрявям детето, т.к. си има режим". Като я приспиш може пак да се върнеш на масата, ако искаш. Направо непроумявам защо нарушаваш режима на собственото си дете, за да търпиш на чичака сбирките? Нали се сещаш, че колкото по-късно я изкъпеш, толко по-малко време й остава за почивка до сутринта. Дори и архитектурнно да се налага да минеш с детето през вечеринката - пак можеш, увиваш я добре в голяма хавлия и минаваш през стаята, на 2-рия, 3-тия път би следвало да им "светне", че в домът ви има малко дете и има режим, различен от механа.
Факта, че харчиш спестени пари от заплати и от продажба на имот за да си купонясвате няма да го коментирам, говори достатъчно само по себе си.
Може да ти се струва грубо мнението ми, но по-грубо е поведението ти спрямо детето - да я караш да чака всички да се сетят да си тръгнат и тогава едва да започвате да се приготвяте за сън. А дали на детето не му се спи - не те вълнува особено, важно е чичката да е доволен.

пп: казвам чичак не защото е много дърт на 44, а защото разликата ви е прекалено голяма.

Всички съветвате авторката да напусне "чичака" и да си намери по-свестен. Съвета е добър, но колко свободни и читави мъже има на пазара? Свободните са заети, нормално е. А колкото до разликата в годините им - ами не е проблем, ако наистина се обичат и уважават.  Статистиката познава семейства и двойки с много по-голяма разлика, но това не им пречи да си живеят нормално.

Авторката се дразни леко дори сега, когато с  мъжа си са свободни по цял ден заедно. Аз ако бих била с мъжа ми денонощно заедно и да не работим, Божеееее - няма да има по-щастлива от мен Това ми се вижда странно на мен...

А според теб бизнесът не е ли работа? Когато имаш бизнес, отговорностите са два пъти повече. Може физически да не си постоянно там, но си ангажиран с това, което се случва. Как може да сравняваш хората с бизнес с тези, които нищо не правят. Двете неща нямат абсолютно нищо общо.

Изобщо не мисля, че в България е насадено на хората, че непременно трябва да работят. Пълно е с хора, които по цял ден нищо не правят. И резултатът е, че или се чудят в коя кръчма да отидат, или изпадат в депресия, или си създават несъществуващи проблеми, или се изпокарват със семейството си за няма нищо и пр. Убедила съм се, че когато съзнанието и ежедневието на човек не са ангажирани с работа(било то на трудов договор или за себе си), психиката на човек се променя. А дали един човек ще има лукса да има повече свободно време заради собствен бизнес, това вече си зависи от него самия. Който както си го направи.

Ако днес съм цял ден с мъжа ми - супер. Но ако сме така от един месец и ще бъдем така още месеци наред... Ако да сме заедно означава да деградираме в някаква дупка, наречена "роден град" и единствените хора, които виждам, да са някакви селяндури, които не може да изгониш до късно вечер ... това е трагично.

Някой болен мозък по-нагоре коментира, че богатите не работели и си били супер. Само дето "работа" не е само да носиш торби цимент, за да може да си купиш хляб и кренвирши вечерта. Напротив. Работата, каквато и да е тя, те държи в крак с времето, развива те. Дори и най-богатите хора имат активен и динамичен живот, а не се навират в някоя дупка със салата, защото били богати. Такива точно насъскват поколението си, че да се работи е лошо, срамно и унизително и си гледат "децата" в къщи докато навършат 40 /поне/.

"Богатите не работят, имат си бизнес, който им носи доходи"?! Това за мен е абсолютно профанско мнение, породено от гледането на прекалено много турски сериали. Или може би индийски. Нещо ориенталско, ако ме разбирате ... и доста овехтяло.

мда, точно понеже и аз винаги работя, се чудя... 

За мен, профанско е да се твърди, че щом си в малък град и вечер ти идват приятели на гости, то задължително деградираш.
От известно време имам близък поглед върху хората в малък град и колкото да не ти се вярва, работят, имат си и частен бизнес, събират се и си поддържат приятелствата, че и пътуват по света.
И да, почти не съм видяла някой да рови в кофите с боклук за разлика от София, където на всеки 3 минути някой преравя.

И не, поне тези сравнително богати, които познавам, не са се посадили в центъра на града- всичките са се изнесли я по периферията, я в кварталите, бивши села до София.

Защо жената е обвинявана в мързел, затова че си е позволила да не работи няколко месеца, щом е преценила че има възможност, не ми побира ума?

А какво правиш? То в природата нищо не стои както си е вечно. Или се развива или деградира. Затворен със салатата на село, какво е? Когато връстниците ти си живеят и градят живота, когато придобиват нови умения, професии, хобита, а ти си затворена на село с чичо, как се нарича освен деградация?

И защо дъвчеш някакви общи приказки с клошарите в София и бизнесмените по кварталите, ние тук конкретни хора коментираме. Нито са бизнесмени, нито клошари. Какво "да ми се вярва" - то е написано, каквото и да е, сляпа ли си?

Въпросът не е в естествтото на професията й, нито в размера на заплата/спестена сума и възможността да си го позволиш.
Просто работата осмисля донякъде ежедневието и ако бездействаш по цял ден, проблемите стават все повече и повече, а иначе нямаш време да се самовзираш. Това е, никой не злобее, че не работи два три месеца, след като една немалка част са домакини, т.е. не работят постоянно.

Кой ти каза, че в малкия град никой не мърда и не се развива?
И защо се заблуждаваш, че в големия град всички са се скъсали от развитие?

Какво развитие е да се гърбиш в суперите по 12 часа?
Да преподаваш на абсолютно неконтрилируеми ученици?
Какво развитие е да висиш в офиса по 10 часа с куп дошли от малките градчета колеги, които се чудят как да те натопят, да стъпят отгоре ти и да заработят заветната сума за наем?
А в петък вечер, горди с анонимността си да се натряскат в някоя дискотека..........

Имаш ли идея колко жени на възрастта на авторката висят на вратовете на чичаците в София?