Вай бе, феновете се увеличават 
Виж целия пост
♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 65
- Публикувана: 25 ян. 2018, 08:42 ч.
- Последно мнение: 11 фев. 2018, 13:58 ч.
# 106
27 ян. 2018, 20:56 ч.
На нас пък са ни любопитни вашите мнения, ние вече сме си изписали писанките
Добре дошла и на теб
Виж целия пост
Хайде и аз да се престраша, всичко съм изчела и изгледала, в час съм със събитията и са ми интересни мненията Ви като на хора, които ги следите от самото начало.
На нас пък са ни любопитни вашите мнения, ние вече сме си изписали писанките
Добре дошла и на теб
# 107
27 ян. 2018, 20:59 ч.
Джанъм, твоята Каро сама може да побърка Йомер повече, отколкото моите близнаци, взети заедно 
Виж целия пост
# 108
27 ян. 2018, 21:06 ч.
Джанъм 
, на Йомер Ипликичи май батериите му дадоха на късо, но за сметка на това Дафа е на вълна " Девет седмици и половина"
И недей така, Ада и Берк са 2: 1 и има още да се разгръщат като характери, а Каро е самостоятелна единица със собствен стил на поведение и опознаване на света и да, за нея само един мъж е важен, а мама си е само мама.
Виж целия пост
, на Йомер Ипликичи май батериите му дадоха на късо, но за сметка на това Дафа е на вълна " Девет седмици и половина" И недей така, Ада и Берк са 2: 1 и има още да се разгръщат като характери, а Каро е самостоятелна единица със собствен стил на поведение и опознаване на света и да, за нея само един мъж е важен, а мама си е само мама.
# 109
27 ян. 2018, 21:14 ч.
Джанъм това е моя начин да избягам от реалността, за последствията за Йомер и Дафа не отговарям
Каро е предостатъчна на милите си родители Ако обче след нея се появят Ада и Берк при тебе, хич не ми се мисли що за идилия семейна ще цари в дом Ипликчи 
Виж целия пост
това е моя начин да избягам от реалността, за последствията за Йомер и Дафа не отговарям Каро е предостатъчна на милите си родители
Ако обче след нея се появят Ада и Берк при тебе, хич не ми се мисли що за идилия семейна ще цари в дом Ипликчи 
# 110
27 ян. 2018, 21:18 ч.
метнах мокрото Гупсе да го целува за Добро утро и много бързо се съвзе.
Мокрото Гупсе и Йомер Великолепни рано сутрин
Славе, страхотно го описваш, само като си го помисля и не мога се спра да се хиля
Виж целия пост
метнах мокрото Гупсе да го целува за Добро утро и много бързо се съвзе.
Мокрото Гупсе и Йомер Великолепни рано сутрин
Славе, страхотно го описваш, само като си го помисля и не мога се спра да се хиля
# 111
27 ян. 2018, 21:24 ч.
метнах мокрото Гупсе да го целува за Добро утро и много бързо се съвзе.
Мокрото Гупсе и Йомер Великолепни рано сутрин
Славе, страхотно го описваш, само като си го помисля и не мога се спра да се хиля
Диди, всяко изречение ми е като картина в главата, толкова живо си ги представям, особено на места на които съм била
А Темпи, аз за разлика от теб не бързам да увеличавам популацията Ипликчи, Каро им стига...пък и хич не съм фен на малката разлика м/у децата
Виж целия пост
метнах мокрото Гупсе да го целува за Добро утро и много бързо се съвзе.
Мокрото Гупсе и Йомер Великолепни рано сутрин
Славе, страхотно го описваш, само като си го помисля и не мога се спра да се хиля
Диди, всяко изречение ми е като картина в главата, толкова живо си ги представям, особено на места на които съм била
А Темпи, аз за разлика от теб не бързам да увеличавам популацията Ипликчи, Каро им стига...пък и хич не съм фен на малката разлика м/у децата
# 112
27 ян. 2018, 21:25 ч.
Моята любимка Каро Ипликчи се върнала 
Ето Емре Юсуф приготви тати Омер за беличките на Каро
Виж целия пост
Скрит текст:
Старата история
Част Първа
Седя и си мисля откъде да започна... Нали помните, че с тати останахме дами във вилата, защото мама се наложи да замине за Истанбул по неотложни причини, а после се оказа, че ще остане още и така, баща и дъщеря се оказахме сами и щастливи / за тати не знам/ на остров Наксос. След последната ни бърза разходка, така да се каже служебно с родителя дойде и следващия ден в който да се видим кое къде е.
Рано сутринта е, даже много рано, родителя първо ме погледна с едно око, после са направи на дълбоко заспал, но като му метнах мокрото Гупсе да го целува за Добро утро и много бързо се съвзе. И като ме докопа и започна да ме гъдилка по вратлето и да ми барбалеска по томбачето, а аз така силно се смях, та чак започнах да хълцам и май уплаших тати...малко... И после с думите:
- Каро, хайде в банята, че от памперса ти се носи не особено приятно ухание, - ми развали удоволствието. Като ни се го сменил баща ми на какво очакваш да ухае, на поле с рози и теменужки ли?
