Да продължа ли, или да се откажа?

  • 16 518
  • 211
# 180
Здравейте на всички!
Скрит текст:
Снощи по настояване от моя страна си поговорихме за плановете ни за в бъдеще. По взаимно съгласие взехме решение до около средата на март месец да се върнем в града.
Разбрах и причината поради която е взел това решение да се изместил тук - лична.
Скрит текст:
Това до известна степен ме успокои и ме накара да започна да си правя някакви планове. Като за начало мисля да си поема миналогодишният ангажимент от април, който е освен приятен, също и доходоносен. Не съм съгласна с мненията, че хората от малките градове и села са деградирали (има и такива случаи разбира се). В последно време все повече хора, дори и млади предпочитат предимствата на малки населени места - спокойствие, свобода, по чист въздух. Да излезеш на двора сутрин и да установиш, че имаш пространство повече от 2м., колкото горе долу е един балкон - несравнимо. Факт е че няма работа за всички, но забелязвам, че много хора пътуват до града и може би им отнема същото време, колкото на тези, които примерно живеят в София и попадат ежедневно в засръстванията. Неоспорим факт е също, че преуспелите хора, бизнесмени и като зяло всички които могат да си го позволят живеят или в покрайнините на големият град или в близките села. Това е друга тема обаче. Всеки според личните си предпочитания. Аз примерно съм свикнала с големият град, затова може би ми липсва, след време може да променя предпочитанията си. За момента искам да продължа с този мъж, защото го обичам. Ако нещо започне да не ми изнася  след време винаги мога да си тръгна. Не сме първите, нито последните с голяма разлика, а има и много по фрапантни случаи от нашия. А до въпроса с гостите, ами ще стискам зъби. Не мога да му споделя, че приятелите с които е израсъл не ми допадат, след като той никога не го е казвал за моите.
Т.е., от три години живеете заедно, той ви "вдига и ви мести" в друг град, ти тръгваш, но до момента не си знаела защо?

[
Скрит текст:
quote author=Amour* link=topic=1014786.msg36166251#msg36166251 date=1516703922]
Здравейте мили дами!
Скрит текст:
От години съм читателка във форумът и до сега винаги съм откривала информация за нещата които ме интересуват. Реших да си направя най-накрая регистрация и да помоля за съвети, за положението в което изпаднах. На 28 години съм и имам дъщеря на 5, с бащата на която сме разделени още от раждането и. Гледах я с помощта на моите родители при които живях, до момента, в който не се запознах с мъж, 16 години по - възрастен от мен и в който в последствие се влюбих. Дори аз бях човекът, който направи първата крачка. Годините му изобщо не му личат, дори докато не видях личната му карта не вярвах, че е на толкова. С времето заживях при него в град който не му е роден, но има жилище там. Бяхме щастливи, излизахме, забавлявахме се, ходехме напред назад, имахме някакъв кръг от приятели, в който се чувствах добре, докато един слънчев ден той не реши да се изместим в къщата му в родният му град. Изобщо не ми се искаше, но се съгласих в крайна сметка. В началото се чувствах добре, направихме ремонт, подредихме, изчистихме. Обаче след като всичките му приятели разбраха, че се е върнал в града се започна с моят кошмар. Всяка вечер има някой вкъщи, или ние сме някъде на гости. Не можем да останем за секунда сами и на спокойствие и ей така да си лежим пред телевизора вечер. Без значение дали сме у нас или някъде, приятелите му са горе долу на неговата възраст, с други разбирания и като цяло аз цяла вечер не обелвам и дума. Започна да не се съобразява с мен, какво аз искам, дали искам нещо, дори на рожденият ми ден си покани негови приятели вкъщи, а ми беше обещал да ме води на ресторант. Опитвам се понякога да възразя, но започват караници и сърдения. Дори когато говоря по дълго с някоя приятелка по телефона ми прави забележки, без да осъзнае, че това е единственият начин, по - който аз имам контакт с хора, с които имам какво да говоря. Постепенно започнах да се затварям в себе си, не общувам с никого физически, освен с него и дъщеря ми, не излизам никъде, никъде не ми се ходи. Стоя си затворена вкъщи и се питам до кога така. Не работя, той също, което допълнително усложнява нещата може би. Колкото и да го обичам в последно време все по често си задавам въпроса да продължа ли с него, да зарежа ли всичко което изградихме до момента? Разликата във възрастта с времето ще се усеща ли още повече? Успокоявам се с факта, че има и доста сполучливи такива. Дали не може да свикне още, че има жена до себе си? Не мога да споделя с никога това което ме измъчва, затова излях душата си тук и много ще съм ви благодарна да ме посъветвате как мога да постъпя, или как вие бихте постъпили, ако бяхте в моето положение. Надявам се да сте разбрали мисълта ми. Благодаря предварително.
Пиша с уточнението, че не съм чела темата....
Какво точно сте изградили?Просто живеете заедно.
А какво "видях" аз в твоя пост:
един дрЪт инфантил, неспособен на отговорност
една заблудена жена, сгрешила в избора си на мъж.за втори път
Дали да продължиш?
Едва ли тук ще намериш отговорите...
Лично аз, от такъв мъж бих бягала като дявол от тамян.

