Да продължа ли, или да се откажа?

  • 16 518
  • 211
# 150
Не бе, ти не разбираш. Това много ги е сближило, друг е бил проблема Simple Smile
Виж целия пост
# 151
Не Simple Smile Работата вървеше екстра Simple Smile Но точно в силните финансови периоди хората много се променят. И той така изживя "пълна промяна" и нямаше повече как да продължим заедно. Първата криза ни беше и последна.
Виж целия пост
# 152
Вероятно на някои им действа по обратния начин. Аз накрая щях да полудея вече. И сестра ми не устиска. Така че тая работа със скачените съдове според мен не е много читава.
Виж целия пост
# 153
Да, по-добре е с отделни работи и според мен. Но ако има бизнес, който върви, грехота е единия да работи за други хора.

Иначе има ли да се разделят хората, ще стане, каквито и сметки за отделни и общи и работи да са си правили.
Виж целия пост
# 154
Бианка, разликата, обаче, е че когато имате бизнес, вие сте заедно, но ангажирани с работата си. Когато не работите, картинката е съвсем друга. Нямате работа и постепенно започвате да се дъвчете за какво ли не. Обръщате внимание на всякакви дреболии и недостатъци и се дразните. Тук пак опираме до ангажираност на съзнанието.

А по повод оставането без работа няколко месеца, замислете се, че хората с проблеми(къде незначителни, къде малко по-големи), са хора с твърде много свободно време. Семействата, които са амбициозни и работят много, водят децата напред назад, и изобщо ежедневието им е много ангажирано, нямат време да мислят за глупости, нито да се карат. Това е истината. Не че при тях не възникват никакви проблеми, но караници за глупости отсъстват. Аз лично имам много такива примери пред себе си.

Замислете се също за множеството деградирали българи, които под предтекст, че държавата е скапана и заплатите са ниски, отказват да работят. Резултатът е че, от чудене какво да правят по цял ден, се пропиват, крадат и т.н. Замислете се и за пенсионерите, които след пенсиониране често се депресират, че вече не ходят на работа. Нявсякъде около нас е пълно с най-различни примери, че работата влияе благотворно на човек.

Не ми е ясно защо под "работа" веднага си представяте работа в офис от сутрин до вечер с досадни колеги. Работата може да бъде най-разнообразна.
Виж целия пост
# 155
Аз пък се замислих, от какво толкова има да почива 28 годишен организъм. На тия години света можех да преобърна. Вече на 40 картинката е по друга.
Виж целия пост
# 156
Работата не е панацея и е жалко, ако живееш за да работиш и така да си уплътняваш времето.
Вярно е, че има хора които се депресират след пенсиониране, но също е вярно че има такива, които живеят втори живот- свободни да бъдат господари на времето си и желанията си.
Мисля си, че хората трябва да имат възможност да сменят работните си места, както и да не работят известно време, за да се огледат встрани от коловоза в който тъпчат.

Авторката това е направила и ще ѝ е от полза- така ще види дали може да бъде с този човек пълноценно.
Виж целия пост
# 157
Здравейте на всички! Снощи по настояване от моя страна си поговорихме за плановете ни за в бъдеще. По взаимно съгласие взехме решение до около средата на март месец да се върнем в града. Разбрах и причината поради която е взел това решение да се изместил тук - лична. Това до известна степен ме успокои и ме накара да започна да си правя някакви планове. Като за начало мисля да си поема миналогодишният ангажимент от април, който е освен приятен, също и доходоносен. Не съм съгласна с мненията, че хората от малките градове и села са деградирали (има и такива случаи разбира се). В последно време все повече хора, дори и млади предпочитат предимствата на малки населени места - спокойствие, свобода, по чист въздух. Да излезеш на двора сутрин и да установиш, че имаш пространство повече от 2м., колкото горе долу е един балкон - несравнимо. Факт е че няма работа за всички, но забелязвам, че много хора пътуват до града и може би им отнема същото време, колкото на тези, които примерно живеят в София и попадат ежедневно в засръстванията. Неоспорим факт е също, че преуспелите хора, бизнесмени и като зяло всички които могат да си го позволят живеят или в покрайнините на големият град или в близките села. Това е друга тема обаче. Всеки според личните си предпочитания. Аз примерно съм свикнала с големият град, затова може би ми липсва, след време може да променя предпочитанията си. За момента искам да продължа с този мъж, защото го обичам. Ако нещо започне да не ми изнася  след време винаги мога да си тръгна. Не сме първите, нито последните с голяма разлика, а има и много по фрапантни случаи от нашия. А до въпроса с гостите, ами ще стискам зъби. Не мога да му споделя, че приятелите с които е израсъл не ми допадат, след като той никога не го е казвал за моите.
Виж целия пост
# 158
Не би ли трябвало с един от най-близките си хора да можеш да споделиш всичко? И не би ли трябвало той да те разбере и малко поне да се съобрази?