След първата вана за деня, се обади мама. Толкова дълго говориха с тати и се обясняваха / предполагам са обсъждали мен и кой на кого колко много липсва и разни такива/, мама се сети , че и дъщеря и е тука и поиска да говори с мен. Тати ми подаде телефона си и там видях мама! Че тя нали уж беше при леля Есра, кога се е преместила да живее там и не е ли тясно там? Погледнах зад телефона, но и там я няма или поне не се вижда нищо от нея. През цялото време нещо ми говореше, но кой ли слуша, за мен бе по важно да разбера как се е озовала там.
- Мами???
- Ай миличката ми, как сладко казваш " мами"- Кво? А как трябва да ти казвам бе мамо?- Слушаш ли тати?- Тц, ама той не е паника като теб.- На мама красавицата, единствената ми, как само ми липсваш? - Добре.- Но леля Есра още не има нужда от мен, миличка...- А аз от тати, че вече съм гладна.- Каро... Каро, дай целувка на мама.- На ти, мляс. Опс, как олигавих телефона на тати...А, мама изчезна?!
- Каро, защо натисна там?- Че, откъде да знам.- Нали няма да плачеш сега за мама? - Мечтай си.Хайде обличай ме, че вече започна да ме боли коремчето. Не ме бърка и по голо дупе да ям, да знаеш, но някак си не е възпитано, тате. Така че и ти си обуй гащи, защото така по хавлия не е добре...Дали да не я дръпна?- Каро, не си и го помисляй!- Добре бе.- Отивам да се облека, а ти не мърдай от спалнята, ясно ли е?- Не, усмивка...
Ама и аз докато помисля къде да се скрия и;
- Къде е малката Каро? Нали я оставих тук? Зайче, да знаеш едно рошаво момиченце къде е? А тук май има нещо? Ето къде е малката палавница! Не се смей... Каро, не ме дърпай така за брадата...Хайде вече да те обличаме. Засега пелена и блузка ти стигат, че докато закусиш ще имаш каша и зад ушите си....
Вече съм закусила, тати си е изпил кафето. Всъщност той ми изяде кашата, а аз яйцето и филийката...Ако можеше някой да види ненадминатия Йомер Ипликчи как яде овесена каша с банан от купичка със лилаво слонче и жълти цветя, с най ценното си нещо в скута да и дава парченце яйце и хляб не знам как би се почувствал. Всъщност аз бях ок така. Само сока от моркови нещо ми се опря, но на тати дънките много го харесаха и така синьо и морковено петно много е шик. Тати дали ме видя?
- Хайде миличка, да те вкараме в ред, нали днес е ден за разходка. Няколко минути по късно и удивително послушание от моя страна...
..................
Според тати съм много шик, със светлосиня много широка рокля и без гащи с къдри, че е много горещо и един от шедьоврите на синьор Ипликчи, жълти сандали създадени специално за мен, а и да не забравя имам си вече едно опашле за да не ми се поти вратлето. Нещо на тати двете опашлета не му се получават перфектни, защото аз си се въртя много, ами така де тогава откривам най интересните неща в стаята, а при Йомер Ипликчи неперрфектни неща няма, аз съм пример за това...Каро май се пооля...Така:
- Каро, май е по добре нещата ти да ги сложим в раница- Що бе тате, бебешката чанта не ти ходи на стайлинга ли?- Така ръцете ми ще са свободни, защото нямам намерение да вземам количката със себе си.- Драма!!!- Ти нали вече си голямо момиче и ще вървиш?- Да не си нещо паднал на главата си бе тате, в тази жега ще се изморя бързо да знаеш и няма да мога да вървя. Казах...- Шишето ти с вода, дрехи за преобличане, мокри кърпи, пелени, за всеки случай, шапката... и лъжичкатати ли да взема...добре , да я сложим в калъфчето...така...друго...- Вземи си и ти дрехи за преобличане , тате, защото аз отговорност не поемам за последвали събития.- А да, една тениска и за мен. Ето ти зайчето, като гледам прилича на корабокрушенец вече.- Ами като е в моите ръце, на какво да прилича на принцеса ли, нали затова е проскубаното Гюпсе, но ти още не си запознал с него.
След кратко пътуване из завъртяния, тесен път , през което очите ми се събраха в една точка от страх да не паднем някъде вече се намираме на пристанището на главния град на острова на който се намираме.
И да, тати се суети нещо около колата си, а аз стоя до него в очакване да ме вземе и така съм си стиснала зайчето, че оцелялото му око почти е паднало и ако баща ми мислиш да ми слагаш тази жълта купа на главата наречена шапка много се лъжеш, нито е толкова силно Слънцето, пък и ще ме загрозява.
- Хайде Каро, да вървим.- Е добре, щом прибра шапката, ще повървя малко, ей там до онази кофа. По моя преценка 10 метра, май ми стигат. Тате, ти какво имаш на блузата си? - Каро, защо спираш постоянно? - Ами как да разбера каква картинка имаш там. - Добре, не се сърди. По добре ми покажи какво искаш да видиш?
- Там...Тати...Ууууу...Аммм...
- А, видяла си щампата. Това миличка е мече панда, което яде морков. Я кажи мече. Ме-че...
- Мама.
- Не мама, Каро, ме-че.
- Тати...- усмивкааа.
- Май с теб няма да се разберем. Хайде, ела да те взема. И без това има много хора по централната улица.- Най после нещо умно да кажеш , тате.