отивам да прочета темата...
[/spoiler]
Прочети темата. Simple Smile
[/quote]


Прочетох я.
И се уверих, че първоначалното ми впечатление е вярно....
Имаме един дрЪт инфантил.И една объркана, заблудена жена, направила за втори път грешен избор.
Обаче, и едно друго противоречие "видях"....от една страна-уж умна, мислеща, интелигентна и образована жена, от друга-глупава, лесно податлива на влияния, хаотична и оставяща се на теченията на живота жена.
Т.е., тя описва себе си като първото, а в живота действа като второто.
И, въпреки многото ми години, ума ми не го побира как двете страни се съвместяват в един човек....
На думи детето й е важно, на действия-то е последна дупка на кавала.
Има "нещо гнило в Дания"...невидимо на пръв поглед.

А, и още:детето е на 5 години, а говори за него, все едно е 5 месечно бебе...да го къпе/процедури по къпане, приспиване....две деца отгледах, на 5 и двамата вече се къпеха сами, лягаха сами, заспиваха сами....изключая приказките, които си искаха понякога.Странно ми е за голямо дете да се говори като за бебе.

Виж целия пост
# 181
Страх от опълчване срещу по-възрастния. Като е по-възрастен не й ли го натяква, аджеба? Аз за това не ги разбирам тия връзки с толкова разлика в годините...

Задължително ли е, като е по-възрастен, да я е страх от него? И задължително ли е, като мъжът е по-голям, да е някакъв доминиращ тормозител и да натяква за възрастта си? Напротив. Една такава връзка може да бъде много хармонична.

При авторката, страхът по-скоро може да се дължи, че са изцяло на негова територия или просто не иска да влизат в конфликт. То е по-скоро до характер, не до възраст.
Виж целия пост
# 182
Ай ся, петгодишно не може само да се изкъпе.
Виж целия пост
# 183
Аз не разбирам какво значи "негова територия". Все едно всички, които живеят в града на половинката и в негово жилище не смеят да му/ѝ гъкнат, щот са на чуждо място? Дори и обикновени съквартиранти да сте, пак се иска уважение и съобразяване с другия.
Виж целия пост
# 184
Да, но в случая той се чувства ОК да си кани приятелите всеки ден. Ако бяха в жилище на жената, дали щеше да е същото? Не са женени все пак, не им е семеен дом.
Виж целия пост
# 185
Когато сте съквартиранти, то тогава делите нещо, за което двамата давате наем примерно, но в крайна сметка договора е на името на единия най-често.
Ако жилището е на единия от двамата, тогава това е "негова територия", ти не можеш да му кажеш в един момент "ще те помоля да се изнесеш", ако живеш в неговото жилище. Това е тънкия момент Simple Smile
И да, едно е да каниш приятели в твоя апартамент и друго е да ги каниш в апартамента на гаджето ти Simple Smile
Виж целия пост
# 186
Вероятно не, но пак опираме до уважение към и съобразяване с партньора. Все пак, това, че жилището по документи е твое, не значи, че е ОК да причиняваш системен дискомфорт на останалите живеещи в него. Все пак той е поканил авторката и детето ѝ със себе си, не са му се натресли те от нищото, че да се чуди как да ги изгони.  
Виж целия пост
# 187
Ако тя го обича, ще го приеме такъв, какъвто е Simple Smile
И хубаво ли е единия да ограничава другия от неща, които му носят радост?
Все пак не става дума за здрави купони с алкохол и дънене на чалга. Кани си човека приятели да се виждат на салата и питиета. Той си ги гощава и т.н. Нея не я натоварва с нищо, освен, че не може да си изкъпе по някаква причина детето, все едно те в банята пият или пък тя го къпе в хола знам ли...
Аз не виждам, как хората ще ти пречат да си изкъпеш детето. Нали не е само една стая това жилище Simple Smile
Виж целия пост
# 188
По същата логика и той ако я обича, ще се съобрази с желанието й да разреди събиранията. Подобни постоянни сбирки натоварват и още как - най-малкото домът ти заприличва на хан и човек не може да се отпусне и почувства като у дома си. А когато има малко дете, то си има режим. Да тръгне да го къпе, докато все още има гости, за някои би означавало, че е невъзпитана или иска да ги изгони.
Виж целия пост
# 189
А тя защото не иска да ги изгони ли какво? Simple Smile
Виж целия пост
# 190
А тя защото не иска да ги изгони ли какво? Simple Smile

Да, нещо такова е - сърби ме, боли ме, драго ми е. Дразнят я гостите, но нито споделя с любовника си, нито иска те да я сметнат за невъзпитана.
Виж целия пост
# 191
Странно е родител да не знае какъв е режима на дете. Май пропуснахте, че в картинката има и друго дете- синът му.
Виж целия пост
# 192
Според мен би следвало да се съобразява не само с жената, но и с детето. Чак ми е чудно кога успяват да му обърнат внимание при толкова гостувания. И не само битово - за къпане, спане и т.н., ами чисто да си пообщуват с него. Моята дъщеря е на 4 и си търси качествено общуване с родителските тела всяка вечер след детската. Даже се е научила да ни пита "как беше на работа" и очаква да ѝ разказваме, както и ние да я разпитваме, да играем, да ѝ почетем книжка...
Виж целия пост
# 193
Той не се къпе в този разказ. И едва ли живее с тях.
Виж целия пост
# 194
Едва ли иска да ги изгони. Ако събиранията не бяха толкова чести без оглед на отношенията между двамата и детето, едва ли е щяло да се стигне до недоволство и темата нямаше да я има. Нормално е да има събирания, но съгласувани от двамата и не всеки ден.
Що се отнася до споделянето с него - мисля, че тя писа, че на опитите й да говорят той реагира остро.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия