Да продължа ли, или да се откажа?

От години съм читателка във форумът и до сега винаги съм откривала информация за нещата които ме интересуват. Реших да си направя най-накрая регистрация и да помоля за съвети, за положението в което изпаднах. На 28 години съм и имам дъщеря на 5, с бащата на която сме разделени още от раждането и. Гледах я с помощта на моите родители при които живях, до момента, в който не се запознах с мъж, 16 години по - възрастен от мен и в който в последствие се влюбих. Дори аз бях човекът, който направи първата крачка. Годините му изобщо не му личат, дори докато не видях личната му карта не вярвах, че е на толкова. С времето заживях при него в град който не му е роден, но има жилище там. Бяхме щастливи, излизахме, забавлявахме се, ходехме напред назад, имахме някакъв кръг от приятели, в който се чувствах добре, докато един слънчев ден той не реши да се изместим в къщата му в родният му град. Изобщо не ми се искаше, но се съгласих в крайна сметка. В началото се чувствах добре, направихме ремонт, подредихме, изчистихме. Обаче след като всичките му приятели разбраха, че се е върнал в града се започна с моят кошмар. Всяка вечер има някой вкъщи, или ние сме някъде на гости. Не можем да останем за секунда сами и на спокойствие и ей така да си лежим пред телевизора вечер. Без значение дали сме у нас или някъде, приятелите му са горе долу на неговата възраст, с други разбирания и като цяло аз цяла вечер не обелвам и дума. Започна да не се съобразява с мен, какво аз искам, дали искам нещо, дори на рожденият ми ден си покани негови приятели вкъщи, а ми беше обещал да ме води на ресторант. Опитвам се понякога да възразя, но започват караници и сърдения. Дори когато говоря по дълго с някоя приятелка по телефона ми прави забележки, без да осъзнае, че това е единственият начин, по - който аз имам контакт с хора, с които имам какво да говоря. Постепенно започнах да се затварям в себе си, не общувам с никого физически, освен с него и дъщеря ми, не излизам никъде, никъде не ми се ходи. Стоя си затворена вкъщи и се питам до кога така. Не работя, той също, което допълнително усложнява нещата може би. Колкото и да го обичам в последно време все по често си задавам въпроса да продължа ли с него, да зарежа ли всичко което изградихме до момента? Разликата във възрастта с времето ще се усеща ли още повече? Успокоявам се с факта, че има и доста сполучливи такива. Дали не може да свикне още, че има жена до себе си? Не мога да споделя с никога това което ме измъчва, затова излях душата си тук и много ще съм ви благодарна да ме посъветвате как мога да постъпя, или как вие бихте постъпили, ако бяхте в моето положение. Надявам се да сте разбрали мисълта ми. Благодаря предварително.