Вървим си ние така, бавно и спокойно посред тълпата хора. Аз си гледам шарениите изнесени пред магазинчетата и се опитвам да обясня на родителя какво ме е впечатлило и го гушкам силно, защото така ми е по удобно и сигурно. Ето там има нещо което не знам какво е и показвам на тати, а той ми казва, че това са яхти. А там пък има нещо, което мирише странно. Хм, това пък било октопод, който се суши или чака да бъде сготвен. Интересно какъв ли вкус има! Изглежда гадно. А там пък едни други пият кафе, седят по пейките на сянка и има всякакви хора. И уж много хора, а имам чувството, че гледат само нас. Ето, там онези двете с късите гащи. Не знаят ли, че не е възпитано така да се гледа някой и да се говори за него. Друга пък ми се усмихва. Трета така е зяпнала, май тати гледа, че сладоледа и падна на земята.
А аз ставам все по мрачна и сърдита и май ще започна да плача...Тц, за сега само ще си подложа долната устничка и ще гледам сърдито. Ааа тати какво се е загледал там? Ау, колко много шишета има тук!
- Каро, хайде да влезем в този магазин. Г-жа Деспина беше казала, че тук продават най хубавия ликьор от смокини и има сушено помело. И стой мирна. Нали се разбрахме. Щом кимаш значи си разбрала.- Разбрах, не виждаш ли там онази кака дето продава как ти се усмихва, сякаш иска да те хапне. Тате, теб защото те харесват жените? Сега мама като не е с нас, аз трябва да те пазя, нали? И вие защо си говорите така неразбрано? Дали да не привлека вниманието си към себе си? Май гледате нещо много съсредоточено...Това там в пакетчетата нали няма да се счупи? - Каролин?!
- Падна!!!
- Само ли падна, Каро? - Усмивка. Така е, да се сетите за мен. И защо нищо не разбрах като си говорите, тате? Хайде казвай възпитано чао и да си ходим, че нещо и крачето ми се заиграва вече, а тук има много неща за чупене. Там какво си купил?- Кажи чао на тази красива госпожица, миличка! - Няма! Само ще и... Забравих, че не е възпитано да се плезиш, тате. Хайде махнах и с ръка, стига и толкова. Ауу, тук има и огледало. Я се спри за малко. - Каро, какво пък има сега? Да, забравих, че кокетството ти е вродено- Кво?- Искаш да се видиш в огледалото? - Да кажа браво, че позна ли?- Да наистина си много красива. Добре, сега ще се изкачим по тези стъпала и там е стария пазар с тесните улички и колоритните магазничета и работилници и Слънцето не пече толкова силно. Ако имаме късмет, ще те запозная с
някого.- Нали не е с жена, защото ще кажа вече на мама, тате.
Не че нещо видях, от колорита, който тати ми описа, защото след няколко крачки се озовахме пред едно
ателие, с толкова много шарени камъчета в него, че чак зяпнах и спрях да гледам сърдито. Там един човек с гръб към нас се обясняваше на някого по телефона си.
- Братле! Уста Юнал!- тук май ще става интересно. Я Каро се съсредоточи.Я този най после се обърна, а тати колко е развълнуван само.
Вай бе, на този му висна долната устна като на Ниханче когато види нещо странно и как само се опули.
- Йомер Ипликчи?!
- Света е малък, нали?
- Наистина е малък. Ти си последния човек, който бих видял тук, Йомер Ипликчи. При това в компанията на една малка дама.- Това за мен ли се отнася? Ами мерси? Още комплименти очаквам да си знаеш, там как се казваше.- Само не ми казвай, че си станал баща?
- Да, това е Каро, най голямата ми любов. - Айде и мляс. Знам, че ме обичаш бе тате, ами мама?
- Праволинейния Йомер. Вече е дошло ред да стане и баща. Нали не е от сурогатна майка? Не виждам да има някой друг с теб? - Какво каза този , тате? Каква мама?
- Не, не. Ожених се, но жена ми се върна в Истанбул. И сега сме двамата с Каролин Дениз. Нали, миличка.
- Ех братле, колко време мина. 10 години или не, 5. Здравей, малка чаровнице. Аз съм чичо Юнал, много стар приятел на баща ти. Още от колежа. Наистина каква изненада. Самия Йомер Ипликчи.
Е добре, де разбрах кой си. За мен повече няма ли да питаш?[/color]
Старата история
Скрит текст:
Казват, че човек когато остарява започва и да забравя. Май така се случва и с мен. Забравих, че щях да ви водя на пазар, след като тати обра погледите на онези мами заблудени и лели незадоволени, както се пееше в една песен...или леля Ниханче го бе изкоментирала....Аз сега пременена с подобаващ тоалет, а тати със смешна тениска, настанена в количката си, която като с магия се появи от багажника на малката ни кола. Малко бях недоволна и метнах безухото Гюпсе на паркинга, но тати не го видя и си продължи напред да ме тика и аз така се възмутих от неговото безхаберие, че хората наоколо се обърнаха да видят какво става и родителя заедно с тях. Ох, бе тате!!! Както и да е, сега зайчето е в мен, стиснато за гушката, а на мен ми иде да сстисна тати задето му причини такова нещо, затова пък все още е клекнал до мен и се опитва да ми обърше безуспешно нослето...Яяя тези там защо зяпат така родителя? Какво има там отзад? Да не му е поникнала опашка? Я се дръпни бе тате да видя и аз:
- Каро, не се върти! - А ти пък се обърни!- Сега какво пък?- Как да ти кажа?!? Тези там ти гледат дупето май?- Каро, не сочи така с пръстче, не е възпитано!- А възпитано ли е да те оглеждат така? Ще кажа на мама, пък! - Добре, вземай си зайчето, ще оствя количката ти, явно няма да мирясаш. – Е нямах това в предвид, но добре...Ще ме носиш пък тогава.- Защо протягаш ръце? - Да ти покажа Луната и звездите.- Да те нося!- Най после стопли. Така ще гледат мен, а не теб. Тате защо мама никой не я гледа така, когато е с мен? Мъжки ви работи!
Оказа се, че за да стигнем до този пазар трябша да се мине през едни малки, криви и тесни улички. На мен не ми беше трудно, а г-н Ипликчи си направи фитнеса за деня.
По скоро мен ме впечатлиха малките, шарени магазинчета и едни усмихнати какички, които седяха понякога пред тях и се опитваха да ме закачат или заговорят, но аз ги гледах лошо в знак на солидарност към мама и възмущение към тати, защото той говореше понякога с тях, но аз пак нищо не разбирах. Дано Гюпсето да е разбрало нещо, че после и на мен да ми разкаже. Но за разходката и неочакваното откритие на тати ще ви разкажа следващия път. Мен най ме впечатлиха дебелите котки излегнати по разни стълбища и саксии с цветя и как исках да ги милвам и мачкам, но кой ще ти даде. Всъщност оказах се много послушна, само малко помрънках, защото усещах, че коремчето ми започна да протестира. И зайчето има само едно ухо и май е мръсно много. Няма да стане да си хапна от него. А на тати рамото?
- Каро, защо ме хапиш? - Не знам. - Ето, стигнахме пазара. - Най после, че взе да ми става топло на памперса от това носене.
Мдаа, първо тати взе зехтин от едно малко магазинче. А на мен така хубаво ми подмириса на топлия хляб, който се виждаше там, че започнах да си мляска на сухо и да показвам на тати, че там има ммм вкусно:
- Миличка, какво ти стана?- А нищо, пробвам дали са ми поникнали всичките зъби. Гладна съм, не разбра ли? А там има храна. Там! Добре, че бабето , което продава се сети и ми откъсна един къс и за ужас на тати го поля със зехтин. До къде я докара един Ипликчи, дъщеря ,му да си проси храна. Че гладен не се стои! Ако знаете, колко е вкусно! И как сладко сладко си го натъпках в устата и започнах да се давя. Май не направих добре? Защото настана една шумотевица, събраха се хора, тати се наложи да бръкне в устичката ми за да извади топчето хляб. А дали ръцете му бяха чисти? Опс, май се омазах със зехтина и тати също. Някой гледа ли ме! Ще се обърша в това крайче на блузата му и без това не ми харесва вече. Ох, честно да си кажа и аз се уплаших малко. Сега да пусна и някоя сълза и драмата ще е пълна. -Каро, искаш ли вода? Ето ти чашата. Така е по добре нали? Щом кимаш значи си ок.- А? На ти чашата и как не се стих, че чантата с моите джунджурии е в теб. Нали уж я беше забравил? Тате, не е хубаво да се лъже!
След този малък етюд, си продължихме с пазара. Малко плодове и зеленчуци , нищо особено, но тати ми обеща утре да ме доведе на разходка. Прибрахме се малко по късно във вилата. Естествено, че първото, което родителя направи е да ми стопли супа и да ме нахрани, защото май не му хареса моята песен за гладната Каро, била като монотонно мрънкане. ??? Ако ти кажа, че беше така, какво ще стане? После се къпахме и двамата, по скоро първо мен, а после стоях за няколко минути затворена в кошарата за игра. Не, че ми беше скучно, но тъй като тати хич не може да пее, реших аз да му попея, а той така бързо пристигна, защото си помислел, че плача. Що? Е нямам нежния глас на мама, но поне пея вярно. Като казах мама, тя се обади да пита как сме и дали малката и принцеса слуша и, е много и е мъчно за нас. но сега леля Есра имала нужда от нея и спомена, че ще се наложи да остане още седмица две. А няма страшно мамо, ние с тати се справяме отлично. Ето сега съм сложена на масата и помагам на тати да прибере продуктите от пазара. Тате, това какво е?
- Каро!!!
- Ауу! Тати? - Това било ориз. Конфуз сега е на пода. А това шарен ориз ли е? Ако го пусна на пода дали ще се пръсне на пода? - Тате?
- Каро, не и лещата сега! Край, много ти стана, отиваш да спиш! - Пак ли? Ами това, красиво нещо какво е? - Каролин Дениз, остави брашното!
- Не!
....
Пак ме къпа тати и преоблича. Сега съм сложена да спя, а се оказа,че има да се дорисува новата колекция на тати и май работата е много и трябва някой да му помогне. Еха, пак забравиха да ми вдигнат решетката.
..............
- Каро, нали те сложих да спиш?
Изненадаааа.... Тате, там да дойда ли да ти помогна! А какво има в чашата ти?
- Ела, ела малка палавнице. Така, искаш ли да учим цветовете? Да? Съгласна си? Каро!!! Това е кафе и мястото му не е върху моите скици. Каро белята ще ти казвам. Добре, че това са само черновите...
- А къде са оригиналите, тате?
Казват, че човек когато остарява започва и да забравя. Май така се случва и с мен. Забравих, че щях да ви водя на пазар, след като тати обра погледите на онези мами заблудени и лели незадоволени, както се пееше в една песен...или леля Ниханче го бе изкоментирала....Аз сега пременена с подобаващ тоалет, а тати със смешна тениска, настанена в количката си, която като с магия се появи от багажника на малката ни кола. Малко бях недоволна и метнах безухото Гюпсе на паркинга, но тати не го видя и си продължи напред да ме тика и аз така се възмутих от неговото безхаберие, че хората наоколо се обърнаха да видят какво става и родителя заедно с тях. Ох, бе тате!!! Както и да е, сега зайчето е в мен, стиснато за гушката, а на мен ми иде да сстисна тати задето му причини такова нещо, затова пък все още е клекнал до мен и се опитва да ми обърше безуспешно нослето...Яяя тези там защо зяпат така родителя? Какво има там отзад? Да не му е поникнала опашка? Я се дръпни бе тате да видя и аз:
- Каро, не се върти! - А ти пък се обърни!- Сега какво пък?- Как да ти кажа?!? Тези там ти гледат дупето май?- Каро, не сочи така с пръстче, не е възпитано!- А възпитано ли е да те оглеждат така? Ще кажа на мама, пък! - Добре, вземай си зайчето, ще оствя количката ти, явно няма да мирясаш. – Е нямах това в предвид, но добре...Ще ме носиш пък тогава.- Защо протягаш ръце? - Да ти покажа Луната и звездите.- Да те нося!- Най после стопли. Така ще гледат мен, а не теб. Тате защо мама никой не я гледа така, когато е с мен? Мъжки ви работи!
Оказа се, че за да стигнем до този пазар трябша да се мине през едни малки, криви и тесни улички. На мен не ми беше трудно, а г-н Ипликчи си направи фитнеса за деня.
По скоро мен ме впечатлиха малките, шарени магазинчета и едни усмихнати какички, които седяха понякога пред тях и се опитваха да ме закачат или заговорят, но аз ги гледах лошо в знак на солидарност към мама и възмущение към тати, защото той говореше понякога с тях, но аз пак нищо не разбирах. Дано Гюпсето да е разбрало нещо, че после и на мен да ми разкаже. Но за разходката и неочакваното откритие на тати ще ви разкажа следващия път. Мен най ме впечатлиха дебелите котки излегнати по разни стълбища и саксии с цветя и как исках да ги милвам и мачкам, но кой ще ти даде. Всъщност оказах се много послушна, само малко помрънках, защото усещах, че коремчето ми започна да протестира. И зайчето има само едно ухо и май е мръсно много. Няма да стане да си хапна от него. А на тати рамото?
- Каро, защо ме хапиш? - Не знам. - Ето, стигнахме пазара. - Най после, че взе да ми става топло на памперса от това носене.
Мдаа, първо тати взе зехтин от едно малко магазинче. А на мен така хубаво ми подмириса на топлия хляб, който се виждаше там, че започнах да си мляска на сухо и да показвам на тати, че там има ммм вкусно:
- Миличка, какво ти стана?- А нищо, пробвам дали са ми поникнали всичките зъби. Гладна съм, не разбра ли? А там има храна. Там! Добре, че бабето , което продава се сети и ми откъсна един къс и за ужас на тати го поля със зехтин. До къде я докара един Ипликчи, дъщеря ,му да си проси храна. Че гладен не се стои! Ако знаете, колко е вкусно! И как сладко сладко си го натъпках в устата и започнах да се давя. Май не направих добре? Защото настана една шумотевица, събраха се хора, тати се наложи да бръкне в устичката ми за да извади топчето хляб. А дали ръцете му бяха чисти? Опс, май се омазах със зехтина и тати също. Някой гледа ли ме! Ще се обърша в това крайче на блузата му и без това не ми харесва вече. Ох, честно да си кажа и аз се уплаших малко. Сега да пусна и някоя сълза и драмата ще е пълна. -Каро, искаш ли вода? Ето ти чашата. Така е по добре нали? Щом кимаш значи си ок.- А? На ти чашата и как не се стих, че чантата с моите джунджурии е в теб. Нали уж я беше забравил? Тате, не е хубаво да се лъже!
След този малък етюд, си продължихме с пазара. Малко плодове и зеленчуци , нищо особено, но тати ми обеща утре да ме доведе на разходка. Прибрахме се малко по късно във вилата. Естествено, че първото, което родителя направи е да ми стопли супа и да ме нахрани, защото май не му хареса моята песен за гладната Каро, била като монотонно мрънкане. ??? Ако ти кажа, че беше така, какво ще стане? После се къпахме и двамата, по скоро първо мен, а после стоях за няколко минути затворена в кошарата за игра. Не, че ми беше скучно, но тъй като тати хич не може да пее, реших аз да му попея, а той така бързо пристигна, защото си помислел, че плача. Що? Е нямам нежния глас на мама, но поне пея вярно. Като казах мама, тя се обади да пита как сме и дали малката и принцеса слуша и, е много и е мъчно за нас. но сега леля Есра имала нужда от нея и спомена, че ще се наложи да остане още седмица две. А няма страшно мамо, ние с тати се справяме отлично. Ето сега съм сложена на масата и помагам на тати да прибере продуктите от пазара. Тате, това какво е?
- Каро!!!
- Ауу! Тати? - Това било ориз. Конфуз сега е на пода. А това шарен ориз ли е? Ако го пусна на пода дали ще се пръсне на пода? - Тате?