Както и да е. Това на себе си ще го отговориш. Хубаво е, че сте провели разговор без да става разправия, както и че сте взели конкретно решение с конкретен срок. Успех ти желая.
Виж целия пост
# 159
Хубаво е, че сте се разбрали. Хубаво е, че проявяваш разбиране към него, мотивите и приятелите му. Хубаво би било и той да проявява разбиране и да е наясно, че когато имаш семейство - жена и дете - трябва да се съобразяваш и с други мотиви освен "личните".
Виж целия пост
# 160
Е, до март има няма два месеца. Ще стисне зъби щом са й такива разбиранията. Дано той си удържи на думата.
Виж целия пост
# 161
Аз пък се замислих, от какво толкова има да почива 28 годишен организъм. На тия години света можех да преобърна. Вече на 40 картинката е по друга.
Ами примерно започнах да работя на 17  лятната ваканция. Не бях принудена, просто ме беше срам постоянно да искам пари от родителите ми да дрехи, гримове и разни друбни нужди на едно младо момиче. След като завърших средното също работех лятото, после започнах да уча в университета, като също съчетавах с работа. Родих, бащата на детето ме заряза, преживях го тежко, но трябваше да работя, не можех да разчитам на парите от майчинството. Всички знаем какъв разход е едо дете. Не можех да искам от баща ми пари за памперси, дрехи, играчки, козметики, аз също имах нужда от доста неща, все пак бях млада, не можех да чакям да ми напълни и резервоара на колата. След бакалавъра записах и магистратура. Ходех на курс. Учех и езици, които в последствие ми се оказаха доста полезни. Грижех се и за детето. Изкарах много безсънни нощи преди всички изпити. Единственото време в което можех да го правя. Ходех и на работа, тази която реших да напусна. И сега имам възможността малко да отдъхна, да събера сили, защо не?
Виж целия пост
# 162
Здравейте на всички! Снощи по настояване от моя страна си поговорихме за плановете ни за в бъдеще. По взаимно съгласие взехме решение до около средата на март месец да се върнем в града. Разбрах и причината поради която е взел това решение да се изместил тук - лична. Това до известна степен ме успокои и ме накара да започна да си правя някакви планове. Като за начало мисля да си поема миналогодишният ангажимент от април, който е освен приятен, също и доходоносен.
Браво, най-сетне нещо градивно! Мисля, че това ще Ви реши известна част от проблемите.

Относно почерненото изречение - усещах, че нещо не ни казвате, но не мислех, че не ни го казвате, защото не знаете. Имайте предвид, че успешна връзка се гради най-вече чрез добра комуникация, нека Ви е обеца на ухото това - както комуникацията Ви тук беше непълноценна, очевидно и с него не комуникирате добре. Не е много адекватно когато някой свирне, че решил да се мести, да зарежета и работа и живот и да тръчкате подир него като кученце без дори да Ви осведоми за причините за все пак рязка промяна в начина на живот. За Вас не е правилно, но и за него не е добре - трудно ще запази уважението си към Вас по този начин. Човек на 44 може да има различни мотивации да го направи, вкл. и някоя екзистенциална криза може да го тресне на тази възраст. Но за човек на 28 е малко по-различно и ако променя така генерално живота си заради някого е редно поне да знае какви са причините за тази промяна! Така че опитайте се и занапред да комуникирате повече - не за гостите, наистина е по-добре да ги изтърпите 2 месеца, за да го обидите, но за съществените неща.


За живота на село като цяло съм съгласен, но не Ви отива много при положение, че с темата търсите съвет (и получихте хубави съвети) да поучавате другите Simple Smile Гледайте си гостите и връзката и предпоставките за възникването на споделените проблеми, защото тези предпоставки най-вероятно все още са там. Що се отнася до живота на село - по-хубаво е, по-чисто, прекрасно е да се живее в къща, стига човек да може да си го позволи финансово или наистина да е много работлив Simple Smile Къщата изисква повече поддръжка от апартамента и като чистене (значи без чистачка би идвало бая нанагорно) и като двор (без градинар си е загробване да има човек прилично дворче, пък запуснати дворове поне за мен са по-зле отколкото без хич). Селата и малките градове често са изоставени от Бога - на много места липсват каквито и да е доктори, дори там, където има, при по-сериозен проблем трябва да се пътува до най-близкия голям град, който ако не е София или Варна е много вероятно при малко по-сложен случай да трябва до някой от тези 2 града да се ходи. Освен ако няма някакъв мутроинтерес от това, дори снегопочистването и поддръжката на пътищата е трагедия. Отново ако човек няма шофьор, трябва половината му ден да преминава в каране на малкото дете насам натам (детска/училище, занимални, хобита), освен ако не е затворник вкъщи това малко дете. Обикновено има 2 кръчми на кръст и на 6тото ходене човек вече познава контингента там поименно. Така че животът не е лек, особено за някой свикнал на друг тип живот. За богатите - те си имат и шофьор (че и повече от един), и градинар, и един тон домашна прислуга. Но за обикновен човек да живее в малък град не е толкова лесно според мен, не случайно се обезлюдяват и/или циганизират все повече села и малки градове, пък населението се стича в големите, колкото и да са неприятни.

За възрастовата разлика - аз не виждам проблем с нея. Успех Ви желая! Simple Smile
Виж целия пост
# 163
Здравейте на всички! Снощи по настояване от моя страна си поговорихме за плановете ни за в бъдеще. По взаимно съгласие взехме решение до около средата на март месец да се върнем в града. Разбрах и причината поради която е взел това решение да се изместил тук - лична. Това до известна степен ме успокои и ме накара да започна да си правя някакви планове. Като за начало мисля да си поема миналогодишният ангажимент от април, който е освен приятен, също и доходоносен. Не съм съгласна с мненията, че хората от малките градове и села са деградирали (има и такива случаи разбира се). В последно време все повече хора, дори и млади предпочитат предимствата на малки населени места - спокойствие, свобода, по чист въздух. Да излезеш на двора сутрин и да установиш, че имаш пространство повече от 2м., колкото горе долу е един балкон - несравнимо. Факт е че няма работа за всички, но забелязвам, че много хора пътуват до града и може би им отнема същото време, колкото на тези, които примерно живеят в София и попадат ежедневно в засръстванията. Неоспорим факт е също, че преуспелите хора, бизнесмени и като зяло всички които могат да си го позволят живеят или в покрайнините на големият град или в близките села. Това е друга тема обаче. Всеки според личните си предпочитания. Аз примерно съм свикнала с големият град, затова може би ми липсва, след време може да променя предпочитанията си. За момента искам да продължа с този мъж, защото го обичам. Ако нещо започне да не ми изнася  след време винаги мога да си тръгна. Не сме първите, нито последните с голяма разлика, а има и много по фрапантни случаи от нашия. А до въпроса с гостите, ами ще стискам зъби. Не мога да му споделя, че приятелите с които е израсъл не ми допадат, след като той никога не го е казвал за моите.

Айде, със здраве. Пък ако нещо стане пак март-април, отвори нова тема. Ние ще сме тук!
Виж целия пост
# 164
Ще я дебнеш да ти падне нещо по-младо ли хаахха
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия