По някога ме е страх, че ще дойде време, когато и аз може да попадна в същата позиция. Приятелят ми има момиченце, което е вече на 4г. От 2г. съм с него. Малката живее при майка си, но почти всяка седмица е при нас 3-4дни. Аз много я обичам и ме плаши фактът, че след време, когато навлезе в тази особена възраст на отрицание ще ме намрази. В себе си съм сигурна, че винаги ще я обичам ( това не значи, че няма да съм наранявана и да ми е мъчно понякога, но трябва да го преодолявам, като знам колко буйна съм била и аз на тази възраст) 
. Разбирам я Жижка (явно я приема като съперница, а и детето сигурно го усеща и се опитва да се увери, че въпреки всичко има власт над баща си т.е. , че баща и я обича.
Виж целия пост
. Разбирам я Жижка (явно я приема като съперница, а и детето сигурно го усеща и се опитва да се увери, че въпреки всичко има власт над баща си т.е. , че баща и я обича. 