- Каро, не и лещата сега! Край, много ти стана, отиваш да спиш! - Пак ли? Ами това, красиво нещо какво е? - Каролин Дениз, остави брашното!
- Не!
....
Пак ме къпа тати и преоблича. Сега съм сложена да спя, а се оказа,че има да се дорисува новата колекция на тати и май работата е много и трябва някой да му помогне. Еха, пак забравиха да ми вдигнат решетката.
..............
- Каро, нали те сложих да спиш?
Изненадаааа.... Тате, там да дойда ли да ти помогна! А какво има в чашата ти?
- Ела, ела малка палавнице. Така, искаш ли да учим цветовете? Да? Съгласна си? Каро!!! Това е кафе и мястото му не е върху моите скици. Каро белята ще ти казвам. Добре, че това са само черновите...
- А къде са оригиналите, тате?
Част Първа
Седя и си мисля откъде да започна... Нали помните, че с тати останахме дами във вилата, защото мама се наложи да замине за Истанбул по неотложни причини, а после се оказа, че ще остане още и така, баща и дъщеря се оказахме сами и щастливи / за тати не знам/ на остров Наксос. След последната ни бърза разходка, така да се каже служебно с родителя дойде и следващия ден в който да се видим кое къде е.
Рано сутринта е, даже много рано, родителя първо ме погледна с едно око, после са направи на дълбоко заспал, но като му метнах мокрото Гупсе да го целува за Добро утро и много бързо се съвзе. И като ме докопа и започна да ме гъдилка по вратлето и да ми барбалеска по томбачето, а аз така силно се смях, та чак започнах да хълцам и май уплаших тати...малко... И после с думите:
- Каро, хайде в банята, че от памперса ти се носи не особено приятно ухание, - ми развали удоволствието. Като ни се го сменил баща ми на какво очакваш да ухае, на поле с рози и теменужки ли?
След първата вана за деня, се обади мама. Толкова дълго говориха с тати и се обясняваха / предполагам са обсъждали мен и кой на кого колко много липсва и разни такива/, мама се сети , че и дъщеря и е тука и поиска да говори с мен. Тати ми подаде телефона си и там видях мама! Че тя нали уж беше при леля Есра, кога се е преместила да живее там и не е ли тясно там? Погледнах зад телефона, но и там я няма или поне не се вижда нищо от нея. През цялото време нещо ми говореше, но кой ли слуша, за мен бе по важно да разбера как се е озовала там.
- Мами???
- Ай миличката ми, как сладко казваш " мами"- Кво? А как трябва да ти казвам бе мамо?- Слушаш ли тати?- Тц, ама той не е паника като теб.- На мама красавицата, единствената ми, как само ми липсваш? - Добре.- Но леля Есра още не има нужда от мен, миличка...- А аз от тати, че вече съм гладна.- Каро... Каро, дай целувка на мама.- На ти, мляс. Опс, как олигавих телефона на тати...А, мама изчезна?!
- Каро, защо натисна там?- Че, откъде да знам.- Нали няма да плачеш сега за мама? - Мечтай си.Хайде обличай ме, че вече започна да ме боли коремчето. Не ме бърка и по голо дупе да ям, да знаеш, но някак си не е възпитано, тате. Така че и ти си обуй гащи, защото така по хавлия не е добре...Дали да не я дръпна?- Каро, не си и го помисляй!- Добре бе.- Отивам да се облека, а ти не мърдай от спалнята, ясно ли е?- Не, усмивка...
Ама и аз докато помисля къде да се скрия и;
- Къде е малката Каро? Нали я оставих тук? Зайче, да знаеш едно рошаво момиченце къде е? А тук май има нещо? Ето къде е малката палавница! Не се смей... Каро, не ме дърпай така за брадата...Хайде вече да те обличаме. Засега пелена и блузка ти стигат, че докато закусиш ще имаш каша и зад ушите си....
Вече съм закусила, тати си е изпил кафето. Всъщност той ми изяде кашата, а аз яйцето и филийката...Ако можеше някой да види ненадминатия Йомер Ипликчи как яде овесена каша с банан от купичка със лилаво слонче и жълти цветя, с най ценното си нещо в скута да и дава парченце яйце и хляб не знам как би се почувствал. Всъщност аз бях ок така. Само сока от моркови нещо ми се опря, но на тати дънките много го харесаха и така синьо и морковено петно много е шик. Тати дали ме видя?
- Хайде миличка, да те вкараме в ред, нали днес е ден за разходка. Няколко минути по късно и удивително послушание от моя страна...
..................
Според тати съм много шик, със светлосиня много широка рокля и без гащи с къдри, че е много горещо и един от шедьоврите на синьор Ипликчи, жълти сандали създадени специално за мен, а и да не забравя имам си вече едно опашле за да не ми се поти вратлето. Нещо на тати двете опашлета не му се получават перфектни, защото аз си се въртя много, ами така де тогава откривам най интересните неща в стаята, а при Йомер Ипликчи неперрфектни неща няма, аз съм пример за това...Каро май се пооля...Така:
- Каро, май е по добре нещата ти да ги сложим в раница- Що бе тате, бебешката чанта не ти ходи на стайлинга ли?- Така ръцете ми ще са свободни, защото нямам намерение да вземам количката със себе си.- Драма!!!- Ти нали вече си голямо момиче и ще вървиш?- Да не си нещо паднал на главата си бе тате, в тази жега ще се изморя бързо да знаеш и няма да мога да вървя. Казах...- Шишето ти с вода, дрехи за преобличане, мокри кърпи, пелени, за всеки случай, шапката... и лъжичкатати ли да взема...добре , да я сложим в калъфчето...така...друго...- Вземи си и ти дрехи за преобличане , тате, защото аз отговорност не поемам за последвали събития.- А да, една тениска и за мен. Ето ти зайчето, като гледам прилича на корабокрушенец вече.- Ами като е в моите ръце, на какво да прилича на принцеса ли, нали затова е проскубаното Гюпсе, но ти още не си запознал с него.
След кратко пътуване из завъртяния, тесен път , през което очите ми се събраха в една точка от страх да не паднем някъде вече се намираме на пристанището на главния град на острова на който се намираме.
И да, тати се суети нещо около колата си, а аз стоя до него в очакване да ме вземе и така съм си стиснала зайчето, че оцелялото му око почти е паднало и ако баща ми мислиш да ми слагаш тази жълта купа на главата наречена шапка много се лъжеш, нито е толкова силно Слънцето, пък и ще ме загрозява.
- Хайде Каро, да вървим.- Е добре, щом прибра шапката, ще повървя малко, ей там до онази кофа. По моя преценка 10 метра, май ми стигат. Тате, ти какво имаш на блузата си? - Каро, защо спираш постоянно? - Ами как да разбера каква картинка имаш там. - Добре, не се сърди. По добре ми покажи какво искаш да видиш?
- Там...Тати...Ууууу...Аммм...
- А, видяла си щампата. Това миличка е мече панда, което яде морков. Я кажи мече. Ме-че...
- Мама.
- Не мама, Каро, ме-че.
- Тати...- усмивкааа.
- Май с теб няма да се разберем. Хайде, ела да те взема. И без това има много хора по централната улица.- Най после нещо умно да кажеш , тате.
Вървим си ние така, бавно и спокойно посред тълпата хора. Аз си гледам шарениите изнесени пред магазинчетата и се опитвам да обясня на родителя какво ме е впечатлило и го гушкам силно, защото така ми е по удобно и сигурно. Ето там има нещо което не знам какво е и показвам на тати, а той ми казва, че това са яхти. А там пък има нещо, което мирише странно. Хм, това пък било октопод, който се суши или чака да бъде сготвен. Интересно какъв ли вкус има! Изглежда гадно. А там пък едни други пият кафе, седят по пейките на сянка и има всякакви хора. И уж много хора, а имам чувството, че гледат само нас. Ето, там онези двете с късите гащи. Не знаят ли, че не е възпитано така да се гледа някой и да се говори за него. Друга пък ми се усмихва. Трета така е зяпнала, май тати гледа, че сладоледа и падна на земята.
А аз ставам все по мрачна и сърдита и май ще започна да плача...Тц, за сега само ще си подложа долната устничка и ще гледам сърдито. Ааа тати какво се е загледал там? Ау, колко много шишета има тук!
- Каро, хайде да влезем в този магазин. Г-жа Деспина беше казала, че тук продават най хубавия ликьор от смокини и има сушено помело. И стой мирна. Нали се разбрахме. Щом кимаш значи си разбрала.- Разбрах, не виждаш ли там онази кака дето продава как ти се усмихва, сякаш иска да те хапне. Тате, теб защото те харесват жените? Сега мама като не е с нас, аз трябва да те пазя, нали? И вие защо си говорите така неразбрано? Дали да не привлека вниманието си към себе си? Май гледате нещо много съсредоточено...Това там в пакетчетата нали няма да се счупи? - Каролин?!
- Падна!!!
- Само ли падна, Каро? - Усмивка. Така е, да се сетите за мен. И защо нищо не разбрах като си говорите, тате? Хайде казвай възпитано чао и да си ходим, че нещо и крачето ми се заиграва вече, а тук има много неща за чупене. Там какво си купил?- Кажи чао на тази красива госпожица, миличка! - Няма! Само ще и... Забравих, че не е възпитано да се плезиш, тате. Хайде махнах и с ръка, стига и толкова. Ауу, тук има и огледало. Я се спри за малко. - Каро, какво пък има сега? Да, забравих, че кокетството ти е вродено- Кво?- Искаш да се видиш в огледалото? - Да кажа браво, че позна ли?- Да наистина си много красива. Добре, сега ще се изкачим по тези стъпала и там е стария пазар с тесните улички и колоритните магазничета и работилници и Слънцето не пече толкова силно. Ако имаме късмет, ще те запозная с
някого.- Нали не е с жена, защото ще кажа вече на мама, тате.
Не че нещо видях, от колорита, който тати ми описа, защото след няколко крачки се озовахме пред едно
ателие, с толкова много шарени камъчета в него, че чак зяпнах и спрях да гледам сърдито. Там един човек с гръб към нас се обясняваше на някого по телефона си.
- Братле! Уста Юнал!- тук май ще става интересно. Я Каро се съсредоточи.Я този най после се обърна, а тати колко е развълнуван само.
Вай бе, на този му висна долната устна като на Ниханче когато види нещо странно и как само се опули.
- Йомер Ипликчи?!
- Света е малък, нали?
- Наистина е малък. Ти си последния човек, който бих видял тук, Йомер Ипликчи. При това в компанията на една малка дама.- Това за мен ли се отнася? Ами мерси? Още комплименти очаквам да си знаеш, там как се казваше.- Само не ми казвай, че си станал баща?
- Да, това е Каро, най голямата ми любов. - Айде и мляс. Знам, че ме обичаш бе тате, ами мама?
- Праволинейния Йомер. Вече е дошло ред да стане и баща. Нали не е от сурогатна майка? Не виждам да има някой друг с теб? - Какво каза този , тате? Каква мама?
- Не, не. Ожених се, но жена ми се върна в Истанбул. И сега сме двамата с Каролин Дениз. Нали, миличка.
- Ех братле, колко време мина. 10 години или не, 5. Здравей, малка чаровнице. Аз съм чичо Юнал, много стар приятел на баща ти. Още от колежа. Наистина каква изненада. Самия Йомер Ипликчи.
Е добре, де разбрах кой си. За мен повече няма ли да питаш?[/color]
Моята любимка Каро Ипликчи се върнала Ето Емре Юсуф приготви тати Омер за беличките на Каро
# 114
27 ян. 2018, 21:33 ч.
Щото аз пък като съм се засилила
Знаем си те тебе, татлъм Ама между мене и брат ми разликата е година и девет месеца /аз съм каката / и си ни беше много добре така че по някое време все ще се замисля за попълнения в дома на Ипликчи в Приказката 
Виж целия пост
А Темпи, аз за разлика от теб не бързам да увеличавам популацията Ипликчи, Каро им стига...пък и хич не съм фен на малката разлика м/у децата
Щото аз пък като съм се засилила
Знаем си те тебе, татлъм
Ама между мене и брат ми разликата е година и девет месеца /аз съм каката / и си ни беше много добре така че по някое време все ще се замисля за попълнения в дома на Ипликчи в Приказката
# 115
27 ян. 2018, 21:38 ч.
Щото аз пък като съм се засилила
Джанъм , с нетърпение ще очаквам да опишеш сътворението ако е осъзнато или издънката на Йомер или Дафа
Защото доколкото помня Каро беше издънка в изпълнението на синьор Ипликчи и сега си носи последствията осъзнато и безропотно - мама Дафа и сие
Направо съм се вкарала в поредния сезон на историята Дафа&Йо
Виж целия пост
Щото аз пък като съм се засилила
Джанъм , с нетърпение ще очаквам да опишеш сътворението ако е осъзнато или издънката на Йомер или Дафа
Защото доколкото помня Каро беше издънка в изпълнението на синьор Ипликчи и сега си носи последствията осъзнато и безропотно - мама Дафа и сие
Направо съм се вкарала в поредния сезон на историята Дафа&Йо
# 116
27 ян. 2018, 21:42 ч.
Каро си беше издънка Ада и Берк бяха изненада, просто защото никой от родителите не се сети, че има такова нещо като контрацепция За следващите ще видим- не помня някой от двамата въобще да е споменавал за някакви предпазни средства, така че ако специално не решат, че искат точно сега да имат бебе /като Ниханче, например 
/ ще има пак сюрприз
Направо съм се вкарала в поредния сезон на историята Дафа&Йо
Споко, не си сама.. скоро няма и да бъдеш
Виж целия пост
Ада и Берк бяха изненада, просто защото никой от родителите не се сети, че има такова нещо като контрацепция За следващите ще видим- не помня някой от двамата въобще да е споменавал за някакви предпазни средства, така че ако специално не решат, че искат точно сега да имат бебе /като Ниханче, например / ще има пак сюрприз Направо съм се вкарала в поредния сезон на историята Дафа&Йо Споко, не си сама.. скоро няма и да бъдеш
# 117
27 ян. 2018, 21:47 ч.
Джанъм, като те гледам ти си някъде около 4 сезон, а аз съм вече в 6-7 
, иначе ще чакам да видим какво ще стане с фемили Ипликчи
19 Потребители и 13 Гости преглежда(т) тази тема.- и пак само двете си пишем с участие на еми и диди, не че ме бърка де, само статистика
Виж целия пост
, иначе ще чакам да видим какво ще стане с фемили Ипликчи19 Потребители и 13 Гости преглежда(т) тази тема.- и пак само двете си пишем с участие на еми и диди, не че ме бърка де, само статистика
# 118
27 ян. 2018, 21:58 ч.
Добре дошли на всички страдащи от вируса ЕлБар! Скачайте от балкона смело, къщичката ни е чудесна, дворът е обширен , щурите са много, а колкото повече - толкова е по-приятно!
И Каро се е появила и глава от Приказката...
Появих се да ви покажа един клип от Галата в Баку с чудесен звук и картина, но отивам да чета!
https://vk.com/video-96725873_456241965
Виж целия пост
Добре дошли на всички страдащи от вируса ЕлБар! Скачайте от балкона смело, къщичката ни е чудесна, дворът е обширен , щурите са много, а колкото повече - толкова е по-приятно!
И Каро се е появила и глава от Приказката...
Появих се да ви покажа един клип от Галата в Баку с чудесен звук и картина, но отивам да чета!
https://vk.com/video-96725873_456241965
# 119
27 ян. 2018, 22:44 ч.
🆕 Нови снимки от представянето в Баку.
Ехх кога ще можем и ние да видим филма.
Виж целия пост
Ехх кога ще можем и ние да видим филма.
Препоръчани теми